МОТИВИ ПО НОХД №1026/2014г. по описа на ПОС.
Обвинението
срещу К.С.Й. е по чл.199, ал.2, т.2, предложение първо, вр. с ал.1, т.4,
вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б."а" и б.
„б" от Наказателния кодекс за това, че на 17.02.2011 година в местността „Н.-2",
край град П., област П., при условията на опасен рецидив, в съучастие като
извършител с И.А.С. от село В.,
област П., М. С.Й. от село В.,
област П., М.А.С. от село В., област
П., и Ю.Х.М. от село Б., област П.,
отнел чужди движими вещи, както следва: 1 брой дебитна карта издадена от
Общинска банка АД на името на Л. Н. Ц. на стойност 5.00 лева; - 1 брой дебитна
карта издадена от СиБанк ЕАД на името на Л. Н. Ц. на стойност 5.00 лева; -1
брой мобилен апарат марка „Нокия", модел 2600-класик на стойност 72.00
лева; - 1 брой мобилен апарат марка „Нокия" неустановен модел на стойност
20.00 лева; -2 броя СИМ карти на мобилен оператор "М-Тел" на обща
стойност 12.00 лева; -1 брой огнестрелно оръжие неустановена марка и модел,
калибър 7,65 мм.
на стойност 100.00 лева, или всички вещи на обща стойност 214.00 лева от владението на собственика Л. Н. Ц. от град П., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен с убийството на Л. Н. Ц..
Обвинението срещу М.С.Й. е по чл.199, ал.2, т.2, предложение първо, вр. с ал.1,
т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б."а"
и б. „б" от Наказателния кодекс за това, че за това, че на 17.02.2011
година в местността „Н.-2", край град П., при условията на опасен рецидив,
в съучастие, като извършител с И.А.С.
ЕГН:********** от село В., област П., К.С.Й.
ЕГН:********** от село В., област П., М.А.С.
ЕГН:********** от село В., област П., и Ю.Х.М.
ЕГН:********** от село Б., област П., отнел чужди движими вещи, както следва: 1
брой дебитна карта издадена от Общинска банка АД на името на Л. Н. Ц. ЕГН:**********
на стойност 5.00 лева; -1 брой дебитна карта издадена от СиБанк ЕАД на името на
Л. Н. Ц. ЕГН:********** на стойност 5.00 лева; - 1 брой мобилен апарат марка
„Нокия", модел 2600-класик на стойност 72.00 лева; - 1 брой мобилен апарат
марка „Нокия" неустановен модел на стойност 20.00 лева; - 2 броя СИМ карти
на мобилен оператор "М-Тел" на обща стойност 12.00 лева; - 1 брой
огнестрелно оръжие неустановена марка и модел, калибър 7,65 мм. на стойност 100.00
лева, или всички вещи на обща стойност 214.00 лева от владението на собственика
Л. Н. Ц. ЕГН ********** от град П.,
област П. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила
и грабежът е придружен с убийството на Л.
Н. Ц..
Обвинението срещу Ю.Х.М. е по чл.199, ал.2, т.2, предложение първо, вр. с ал.1,
т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б. „б" от
Наказателния кодекс за това, че -за това, че на 17.02.2011 година в местността
„Н.-2", край град П., при условията на опасен рецидив, в съучастие, като
извършител с И.А.С. ЕГН:**********
от село В., област П., К.С.Й. ЕГН:**********
от село В., област П., М.А.С. ЕГН:**********
от село В., област П. и М.С.Й. ЕГН:**********
от село В., област П., отнел чужди движими вещи, както следва: 1 брой дебитна
карта издадена от Общинска банка АД на името на Л. Н. Ц. ЕГН:********** на
стойност 5.00 лева; - 1 брой дебитна карта издадена от СиБанк ЕАД на името на Л.
Н. Ц. ЕГН:********** на стойност 5.00 лева; - 1 брой мобилен апарат марка
„Нокия", модел 2600-класик на стойност 72.00 лева; - 1 брой мобилен апарат
марка „Нокия" неустановен модел на стойност 20.00 лева; - 2 броя СИМ карти
на мобилен оператор "М-Тел" на обща стойност 12.00 лева; - 1 брой
огнестрелно оръжие неустановена марка и модел, калибър 7,65 мм. на стойност 100.00
лева, или всички вещи на обща стойност
214.00 лева от владението на собственика Л. Н. Ц. ЕГН:********** от град П., област П. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен с убийството на Л. Н. Ц..
Обвинението срещу И.А.С. чл.199, ал.2, т.2, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2 от Наказателния кодекс за това, че -за това, че на 17.02.2011 година в
местността „Н.-2", край град П., в съучастие, като извършител с М.С.Й. ЕГН ********** от село В.,
област П., К.С.Й. ЕГН ********** от
село В., област П., М.А.С. ЕГН **********
от село В., област П., и Ю.Х.М. ЕГН **********
от село Б., област П., отнел чужди движими вещи, както следва: 1 брой дебитна
карта издадена от Общинска банка АД на името на Л. Н. Ц. ЕГН ********** на
стойност 5.00 лева; -1 брой дебитна карта издадена от СиБанк ЕАД на името на Л.
Н. Ц. ЕГН:********** на стойност 5.00 лева; - 1 брой мобилен апарат марка
„Нокия", модел 2600-класик на стойност 72.00 лева; - 1 брой мобилен апарат
марка „Нокия" неустановен модел на стойност 20.00 лева; - 2 броя СИМ карти
на мобилен оператор "М-Тел" на обща стойност 12.00 лева; - 1 брой
огнестрелно оръжие неустановена марка и модел, калибър 7,65 мм. на стойност 100.00
лева, или всички вещи на обща стойност
214.00 лева от владението на собственика Л. Н. Ц. ЕГН:********** от град П., област П. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен
с убийството на Л. Н. Ц..
Обвинението срещу М.А.С. е по чл.199, ал.2, т.2, предложение първо, вр. с
чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, от Наказателния кодекс за това, че: на
17.02.2011 година в местността „Н.-2", край град П., област П. в
съучастие, като извършител с И.А.С.
ЕГН ********** от село В., област П., К.С.Й.
ЕГН ********** от село В., област П., М.С.Й.
ЕГН ********** от село В., област П., и Ю.Х.М. ЕГН ********** от село Б., област П., отнел чужди движими
вещи, както следва: 1 брой дебитна карта издадена от Общинска банка АД на името
на Л. Н. Ц. ЕГН:********** на стойност 5.00 лева; -1 брой дебитна карта
издадена от СиБанк ЕАД на името на Л. Н. Ц. ЕГН:********** на стойност 5.00
лева; - 1 брой мобилен апарат марка „Нокия", модел 2600-класик на стойност
72.00 лева; - 1 брой мобилен апарат марка „Нокия" неустановен модел на
стойност 20.00 лева; - 2 броя СИМ карти на мобилен оператор "М-Тел"
на обща стойност 12.00 лева; - 1 брой огнестрелно оръжие неустановена марка и
модел, калибър 7,65 мм.
на стойност 100.00 лева, или всички вещи на обща стойност 214.00 лева от владението на собственика Л. Н. Ц. ЕГН:********** от град П.,
област П. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила
и грабежът е придружен с убийството на Л.
Н. Ц..
Обвинението се
поддържа от ПОП така както е повдигнато с искане да бъде наложено по отношение
на всички подсъдими най-тежкото наказание, което е предвидено в закона –
доживотен затвор без право на замяна.
Гражданските ищци и
частни обвинители В.П.Ц. и Д.Л.Ц. чрез процесуалния си представител адвокат Р.И.
изразяват становище, че обвинението е доказано и на подсъдимите следва да се
наложи наказание доживотен затвор и се уважи гражданския иск в максимална
степен и се присъдят направените разноски.
Подсъдимият К.С.Й.
изразява становище лично и чрез защитника си, че е невинен и следва да бъде
оправдан.
Подсъдимият И.А.С.
изразява становище лично и чрез защитника си, че е невинен и следва да бъде
оправдан.
Подсъдимият М.С.Й.
изразява становище лично и чрез защитника си, че е невинен и следва да бъде
оправдан.
Подсъдимият М.А.С.
изразява становище лично и чрез защитника си, че е невинен и следва да бъде
оправдан.
Подсъдимият Ю.Х.М.
изразява становище лично и чрез защитника си, че е невинен и следва да бъде оправдан.
