№ 1
гр. Ловеч, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200727 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 20-0906-000513/16.06.2020 год.на Николай
Васков Недялков, Началник сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182,ал.1,т.6 глоба в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на ВЛ. С. Т. от
гр.В.Т., ЕГН: **********, за това, че на 30.01.2020 год. в 14:23 часа в община
У., на ПП І-4, с.С. при км.24+500, с посока на движение към гр.В. е
управлявал л.а.“*********“ с рег.№ ********, собственост на „******“ ****
и ползвател „*****“ ****, със скорост 104 км/ч, при максимално разрешена
за населено място, сигнализирано с пътен знак Д-11 50 км/ч. Превишението
от 51 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3% е констатирано с техническо
средство ARH CAM S1 с №11743с0, заснемаща и записваща дата, точен час
на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано със снимков
материал №11743с0/0081793 при предявяване на акта. Актът е съставен в
отсъствие на нарушителя, след като е поканен, но се е явил, което
представлява нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. С НП са отнети на основание
Наредба №I-з-2539 на МВР общо 12 контролни точки.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
ВЛ. С. Т., който го обжалва в срок и излага, че същото е незаконосъобразно,
тъй като е издадено в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН и не
1
съдържа доказателствата, които потвърждават нарушението. Освен това
излага, че наказващият орган не е спазил задължението си по чл.52, ал.4 от
ЗАНН да прецени всички събрани доказателства и едва тогава да направи
преценка за виновно извършено деяние, като не е обсъдил дали степента на
нарушението съответства на степента на наказанието. Сочи, че наложеното му
наказание е изключително несъразмерно, както и че поради това, че
ежедневието му в личен и професионален план е свързано с непрекъснато
шофиране, наказанието лишаване от право да управлява МПС ще доведе до
непоправими щети, касаещи основно осигуряването на необходимия
ежемесечен бюджет за семейството му. Поради изложеното моли съда да
отмени обжалваното НП, като присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не
се явява и адв.В.Ш.. Представено е писмено становище по същество.
Ответникът-ОД на МВР-Ловеч,сектор ПП,редовно призован не изпраща
представител. В придружително писмо, с което е изпратена жалбата и
материалите по преписката е изразено становище за потвърждаване на НП,
като е направено възражение относно размера на разноските при уважаване на
жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на
свидетелите Т.И., В.Д. и П.С. от становището на процесуалния представител
на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 19.05.2020 год. бил съставен Акт № 996502 за установяване на
административно нарушение от св.Т.И., в присъствието на св.В.Д. и П.С.,
срещу ВЛ. С. Т., за това, че на 30.01.2020 год. в 14:23 часа в община У., на
ПП І-4, с.С. при км.24+500, с посока на движение към гр.В. е управлявал
л.а.“*********“ с рег.№ ********, собственост на „******“ **** и ползвател
„*****“ ****, със скорост 104 км/ч, при максимално разрешена за населено
място, сигнализирано с пътен знак Д-11 50 км/ч. Превишението от 51 км/ч,
след отчетен толеранс от минус 3% е констатирано с техническо средство
ARH CAM S1 с №11743с0, заснемаща и записваща дата, точен час на
нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано със снимков
материал №11743с0/0081793 при предявяване на акта. Актът е съставен в
отсъствие на нарушителя, след като е поканен, но се е явил, което
2
представлява нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, По съставения акт
жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Актосъставителят и свидетелите по акта в с.з.поддържат отразените в
акта констатации, като дават обяснения за процедурата по съставяне на
АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от приложената
към преписката заповед на Министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че като ползвател и водач на
посочения автомобил на 30.01.2020 г. е извършил нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, като е управлявал автомобила със скорост над максимално
разрешената 50 км/ч за населено място.
