№ 2323
гр. С., 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110139402 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „Б. III“ ООД срещу „Т. С.“ ЕАД иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал.2 от ЗЕ, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата в размер на 1250 лв., частичен иск от 15 000 лв. представляваща
обезщетение за ползването на съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа
на жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. Вишнева №12, за
периода 19.12.2017 г. – 14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане. Твърди се в исковата молба, че по
предписание на ответника, ищецът изградил изцяло със свои средства съоръженията за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди в сградата на
горепосочения адрес, включващи топлопровод и абонатна станция. Твърди се, че
ответникът отказал да изкупи съоръженията, както и да плати цена за ползването им
съгласно ЗЕ, което започнало от момента на издаване на разрешението за ползване –
24.03.2000 г. Ето защо ищецът претендира заплащане на обезщетение за ползването от
страна на ответното дружество на съоръженията, определено по методика на КЕВР, за
процесния период, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и разноските по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор, с който оспорва така
предявения иск по основание и размер, като счита същия за неоснователен. Оспорва
ищецът да е собственик на съоръжението поради липсата на доказателства в тази насока,
както и за това ищецът да е подал искане за сключване на договор, на което ответникът да е
отказал. Твърди, че причината за неизкупуването е ненадлежното комплектоване на
документация от страна на ищеца и липса на покана за изкупуване, поради което липсва
1
необоснован отказ от страна на топлопреносното предприятие като предпоставка на закона
за поучаване на обезщетението. Твърди недобросъвестност на ищеца, който цели да се
обогатява чрез заплащането от ответника на цена за ползване на съоръженията, вместо
продажбата им. Моли за отхвърляне на иска.
С протоколно определение от 13.07.2020 г. е допуснато увеличение на иска, като се счита
предявен за сумата от 16416.02 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал.2 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 137 ЗЕ, при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови
нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се
изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост /ал.1/, а в случай, че
изграждането на съоръженията се извършва от потребителите след съгласуване с
топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на
съоръженията, изградени от потребителите /ал. 2/. Разпоредбата следователно урежда
хипотеза на неоснователно обогатяване, т.е. на разместване на имуществени блага, до което
се стига, когато обектът, който е следвало да се изгради за сметка на топлопреносното
предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на
потребителите.
Заявеното спорно материално право е обусловено от осъществяване на следните
предпоставки: обогатяване на един правен субект, за сметка на обедняването на друг, при
наличие на връзка между тях и липса на основание за разместването на благата, което в
конкретния казус изисква установяване от ищеца, че е собственик на съоръжението, за
което претендира заплащането на цена за достъп; съоръжението фактически да се ползва от
ответника, който си е спестил разхода за това и размер на обезщетението. Доколкото в
случая се касае за регулиран пазар, чиято регулация е в правомощията на КЕВР, то
обогатяването и обедняването на страните се изразяват в спестяването на заплащане на
дължимата цена за достъп, а не на цената за средния пазарен наем на съоръжението.
От приложените по делото писмени доказателства – разрешение за строеж 55/98, протокол
за проба, акт за установяване годността за приемане на строежа, работен проект и
заключение на СТЕ, се установява, че ищецът е изградил съоръжение, представляващо
„топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда“ с административен адрес: гр. С.,
.........., като обектът е изпълнен по проект на ищеца и съгласуван с ответното дружество.
Строежът е изпълнен съгласно издадените строителни книжа и е разрешено ползването на
сградата с изградените съоръжения за присъединяване. Не е спорно, че съоръжението е
въведено в експлоатация и се ползва от ответника за целите на преноса на топлинна енергия
до обектите в етажната собственост. В този смисъл е и заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, по което вещото лице е установило, че процесното съоръжение е изградено при
спазване на всички технологични изисквания. Абонатната станция се използва от ответното
2
дружество за пренос на топлинна енергия. Съоръжението е изградено за сметка на ищеца и е
заведено в баланса на дружеството към м. 1.2000 г.
В този смисъл по делото се установява, че ищецът е изградил процесните съоръжения за
своя сметка при наличие на всички строителни книжа, същите са станали негова
собственост /по аргумент от чл. 137, ал.2 ЗЕ/, въведени са в експлоатация и се ползват от
ответника за пренос на топлинна енергия до негови клиенти, вкл. и за исковия период.
С покана, получена от ответника на 30.6.22 г. ищецът го поканил да сключат договор за
прехвърляне собствеността върху съоръженията и за заплащане на обезщетение за
ползването им. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответника за
недобросъвестно поведение от страна на ищеца, тъй като от издаването на разрешението за
ползване е започнал да тече тригодишният срок за изкупуване на съоръжението, съгласно
ал. 3 на чл. 137 ЗЕ, между страните е налице предходно образувано гражданско дело за
заплащане на обезщетение за ползване за предходен период, изпратена е покана за
процесния период, т.е. неколкократно ответникът е бил канен за изпълнение на
задължението си, което не е сторил, включително не е представил доказателства той да е
канил ищеца за извършване на изкупуването, което последният да е отказал.
Т.е. ответникът не ангажира никакви доказателства в изпълнение на задълженията му по
закон да изкупи процесните съоражения в качеството му на топлопреносно предприятие и
доставчик на топлинна енергия. Не доказа и да е заплатил обезщетение за ползването на
съоръженията през исковия период. С това той се е обогатил, спестявайки си разхода за
ползването, за сметка на ищеца-собственик.
При тези данни ответното топлопреносно дружество следва да заплати на ищеца цената за
ползване на съоръжението, представляваща обезщетение за ползите, които е извличал за
себе си и от които е лишил ищеца, ползвайки съоражението му за целите на своята
търговска дейност по доставка на топлинна енергия.
Според вещото лице цената за предоставен достъп до процесната абонатна станция и
захранващ топлопровод, определена за периода 19.12.2017 г. – 14.07.2023 г. съгласно
Методиката за определяне на цените за предоставен достъп, одобрена от ДКЕВР /сега КЕВР/
с протокол № 24/04.02.2008 г., е в общ размер на 16416.02 лв.
Искът следва да се уважи в цялост, като се присъди и законната лихва от датата на
предявяването му.
Относно разноските:
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на направените по
делото разноски в размер на: 656.64 лв. държавна такса, 560 лв. депозит вещо лице и 2400
лв. адвокатско възнаграждение, общо 3616.64 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление гр. С., ..........., да заплати
на „Б. III“ ООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ....., на осн. чл. 59, ал. 1
3
ЗЗД, вр. чл. 137, ал.2 ЗЕ, сумата 16416.02 лв., представляваща обезщетение за ползване през
периода от 19.12.2017 г. до 14.07.2023 г. на собствено на ищеца съоръжение за
присъединяване, а именно топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда с адрес
гр. С., .........., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 14.07.2023 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3616.64 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4