определение
№
гр. П., 23.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.ски окръжен съд, ІІІ граждански състав, гражданска колегия, в закритото заседание на двадесет и трети април
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
екатерина панова
Членове: методи здравков
Жанета Димитрова
при секретаря
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Ж. Димитрова в.ч.гр.д. N 295 по описа за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
С определение на П.ски Районен съд, постановено в закрито съдебно заседание
на 13.02.2020 г. по гр.д. № 698/2020 г. по описа на съда е допуснато
обезпечение на предявения от М.И.В. и Я. Т. В. иск с правно основание чл. 439
ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответницата
присъдените с решение № 39/10.04.2008 г. по гр.д. № 2780/2007 г. по описа на
ПлРС суми в общ размер на 640 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране
на изпълнението по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ В. С., рег. № *** на
КЧСИ и район на действие ОС – П..
Недоволна от така постановеното определение е останала частната жалбоподателка
М.П.В., която в срока по чл. 396 ал. 1 ГПК е подала частна жалба срещу
определението. В частна жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, поради това, че по делото не са представени
убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на иска. В жалбата
се излагат подробни доводи за липса на изтекла погасителна давност на вземането
поради образуване на изпълнителни дела от страна на жалбоподателката през 2013
г. и през 2019 г. въз основа на изпълнителния лист, издаден в нейна полза по гр.д.
№ 2780/2007 г. по описа на ПлРС, както и се излагат доводи, че изявлението на
ищците в първата инстанция за прихващане на насрещните вземания между тях през
2013 г. не е произвело действие след като същите след изявлението са образували
изпълнително дело срещу нея през 2013 г. с предмет цялото вземане по
изпълнителния лист в нейна полза. Позовава се на писмени доказателства,
представени с частната жалба и с отговора на исковата молба в първоинстанционното
производство и счита, че ако въззивният съд съобрази всички доказателства, а не
само представените от ищците в първоинстанционното производство ще достигне до
извод за вероятна неоснователност на предявения иск. Моли се окръжният съд да
отмени определението на ПлРС за допускане на обезпечението и да отхвърли
молбата за допускане на обезпечение на предявения иск, като присъди в полза на
частната жалбоподателка направените по частната жалба разноски.
В срока по чл. 396 ал. 2 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната
жалба от ответниците по същата М.И.В. и Я.Т.В..
Окръжният съд, като обсъди оплакванията
направени в частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 396 ал. 1 от ГПК, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество е неОСНОВАТЕЛНА.
Пред ПлРС е образувано гр.д. № 698/2020 г. по описа на съда по искове предявени
от М.И.В. и Я.Т.В. против М.П.В. с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че ищците не дължат на ответницата присъдените с
влязло в сила решение по гр.д. № 2780/2007 г. по описа на ПлРС суми в общ
размер на 640 лв. поради извършено прихващане на насрещни вземания на страните
на основание чл. 103 ал. 1 от ЗЗД чрез връчена на ответницата нотариална покана
на 19.03.2013 г. и при условие на евентуалност на основание чл. 110 от ЗЗД
поради посяване на вземането по давност въз основа на петгодишна давност,
започнала да тече на 02.05.2008 г. – датата на влизане в сила на гр.д. №
2780/2007 г. по описа на ПлРС. ПлРС е сезиран и с молба за допускане на
обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на
изпълнението по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ В.С., рег. № *** на
КЧСИ и район на действие ОС – П..
За да уважи молбата за допускане на обезпечение ПлРС е приел, че
представените с исковата молба писмени доказателства установяват, че исковата
претенция е допустима и вероятно основателна, както и че е налице обезпечителна
нужда от допускане на обезпечението.
За да допусне исканото обезпечение съдът следва да установи, че искът е
допустим и вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда.
От представените пред първоинстанционният съд с исковата молба писмени
доказателства се установява, че в полза и на двете страни са възникнали парични
вземания на основание влязло в сила на 02.05.2008 г. решение по гр.д. №
2780/2007 г. по описа на ПлРС. Установява се, че ищците в първоинстанционното
производство са представили нотариална покана, удостоверяваща направено писмено
изявление по чл. 103 ал. 1 от ЗЗД за прихващане на насрещните вземания на страните
по влязлото в сила решение посочено по-горе до размера на по - малкото от тях,
както и че нотариалната покана е връчена на ответницата в първоинстанционното
производство и частен жалбоподател на 21.03.2013 г.. Установява се, че по
изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ В.С., рег. № *** на КЧСИ и район на
действие ОС – П. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза
на ответницата в първоинстанционното производство и частен жалбоподател по
гр.д. № 2780/2007 г. по описа на ПлРС.
Правилно и законосъобразно при тези
доказателства първоинстанционният съд е приел, че предявения иск с правно
основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, така както са посочени обстоятелствата, на
които се основава искането към съда за недължимост на присъдените суми
/основното и при условие на евентуалност/ е допустим и вероятно основателен,
тъй като на етапа, на който се намира производството по делото в първата
инстанция съдът не би могъл да съобрази възраженията на ответника и
доказателствата, с които същият разполага. Дали изявлението по чл. 103 ал. 1 от ЗЗД за прихващане на насрещните вземания на страните е произвело правно
действие, както и дали вземането на частната жалбоподателка към ищците по предявения
иск е погасено по давност при условията на чл. 110 от ЗЗД е въпрос по
съществото на спора, който ще бъде разрешен от съда с решението по делото след
съобразяване на всички събрани по делото доказателства. След като са
представени доказателства за направено изявление за прихващане на насрещните
вземания на страните през 2013 г., от които вземането на частната
жалбоподателка за главници е в по - малък размер от това на ищците в
първоинстанционното производство, то може да се направи извод за вероятна основателност
на предявения иск, респ. извод за обезпечителна нужда за ищците по същия, тъй
като без спиране на изпълнителното производство е възможно същите да заплатят
недължимо паричните суми, по отношение на които се провежда принудителното
изпълнение преди постановяване на решението по спора по чл. 439 ал. 1 от ГПК,
респ. затрудняване на възможността да осъществят правата си по решението при
евентуално уважаване на иска.
Не следва да се обсъждат подробно представените с частната жалба, респ. с
отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като същите не са били
представени по делото в първата инстанция към датата на допускане на
обезпечението, съответно не биха могли да бъдат съобразени от
първоинстанционния съд към този момент, а следва да бъдат съобразени с
решението по първоинстанционото дело в съвкупност с останалите събрани по
делото доказателства.
При тези правни изводи, Окръжният съд намира, че
атакуваното определение на ПлРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила, а частната жалба оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 278 ал. 3 вр. чл. 396 ГПК, Окръжният
съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
потвърждава определение от 13.02.2020 г. по гр.д. № 698/2020 г. на П.ския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: