МОТИВИ към Присъда № 153/02.10.2018г. по НЧХД 275/2018г. по описа на РС-***
Съдебното производство по делото е
образувано по частна тъжба на Г.Г.Г. с ЕГН: ********** депозирана в БРС на 30.09.2016г., като с нея са
повдигнати обвинения както следва:
Срещу И.А.Г. с ЕГН: ********** за извършени престъпления по чл. 130 НК;
чл. 144, ал.1 НК и чл. 146, ал.1, вр. с чл. 148, т. 1 НК.
Срещу В.И.Г. с ЕГН: ********** за извършени престъпления по чл. 130 НК и
чл. 146, ал.1, вр. с чл. 148, ал.1, т. 1 НК.
Въз основа на тъжбата е било образувано
НЧХД № 5695/2016г. на БРС, като с Определение на съда от 06.12.2016г.
производството спрямо двете подсъдими е било прекратено досежно обвинението по
чл. 130 НК. С Определение от 24.01.2017г. съдът е приел за съвместно
разглеждане граждански искове от частния тъжител както следва:
Срещу И.Г. за сумата от 1200 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал.1, вр. с чл. 148, т. 1 НК
и за сумата от 800 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението по чл. 144, ал.1 НК. Срещу В.
Г. за сумата от 1200 лева за престъплението по чл. 146, ал.1, вр. с чл.
148, ал.1, т. 1 НК
С
Присъда № 41/21.02.2017г. БРС е признал подсъдимата В. Г. за невиновна,
оправдал я е по повдигнатите й обвинения и е отхвърлил изцяло предявения срещу
нея граждански иск.
Със същата Присъда съдът е признал
подсъдимата И.Г. за виновна в това, че:
На 19.08.2016 година, около 15:30 часа,
в гр. ***, в двора на жилищна сграда на ул. „***” № 4, казала нещо унизително
за честта и достойнството на Г.Г.Г., а именно: „Курво”, в нейно присъствие,
като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК, като на основание чл. 304, предл. 1 от НПК я е
признал за невиновна и я оправдал по отношение на обвинението да е изрекла
обидните думи: „Пикло, дрисло”. Както и за това, че на същата дата, час и
място, в условията на реална съвкупност с деянието по чл.148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК, се заканила на Г.Г.Г. с престъпление против
нейната личност: „Ще те смажа”, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 1,
предл. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Съдът е наложил на подсъдимата
съответните наказания, като се е произнесъл и по гражданските искове, като ги е
уважил частично – всеки един за сумата от по 400 лева, отхвърляйки ги за
горницата над 400 лева до първоначално предявените – 1200 лева и 800 лева.
Недоволна от присъдата подсъдимата И.Г.
я обжалвала пред БОС. С Решение №149/07.07.2017г. по ВНЧХД № 358/2017г. на БОС
(в сила от 07.07.2017г.), въззивният съд е потвърдил изцяло обжалваната
присъда.
По искане на Главния прокурор от
26.10.2017г. е било образувано НВЧХД № 284/17г. по описа на Апелативен съд-***,
завършило с постановяване на Решение № 232/15.01.2018г., с което производството
по НЧХД № 5695/2016г. на БРС е било възобновено и постановената присъда по
отношение на И.Г. в осъдителната
наказателната и гражданската част е била отменена. Със същото Решение е указано
делото да се върне на БРС за ново разглеждане от друг състав.
Въз основа на Решението на БАС е
образувано и настоящето НЧХД № 275/2018г. на БРС, като предмет на същото са
само обвиненията, за които подсъдимата И.Г. е била призната за виновна при
първоначалното разглеждане на делото, доколко само в осъдителната част
присъдата е била възобновена. В оправдателната част и досежно отхвърлените
граждански искове за горницата, до първоначално предявените, както и досежно В.
Г., присъдата е влязла в сила и не е отменена по реда на възобновяването,
поради което и не е предмет на настоящето разглеждане.
При настоящето разглеждане на делото
подсъдимата Г. дава обяснения пред съда, като заявява, че никога не е отправяла
обиди или закани срещу тъжителката. Заявява, че охранителната камера е
поставена в двора в нарушение на закона и накърнява правата й, както и че на
процесната дата и час е била на работа и не е извършила вменените й
престъпления.
В пледоарията си пред съда повереникът
на частния тъжител – адв. В.В. – БАК застъпва, че деянията са доказани по
безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което
моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданските искове.
Защитникът на подсъдимата - адв. С.К. – БАК счита, че подзащитната му следва да бъде призната
за невиновна. Излага подробни мотиви в подкрепа на позицията си, като
акцентира, че приобщените по делото записи не следва да се ценят. Отделно от
това посочва, че са налице разминавания в показанията на разпитаните свидетели,
а не на последно място – че са налице и доказателства за това, че подсъдимата
по време на инкриминираните деяния е била на работното си място. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданските искове.
В пледоарията си пред съда подс. Гребчеко заявява, че
се придържа към казаното от нейния защитник, като моли за оправдателна присъда.
В предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че иска да бъде призната
за невиновна.
Пред съда, производството по делото протече
по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от частното
обвинение и от защита и бяха приобщени относимите и необходими писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства. Няколкократно съдът напъти
страните към помирение, но такова не беше постигнато.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата
И.А.Г. с ЕГН **********
е родена на *** ***. Тя е българка, българска гражданка, със средно
образование, неомъжена, неосъждана, трудово ангажирана, с добри характеристични
данни.
Към дата
19.08.2016г. частният тъжител – Г.Г. работила като сервитьор в заведение „Ти
Бар”, находящо се в гр. ***, ул. „***” № 4, стопанисвано от „***” ООД с ЕИК: ***.
Самото заведение било разположено в приземния етаж на сградата, а над него се
намирало жилището на подсъдимата. Входът на заведението бил откъм ул. „***”, а
от задната страна имало вътрешен двор, откъдето бил и входът за жилищната част
на сградата, а също и входът към складовите помещения на заведението,
разположени в избената част на сградата. Вътрешният двор бил ограден, като се
използвал от служителите по време на полагаемата им се почивка. Във въпросния
двор била разположена и охранителна камера, монтирана от дружеството целта, на
която била да снима входа към складовите помещения на заведението. В процеса на
работа на заведението възникнали множество конфликти между служителите и
семейството на подсъдимата Г., свързани най-вече с начина на ползване на вътрешния
двор. Подсъдимата твърдяла, че договорът за наем не включва ползване на
вътрешния двор, поради което и не била съгласна с това там да почиват служителите
на заведението. В тази връзка същата подавала множество жалби до отговорните институции
и инициирала проверки.
Освен
тъжителката Г. по същото време в заведението работили и св. Ц.М. (барман) и св.
П.Д. (готвач). На 19.08.2016г. около 15.30 часа св. М. бил на работа за времето
от 07.00 до 15.00 часа (1-ва смяна). Същата смяна била и тъжителката Г., като
след приключване на работа двамата седнали в задния двор на заведението, за да
си починат и поговорят. Към тях се присъединил и св. Д., който него ден бил
3-та смяна на работа от 15.00 до 23.00 часа и тъкмо започвал работния си ден.
Тримата седели на столове, като си говорели, обсъждайки празненството по повод
рождения ден на св. Д., което се провело два дни по-рано. По едно време св. Д.
и М. видели, че подс. И.Г. минава покрай тях. Без видима причина подсъдимата се
насочила към тях и се обърнала към седящата тъжителка Г. казвайки й: „Марш от тука,
курво”, „Ще те смажа”. Същевременно, изричайки тези думи подсъдимата се
приближила непосредствено до все още седящата тъжителка, като я ударила леко с
ръка зад врата. Г. се опитала да се изправи от стола, като възникнало сбутване
между двете, но в крайна сметка тъжителката успяла да се изправи. В същия
момент св. Д. и св. М. също се изправили, като се намесили, с цел да разтърват
двете и да няма ескалацията на напрежението. Св. Д. съпроводил тъжителката през
задния вход в заведението, а свид. М. на свой ред положил усилия да държи подс.
И.Г. на възможно по-голяма дистанция. Така инцидентът приключил, подс.Г.
продължила пътя си и напуснала вътрешния двор на сградата. Тъжителката Г. била
силно разстроена от инцидента, разтреперела се и се разплакала. Тримата
работници веднага сигнализирали на управителя на заведението – св. Г.Х., който
пристигнал на място около час и половина след инцидента и говорил с
тъжителката. Същата му споделила за случилото се, като поискала да напусне
работа, защото не искала да става обект на агресия от страна на подсъдимата.
Св. Х. се опитал да успокои тъжителката, като същевременно прегледал записите
от охранителните камери и се уверил, че действително по-рано е възникнал
инцидент между Г. и И.Г.. Свидетелят свалил записа от охранителната камера,
записвайки го на „флаш памет”, както по принцип процедирал с по-важните записи.
За инцидента бил уведомен и другият управител на дружеството – св. А.Д., който
също на 19.08.2016г. след обяд се видял с тъжителката Г.. И на него му направило
впечатление, че тя е разстроена, като след проведения разговор му споделила, че
по-рано през деня е била обиждана от И.Г., като сред думите отправени към нея е
била и „Курво”, както и „Ще те смажа”. И пред този свидетел тъжителката
заявила, че иска да напусне работа, защото не иска повече да комуникира с
подсъдимата. Свидетелят възприел, че същата е много разстроена, притеснена и
дори разтреперана. Самият той също прегледал записите от охранителната камера и
се уверил, че действително има такъв инцидент, който се е развил по посочения
от служителката му начин. Понеже Г. била съвестен служител св. Д. искал да я
задържи на работа, поради което й обещал, че ще й окаже съдействие - ще я
изпраща от работа и ще й помага. Г. се съгласила, като продължила да работи
около месец, но не успяла да превъзмогне стреса и в крайна сметка напуснала.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: от показанията на св. Ц.М. (л. 50-52 от съдебното производство), включително и от
приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК показания, дадени пред
друг състав на съда (л. 65 от НЧХД № 5695/2016г. на РС-***); св. П.Д. (л. 52 – 53 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК
показания, дадени пред друг състав на съда (л. 64 от НЧХД № 5695/2016г. на РС-***);
св. А.Д. (л.80-81 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.1,
т. 1 НПК показания, дадени пред друг състав на съда (л. 67 от НЧХД № 5695/2016г.
на РС-***); частично от показанията на св. С.Г.
(л. 81 – 82 от съдебното производство); от показанията на св. Н.И.(л. 82 от съдебното производство);
св. Г.Х. (л. 108-109 от съдебното
производство) и частично от обясненията на подсъдимата И.Г. (л.112 от съдебното производство), включително и от
приобщените по реда на чл. 279, ал.1, т. 4 НПК обяснения, дадени пред друг
състав на съда (л. 79 от НЧХД № 5695/2016г. на РС-***).
От писмените доказателства: писмо от БРП (л. 32 от съдебното производство);
писмо от НАП ведно с приложена контролна лента (л. 39 от съдебното
производство); писмо от Община *** ведно
със скица (л.41-42 от съдебното производство); график (л.47-48 от съдебното
производство); график (л. 63 от съдебното производство); трудови договори (л.
65 – 68 от съдебното производство); писмо ведно със справка от ТР (л. 89 – 90
от съдебното производство); писмо (л. 95 от съдебното производство); писмо от
ОДМВР-*** ведно със снимки (л. 124 – 126 от съдебното производство); справка за
съдимост (л. 43 от НЧХД № 5695/2016г. на РС-***); трудов договор (л. 55 от НЧХД
№ 5695/2016г. на РС-***); служебна бележка (л. 56 от НЧХД № 5695/2016г. на РС-***);
От веществените доказателствени средства: диск със записи от охранителна камера (л. 96 от
съдебното производство).
От експертизите: Съдебно-техническа експертиза (л. 134 – 147 от съдебното
производство), включително и от отговорите на вещото лице (л. 111-112 от
съдебното производство).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени
източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно,
като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира показанията на разпитаните св. М. и Д..
В заявеното от двамата досежно релевантните за делото факти съдът не констатира
значими противоречия, нелогичност или непоследователност. Тъкмо напротив - и
двамата заявяват, че на въпросната дата около 15.30 часа са се намирали заедно
с тъжителката Г. във вътрешния двор, когато подсъдимата Г. без причина е
отправила към Г. думите „Курво, марш от тука” и „Ще те смажа”. Свидетелите са
категорични във възприятията си, като заявяват, че думите са били отправени
именно към Г., не са били предизвикани от последната и същата ги е възприела,
като в следствие на това се е почувствала разстроена и обидена. Разминаванията
в изложеното от двамата е незначително и според съда се дължи както на
изминалия период от време, така и на индивидуалните възможности на всеки човек
да възприема, запаметява и възпроизведа факти и обстоятелства.
Изложеното от тези двама свидетели се подкрепя косвено
от показанията на св. Х.и св. Д., които непосредствено след инцидента са били
информирани за него. Всеки един от двамата заявява, че е провел по отделно разговор
с Г., като и в двата разговора тя е посочила, че е била обидена и заплашвана от
подсъдимата, като е цитирала същите думи, а обективното й състояние напълно е съответствало
на контекста на ситуацията. И двамата заявяват, че Г. е била уплашена и
стресирана, като последователно и еднопосочно е изложила възприятията си за
случката в разговорите с тях. Показанията и на двамата управители са
последователни и логични, като напълно кореспондират с изложеното от св.
Димиров и св. М., поради което съдът го кредитира изцяло.
На последно място във връзка с показанията на двамата
свидетели-очевидци, съдът следва да посочи, че същите напълно кореспондират с
вещественото доказателство – видеозаписи от охранителна камера на заведението,
заснела инкриминираните деяния. Тук е мястото да се посочи, че надлежно
приобщения по реда на чл. 159 НПК запис от охранителната камера от заведението,
представлява веществено доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй
като има характеристиката на предмет, върху който са оставени следи от
престъплението. В свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че този вид
доказателства - записи от технически средства са: „най-коректния и безпристрастен носител на доказателствена
информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са
повлияни от субективни емоции и нагласи” /Решение № 368/11 г. по н. д. № 1778/11 г. на II н.о на ВКС/ и
именно поради това, значението им за установяване на обективната истина не
следва да бъде омаловажавано от съда. Няма спор, че записите от видеокамерата
не са направени по реда на НПК и за целите на наказателното производство.
Несъмнено е обаче, че е налице значителна като обем и последователна съдебна
практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в производството
и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти. Константно е
схващането, че направени снимки/записи от охранителни камери, съдържащи
информация за инкриминираното деяние, представляват годно веществено
доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища. Тези записи са
т.нар. „случайни” - не са създадени с цел да обслужват наказателното производство
или да заместят извършени, при нарушения на съответната разпоредба на
процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото същите съдържат
съществена за изхода на производството информация и достоверността им може да
бъде проверена чрез различни легални процесуални способи те не могат, а и не
бива да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност (в този смисъл вж. Решение № 170/19.07.2013 година на ВКС, ІІІ
н.о., Решение 185/10.04.2012 година
на ВКС, ІІІ н.о. Решение № 384/22.12.2014
по дело №1103/2014 на ВКС, НК, I н.о., Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ
н.о., Решение № 116 по НОХД № 766/2009 г. на ІІІ н.о на ВКС и др.). В конкретния случай,
записите са направени от охранителна камера, поставена преди инкриминираната
дата, с цел охраната на задния вход на заведението, като видно от обясненията й
пред съда – подсъдимата е била наясно с нейното съществуване още от датата на
монтажа. В такъв случай, по мнение на съда не е налице т.нар. „частен запис”,
както твърди защитата, доколкото същият не е направен само и единствено за
нуждите на делото, без знанието на подсъдимата, а тъкмо напротив. Видеокамерата
е била монтирана преди инцидента, същата е била поставена единствено с цел
охрана на входа за зареждане (което се установява от разпита на двамата
управители) и не е снимала целенасочено конкретния случай.
По отношение на записа, съдът счита, че той е надлежно
приобщен по делото. В хода на съдебното следствие той беше обект на оглед от
състава на съда, при който непосредствено беше възприето действието на всяко
едно от лицата, записани на него, като съдът счита, че обективираните на записа
действия напълно кореспондират с изложеното от двамата свидетели-очевидци.
Записът беше
обект и на експертно изследване, което даде заключение, че няма данни за
манипулации, а отделно от това, потвърди и възприетото от съда, че заснетите
лица действително са тъжителката, подсъдимата, св.Д. и св. М..
Във връзка с направените от защита възражения, съдът
следва да посочи, че не намира причина да се съмнява в датата на изготвяне
записа. На първо място показанията на св. Х. са последователни в това, че
устройството е било включено към интернет и е получавало информация за датата и
часа автоматично от там. Същият обосновано заявява, че : „ ако датата и часа на DVR-а не
отговарят на точното време, на нас тези камери не ни трябват”. Съдът не намира причина да не се довери на
изложеното от този свидетел. Нещо повече и той и св. Д. заявяват, че още същият
ден са гледали видеозаписите и също са възприели поведението на участниците в
конфликта – т.е. потвърждават, че записът е изготвен същия ден. В тази насока
са и констатациите на вещото лице, което също посочва, че не се констатира
вмешателство в самия запис, включително и във вграденото показание на екранния
часовник. Допълнително – съдържанието на първата част от автоматично
генерираното название на файла напълно съответства на показанията на часовника.
При проверката на място вещото лице е констатирало и че действително опциите на
DVR-а са включени на автоматично получаване на дата и час
от интернет. Всичко това, напълно кореспондира с показанията на св. Д. и М.,
относно датата и часа на събитието, поради което съдът не намира причина да не
го кредитира.
Възраженията на защитата относно евентуална
манипулация на записа, съдът намира за неоснователни. Няма нито една индиция, а
още по-малко доказателство, което да разколебава казаното по-горе. Всички
възражения се базират на хипотетични предположения, за чието сбъдване обаче не
се установяват никакви доказателства. Така например, не се установява по
никакъв начин реалният час или дата на записа да не отговарят на действителния,
а още по-малко записът да е направен по друго време, а след това да е извършена
манипулация, чрез поставяне на исканата дата и час.
Поради всичко казано по-горе съдът кредитира както
изложеното от св. М., св. Д., св. Х. и св. Д., така и приобщеното по делото
веществено доказателство – видеозапис и изготвената на същия съдебно-техническа
експертиза.
Основната защитна версия на подсъдимата е
съсредоточена около това, че по време на инкриминираните събития тя е била на
работа. В тази връзка освен нейните обяснения, са ангажирани и гласни
доказателства в лицето на разпитания св. С.Г. и писменото доказателство - писмо
от НАП ведно с приложена контролна лента. Косвено в тази насока са и
показанията на св. Н.И.
По отношение на показанията на св. Г., съдът счита, че
същите са нелогични и пристрастни, поради което не ги цени в частта им, в която
същият заявява, че на 19.08.2016г. е бил с подсъдимата за времето от 14.30 часа
до около „...четири без нещо...”. На
първо място прави впечатление, че свидетелят е семеен приятел на подсъдимата от
около 14-15 години, поради което е лесно обясним стремежът му да представи
фактите в максимално изгодна за подсъдимата светлина. На следващо място не може
да не се отчете, че изложеното от него е и житейски малко вероятно. Въпреки
изминалото време същият с учудваща точност заявява, че си спомня точните
времеви рамки, когато е бил с подсъдимата, но не може да си спомни нищо например
относно облеклото й, нито това, кой е бил на работа предния ден и т.н. И ако
само това не е достатъчно, за да може априори да не се кредитират показанията
му, то това, че същите противоречат на изложеното от св. Д. и Мичнев, както и
на приобщения видеозапис, дават основание на съда да не вземе предвид
твърденията на св. Г. в обсъдената част.
Съдът кредитира показанията на св. И., доколкото
намира същите за логични и последователни, а отделно от това и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото – трудов договор и график. Въпреки това
заявеното от тази свидетелка очертава как по принцип е била организирана
работата в магазина, където е работила подсъдимата, без св. И.да е присъствала
на 19.08.2016г. около 15.30 часа в самия магазин и да се е убедила, дали
създадената организация е била спазена него ден или не. Поради тази причина
съдът не счита, че въпросните показания могат да разколебаят изложените по-горе
изводи. Нещо повече – самата свидетелка заявява, че когато се наложи
продавачката може да напусне магазинна, като го заключи – т.е. напускането на
работното място, дори според св. И.не е невъзможно.
По отношение на писменото доказателство - писмо от НАП
ведно с приложена контролна лента, съдът счита, че то също не е в състояние да
обори приетата по-горе фактология и
самостоятелно не е в състояние да докаже, че на процесната дата, час и място
подсъдимата се е намирала в магазина, а не в задния двор на жилищната
кооперация. Това е така, доколкото от въпросната лента действително се доказва,
че на 19.08.2016г. са били отчетени редица продажби и по-точно – в 15.26 часа,
в 15.27 часа, в 15.28 часа, в 15.33 часа, в 15.35 часа, в 15,39 часа, в 15.40
часа и т.н. Тя обаче не доказва нито кой е отчел въпросните продажби, нито дали
действително те са извършени в посочените часове или са извършени по друго
време, а тогава само са въведени в касовия апарат. Анализът на въпросната лента
сочи, че в 15.22 часа е бил направен „Дневен отчет” на фискалното устройство,
което обичайно се прави при смяна на служителите и предаване на смяната. Това
от своя страна означава, че е напълно възможно конкретно него ден подсъдимата
да е била сменена/заместена от друг свой колега (дори без знанието на св.
Илиева) и това да се е случило в 15.22 часа, след което същата да се е
придвижила до дома си, отстоящ на 117 метра (разстоянието се изминава за под 2
минути при нормален ход, доколкото съгласно „Ръководство
за експерти изследване на ПТП – I част” от инж. А. Ангелов и инж. Д.Петков – скоростта на движение
на човек при спокоен ход е 3,8 км./ч. или 1,05 м./сек.) и в 15.24 часа да е
била вече в двора на кооперацията, където да е заснета от охранителната камера.
По отношение на обясненията на подсъдимата в теорията
и практиката се приема неотклонно, че същите имат двойствена природа – на
доказателствено средство и на основно средство за осъществяване на защитата на
подсъдимия. Поради тези причини съдът счита, че изявленията на подсъдимата, че
не се е намирала в задния двор, както и че не е казвала нищо обидно или
заплашително на частния тъжител, са израз на признатата й от закона възможност
за защита. В тези им части обясненията на подсъдимата се оборват от
горепосочените доказателствени източници, за чието ценене съдът вече изложи
мотиви, поради което и в обсъдените частни съдът не кредитира обясненията на
подсъдимата. В останалата им част, доколкото същите кореспондират с останалите
доказателства – съдът им дава вяра.
Съдът цени всички описани по-горе писмени
доказателства, както и заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза. Последната е изготвена при стриктно спазване на
процесуалните правила и се отличава със задълбоченост и научна обоснованост,
поради което съдът я взима предвид при изграждане на вътрешното си убеждение.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от обективна
и субективна страна всички признаци на състава на престъпленията по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК и чл. 144, ал.1 НК, за които е предадена на
съд.
Относно престъплението по чл.148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
146, ал. 1, предл. 1 от НК:
От обективна страна, около 15.30 часа на 19.08.2016г.
в гр.***, в двора на жилищна сграда на ул. „***” № 4, подс. И.Г. казала нещо
унизително за честта и достойнството на Г.Г.Г., а именно: „Курво”, в нейно
присъствие, и обидата е нанесена публично.
На първо място от обективна страна подсъдимата е
извършила изпълнителното деяние на престъплението с активно действие – изрекла
е по адрес на пострадалата думата „Курво”.
На второ място обръщението „Курво”, чийто смисъл
еднозначно сочи на жена с укоримо сексуално поведение, несъмнено е от естество
да засегне чувството за собствено достойнство и положителната самооценка на
тъжителката, която в конкретния случай не е дала какъвто и да е повод на
подсъдимата да я обижда. Няма съмнение, че „курво” се възприема от
господстващото обществено мнение като дума с цинично и негативно значение
изричането, на която безспорно цели унизяване на адресата и засягане на достойнството
му.
В конкретния случай е налице и другият изискуем
признак от обективна страна – деянието да е извършено в присъствието на
пострадалия и той да е възприел непосредствено изреченото. В конкретния случай
няма съмнение, че думата „курво” е била чута от тъжителката Г., непосредствено
след нейното изричане, поради което и този признак от обективна страна е
налице.
Налице е и квалифициращият признак - деянието да е
осъществено публично, защото инкриминираният израз е изречен в присъствието на
две лица, различни от пострадалата – свидетелите Д. и М., които веднага и
непосредствено са възприели нанесената на Г. обида. В това отношение - въпреки
че вътрешният двор на жилищната сграда по принцип не е типично „публично
място”, в случая, доколкото фактът и съдържанието на обидния израз са били
възприети и от други лица още при изричането му, с което обидата веднага е
станала достояние на определена публика извън конкретния й адресат, то и този
признак е налице.
От субективна страна, деянието е извършено виновно,
при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на подсъдимата,
че думата „Курво” е обидна, както и че чрез изричането й същата ще засегне
достойнството на Г. и че това поведение ще стане достояние и на двамата
присъстващи на място мъже, но от волева страна подсъдимата е искала обидата да
достигне до адресата си и по този начин да засегне достойнството на Г.. В
съзнанието на подсъдимата преди и по време на осъществяване на деянието са
съществували конкретни представи, че използваното обръщение е цинично, грубо и
унизително за достойнството на човек, че съдържанието му ще бъде незабавно
възприето от тъжителката, присъстваща на мястото на деянието, както и от още
две лица, намиращи се на същото място, и с положителност тъкмо в това се е
състоял желаният от подсъдимата ефект от избраното поведение.
Относно престъплението по чл.144, ал.1, предложение
първо от НК:
За осъществяване на това престъпление от обективната
страна се изисква обективиране, чрез думи или действия, на закана с престъпление
против личността или имота на определено лице, която да е възприета от него и
би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Заканата с
престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху свободното
протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека и
изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване
на посегателство срещу човешката личност или имуществото на пострадалия, от
естество да възбуди основателен страх за реализирането му. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения, като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да
се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи.
В конкретния случай изпълнително деяние е осъществено
чрез действие, доколкото подсъдимата е казала на Г.Г. „Ще те смажа”. С оглед
конкретното съдържание на заканата обосновано може да се приеме, че се касае за
застрашаване на телесната неприкосновеност, интегритет и здраве на пострадалата
Г., доколкото изразът съдържа заплаха с физическо насилие. Ефектът от
словесната закана е бил допълнително усилен от последвалите действия на подс. Г.,
която непосредствено след изричане на заканата се насочила към мястото, където
седяла тъжителката и й нанесла лек удар с ръка зад врата. Така подсъдимата
демонстрирала решимост веднага да реализира словесната заплаха чрез конкретни
физически действия, насочени срещу тъжителката, които, макар да нямат желания
от Г. резултат, дават на съда основание да приеме, че заканата действително е
могла да предизвика основателен страх за осъществяването й. Този извод намира
категорична подкрепа и в събития, обективно настъпили след деянието – след като
се оплакала на свид. Д. от стореното, тъжителката Г. изразила намерение да
напусне работа заради поведението на подсъдимата, променила мястото, където
прекарвала почивките си, влошила качеството на работата и отношението си към
колеги и клиенти, била няколкократно съпровождана и превозвана от колеги до и
от работа, поради опасения от физическо насилие от страна на подсъдимата И.Г..
Инкриминираното поведение на подсъдимата съдържа
всички признаци на престъпния състав по чл. 144, ал. 1 от НК, като не само би
могло да възбуди, а и реално е възбудило основателен страх за осъществяването
на заканата, което се установява от гореизброените доказателствени материали.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата
при форма на вина пряк умисъл, като същата е съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването им. Конкретно - интелектуалната страна на умисъла на подс. Г.
включва съзнаване от същата, че изричането на думите: „Ще те смажа”, насочени
към младо момиче (21г. към датата на деянието) обективира закана към телесната
неприкосновеност, интегритет и здраве на пострадалата, както и че с оглед
конкретиката, заканата е годна да възбуди у Г. основателен страх за
осъществяването си, а от волева страна е искала настъпването на този
основателен страх у пострадалата.
В конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал.2 НК към нито едно от двете
престъпни деяния. Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно право,
не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът
предвижда малозначителност на деянието, извеждаща липса на престъпление, в два
варианта-отсъствие (липса) на обществената опасност поради негова малозначителност
/на деянието/; или наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна
незначителност. При разискване на признаците на нормата на чл. 9, ал. 2 НК в
отделните случи, се изследват деянието и обществената опасност като елементи на
всяко престъпление. Както е известно, конкретиката на всеки процесен случай е
тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в
обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите компоненти по настоящото дело
не дава възможност за осмисляне на предпоставки на нито една от двете
алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете
не само личността на подсъдимата (която безспорно е с ниска степен на
обществена опасност), като част от преценката за самата обществена опасност на
престъплението, но и конкретиката на самото деяние. В случая поведението на
подсъдимата се е изразило в осъществяване на две отделни престъпления спрямо
пострадалата. Самите деяния са извършени в присъствието на други хора, дръзко и
без каквато и да е видима причина поради което и по мнение на настоящия състав
приложението на чл. 9, ал.2 НК по отношение на всяко едно от деянията е
изключено.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл.146,
ал.1, предл. 1 от НК са предвидени кумулативно наказания „Глоба” от 3000 до
10000 лева и „Обществено порицание”, а
за престъплението по чл.144 ал.1 предл. първо от НК - наказание „Лишаване от свобода” за срок до
3 години.
Съдът съобрази, че към инкриминираната дата подс. И.Г.
е била неосъждана, не е била освобождавана от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от
общата част на НК, както и че с никое от извършените две престъпления не са
причинени съставомерни имуществени вреди, т.е. формално и двете деяния попадат
в предметния обхват на чл.78а ал.1 от НК. Независимо от това, институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание не може да намери приложение спрямо никое от процесните престъпления,
тъй като те са осъществени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23
ал.1 от НК, и е налице законната пречка, предвидена в чл.78а ал.7 предл.
четвърто от НК.
Доколкото наказателното производство е било
възобновено единствено по искане на главния прокурор, изцяло в полза на
подсъдимата, следва да се приеме, че в конкретния случай настоящият първоинстанционен
съд, на който е върнато делото за ново разглеждане, няма процесуална възможност
да влоши положението на подсъдимата и да наложи по-тежко наказание от
определеното с Присъда № 41/21.02.2017г. БРС. Това произтича от действието на
принципа reformatio in peus. Въпреки
че, в правната уредба на производството по възобновяване на наказателните дела
няма разпоредби, които се отнасят до забрана за влошаване положението на
подсъдимия, това решение е логично с оглед на същността на забраната като
процесуална гаранция за правото на свободно обжалване на подсъдимия.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза може да се изведе от приложимостта
на разпоредбите за касацията при възобновяване, поради липса на изрични
разпоредби – чл.426 от НПК.
В случая настоящият състав, също както и
този разгледал НЧХД № 5695/2016г. на БРС намира, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, като и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко,
поради което при определяне на наказанието приложение следва да намери
правилното на чл. 55 НК Това е така, доколкото в полза на подсъдимата, съдът
отчете факта, че същата е неосъждана, с добри характеристични данни, трудова
ангажирана, семейна. Следва да се отчете и че двете престъпления са извършени
само с по един израз, както и че процесните престъпления имат инцидентен
характер. Отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът не констатира.
Съвкупната преценка на изложените смекчаващи
обстоятелства мотивира съда да счита, че в разглеждания случай те са
многобройни, и при тяхното наличие и най-лекото, предвидено в закона наказание за
всяко от осъществените от подс. И.Г. престъпления по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1, предл. 1 от НК и съответно по чл.144 ал.1 предл. първо от НК, би
се оказало несъразмерно тежко, и поради това - несправедливо. По тези
съображения съдът пристъпи към индивидуализация на наказанията за двете
престъпления по реда, установен в чл.55 ал.1 и ал. 2 от НК, като съобрази
предвидените в особената част на НК наказания и предвижданията за тяхното
редуциране или замяна.
За престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146,
ал.1, предл. 1 от НК, където основното и по-тежко наказание е „Глоба” от 3000
до 10000 лева, при приложение на чл.55
ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК, съдът слезе с една втора под минималния размер на предвидената
глоба, и наложи на подс. Г. наказание „Глоба” в размер на 1500 лева. За същото
престъпление, на основание чл.55 ал.3 от НК, съдът не наложи на подс. Г.
