Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 20.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева като разгледа
докладваното съдия Станимира И. въззивно
гр. дело № 2584 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 495412/26.09.2018г., по гр.д. № 84896 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 61-ви състав е признато за
установено, че Р.И.К., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумата от 209,95лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -25.05.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 1, гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., както и сумата от 26,68лв., представляващи възнаграждение
за дялово разпределение на енергията , за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 33140/2017г. на Софийски районен съд,,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца 63,29лв. разноски по исково производство и сумата от 15,34лв. разноски по заповедното
производство, като са отхвърлени като
неоснователни исковете за главница за
горницата над 513,23лв до предявен
размер от 806,39лв. и за лихва върху тази сума от подаване на
заявлението, както и за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за сумата от 186,05лв. за периода от 15.09.2014г. до 12.05.2017г., както
и за иска за сумата от 7,30лв., представляващи
мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
33140/2017г. на Софийски районен съд и ищецът
е осъден да заплати на ответника разноски по исковото дело от 346,42лв. по исково дело и 230,95лв. разноски по заповедно дело.
С Решение от 24.01.2019г. по реда на чл. 247 от ГПК е поправено
решението в частта, в която иск за главница за топлинна енергия е уважен , като вместо сумата от
209,95лв. е посочено да се чете сумата от
513,23лв.
Срещу Решението е депозирана
въззивна жалба вх. № от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК
******, в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства
установяват валидно възникнало и изискуемо задължение на ответника към ищеца за
заплащане и на сумите, за които исковете са отхвърлени, районния съд неправилно
бил приел, че част от задълженията са погасени с плащане. Платената сума от
303,28лв. не била за процесните вземания. ОУ сочели срок за плащане на сумите и
с настъпването му ответникът бил изпаднал в забава, по общата фактура от
31.07.2014г. изискуемостта настъпвала съгласно ОУ. Давност не била изтекла. Претендирало
е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за
разноски за адвокат.
Въззиваемият ответник по исковете
Р.И.К.,
ЕГН **********, е оспорила жалбата. Правилно районният съд бил пирел, че не дължи
тези суми поради плащането, съответно погасяването им по давност. Платена била
и лихва от 42,12лв. Не бил изпаднал в забава, защото не бил получил покана. Претендирала
е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Т.С.”ЕООД, ЕИК ******не е изразило становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2030380/04.12.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, срещу Р.И.К., ЕГН **********, с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено
съществуването на вземането му срещу ответника заплащане на сумата от 806,39лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -25.05.2017г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1,
гр. София, ж.к. „******за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г. и отразена в обща фактура №
**********/31.07.2014г., сумата от
186,05лв. , представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата
от 806,39лв. за периода от 15.09.2014г. до
12.05.2017г., ; сумата от 26,68лв., представляващи възнаграждение
за дялово разпределение на енергията за периода юни 2013г.-април 2016г., както
и сумата от 7,30лв., представляваща
обезщетение за забава на плащането на главницата от 26,68лв за периода от
09.08.2013г. до 12.05.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 33140/2017г. на Софийски районен съд. Навело е твърдения,
че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота, потребил енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните били
обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответникът- Р.И.К., ЕГН **********, в предоставения срок е оспорил исковете.
Посочила е, че фактурите са издавани на името на И.А. и тя не дължала плащането
на сумите по тях заедно с И.А..
Действително А., ответникът и ІІІ-ти лица били съсобственици на имота, , като с
нейно съгласие за имота бил открита партида с код платец и на нейно име,
отделно такива били открити и за И.А.. Посочила е, че не оспорва размер на
начисление суми по извлечения от сметки на ищеца. Издадените на нейно име
фактури плащала по банков път с код платец 1023148. Другият платец бил И.А. с
код платец 313890. Изравнителната фактура за периода май 2014-април 2015г. в
размер на 303,28лв. била платила на 07.02.2017г. Платила била и лихвата върху
тази сума от 43,12лв. на 07.02.2017г. Не
дължала плащания за платец с код 313890. Задълженията били погасени и по
давност. Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - Т.С.”ЕООД, ЕИК ******е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 33140/2017г. по описа на СРС, , съгласно което същото е образувано по
заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3038346/25.05.2017г., на 05.09.2017г. е издадена
заповед за изпълнение, с която е разпоредено Р.И.К., ЕГН ********** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** сумата
от 806,39лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -25.05.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1, гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.
