Р Е
Ш Е Н И Е № 1791
гр. Пловдив, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осемнадесети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 19536 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София, срещу П.Щ.М.
***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
914,10 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № ********от
********г, сумата от 58,97 лева – договорна лихва за периода от 07.02.2017 г.
до 08.05.2017 г., сумата от 956,13 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 10.09.2016 г. до 08.05.2017 г., както и
сумата от 143,61 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.09.2016 г. до 01.08.2018
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 01.08.2018 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 7818/28.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12420/2018 г. на ПРС, I бр. с-в.
В исковата молба ищецът твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД, в
качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен
договор за заем № ********от ********г. за предоставяне на заемна сума в размер
на 1000 лв. Посочва, че редът и условията, при които кредиторът е отпуснал
кредита на кредитополучателя, се уреждали от договора и общите условия, като
ответникът поемал задължението да изплати предоставена сума на 10 равни месечни
погасителни вноски. Последните се формирали от главницата по кредита, ведно с
уговорената договорна лихва в размер на 192,30 лв. В договора било уговорено,
че в случай на забава в плащането на погасителна вноска на падежа, с повече от
30 календарни дни, заемополучателят дължат на заемателя заплащането на такси за
разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв. На основание
посочените уговорки на ответника били начислени такси за разходи в размер на 45
лв. В договора била уговорена и неустойка при непредоставяне на обезпечения от
страна на кредитополучателя и тя възлизала на 1112,40 лв. и била разсрочена на
10 месечни вноски, всяка в размер на 111,24 лв. Общият размер на погасителната
вноска на ответника възлизал на 230,47 лв. На длъжника била начислена и лихва
за забава за периода от 11.09.2016 г. до датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда, която възлизала на
сумата от 143,61 лв. Ответникът не извършил плащания по договора, като падежът
на последната вноска настъпил на 08.05.2017 г. Ищецът твърди, че на 01.05.2017
г. било подписано Приложение № 1 към рамков договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от дата 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищцовото
дружество, по силата на който вземанията на заемодателя по процесния договор
били прехвърлени на ищеца. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника
за извършената цесия, като уведомлението за това било изпратено на 15.11.2018 г.
на посочения в договор за кредит постоянен адрес на ответника, но пратката не
била получена от последния. Копие от уведомлението за цесията прилага и към
исковата моли, като моли за неговото връчване като приложение към нея. За
процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12420/2018 г. на ПРС, I бр.с., която била връчена на
длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове
за установяване на вземанията си по заповедта. Моли за уважаване на претенциите
и присъждане на сторените разноски, както в заповедното, така и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.Щ.М., не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Същият не се явява в откритото съдебно заседание
и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е
уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, намира следното:
Предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.
99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими
– предявени са в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадени от
съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Налице е идентичност между
сумите, предмет на заповедното производство и тези, предмет на настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на
ищцовото дружество в изрична молба от 16.04.2019 г. прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата
на първото съдебно заседание на основание чл.40, ал.2 ГПК, видно от призовка –
л.47 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна чрез лице от домашните – л.43 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
договор за паричен заем № ********от ********г., сключен между ответника и „Изи
Асет Мениджмънт” АД, предложение за сключване на договор за заем, рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., включен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД и приложение № 1 от
01.05.2017 г. към него, потвърждение за сключена цесия, пълномощно от цедента
на цесионера, с което го упълномощава да уведоми длъжника за извършване на
цесията, както и уведомително писмо за извършената цесия и известие за
доставянето му, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото
решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за
постановяването му, следва предявените искове да се уважат. Като законна
последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва върху
главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 01.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 158,54
лв., 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, или
сумата от общо 258,54 лв. Следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 41,46
лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., или общо 91,46 лв., като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.Щ.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните
суми: сумата
от 914,10 лева, представляваща
дължима главница по договор за паричен заем № ********от ********г, сумата от 58,97 лева – договорна лихва за периода
от 07.02.2017 г. до 08.05.2017 г., сумата от 956,13 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 10.09.2016 г. до 08.05.2017 г., както и сумата от 143,61 лв. – обезщетение за забава за
периода от 11.09.2016 г. до 01.08.2018 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 01.08.2018 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 7818/28.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12420/2018 г. на ПРС, I бр. с-в.
ОСЪЖДА П.Щ.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 258,54
лв. (двеста петдесет и осем лева и
петдесет и четири стотинки) – разноски пред първата инстанция, както и сумата
от 91,46 лв. (деветдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) –
разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 12420/2018 г. на ПРС, I бр.
с-в.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис
от решението да се изпрати на РС Пловдив, I бр. състав, ведно с приложеното за
послужване ч.гр.д. № 12420 по описа за 2018 г. на съда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.