кумулативно предвиденото по-леко наказание „Обществено порицание”, чието
налагане, предвид личните характеристики на подсъдимата, не би било необходимо
за постигането в пълна степен на целите, установени в чл. 36 от НК. Така
отмереното наказание, като вид и размер, съдържа достатъчен потенциал да
способства за поправяне, превъзпитание и предупреждаване на подсъдимата, както
и да се постигне изискваното от закона предупредително и възпитателно
въздействие върху останалите членове на обществото.
По отношение на престъплението по чл.144 ал.1 предл.
първо от НК, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” предл. първо от НК, съдът
замени предвиденото в особената част на кодекса наказание „Лишаване от свобода”
до 3 години, с по-леко по вид наказание – „Пробация”, с приложение на
задължителните две пробационни мерки, както следва:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
6 месеца, при периодичност два пъти седмично, на основание чл.42б, ал.1, вр.
чл.42а, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК, и
- задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6 месеца, на основание чл.42б, ал.2, вр. чл.42а, ал.2, т.2 и ал.3,
т.1 от НК.
Съдът счита, че така индивидуализираните наказания в
пълнота биха могли да постигнат целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на Г. и наред с това ще й
въздействат предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така
определените наказания биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото.
Най-после, налице са две самостоятелни престъпления,
извършени преди за което и да е от тях да е имало присъда, т.е. в реална
съвкупност, което налага на основание чл.23 ал.1 от НК наказанията, определени
поотделно за всяко от тях, да се групират, като на подс. И.Г. се определи едно
общо наказание в размер на най-тежкото, а именно „Пробация”, при следните
пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
6 месеца, при периодичност два пъти
седмично на основание чл.42б, ал.1, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от НК, и
- задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6 месеца, на основание чл.42б, ал.2, вр. чл.42а, ал.2, т.2 и ал.3,
т.1 от НК.
Доколкото с Присъда № 41/21.02.2017г. по НЧХД №
5695/2016г. на БРС съдът не е приложил чл. 23, ал.3 НК и не е присъединил към
наказанието „Пробация”, наказанието „Глоба”, то с оглед забраната за влошаване
на положението на подсъдимата, настоящият състав също няма процесуална
възможност да стори това.
По
гражданските искове:
По отношение на предявените срещу подс. И.Г. два
граждански иска за обезвреда на причинените на тъжителката неимуществени вреди
вследствие извършените две самостоятелни престъпления по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1, предл. 1 от НК и по чл.144 ал.1 предл. първо от НК, съдът намери
тези претенции за безспорно установени и категорично доказани по основание,
предвид решението по въпросите за извършените престъпления, тяхното авторство и
вината на дееца.
При произнасяне по отделните претенции за всяко от
престъпленията, настоящият състав отново е ограничен в границите на уважения
размер на претенциите при първото разглеждане на делото, доколкото само в
осъдителната част производството е било възобновено. Поради тази причина съдът
не може да определи по-висок размер на гражданските искове от тези, определени
с Присъда № 41/21.02.2017г. по НЧХД № 5695/2016г. на БРС, а именно – по 400
лева за всеки от двата иска.
При индивидуализация размера на обезвредата за
неимуществените вреди причинени с всяко едно от двете престъпни деяния, съдът
по реда на чл.52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните указания, дадени в ППВС
4/1968г., съобрази интензитета на
засягане на достойнството на тъжителката чрез употребените изрази, фактът, че
става дума за единична и инцидентно нанесена обида и закана, както и обективно
причинения резултат – влошаване работата на тъжителката, причинен стрес и
дискомфорт. В този контекст съдът намери гражданския иск за обезвреда на
неимуществените вреди вследствие извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.1,
вр. чл.146, ал.1, предл. 1 от НК за основателен и доказан до размер от 400
лева.
Съдът счита, че в същия размер следва да бъде
присъдено и обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по
чл.144 ал.1 предл. първо от НК.
Подсъдимата
следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
уважената част от гражданските искове, считано от 19.08.2016г. до окончателното
й изплащане.
Съдът счита, че с така уважените претенции в пълнота
биха могли да се обезвъзмездят причинените на пострадалата неимуществени вреди,
поради което и размерът се явява справедлив.
По
разноските:
По делото има сторени разноски, като с оглед
обстоятелството, че подсъдимата е призната за виновна в извършване на вменените
й престъпления, както и бяха уважени гражданските искове срещу нея - на
основание чл. чл.88, ал.1 от НПК, вр. чл.78, ал.6 от ГПК, подс. И.Г. следва да
бъде осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд - ***
следващите се по делото държавни такси, а именно: 50 лева държавна такса върху
уважената част от гражданския иск за престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1, предл.1 от НК, 50 лева държавна такса върху уважената част от
гражданския иск за престъплението по чл.144, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист. По делото има сторени и други разноски, по които съдът не се е произнесъл
с присъдата и въпросът за възлагането им следва да бъде решен в отделно
производство по реда на чл. 306 НПК.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.