Съдът, след като
обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.С.Й. е роден на 19.01.1987 година в гр.П.. Брат е на М.С.Й..
Български гражданин. Самоопределя се като българин. Не женен. Не работи.
Многократно осъждан за тежки умишлени престъпления. С начално образование.
С присъда на Районен съд – П., влязла в сила на
28.09.2006 година по НОХД № 2660/2006г. К.С.Й. бил осъден на основание чл.198,
ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.54 от НК на една година лишаване от свобода при общ
режим за извършено на 14.05.2005 година престъпление. Наказанието по това
осъждане било изтърпяно от Й. на 12.10.2007 година.
С
присъда на Районен съд – П., влязла в сила на 15.04.2009 година по НОХД № 516/2009
година К.С.Й. бил осъден на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3
вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК на една година лишаване от свобода при строг режим
за извършено на 21.11.2008г. престъпление. Наказанието по това осъждане било
изтърпяно от Й. на 05.05.2010г.
С
присъда на Окръжен съд – П. влязла в сила на 11.03.2011 година по НОХД №
624/2009г. К.С.Й. бил осъден на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК на пет години лишаване от свобода при строг режим
за престъпление извършено на 20.11.2008 година.
Подсъдимият М.С.Й.
е роден на 31.03.1973 година в гр.П.. Брат е на К.С.Й.. Български гражданин.
Самоопределя се като българин. Не женен. Не работи. Осъждан. Известен е с
прозвището „***”. С основно образование.
С присъда на РС-П., влязла в сила на 06.03.2009 година
по НОХД № 1614/2008г. М.С.Й. бил осъден на основание чл.196, ал.1, т.2,
вр.чл.195, ал.1, т.2 и т.4 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК на 4 месеца
лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване за престъпление извършено на
19.11.2003 година.
С присъда на РС-Левски, влязла в сила на 13.02.2009г.
по НОХД № 298/2007г. М.С.Й. бил осъден на основание чл.196, ал.1, т.2,
вр.чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК на 4
месеца лишаване от свобода при строг режим за извършено на 22.01.2007 година
престъпление.
С присъда на РС-П., влязла в сила на 29.09.2005г. по
НОХД № 2404/2005г. М.С.Й. бил осъден на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.3,4 и 5, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК на една година, три месеца и 14 дни лишаване от свобода при строг
режим на изтърпяване, за извършено през 2004г. престъпление.
Двете осъждания на Й. по НОХД № 2404/2005 г. и
1614/2008 г. били групирани с Определение от 12.02.2010 г., като било наложено
общо най-тежко наказание от една година и три месеца и 14 дни, което било
увеличено с един месец и 18 дни, или общо наказание 1 година 5 месеца и 2 дни.
Наложеното по НОХД № 298/2007г. наказание било постановено да се търпи отделно
от тази група. Наказанието по групата и наказанието по НОХД № 298/2007г. на
РС-Левски са изтърпени на 08.07.2009г.
Подсъдимият Ю.Х.М.
е роден на 02.01.1970г. в гр.П.. Български гражданин. Самоопределя се като
българин. Не женен. Не работи. Осъждан. Известен е с прозвището „***”. С
основно образование.
С присъда на РС-П., влязла в сила на 26.06.2008г. по
НОХД № 4397/2008г. Ю.Х.М. бил осъден на основание
чл.195, ал.1, т. 5 и 7, вр. чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 НК на четири месеца
лишаване от свобода за престъпление, извършено на 16.08.2007г. Наложеното по
това осъждане наказание било изтърпяно от М. в периода 11.07.2008г. –
11.09.2008г.
С присъда на РС-П., влязла в сила на 03.11.2006г. по
НОХД № 2729/2004г. Ю.Х.М. бил осъден на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК
на 3 месеца лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване, за извършено на
31.01.2000г. престъпление.
Подсъдимият И.А.С.
е роден на 30.01.1973г. в гр.П..
Български гражданин. Самоопределя се като турчин. Женен. Не работи. Не осъждан.
С основно образование.
Подсъдимият М.А.С.
е роден на 20.02.1972 в гр.П..
Български гражданин. Самоопределя се като българин. Не женен. Не работи.
Осъждан. Известен е с прозвището „****”. С основно образование.
Л. Н. Ц. живеел в гр.П.. В местността „Н.”2 край гр.П.
Ц. притежавал дворно място с построени в него жилищни и стопански постройки.
Там Ц. прекарвал повечето време, тъй като отглеждал животни и земеделски
култури. Същевременно работел и като ветеринарен лекар – Главен специалист в
Общинска служба - гр.Пордим, поради което всички го знаели като „****”. Денем
ходел на работа. След приключване на работния ден Ц. се прибирал в дома си в
гр. П., където живеели останалите от неговото семейство. Прекарвал там около
два часа, за да се изкъпе и нахрани. След това обикновено към 18.00 отивал във
вилата си в „Н.”2, където полагал грижи за животните си и там преспивал. От там
на следващата сутрин отивал направо в гр.П.на работа.
Ц. се познавал и поддържал приятелски отношения с Б.Г.Н.,
който гледал в имота на Ц. свои животни – зайци и кучета. Познавал и С.С.Т.,
който бил съсед на Ц. по вила, която се намирала точно срещу вилата му през
пътя. С Г.В.М. бил в приятелски отношения и взаимно си помагали при нужда.
Познавал също и Ж.К., която живеела в същата местност и спорадично извършвала
на Ц. услуги срещу заплащане. Д.Д.М. го посещавала в имота му в местността „Н.”2
и му помагала в земеделската работа. Д.С.К. му изкупувал угоените животни.
Ж.К. през 2010г. започнала да поддържа интимни
отношения с М.С.Й., когото тя наричала „***”, тъй като същият имал златен зъб,
който се виждал като говори и се смее. Й. и К. се срещали в „Н.”2, в изоставена
вила, където осъществявали сексуални контакти, след което се разделяли.
М.С. и И.С. са братя. К.Й. и М.Й. също са братя. М.А.С.
живее на съпружески начала с Д. С. С., която е сестра на К. и М. Й.и. Ю.Х.М.
пък живее на семейни начала с Ю. М., която е първа братовчедка на Р.С., която
живее на съпружески начала с И.С.. Описаните така родствени връзки илюстрират
затвореност на кръга, състоящ се от подсъдимите.
М.А.С., Ю.Х. М., И.А.С., К.С.Й. и М.С. Й. решили да
извършат грабеж на пострадалия Л. Ц.. Петимата предполагали, че същият има
значително количество парични средства и ценности, тъй като знаели, че работи
по трудов договор като ветеринарен лекар и същевременно отглежда животни в
местност „Н.”2. Опознали режима на придвижването му и разположението
на имота на Ц..
На 17.02.2011г. Л. Ц. както обикновено вечерта бил на
вилата си в местност „Н.”2, край град П., обл. П.. Около 18.30-19.00 часа Ц.
бил посетен от Г.В.М. и С.Т.. М. поискал от Ц. да му даде в заем 10 лева, под
предлог, че му трябват пари за бензин. Ц. му дал исканата сума и след няколко
общи приказки тримата се разделили, като М. се запътил към дома си, Т. влязъл
във вилата си, а Ц. се захванал с обслужването на животните.
Тъй като се опасявал от набези на крадци Ц. притежавал
боен пистолет, който бил неустановена марка и модел. Пистолетът носел в себе
си, не бил регистриран в служба КОС и Ц. не притежавал разрешение за него.
Петимата обвиняеми пристъпили към изпълнението на
намисленото престъпление, като се придвижили до вилата на Ц. с неустановен по
делото автомобил. Около 19.00 часа спрели колата в близост до дома на Ц..
Същата вечер Ж.К. решила да отиде на гости на Д.М.Т. „***”
или „***” и жената, с която последния
живее на семейни начала М.. Било около 19.00 часа, когато тръгнала от
своята вила към тази на Т.. Било вече тъмно. Пътят на К. минавал по улицата, на
която се намирала вилата на Ц.. Там в района на къщата му К. видяла лекият
автомобил на подсъдимите, като познала от тях М.Й., който излязъл от колата и я
заговорил. Попитал я дали *** е в дома си. К. му отговорила, че предполага, че Ц.
е във вилата си, тъй като светят лампите на двора. С това разговорът приключил.
Поради необичайното държане на Й., който бил неестествено рязък и припрян към К.,
последната не продължила разговора, а се запътила към целта си. Видяла обаче,
че в автомобила има и други лица. Отишла в дома на Т., където останала до 22.30
часа.
Ц. предприел почистването на обора на животните си –
телета. Това било свързано с изхвърлянето на тор от обора, след което ги
напоявал, като включвал електрическа помпа за вода. Било около 20.30 часа,
когато петимата обвиняеми се прехвърлили през оградата на вилата и влезли в
двора на Ц.. Били усетени от кучетата му, които се разлаяли. Ц. ги чул и
излязъл от обора, за да види какво става. Придвижил се до източната страна на
обора. Не видял подсъдимите, но поведението на кучетата явно му подсказало, че
в двора има някой. Ц. извадил пистолета си, след като минал покрай източната
стена на обора и тръгнал към жилищната постройка. Там на пътеката между скелето
на оранжерията и постройката произвел три броя изстрели във въздуха. Това обаче
не уплашило подсъдимите. Ц. решил поради липсата на ответна на изстрелите
реакция, че всичко е наред и тръгнал обратно по същия път към обора, за да си
продължи работата. Щом стигнал до източната стена на обора, бил заобиколен от подсъдимите.
Петимата наобиколили Ц., отнели му пистолета и със задружни усилия го въвели
принудително в обора през вратата находяща се на западната стена на обора. В
обора петимата повалили на земята Ц. и му вързали ръцете зад тялото. Петимата
започнали да му нанасят жесток побой. Удряли го с всички което можели – с ръце,
дървени пръти, дръжка на вила, дръжка на лопата. Удряли го по всички части на
тялото – ръце, крака, стъпала на краката, гръб, глава, гърди, седалище. По
време на побоя била строшена костта на дясната предмишница на Ц. /която
фрактура, заедно с охлузването на предмишницата сочи, че ръката му е била
настъпана от подсъдимите в канала на обора/. Подсъдимите строшили 10 от ребрата
на Ц. в дясната страна на гръдния му кош (III-XII) и три (X-XII) ребра отляво. През това време го
питали къде са му парите. Побоят
петимата му нанасяли с цел да сломят волята му и да го принудят да им каже къде
се намират пари и ценни средства във вилата. През цялото време обаче подсъдимите
не получили удовлетворяващ ги отговор защото ценности не е имало. Поради това и
побоят продължавал. Петимата разпределили ролите си и се сменяли. Едни му
нанасяли ударите, друг стоял отвън, за да наблюдава да не дойде някой, други
претърсвали жилищните помещения и автомобила му за пари и ценности.
През това време Ж.К. се връщала от гостуването си в
дома на Д.Т.. Минавала по същия път покрай вилата на Ц.. Било след 22.30 часа.
Приближавайки се чула виковете на Ц. и на подсъдимите. В това време обаче на
пътя се появил М.С.Й., който я познал. Той я хванал за ръката и я спрял, за да
й отнеме възможността да сигнализира полицията. Заповядал й да го последва и
влязъл в двора на вилата на Ц.. К. се уплашила от чутите звуци и от поведението
на М.Й. и го последвала, а и нямала избор тъй като М.Й. я държал здраво за
ръка. След това Й. я завел в обора, като я заплашил да мълчи и да не се
съпротивлява.
По това време в обора
били М.С., К.Й., И.С. и Ю.М.. Четиримата биели *** с дървени пръти и го питали
къде се намират парите и банкоматните му карти. Ц. бил на земята по гръб, с
вързани под тялото му ръце. При влизането в обора М.Й. казал на К.Й. да излезе
и да укроти едно от кучетата на Ц., което лаело много силно. К.Й. излязъл, като
подал дървения кол, с който удрял Ц. на М.Й.. В това време М.С., И.С., М.Й. и Ю.М.
удряли Ц. с тояги по главата, краката, по цялото тяло. К.Й. не се справил с
кучето и се върнал в обора. М.С. оставил Ц. и излязъл, за да укроти кучето. Ю.М.
с вила нанасял удари на Ц. в областта на краката. М.Й. също нанасял удари по
тялото на Ц. с дървен кол. С последни
сили Ц. казал, че в джоба му са картите, при което бил обърнат от М., който
извадил от джобовете на панталона му дебитна карта, издадена от СиБанк ЕАД на
името на Л. Н. Ц., 1 брой мобилен апарат марка „Нокия", модел 2600-класик,
1 брой мобилен апарат марка „Нокия" неустановен модел и 1 бр. огнестрелно
оръжие неустановена марка и модел, калибър 7,65 мм. Двата телефона
били със сим карти на М-Тел. След това Ц. притихнал и починал от нанесените му
телесни увреждания. Виждайки това петимата обвиняеми решили да си тръгнат от
мястото. Между К.Й. и М.Й. възникнала разправия за това, че Ж.К. е присъствала
на място и е видяла действията им по отношение на пострадалия. М. Й. я защитил
и я извел от обора, като я предупредил да не казва никому за видяното от нея.
Дал на К. мобилен апарат марка „Нокия", модел 2600-класик, като й казал да
го скрие и че в следващите дни ще я потърси да му го даде.
К. си тръгнала и се прибрала във вилата си. Петимата
обвиняеми се качили в колата си и напуснали местността.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването
съдебно-медицинска експертиза е, че в резултат на ударите, нанесени от подсъдимите
на Л. Ц. са били причинени следните
телесни увреждания :Гръдна травма (счупване на III-XII
ребра
отдясно по две и три линии, на X-XII ребра отляво с
кръвонасядане в околните тъкани); анемия на вътрешните органи; мастна емболия;
данни за аспирация на стомашно съдържимо; счупване на носните кости и на дясна
лакътна кост; охлузвания, кръвонасядания и отоци по лицето; кръвонасядания и
ранички по горната устна; кръвонасядания по корема, гърба; характерни на вид
кръвонасядания по китката на лявата ръка; охлузна рана по дясна предмишница;
масивно кръвонасядане по двете седалища и задната повърхност на бедрата;
кръвонасядания по стъпалата, глезенните области и подбедрици на двата крака.
Причина за смъртта на Ц.
са множествените травми по тялото му, довели до мастна емболия, кръвозагуба
(основно вътрешна, в мускулатурата) и болков
шок. Установените увреждания са резултат на множествени тъпи травми, причинени
по различен механизъм и от различни предмети: - кръвонасяданията и охлузванията
по лицето и счупването на носните кости са резултат от удари от, върху, или
притискане към тъпа повърхност; - охлузната рана по дясната предмишница е
резултат на тангенциално действие (притискане) в тази област с посока от лакътя
към китката. По същия механизъм - притискане и огъване е причинено счупването
на костта на предмишницата(сн.№ 3
л.42, т.І ДП); - кръвонасяданията по двете седалища и
бедра са резултат от удари, като част (или всички) са нанесени с предмет с
характерна повърхност - наличие на три или четири успоредни повърхности с ръб
или тесни цилиндрични(сн.№ 4 л.42,
т.І ДП); - кръвонасяданията по задната повърхност на дясната подбедрица са причинени
от удари с предмет с тясна удължена повърхност - ръб или тесен цилиндричен
предмет; - кръвонасяданията по двете стъпала са резултат от удари с твърд тъп
предмет. Ивичестите кръвонасядания по дължината на подбедриците и по глезените
са получени по механизма на „свличане" на кръвонасяданията от стъпалата
или при огъване в тези области; - счупването на ребрата отдясно - множествени и
по две линии е причинено по механизма на притискане на гръдния кош; механизма
на счупване на ребрата отляво може да е притискане или удари от предмети с
ограничена повърхност; - кръвонасяданията по лигавицата на устата с нацепване е
резултат на удар/удари или притискане в тази област. Всички увреждания са
прижизнени, за което се съди по наличието на кръвонасядания около и под тях.
Не може да се определи
последователността на уврежданията, тъй като са причинени в недълъг интервал от
време. Уврежданията са с характер, който
е свързан със значителни физически болки и страдания. По степента на
развитие на послесмъртните изменения, съобразени с обстановката на
произшествието за час на настъпването на смъртта експертът е приел 18.00 часа
до 23.30 часа при приета маса на пострадалия от 90 кг, при маса 80 кг. от 20.00 часа до 02.00
часа. Според допълнителната съдебномедицинска експертиза от съдебното производство,
депозирана на 27.04.2015г./л.530-531 от делото/ при тегло 70кг на пострадалия
часът на смъртта е в рамките на 22,30 на 17.02.2015г. до 04,30 часа на
18.02.2011г. Според същата експертиза при тегло на пострадалия 60кг часът на
смъртта е в рамките на 24,00 на 17.02.2015г. до 05,30 часа на 18.02.2011г.