и отразена в обща фактура №
**********/31.07.2014г., сумата от
186,05лв. , представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата
от 806,39лв. за периода от 15.09.2014г. до
12.05.2017г., ; сумата от 26,68лв., представляващи възнаграждение
за дялово разпределение на енергията за периода както и сумата от 7,30лв., представляваща обезщетение
за забава на плащането на главницата от 26,68лв за периода , длъжникът е уведомен
за заповедта на 27.09.2017г., на 28.09.2017г. е подал възражение срещу
издадената заповед, сочейки че част от
задълженията за главница от 303,28лв. и за лихва от 43,12лв. са платени, както
и за дялово разпределение от 21,80лв. е платено, всички начисление суми преди
26.05.2014г. били погасени по давност, на 06.11.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 04.12.2017г.
По делото е приет неоспорен от
страните договор за доброволна делба от 19.07.2013г. с нотариално заверени
подписи, съгласно който М.А.Г., Л.М.Г.-М., И.М.А. и Р.И.К. като съсобственици
на апартамент № 1, гр. София, ж.к. „******са се споразумели да прекратят
съсобствеността върху имота, като той е
поставен в дял на Р.К., а тя се е задължила да изплати парично уравнение на
дяловете на останалите съсобственици.
Приета е заявление-декларация от
28.01.2015г. съгласно което Р.К. е поискала от ищеца да открие партида на нейно
име за имота.
По делото са приети неоспорени от
страните Протокол от 17.05.2002г. от ОС на ЕС договор от 17.05.2002г., съгласно
които ОС на ЕСна сграда в гр. София, ж.к. ****** е избрало и възложило
на Т.С.”ЕООД да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата.
Прието е извлечение от сметки на
ищеца, съгласно което за имота е начислена неплатена
сума е в размер от 833,04лв. като са съобразени изравнителни сметки за периода
от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. в размер от общо 806,36лв., съответно от
493,77лв. по фактура **********/31.07.2014г. и 312,59лв. по фактура
**********/31.07.2015г., а останалото е възнаграждение за дялово разпределение
от общо 26,68лв. В извлечението е
посочено, че това са задължения за топлинна енергия на ищеца по фактура №
**********/31.07.2014г. за 493,77лв и по фактура № *********/31.07.2015г за
312,59лв.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР с Решение от 03.02.2014г.,
съгласно които суми по месечните фактури
следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата
на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за
забава се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
По делото са приети протоколи за
отчет на уредите в имота , съгласно които реален отчет е извършен на
27.04.2014г. и на 29.04.2015г., за което е положен подпис за потребител , като
е констатирано, чу 4 радиатора са затапени/демонтирани, има щранг-лира в имота,
потребление на енергия за горещо битово водоснабдяване се измерва по показания
на водомер.
Приети са изравнителни сметки, съгласно които стойност на реално потребена
енергия в имота е съответно от 493,80лв.
за първия отчетен период, а за втория отчетен период са издадени две изравнителни сметки: за 260,50лв.
на името на И.А. за периода от 01.05.2014г.
до 31.12.2014г.; 252,73лв. на името на Р.К. за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2015г. За двамата
е посочен един и същ обект, но различни
номера на потребители, а и различен
период на задълженията.
Приети са фактури, издадени от
ищеца на ието на И.А. и Р.К., фактура № **********/31.07.2014г. е издадена на
името на И.А. за 493,77лв; фактура № *********/31.07.2015г за 303,28лв. е на името на Р.К.; фактура №
**********/31.05.2015г. е на името
на И.А. за 312,59лв.
Приета е разписа за плащане от
07.02.2017г., съгласно която на 07.02.2017г. Р.К. е платила на ищеца 303,28лв.
главница по фактура №
*********/31.07.2015г. и лихва върху нея от 43,12лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост,
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото,
за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, че
е носител на вземане за топлинна енергия, поради което и за ответника да
е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на
същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати
стойност на потребена топлинна
енергия за процесния имот , възнаграждение за дяловото й
разпределение за процесния период
в размерите на процесните суми, за които е предявен иска за топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото
им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът
е потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ като
индивидуален собственик на имота , придобит по договор за доброволна делба от
19.07.2013г., а преди това е бил съсобственик на имота.
Доколкото ищецът е публикувал общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от 2008г., такива са одобрени през 2008г. а и през февруари 2014г. от ДКЕВР ,
като не се спори, че ищецът е доставял енергия в сградата, то съдът приема за
установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, чието съдържание е в Общите условия на от 2008г. и 2014г. , както и от действащата към съответния
момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на
топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на
топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на
подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той
отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата
на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в
отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според
предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство,
пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на
топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените
нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените
параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за
конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията
също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на
топлинна енергия, а именно - да осигури
такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с
конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни
температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на
вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите
за качество са определени точно и ясно, респ.
са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост
от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото е установено, че през процесния
период стойността на реално доставената енергия в имота е както следва: 493,80лв. за първия отчетен период от
01.05.2013г. до 30.04.2014г., а за втория отчетен период по изравнителни сметки
тази сотйност е общо 513,23лв., от
които 260,50лв. за периода от 01.05.2014г.
до 31.12.2014г. ; 252,
73лв. за периода от 01.01.2015г. до
30.04.2015г. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото
изравнителни сметки, протоколи за отчети на уреди, неоспорени от страните.
Установява се от приети фактури, че по
фактури сумата от 513,23лв. е данъчна основа, върху която е начислен
допълнително ДДС от 20%.
Правилно
районният съд е приел, че задълженията за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. са погасени по давност и е
уважил възражението на ответника за недължимост на сумите на това основание. Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114
от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Съгласно чл. 111, буква „в” от ЗЗД с три годишна
давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като
съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е
изтекла.
Съдът
приема, че вземанията, за които е предявен иска са периодични, поради което и
за тези вземания съобразно чл. 111, буква „в” от ЗЗД погасителната
давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично изпълнение на
задължение по договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията са
еднородни и повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е
обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. (В този смисъл
Тълкувателно решение № 3/V.2013t на ОСГК на ВКС).
За
вземанията, възникнали при действието на ОУ от 2008г.:
Приложими
за тези вземания са разпоредбите на ч. 33 от ОУ от 2008г., които са
общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат до 30-то
число на месеца, следващ този, за който е задължението. Доколкото тези
задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че
приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане
на 30 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
За
вземанията , възникнали при действието на ОУ от 2014г.:
Приложими
за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно
които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца,
следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на
интернет-страницата на доставчика Доколкото тези задължения са уговорени да се
плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това съглашение е
изискуемостта на настъпва след покана за плащане. Това е така, защото
изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на
искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за
достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114,
ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко
месечно задължение започва да тече от момента на възникването му.
Моментът
на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията
и за всяко от тях са издавани ежемесечните
фактури. Издаването на обобщени фактури през 2014г. за тези вземания , които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната
давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в
определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това
вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че
погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това
вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по
издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната
давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са
различни факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата
на ОУ от 2008г. и на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което
не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на
началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването
на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като
съобрази дата на подаване на заявление - 25.05.2017г., и по съображения изложени по-горе за
началния момент на погасителната давност на вземанията възникнали при
действието на ОУ от 2008г. и при действието на ОУ от 2014г., то съдът приема,
че вземанията за част от процесния период, а именно от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. съответно за лихвата за
забава на плащането им са погасени по давност. За размера на вземанията по
делото не се спори, а и същите се установяват от приети по делото документи-
493,80лв.