Спазен е и срока по чл.34 от ЗАНН, тъй като тъй като нарушителят не е
бил известен към момента на извършване на нарушението и фиксиране на
скоростта. Контролните органи са получили данни за собствеността на
автомобила след обработване на информацията от системата за контрол на
скоростта, след което по рег.номер на автомобила са установили собственика
му. Установено е, че собственик на автомобила е „******“****, а ползвател е
”*****“ ****, като жалбоподателят е попълнил декларация по чл.188 от
ЗДвП/л.45/, в която е отразил, че лично той е управлявал л.а. с рег. №
******** на 30.01.2020 г. около 14.20 часа. Спазена е процедурата и са
изпратени до съответната дирекция на МВР за връчване снимковия материал,
декларациия по чл.188 от ЗДвП, както и покана за явяване на нарушителя за
съставяне на АУАН. Видно от приложеното копие на покана/л.45/
жалбоподателят Т. е получил поканата за съставяне на АУАН на 29.04.2020 г.,
но не се е явил, поради което съдът приема, че не е налице нарушение на
процедурата по съставяне на акта и същият правилно е съставен при
условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на жалбоподателя. С оглед
приложената и надлежно връчена на жалбоподателя покана за актосъставяне
не се споделят възраженията, изложени в писменото становище за нарушение
на 40, ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира, че при издаването на обжалваното НП не са допуснати
3
сочените в жалбата и писмените бележки нарушения. От формална страна
АУАН и НП отговарят на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е
описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със
скорост 104 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, т.е. превишение от 51
км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното
техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за
пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от п.з. Д-11, което е в съответствие и
с представения снимков материал и зададената скорост в протокола за
използване на АТСС/л.43/. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението – землището на с.С., ПП І-4, км.24+500, което е именно този
пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в
протокол за използване на АТСС/л.43/. Нарушението е безспорно установено
от приложения снимков материал, в който изрично е отразено, че
превишената скорост е 104 км/ч, а в АУАН и НП е приспаднат автоматично
3% толеранс при посочване на превишението, т.е. при издаване на НП
наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото
средство при изчисляване на превишението на скоростта. Направено е пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата
на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се
санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената
за населено място 50 км/ч и това ограничение не произтича от пътен знак В-
26, а от обстоятелството, че мястото на нарушението попада в населено място
– с.С. и важи скорост от 50 км/ч./видно от писмо № 11-00-43/20.10.2021 г. и
представената схема/.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от
жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство -
преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”,
одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и
вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г. със срок
на валидност 07.09.20217 г., протокол за проверка № 28-С-ИСИС от
4
14.06.2019 год., от който се установява по безспорен начин техническата
годност на използваното в случая техническо средство, както и че посочения
в НП номер на техническото средство – 11743с0 всъщност е фабричния номер
на средството за измерване. Видно от НП вида, наименованието и номера на
техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от
мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно е, че е посочено и мястото на
извършване на нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-
532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил
Протокол с рег. № 906р-744 с дата на използване 30.01.2020 г. по описа на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ
използването на споменатото мобилно техническо средство на 30.01.2020 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв
режим е работело същото, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията
на чл.10 от наредбата. Съдът намира за правилно, че в случая е издаден
АУАН, а не ЕФ, тъй като за нарушението вменено във вина на жалбоподателя
е предвидено наказание лишаване от правоуправление.
Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Действително към преписката не са
ангажирани доказателства за налагани наказания по ЗДвП на водача, но само
това обстоятелство не може да обоснове извод за маловажност на
нарушението. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия
вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Следва да се има предвид и
това, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя най-общо
казано през последните години е една от основните причини за настъпването
на пътно транспортни произшествия с тежък резултат/телесни повреди или
смърт/, което завишава обществената опасност на деянието и всеки
компромис по отношение на такова деяние би бил неуместен.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил
правилно основанието за налагането му и е наложил единственото
предвидено в закона, действащ към датата на извършеното нарушение
5
наказание за това нарушение.
Поради изложеното съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да обуславят отмяна на обжалваното НП, поради което обжалваното НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0906-
000513/16.06.2020 год.на Николай Васков Недялков, Началник сектор ПП към
ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.182,ал.1,т.6 глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца и на основание Наредба № I-з-2539 на МВР са
отнети общо 12 контролни точки на ВЛ. С. Т. от гр.В.Т., ЕГН: **********, за
нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6