Според заключението на
назначената по делото Комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза(л.9-14, т. ІV ДП) И.А.С.
е годен правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. По време на
извършване на деянието - към 17.02.2011г., както и след това не е бил слабоумен
или с някакво разстройство на съзнанието, които да са го лишили от възможността
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Понастоящем не страда то умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието,
което да го лишава от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Според заключението на
назначената по делото Комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза(л.60-66, т. ІV ДП) К.С.Й.
е годен правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. По време на
извършване на деянието - към 17.02.2011г., както и след това не
е бил слабоумен или с някакво разстройство на съзнанието, които да са го лишили
от възможността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Понастоящем не страда то умствена недоразвитост или разстройство на
съзнанието, което да го лишава от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Според заключението на
назначената по делото Комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза(л.87-92, т. ІV ДП) Ю.Х. М.
е годен правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. По време на
извършване на деянието - към
17.02.2011г., както и след това не е бил слабоумен или с някакво разстройство
на съзнанието, които да са го лишили от възможността да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. Понастоящем не страда то умствена
недоразвитост или разстройство на съзнанието, което да го лишава от
способността да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Според заключението на
назначената по делото Комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза(л.113-118, т. ІV ДП) М.А.С.
е годен правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. По време на
извършване на деянието - към 17.02.2011г., както и след това не е бил слабоумен
или с някакво разстройство на съзнанието, които да са го лишили от възможността
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Понастоящем не страда то умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието,
което да го лишава от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Според заключението на
назначената по делото Комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза(л.113-118, т. ІV ДП) М.С.Й.
е годен правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. По време на
извършване на деянието - към 17.02.2011г., както и след това не е бил слабоумен
или с някакво разстройство на съзнанието, които да са го лишили от възможността
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Понастоящем не страда то умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието,
което да го лишава от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Според заключението на
назначената по делото Комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза(л.189-145, т. ІV ДП) е видно, че Ж.Р.К. е психично здрава личност, способна е правилно да възприема
факти и обстоятелства, имащи значение за разследването и да дава достоверни
показания за тях. К. не страда от разстройство на съзнанието, което да я лишава
от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Според заключението на
назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза
е, че стойността на отнетите с деянието вещи е както следва : -
1 брой дебитна карта издадена от Общинска банка АД на името на Л. Н. Ц. ЕГН:**********
на стойност 5.00 лева. Такава карта, обаче видно от писмо от Общинска Банка АД
София на л.351 от делото е видно, че не е издавана; -1 брой дебитна карта
издадена от СиБанк ЕАД на името на Л. Н. Ц. ЕГН:********** на стойност 5.00
лева. Тази стойност се посочва и в заключението на в.л. по
повторната оценителна експертиза от 16.03.2015г.; -1 брой мобилен апарат
марка „Нокия", модел 2600-класик на стойност 72.00 лева. Според заключението на в.л. по повторната
оценителна експертиза от 16.03.2015г – 120лв.; -1 брой мобилен апарат
марка „Нокия" неустановен модел на стойност 20.00 лева.
Според заключението на в.л. по повторната оценителна експертиза от 16.03.2015г
също е 20лв; -2
броя СИМ карти на мобилен оператор "М-Тел" на обща стойност 12.00
лева. Според заключението на в.л. по повторната оценителна
експертиза от 16.03.2015г също 12лв; -1 брой огнестрелно оръжие неустановена
марка и модел, калибър 7,65
мм. на стойност 100.00 лева.
Според заключението на в.л. по повторната оценителна експертиза от 16.03.2015г.
най-евтината марка и модел пистолет с калибър 7,65 е 45лв. Това означава, че
тази стойност следва да се приеме по делото.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от
показанията на свидетелите: В.П.Ц., Д.Д.М., Б.Г.Н., Ц.П.Г., Н.А.А., Д.С. К., Л.П.Л., Д.М.Т., Р.Б.А.,
И.В.В., С.С.Т., Ж.Р.К., Б.И.И., Г.Р.А., Р.И. Г., Б.Т.М., М.Б.П., М.А.П., С.М.С.,
Ц.Т.И., Б.С.А., Г.Д.М.,
Н.Г.М., М.А.П., Г.В.М., заключенията на
вещите лица: А.А.А.,
А.Г.А., В.Д.В., П.И.Л., Е.И.Г., А.И.С., К.Г.Т. и останалия по делото писмен доказателствен материал, както следва: Том
1: протокол за оглед на местопроизшествие от 18.02.2011 г. (л.2-4) с приложен към него фотоалбум (л.6-13); фотоалбум (л.15-31); фотоалбум (л.33);
протокол за оглед от 10.02.2011 г. (л.35-39);
с приложен към него фотоалбум (л.41-43);
декларация за семейно и материално и имотно положение на подсъдимия М.С. Н.(л.74). Том 2: декларация от Ж.Р.К. в
смисъл, че не желае да бъде защитен свидетел (л.86). Том 3: експертна справка относно извършено дактилоскопно
изследване (л.52-53); епикриза от
18.10.2011 г. по отношение на М.А.С. (л.105);
епикриза по отношение на М.А.С. за периода от 19.01.2014 г. до 22.01.2014 г. (л.106); експертно решение № 2620 по
отношение на М.А.С. (л.107);
амбулаторен лист от 10.06.2014 г. издаден по отношение на Ю.Х.М. относно
обстоятелството дали е в състояние да остане в ареста (л.118); амбулаторни листи от 22.05.2014 г., издадени по отношение
на Ю.Х.М. (л.119-120); протоколи за
изземване на следи от миризми от 24.08.2011 г., от 20.12.2011 г. и от
15.08.2011 г. (л.123-125); протокол
за изследване на следи от миризми от 03.09.2011 г. (л.126); експертна справка от 22.08.2011 г. относно това дали има
съвпадение на иззетите миризми (л.127).
Том 5: протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи от 13.07.2011 г. в с. В., ул. „***” № *, обитаван
от Р.К.П. (л.5-7) с приложен към него
фотоалбум (л.9-10); протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи от 13.07.2011 г. в с. В., ул. „***”
№ *, обитаван от М.А.С. (л.15-17);
протокол за претърсване и изземване от 13.07.2011 г. в с. В., ул. „**” № * (л.21-23); разписка от 09.02.2012 г. (л.27); протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи от 13.07.2011 г. от дома на М. Й. в с. В., ул. „***”
№ * (л.31-33) с приложен фотоалбум (л.35-37); протокол за претърсване
изземване от 09.12.2011 г. (л.41-42);
протокол за претърсване и изземване от 09.12.2011 г. (л.43-44) с приложен фотоалбум с приложени копия, заверени с „вярно
с оригинала” и с печат на Окръжна прокуратура – гр. П. (л.46-47); протокол за претърсване и изземване по реда на чл.161,
ал.2 от НПК от 15.04.2914 г. (л.49-50)
с приложен към него фотоалбум (л.54-56);
протокол за претърсване и изземване от 15.04.2014 г. (л.58-59) с приложен към него фотоалбум (л.63-64); протокол за оглед на местопроизшествие от 27.04.2014 г. (л.65-68) с препис в печатен вариант (л.69-71) и приложен към него фотоалбум (л.73-86); протокол за доброволно
предаване от 08.06.2011 г. (л.87);
протокол за доброволно предаване от 20.05.2014 г. (л.88); разписка от 23.05.2014 г. (л.92); протокол за разпознаване на лица от свидетел от 17.04.2014
г. (л.93-95) с приложен фотоалбум (л.97-101); протокол за разпознаване на
лица и предмети от 28.04.2014 г. (л.104-105)
с приложен фотоалбум (л.106);
протокол за разпознаване на лица и премети от .28.04.2014 г. (л.107-108) с приложен фотоалбум (л.109); протокол за разпознаване на лица
и предмети от 28.04.2011 г. (л.110-111)
с приложен фотоалбум (л.112);
протокол за разпознаване на лице от 15.05.2014 г. (л.117-118) с приложен фотоалбум (л.119); протокол за разпознаване на лица и предмети от 28.04.2014
г. (л.122-123) с приложен фотоалбум (л.124); протокол за разпознаване на лица
и предмети от 28.04.2014 г. (л.125-126)
с приложен фотоалбум (л.127);
протокол за разпознаване на лица и предмети от 28.04.2014 г. (л.128-129) с приложен фотоалбум (л.130).