Правилно районният съд е приел,
че за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г. ответникът като индивидуален собственик на имота отговаря пред
ищеца за стойността на цялата потребена енергия в имота. Приетият по делото договор за делба установява
придобиването на имота от ответника преди началото на периода, не се твърди и
не се установява ІІІ-то лице да отговаря пред ищеца за заплащането на
стойността на енергията в имота. Записването при ищеца като потребител на
енергия за част от този период на И.А. само по себе си не е от естество да
установи това обстоятелство. Това е така, защото това записване не поражда
правоотношение между ищеца и И.А. за доставка на топлинна енергия в имота. За
този период задълженията не са погасени по давност, защото заявлението е от
25.05.2017г., тоест подадено е преди да изтече 3-годишния срок на погасителната
давност. За този период размер на доставена енергия в имота съгласно приети
изравнителни сметки е общо 513,23лв., от които за периода от 01.05.2014г.
до 31.12.2014г. в размер на 260,50лв., а за периода от 01.01.2015г. до
30.04.2015г. 252,73лв. , върху които суми при издаването на фактурите
допълнително е начислен ДДС. По делото е установено плащане на сумата от
303,23лв. като част от тези задължения за периода от 01.01.2015г. до
30.04.2015г.
Районният съд е отхвърлил иск за главница за топлинна
енергия за сумата от 293,16лв. при предявен размер от 806,36лв., поради
което съдът приема, че решението в отхвърлителната част е правилно. Това е
така, защото доказателства за дължимост на сума от 293,16лв. , представляваща
горница над 513,23лв. до 806,39лв. по делото не са ангажирани.
По иска за лихва:
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ОУ от 2014г. в
забава на изпълнение на плащането потребителят изпада след публикуване на
интернет страницата на ищеца на информация за задълженията му.
По делото не е установено ищецът да е публикувал на
интернет-сайта си информация за задълженията на ответника, поради което и
правилно районният съд е отхвърлил иска за обезщетение за забава за
правоотношенията, за които са приложими
ОУ от 2014г. Правилно е отхвърлен и иска за обезщетение за забава за
правоотношения, които се регулират от ОУ от 2008г. – тези вземания са погасени
по давност и подробни съображения за същото съдът изложи по-горе.
При така възприето и поради съвпадане на крайни изводи
на въззивния съд с тези на районния съд за вземанията, за които искове са
отхвърлени , то решението на СРС в частта, в която исковете са отхвърлени следва
да бъде потвърдено.
Твърденията на ответника по исковете с молба вх. №
139898/13.11.2019г., че неправилно е изявена волята на СРС по уважена част от исковете е твърдение за допусната очевидна
фактическа грешка от СРС в решението в частта, в която исковете са уважени и
която част не е предмет на въззивното дело. По искането за отстраняването на
тази грешка, компетентен да се произнесе е СРС.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноски следва да се поставят в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за адвокат
от 300лв. Възражението за прекомерност на въззивника е неоснователно, защото
така уговорено и платено възнаграждение на надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 495412/26.09.2018гпо гр.д. № 84896 по описа за 2017г.
на Софийски
районен съд, 61-ви състав в обжалваната част , с която са отхвърлени исковете на Т.С.”ЕАД ЕИК ****** срещу Р.И.К.,
ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване
за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника заплащане на сумата от 293,16лв.., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -25.05.2017г. до
изплащането й, като стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1, гр. София, ж.к. „******за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.;
сумата от 186,05лв. , представляваща обезщетение за забава на плащането на
главницата от 806,39лв. за периода от 15.09.2014г. до 12.05.2017г., ; сумата от 7,30лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на
главницата за възнаграждение за дялово разпределение от 26,68лв, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
33140/2017г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** да заплати на Р.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300лв. (триста
лева), представляващи съдебни
разноски, направени в производството пред СГС.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца
–„ Т.С.”ЕООД, ЕИК ******.
Решението е окончателно.
Указва на
СРС, че с молба на Р. И.К. вх. №
139898/13.11.2019г. се твърди , че е допусната очевидна фактическа грешка в
решението на СРС в частта, в която иск за потребена топлинна енергия е уважен,
като се иска и отстраняването й, по което искане компетентен да се произнесе
е СРС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.