№ 17388
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110160066 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
ххх, срещу Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.ххх, обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 82,18 лева - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за периода от 21.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.05.2020г. до 07.04.2023 г. в размер на 19,90 лева,
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 32,47 лева за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.04.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 07.04.2023 г. в
размер на 5,90 лева.
Ищецът – „ТС” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответницата, по
силата на което предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр.ххх, аб. №
351032. Сочи, че ответницата не е заплатила в определения в общите условия срок
стойността на доставената им топлинна услуга за посочените в исковата молба,
периоди. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите, както следва: 82,18 лева - цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 21.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 16.05.2020г. до 07.04.2023 г. в размер на 19,90 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 32,47 лева за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.04.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 07.04.2023 г. в
размер на 5,90 лева.
След постъпило възражение от ответницата срещу издадената заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
производството.
Ответницата оспорва предявените искове с твърдението, че не е налице
облигационно правоотношение между страните, доколкото оспорва да е
собственик/ползвател на процесния имот. Оспорва се и твърдението, че е потребявала
топлинна енергия за процесния период, както и че в процесния имот не е
осъществявано дялово разпределение. Поради неоснователността на главните искове,
счита за неоснователни и акцесорните за лихви. Сочи, че не са налице доказателства,
че ответницата е била поставена в забава. Отправя и възражение за настъпила
погасителна давност. Ето защо, моли за отхвърляне на исковете, като претендира и
разноски по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия по аб.№ 351032.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2019г. – м.04.2022г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
2
нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени
с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС.
От представените по делото заповед № 23/02.09.2013 г., издадена от С о - р-н „с“
и договор за наем от 02.09.2013 г., сключен въз основа на посочената заповед между С
о и Н. М. М., се установява, че на основание чл. 19, ал. 1 От Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на С о, в
сила от 14.07.2005 г., ответникът е бил настанен в общинско жилище, находящо се в
гр. ххх, като за възникване на наемното правоотношение между страните е бил
сключен безсрочен договор за наем от 02.09.2013 г., с оглед на което съдът намира, че
ответникът е придобил качеството “наемател” на общински недвижим имот.
По делото обаче не се доказва, а и не се твърди от ищцовата страна, чиято е
доказателствената тежест в процеса, между наемателя на имота и топлопреносното
дружество да е бил сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия.
За да бъде доказано възникването на договорно правоотношение между страните е
необходимо по делото да се ангажират доказателства, че ответникът е направил
изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име въз
основа на копия от документи, удостоверяващи правата му върху имота, както и
декларация за съгласието на собственика.
Наемателят на топлоснабден имот няма качеството потребител на топлинна
енергия за имота по смисъла на ЗЕ и не дължи стойността на използваната
топлоенергия на доставчика на топлинна енергия /ищец в производството/. Такова
задължение същият има само по отношение на своя наемодател /С о/, но не в
качеството на потребител на топлинна енергия, а на наемател по наемно
правоотношение /в този смисъл решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на
IV г. о. на ВКС/.
Предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
настоящият състав намира, че договорно отношение по продажба на топлинна енергия
с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, е възникнало
между ищеца и С о като собственик на топлоснабдения имот. Обстоятелството, че
действителният ползвател на услугата е трето лице /в случая ответникът в качеството
на наемател/, не обуславя извод за възникването на договорно правоотношение с него
при липса на данни, че между ответника и доставчика е сключен изричен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за процесния обект.
Собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имот в сграда
в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на
3
топлинна енергия. Такава законова презумпция обаче не е предвидена по отношение
на държателите на имота въз основа на облигационно правоотношение.
Действително, Общите условия за продажба на топлинна енергия предвиждат
възможност качеството потребител, съответно клиент на топлинна енергия, да може да
се придобие и от наемател на имота. За същото обаче, съобразно чл. 64, ал. 1 от
Общите условия на ищеца от 2016 г., следва да има изрично съгласие на собственика
на имота в нотариално заверена форма. Такова съгласие по делото не се твърди, че е
дадено от собственика на имота С о, нито са ангажирани доказателства за същото.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото липсват
доказателства за подадена молба-декларация, респ. за съгласие за промяна на
партидата от собственика на имота, поради което не се установява при условията на
пълно и главно доказване първата материална предпоставка от фактическия състав на
претенцията. С оглед гореизложеното предявените главни искове са неоснователни,
поради което следва да бъдат отхвърлени, като е безпредметно обсъждането на
останалите предпоставки за тяхното уважаване.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Тъй като обуславящите претенции /главните искове/ са неоснователни, то такива
се явяват и обусловените /по акцесорните претенции/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетения за забава върху главниците.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, като съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на същото.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Д. Й. Ч. сумата в размер на 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответника в заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, срещу Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.ххх, обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 82,18
лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.04.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.05.2020г. до 07.04.2023 г. в размер на
19,90 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 32,47 лева
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
21.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до
07.04.2023 г. в размер на 5,90 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.05.2023 г. по ч.гр.д. № 20808/2023 г. по
описа на СРС, 140 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, да заплати на Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.ххх,
4
сумата в размер на 400 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, да заплати на адв. Д. Й. Ч., адрес: гр. ххх, сумата в размер
на 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника
безплатна правна помощ в заповедното производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение
№12970/09.05.2023г. по ч.гр.д. № 20808/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5