Том 6: писмо от „Общинска банка” АД (л.9); писмо от „МКБ Юнионбанк” АД (л.12); писмо от „Сибанк” ЕАД (л.15); писмо от „Прокредит Банк
(България) АД (л.18); писмо от
„Българска банка за развитие” АД (л.21);
писмо на ОД на МВР – П. до Директора на „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София” с
щемпел на гърба, че лицата не са клиенти на банката (л.24-25); писмо от „Българо-Американска кредитна банка” (л.28); писмо от ОД на МВР – П. до
„Интернешънъл Асет Банк” АД с щемпел на банката, че посочените лица не са
клиенти на банката (л.31-32); писмо
от ОД на МВР – П. до „Корпоративна търговска банка” АД с щемпел на банката, че
посоченото лице не е клиент на банката (л.35-36);
писмо от „УниКредит Булбанк” АД (л.89);
писмо от „Алфа Банка – клон България” (л.42);
писмо от „Първа инвестиционна банка” АД (л.45);
писмо от „Пощенска банка” АД (л.48);
писмо от „БНП Париба С.А. – клон София” (л.52);
писмо от ОД на МВР – П. до Директора на „НЛБ Банка София” АД с поставен щемпел
на банката, че посочените лица не са клиенти (л.58); писмо от „Обединена българска банка” АД (л.61); писмо от „Банка Пиреос България”
АД (л.64); писмо от ОД на МВР – П. до
Директора на „Инг Банк Н.В. – клон София” с поставен щемпел на банката, че
посочените лица не са клиенти (л.67-68);
писмо от „Ситибанк Н.А. – клон София” (л.75);
писмо на ОД на МВР – П. до Директора на „Райфайзенбанк България” ЕАД с поставен
щемпел, че лицата не са клиенти на банката (л.78-79);
писмо от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД (л.82);
писмо от „Банка ДСК” ЕАД (л.85);
писмо от „Токуда Банк” АД (л.88);
писмо от „Търговска банка Д” АД (л.91);
писмо от „Централна кооперативна банка” АД (л.94-96);
писмо от „Алианц Банк България” АД (л.99);
писмо от „Емпорики Банк България” ЕАД (л.102).
Том 7: писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД (л.1-2); справка от „Виваком” с приложен
електронен носител (л.12); писмо от
„Виваком” (л.16) с приложена справка
в табличен вид (л.17-23); писмо от
„М-тел” (л.29) с приложена справка в
табличен вид (л.30-40); писмо от
„М-тел” (л.43) с приложена справка в
табличен вид (л.44-107); писмо от
„Виваком” (л.108) с приложена справка
в табличен вид (л.109-112); писмо от
„Космо България Мобайл” ЕАД (л.113);
писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД (л.115)
с приложена справка в табличен вид (л.116-120);
писмо от „М-тел” (л.129); писмо от
„Космо България Мобайл” ЕАД (л.131) с
приложен електронен носител; писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД (л.133); писмо от „М-тел” (л.134); писмо от „Космо България Мобайл”
ЕАД (л.139); писмо от „М-тел” (л.145); писмо от „Виваком” (л.146); писмо от „Космо България Мобайл”
ЕАД (л.151) с приложена справка в
табличен вид (л.152-164).
Том 8: писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД (л.1) с приложена справка в табличен вид
(л.2-5); писмо от „Космо България
Мобайл” ЕАД (л.6); факс „Космо
България Мобайл” ЕАД (л.8-10); писмо
от „Космо България Мобайл” ЕАД (л.11-13);
писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД (л.19-23);
писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД (л.24)
с приложена справка в табличен вид (л.25-55);
писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД (л.58)
с приложена справка в табличен вид (л.59-63);
писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД (л.64);
писмо от „Виваком” (л.67); писмо от
„Виваком” (л.69) с приложен
електронен носител на информация; писмо от „М-тел” (л.71); писмо от „Виваком” (л.74)
с приложена справка в табличен вид (75-76);
писмо от „Виваком” (л.85) с приложена
справка на електронен носител; писмо от „Виваком” (л.104); писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД (л.107) с приложена справка на електронен носител.
Том 9: протокол за изготвяне на звукозапис от
прилагане на СРС (л.3-12); справка за
съдимост по отношение на К.Й. (л.14-21);
справка за съдимост по отношение на К.Й. (л.23-30);
характеристична справка за М.Й. (л.31);
справка за съдимост по отношение на М.Й. (л.32-37);
справка за съдимост по отношение на М.Й. (л.38-43);
характеристична справка за Ю.М. (л.44);
справка за съдимост по отношение на Ю.М. (л.46-55);
справка за съдимост по отношение на Ю.М. (л.56-65);
характеристична справка за И.С. (л.66);
справка за съдимост по отношение на И.С. (л.68-69);
характеристична справка за М.С. (л.70);
справка за съдимост по отношение на М.С. (л.75-77);
удостоверение от Окръжна прокуратура – П. (л.79);
протокол от съдебно заседание и отразен в него съдебен акт за постигнато
споразумение (л.80-83); талон по
отношение на Ю. Х.М. (л.133);
експертно решение по отношение на Ю.М. (л.134);
епикриза, издадена на Ю.М. (л.135);
катетеризационен протокол по отношение на Ю.М. (л.136); амбулаторен лист, издаден на Ю.М. (л.137); епикриза, издадена на Ю.М. (л.138); амбулаторен лист, издаден на Ю.М. (л.151); епикриза, издадена на М.С. (л.183).
Писмени доказателства по НОХД № 1026/:2014 г.:
удостоверение за наследници (л.82);
становище на ЛКК при СБАЛЛС – София по отношение на М.С. (л.129); писмо от Началника на Затвора – Белене по отношение на
търпените наказания от А.П.А. (л.245);
писмо от Затвора – П. по отношение на търпените наказания от М.А.С. (л.249); писмо от ОД на МВР – П. по
отношение на пистолет „Макаров”, притежаван от Л. Ц., дали е издавано
разрешение и кога е иззето оръжието (л.257);
писмо от Началник Отдел „Охранителна полиция” към ОД на МВР – П. по отношение
на регистрирани автомобили (л.303-308);
писмо от УМБАЛ „Г. Странски” относно това дали има данни лицето С.С.Т. да е
лекуван в психиатричните клиники на УМБАЛ „Г. Странски” (л.310); писмо от Началника на Затвора – П. относно това дали А.П.А.
е ползвал прекъсване на наказанието и е посочено, че е ползвал прекъсване в
размер на един месец от 20.05.1999 г. (л.313);
писмо от ОД на МВР – П. относно пистолет „Макаров” (л.315); писмо от „Борика – Банксервиз” за стойността на картата (л.341); писмо от „Сибанк” ЕАД във връзка
с дебитните карти (л.345) с
приложение към писмото (л.346-348);
писмо „Общинска банка” АД (л.351);
писмо от ОД на МВР – П. във връзка с поставена задача, с което уведомяват съда,
че представените за изследване 3 броя гилзи следва да бъдат изпратени на НИКК –
МВР – София (л.361); писмо от ОД на
МВР – П. във връзка с актове за установяване на административни нарушения,
съответно наказателни постановления и решения във връзка с нарушения, допуснати
от подсъдимите (л.368) с приложена
подробна справка (л.370-372) и копия
от актове и наказателни постановления (л.383-453);
писмо от Началник Сектор „Режимна дейност” към ГДИН относно търпените наказания
от А.П.А. (л.495); писмо от ОД на МВР
– П. с приложено заявление за издаване на документи за самоличност по отношение
на И.С. (л.496-501); писмо от
„Теленор България” ЕАД с приложена скица (л.516-517).
с приложена скица. Също така от предявените веществени доказателства.
Относно авторството на деянието са
налице преки доказателства в показанията на св. Ж.Р.К.. Този свидетел ясно
посочва как е видяла подсъдимия М.С.Й. преди деянието да слиза от автомобил
спрян до имота на „***” и дори той я е попитал дали *** си е в къщи. Св.К.
посочва, че е познавала подсъдимия М.С.Й. от преди, тъй като е имала интимни
отношения с него. На връщане от своите познати мъж и жена, след като са се
скарали св.К. е тръгнала да се прибира и отново е минала в близост до имота на
пострадалия – посочва около 50метра и е чула „тъпо викане”, което я е накарало
да се приближи до портата/виж.фотоалбума на ст. 72-86 от т.5/. От последната е
излязъл подсъдимия М.Й., който я е хванал за ръката и я е вкарал в имота на
пострадалия на мястото където заедно с останалите са нанасяли ударите върху
същия. Свидетелката посочва: ”Като влезнах в обора застанах до вратата и гледах
уплашена те като налагат ***.” След това свидетелката посочва подсъдимите в
залата един по един, че те са били и те са нанасяли ударите.
После в показанията се посочва, че тя е стояла до вратата и е гледала
легналия пострадал на земята с крака към вратата и подсъдимите са го налагали с
„топоришки” и вили. По нататък свидетелката посочва, как К.Й. и Ю.М. са ходили
да укротяват куче да не лае. Продължава обяснението с това, че подсъдимите са
продължили да „налагат ***”, взели са му банковите карти/посочва подс. Ю.М. /и
телефона. Дори св. Посочва, че е видяла как пострадалия умира: ”по едно време
човека въздъхна, просто нямаше въздух и умря.” После описва как другите
подсъдими освен познатия й от преди това М.С.Й. са настръхнали срещу нея и тя
се е уплашила за живота си, но последния я е защитил и я е изпратил да си ходи.
Преди това й е дал взетия от подсъдимия телефон. Тя дълго време не го е ползвала,
но след около 3 години го е употребила и така е засечена по-късно от органите
на полицията. Показанията на тази свидетелка пряко установяват деянието на
подсъдимите и в достатъчна степен изясняват характера на деянието. Става въпрос
за преки доказателства и в този аспект основен момент за установяване на
деянието е преценката за достоверност на тези показания. Ако се установи, че
показанията са достоверни, то деянието и авторството са несъмнено доказани.
Два са основните моменти, които могат
да внесат съмнения в достоверността на показанията:
1. Показанията на св.К. в първите им
варианти са съществено различни от последния вариант, който представя в цялост
деянието и авторите му;
2. Показанията и разпознаването от св.К.
са дадени и осъществено значително време след деянието и това поставя под
съмнение възможността й да разпознае лицата.
По
първия въпрос.
Този въпрос има съвсем логичен отговор. Свидетелката се е страхувала от
подсъдимите и близките им по следните причини: Още на място според последните й
обяснения, животът й е бил застрашен, и само намесата на М.Й. я е спасила. В
показанията си много добре описва как подсъдимите са се разправяли с Й., как са
настръхнали срещу нея, как той я е защитил и предупредил да не казва нищо. В
последствие има данни по делото, че тя е била търсена от близки на подсъдимите
и тя го е възприела като търсене за саморазправа. Очевидно е, че свидетелката си
е давала сметка, че съобщи ли деянието на подсъдимите на органите
на полицията заплахата за живота й е реална, защото дори да бъдат задържани
подсъдимите имат близки, за действията на които никой не може да гарантира.
Свидетелката си е сменила местоживеенето с цел да не бъде открита. В тази
насока може да се посочат самите й показания.
По втория въпрос.
Действително е минал значителен период от време от деянието и момента на
даване на показанията и извършване на разпознаването. Няма, обаче съмнение в
това, че подсъдимата е дала достоверни показания относно авторството. В тази
насока съдебния състав взема предвид следното:
1. Подсъдимата сочи, че е познавала един от авторите на деянието М.С.Й. и е имала по две три срещи месечно дълго преди
деянието. Това означава, че по отношение на този подсъдим е напълно логично да
го посочи и без да го разпознава;
2. Свидетелката е
направила разпознаване и то категорично и без колебание на досъдебното
производство по отношение на всички подсъдими, което се вижда от протоколите за
разпознаване;
3. Свидетелката дори посочва, кой какво е правил
и кои двама са били тогава с мустаци. Това беше описано по-горе – кой е взел
картите от джоба на пострадалия и кой е ходил да укротява кучето;
4. Извършването на
деянието е било при достатъчно добро осветление, защото е светела лампата в
помещението;
5. Продължително време
тя е гледала какво се случва и е имала възможност да запомни лицата на
четиримата непознати за нея до датата на деянието. По описанието на
свидетелката това е станало за около 20 минути.
6. Свидетелката е
станала очевидец на тежко престъпление и е нормално цялото развитие на
събитията и участниците в него да се запечатат в съзнанието й и да излизат в
представите й отново и отново. Още повече, че тя се е страхувала за живота си
от тези хора, което още повече е изострило вниманието й както по време на
деянието, така и след това;
7. Св.К. не проявява
никакво колебание в депозиране на показанията си в съдебно заседание относно
идентифицирането на подсъдимите.
8. Показанията на К.
се подкрепят от показанията на св.С.Т.. Той също е видял спрян автомобил до
имота на пострадалия, видял е качването на три лица и тръгването на автомобила
след като виковете, крясъците и писъците от имота на пострадалия са спрели. При
светване на лампата за вътрешно осветяване на автомобила свидетелят е разпознал
двама от подсъдимите. Наред с това е видял към 5 часа сутринта след деянието,
същите двама от подсъдимите в същия автомобил, преминаващ към главния път/св.
сочи магистралата/ Тези двама подсъдими свидетелят посочва, че са М.С. и И.А.С., като обяснява, че ги е познавал от
преди това и е знаел, че са от село В.;
9. Няма причина по
делото свидетелката К. да посочва с такава категоричност самоличността на
подсъдимите, ако не е убедена, че те са извършителите на деянието. Нещо повече
дори депозирането на показания, с които ги посочва като извършители се превръща
в една лична драма, която променя живота й и я поставя в състояние на постоянно
притеснение за живота и здравето. Това се налага категорично като извод при
проследяване на градацията на показанията на досъдебното производство във
времето/включени чрез прочитане в доказателствения материал/ и от самите
показания на свидетелката относно притесненията, свързани с депозирането на
показания;
10. Подсъдимите се
познават помежду си имат роднински връзки, /описани в приетата фактическа
обстановка /и това са обстоятелства, които няма как подсъдимата да е знаела. В
тази връзка решително разколебаване в достоверността на показанията щеше да има
ако от всичките петима подсъдими беше разпознала някой, който няма нищо общо с
останалите подсъдими и е лице което никога не е контактувало с тях. В случая това
не е така защото двама по двама от четирима от подсъдимите са братя, а освен
това с другите съществуват връзки по сватовство, описани по-горе в
обстоятелствената част, приета за установена;
11. На следващо място
няма никакво основание да се съмнява състава на съда в твърдението, че деянието
е извършено от петима подсъдими, което съвпада с показанията на св. С.Т..
Разпознава двама, но е видял, че има още лица т.е. деянието е извършено от
повече от две лица.
12. Намереният телефон
у свидетеля, който е бил на пострадалия, логично се свързва с показанията на Ж.К..
Очевидно дълго време не е смяла да го използва, но след изминаване на не малък
период явно се е успокоила и е употребила телефона.
Освен наличието на
преки доказателства за авторството са налице и следните косвени
доказателства:
1. В показанията на св. С.Т. се
установява качването на двама от подсъдимите в автомобила спрян пред имота на
пострадалия. Това става след спиране на крясъците и виковете от имота на
пострадалия. Със същия автомобил към 5 часа сутринта след деянието същите двама
от подсъдимите са преминали в посока главния път.
2. Петимата подсъдими са в посочените по-горе родствени връзки;
3. В периода от 19,00 часа до 22,00 часа на 17.02.2011г. липсва или е
оскъдна активност на телефоните, регистрирани на подсъдимите и на техни
роднини. Обаждания малко преди 19, 00 часа, и след това от 19,00 до 22,00 часа
и след 22,00 часа има регистрирани разговори от клетката обслужваща мястото на
престъплението. Информация за това се съдържа в показанията на св.И.В. от
съдебното и досъдебното производство/включени по съответния ред/.
Възраженията
на страните се свеждат до следното:
Подсъдимият К.С.Й. изразява становище лично и чрез
защитника си, че:
1. Телефонът на
пострадалия е намерен у свидетеля Ж.К. и тя е заинтересована да даде показания,
с които да оневини себе си и да обвини други;
2. В показанията на
св.Ж.К. има много противоречия – тя посочва, че пострадалия е бит с
„топоришка”, но такава по делото не е приложена като веществено доказателство.
Няма логика подсъдимия М.Й. да дава телефона на св.К., защото така би създал
възможност за това тя да ги издаде;
3. В показанията на
св.Ж.К. посочва петима извършители, а
св.Т. сочи четирима. Свидетелят С.Т. заяви, че две лица са били с маски;
4. При направената експертиза за мирис се установява,
че подсъдимият не е бил в колата;
5. На свидетеля Т. му викат С. „пияницата” и не се
знае в какво състояние е бил, за да може правилно да приема фактите;
6. За подсъдимия К.Й. има регистрирано излизане, а
няма регистрирано влизане.
По първото възражение на защитата на подсъдимия К.С.Й..
Това възражение е
свързано с твърдението на защитата, че свидетелят Ж.К. не дава достоверни
показания, защото е заинтересована. Възражението би имало някакво логично
основание ако по делото имаше доказателства сочещи и най-малкото съмнение, че е
възможно св.К. да е извършила убийството. Очевидно е от доказателствата по
делото, че това е невъзможно по ред причини – сама жена, пострадалия несъмнено
е бил въоръжен и в добро физическо състояние, св.Т. посочва извършване на
деянието и то от повече от двама мъже и т.н. Въобще е невъзможно от която и да
е част от доказателствения материал да се направи извод за това, че св.К. е
извършител на деянието. При това положение тя няма за какво да се оневинява.
По второто възражение на защитата на подсъдимия К.С.Й..
На първо място това,
че конкретната „топоришка” не е приложена по делото не води до извод за
противоречие в показанията. Свидетелят К. посочва, че пострадалият е налаган с
„топоришки” и вили. По делото има приложена като веществено доказателство вила
с дървена дръжка. На снимка №23 на л.22 от т.1 се виждат лопата и друг
инструмент с дървени дръжки. На следващо място от заключението на
съдебномедицинската експертиза е видно, че част от нараняванията са причинени
от удари с предмет с тясна удължена повърхност - ръб или тесен цилиндричен
предмет. Това не само не внася съмнения в показанията на пострадалата, но точно
обратното сочи за това, че показанията й са достоверни. Ако тя не е присъствала
на нанасянето на ударите от къде ще знае и ще може да опише начина и средствата
на нанасяне на ударите, които съответстват на обективните находки.
Относно твърдението,
че „Няма логика подсъдимия М.Й. да дава телефона на св.К., защото така би
създал възможност за това тя да ги издаде”
може само да се посочи, че има логика телефонът да бъде даден. Фактът на
даването на телефона от М.Й. на Ж.К. кореспондира с твърдените от нея близки
отношения с този подсъдим дълго преди деянието. Това предполага известно
доверие от негова страна, което всъщност я е спасило при извършване на деянието
от другите подсъдими. Какви са били точно намеренията на този подсъдим при
даването на телефона не може да се каже със сигурност, но най-вероятно така по
интуиция е искал да се сближи допълнително и да я направи съпричастна на
деянието, за да не бъде издаден. Освен това е твърде вероятно подсъдимия в хода
на процеса да е разбрал/да не е знаел преди това/, че телефона може да бъде
проследен по начина, по който това е станало. Това е така защото става въпрос
за технически подробности по принцип известни на лицата, които работят в
съответната област на електронните комуникации и съответните полицейски
служители. Други лица по случайност могат да получат тази информация.
По третото възражение на защитата на подсъдимия К.С.Й..
Разликата в
показанията на св.К. и Т. относно броя на извършителите на деянието е напълно
логична и обяснима. Ж.К. е присъствала на самото деяние и е видяла всички
подсъдими заедно. От друга страна свидетелят Т. е видял отделни моменти и то не
от същинското деяние, а от придвижването на подсъдимите. Първо вижда двама,
които влачат пострадалия/един от тях разпознава, после твърди, че не ги е
разпознал/, после вижда двама в автомобила, които познава по физиономия от
преди и знае, че са от с.В.. В автомобила вижда и трети, но не го разпознава.
Може да се направи точно обратния извод при съпоставката на показанията на св.К.
и св.Т. – налице е кореспондиране на показанията. Това е така защото св.К. сочи
петима, а св.Т. най-малко трима – това показва, че показанията си съвпадат по
факта, че деянието не е извършено от един или двама човека, а по-горе се
посочи, че разликата в броя на лицата е напълно обяснима.
По четвъртото възражение на защитата на подсъдимия К.С.Й..
Това възражение по никакъв начин не може да се приеме
като оправдателно доказателство.Никъде в обвинителния акт не се твърди, че
подсъдимия К.Й. е влизал в автомобил марка „Фолксваген” модел”**” с №*** АР/виж
сн.1 на л.15 от т.1/. Видно е от експертната справка, че мирисовите следи са
взети от този автомобил, но това не е автомобила с който са се придвижвали
подсъдимите, а на пострадалия. Това е автомобил, намерен в имота на пострадалия
след престъплението и вероятността подсъдимия К.С.Й. да е влизал в него е малка.
Още по-малко е вероятността да е влизал по начин, че да остави достатъчно силна
миризма, че да може да бъде установена. По вида на автомобила, разхвърляните
вещи в него, отворената жабка може да се направи извод, че някой от подсъдимите
е ровил и е търсил ценности. Това, обаче е твърде вероятно да е станало за
съвсем кратко време и без сядане и дори влизане в автомобила, което снижава
съществено възможността да се установят мирисови следи.
В аспекта на горното възражението е напълно
неоснователно.
По петото възражение на защитата на подсъдимия К.С.Й..
Това възражение би могло да се приеме, ако по делото се установява някаква
причина този свидетел да желае да обвини невинни лица и по-конкретно
подсъдимите. Такива не доказателства дори съмнения няма по делото. Този
свидетел просто посочва, че е разпознал двама от подсъдимите, а други не е
разпознал. На следващо място очевидно свидетелят ги е разпознал независимо от
състоянието си, от местоположението си и от местоположението на подсъдимите. Другия
вариант е да се е припознал, но при съпоставката на неговите показания и тези
на св.К. става ясно, че свидетелят не бърка. На следващо място от показанията
на свидетеля, с които описва ситуацията става ясно, че е бил в достатъчно
адекватно състояние – разпознава подсъдимите, чува три изстрела/това
кореспондира на намерените гилзи/, съобразява, че има опасност/и то очевидно с
основание/ за него и затова не предприема действия в защита на пострадалия. Ако
се е бил намесил вероятността да остане жив е била почти никаква/той е бил на
69 годин/. Както Ж.К., така и св.Т. посочват как е крещял пострадалия. Това е
ставало докато го бият. Това съвпадение на показанията не може да се обясни по
друг начин освен с това, че показанията на двамата свидетели са достоверни. От
къде св.Т. и св.К. и как ще дадат идентични показания в тази насока/пострадалият е можело да бъде
убит въобще без да издаде звук/. Продължителните викове съответстват напълно на
начина на умъртвяване – продължително нанасяне на тежки удари. Въобще това са
все обстоятелства, които сочат за съвсем адекватно поведение. Единствено
неадекватно е това, че не се е обадил на компетентните органи, но и това има
логично обяснение. В тази насока той посочва, че не е имал пари в „сим”
картата.
По шестото възражение на защитата на подсъдимия К.С.Й..
От 01.01.2007г. – датата, на която Република България
става член на ЕС и съгласно Директива 2004/38/ЕО на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА относно правото на граждани на Съюза и членове на техните семейства да
се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки,
българските граждани се проверяват на ГКПП по метода”преценка на риска”, в
резултат на което данните за пътуванията им в автоматизираната система на
„Граничния контрол” са непълни. В този аспект възражението е неоснователно.
Подсъдимите М.А.С. и И.А.С. изразяват становище лично
и чрез защитника си, че:
1. На свидетеля Ж.К.
не е зададен въпроса кои показания поддържа, което не дава възможност да се
посочи кои показания са приобщени по делото.
2. Нищо не е наложило
св.К. да се скрие и избяга – тя нито е заплашвана, нито е подложена на някакъв
тормоз, което показва, че е избягала заради гузната си съвест;
3. На 28 април, когато
се провеждат голяма част от разпознаванията, никой не даде отговор на въпроса,
как така се оказа, че петимата подсъдими трябваше да бъдат разпознати.
4. Извършвани са
следствени действия от разследващ полицай, на който не му е възлагано, защото
няма постановление в тази насока;
5. Свидетеля С.Т. в
показанията си на стр.31 от протокола от 29 януари твърди, че И. е един от
извършителите на деянието и че е видял, че той е един от хората, които са
отмъкнали *** в обора. В последните си показания, той твърди, че нападателите
са били с маски и козирки, че било тъмно и не е видял кои са извършителите;
6. Свидетеля С.Т. твърди,
че И. е бил с мустаци. В тази връзка беше разпитан на 27 март Б.М., който е
близък на И. който заявява, че И. никога не е носил мустаци. Съдът дори се
снабди с личната карта на И. където е видно, че той няма мустаци;
7. На 28 април е
проведен разпит на Ж.К. от М.Г.. Първо не са задавани никакви въпроси при този
разпит. Второ – е ли М.Г. по онова време била оторизирана да извърши този
разпит? И на последно място не се споменава в какво състояние се е намирала
свидетелката Ж.К.;
8. Свидетелят С.Т. е извършил разпознаване, само че,
няма предварителен протокол за разпит на Т., съгласно изискванията на чл.170 от НПК. Тези разпознавания нищо не установяват, защото са извършени в крещящо
нарушение на закона;
9. На 28 април е извършено разпознаване от Ж.К. на М.А.С.,
като е посочено, че разпознаването започнало в 11:40 часа и е завършило в 11:55
часа. На същата дата Ж.К., разпознаващата, е извършила разпознаване и на Ю.А.С.
и обърнете внимание, разпознаването е започнало в 11:40 и е завършило в 11:55
часа. По това време Ж.К. кого е разпознавала – М. или Ю.? Твърди се, че тези
протоколи са негодни, а те са единственото доказателство, което може да
подкрепи показанията на свидетелката К.;
10. При разпознаването на 28 април С.Т. разпознава И.
и сочи, че това било едно от лицата, които са влачили *** към обора. В съдебно
заседание на 29 януари Т. посочи подсъдимия И. и каза, че това е лицето което е
било в колата и е било с мустаци. Кое от двете му твърдения е вярно?;
11. Не е ясно защо при разпознаването на 28 април има
два протокола за разпознаване на М.С.. Има протокол един в посочения час –
11:40 – 11:55 часа, който съвпада с извършеното разпознаване на Ю.М., а има и
два протокола за разпознаване на И.С.;
12. Не са налице доказателства по делото, които да
подкрепят показанията на двамата основни свидетели Ж.К. и С.Т..
По първото възражение на защитата на подсъдимите М.А.С.
и И.А.С..
На първо място няма
формално изискване в закона, което да налага задаване на такъв въпрос. На второ
място в случая са прочетени всички показания на свидетеля Ж.К. и това означава,
че всички те са включени в доказателствения материал и подлежат на обсъждане и
преценка по делото. Задаването на въпроса - кои показания поддържа свидетеля по
принцип има значение като последно мнение на свидетеля. То е съществено когато
са четени показанията поради противоречие в показанията поради някакво
объркване или поради това, че свидетеля не си спомня нещо. Това е в случаите
когато свидетеля при всичките си разпити се е стремял да каже истината, но
поради различни причини има разлика в показанията. Въпреки това, обаче мнението
на свидетеля е без значение за включване или не на показанията в
доказателствения материал. Те са включени в доказателствения материал с факта на
прочитането им. Мнението на свидетеля има значение за последващото обсъждане на
доказателствата, съдържащи се в тези показания и по-конкретно за преценка достоверността
на показанията в съответната част.
Настоящия случай обаче
е различен защото показанията на свидетеля К. са давани на няколко пъти и
първоначалните са коренно различни с последните и причината свидетеля обяснява
със страха от подсъдимите. В тази насока след прочитане на всички показания св.К.
в отговор на защитата на подсъдимия К.Й. относно налични противоречия заявява:
„Има разлика в показанията, защото съм излъгала. Излъгала съм, защото ме беше
страх.” Все в тази насока само може да се посочи, че последните показания на
св.К. на досъдебното производство съответстват на тези дадени в съдебното
производство, което води до ясния и категоричен извод кои показания поддържа. Освен
това последните показания кореспондират с множество безспорно установени факти
от другите доказателствени средства – протоколи за оглед, показанията на св.Т.,
веществените доказателства, намерения телефон на пострадалия и т.н.
По второто възражение на защитата на подсъдимите М.А.С.
и И.А.С..
На първо място не може да се прави категоричен извод,
че св.К. е избягала/възможно е да е търсила и намерила препитание на
друго място/, но ако се направи то той няма да е
в полза на подсъдимите. Това е така защото ако се приеме, че е избягала то това
ще е от страх от саморазправа от страна на близките на подсъдимите или
подсъдимите ако им бъде изменена мярката за неотклонение, каквито страхове
споделя Ж.К.. Например: показания на
л.21 от протокола от 29.01.2015г „Да, когато минахме в другата къща идваха
момчета, които са срещали някакви от техен род, които продават желязо в пункта,
питали са за мен, те са казали „не знаем, защо я търсите”, те казали „ще я
подпалим, ще я убием” и момчетата идват и ми казват. Това са момчета от ***, Б.
се казва момчето.” По надолу в разпита св.К. съобщава: ”Същата вечер ме
заплашваха, когато се прибирах от тези хора. Тези всичките отзад /свидетелката сочи подсъдимите М.С.Й., М.А.С., Ю.Х.М., И.А.С. и К.С.Й./ ме заплашиха, на същото място ми казаха „ако кажеш
ще те убием” и после вече срещаха момчета и ги питаха за мен и тези момчета
идваха и ми казваха. Единият от тези момчета се казва Б..” – показания на л.25
от протокола от 29.01.2015г.
Възражението е напълно
неоснователно.
По третото възражение на защитата на подсъдимите М.А.С.
и И.А.С..
Този въпрос не е част
от анализа на доказателствата и опира до възможностите на полицията и органите
на досъдебното производство да се насочат към вероятните извършители. Като се
има предвид съдебното минало на четирима от подсъдимите едва ли е било особено
трудно насоката на разследването да се ориентира. Освен това по делото има
приложени освен характеристични справки, но и психологичен профил на все още
неизвестните извършители – л.95 от т.3. Обсъдените факти за съдимостта на
подсъдимите и изготвения психологичен профил от Института по психология към МВР
не са доказателство за извършване на деянието, но са дали насока на
разследването и то очевидно правилна.
По четвъртото възражение на защитата на подсъдимите М.А.С.
и И.А.С..
Вярно е, че по делото
са работили двама разследващи полицаи – М.Г. и А.М., съответно разследващ
полицай към ОД на МВР П. и І РПУ при ОД на МВР П.. И двамата разследващи
полицаи са извършвали действия по разследването и имат компетентността по
смисъла на чл.52 ал.1 т.2 от НПК. В закона не е предвидена пречка разследването
по досъдебното производство да се извършва от повече от един разследващ полицай.
Освен това е очевидно, че и двамата разследващи полицаи са работили със
знанието на наблюдаващия прокурор. Например в разпореждане от 12.05.2014г.
наблюдаващият прокурор е разпоредил изрично за привеждането на един от
подсъдимите да бъде уведомен разследващ полицай М.Г. – л.68 т.1. Другият
разследващ полицай А.М. подписва уведомлението до Окръжна прокуратура П. за
започване на досъдебно производство.
На фона на горното
няма основание да се приеме, че действия по разследването са извършвани от
некомпетентен орган.
По петото възражение на защитата на подсъдимите М.А.С.
и И.А.С..
Това възражение има опора в доказателствата по делото.
Действително св.С.Т. при разпита от 28.04.2014г преди разпознаването посочва,
че е видял в профил едно от лицата, които са „завлекли *** зад къщата”. Това
лице е подсъдимият И.С., според обясненията, отразени в разпознаването. В
показанията си от 26.04.2014г./годината отразена в протокола очевидно е
сбъркана – 2013г. защото разпита се води за св.Ж.К., а тя към 2013г. не е била
известна на органите на досъдебното производство/.
Действително Св.Т. посочва, че известно
време след като са престанали виковете на пострадалия се е чул двигател на
автомобил и свидетелят е погледнал и видял, че се качват трима, като вътре е
имало шофьор. Посочва още, че при отваряне на вратите осветлението в автомобила
е светнало. Около пет часа сутринта свидетелят е видял същата кола с четирима
вътре, като е успял да огледа шофьора и седящият зад него. Посочва още, че са
му заприличали на „едни цигани” от с.В.. Още в разпита посочва, че е видял в
профил единият от влачещите *** и би могъл да го разпознае. Разпитът завършва
със следните изречения: „Премълчах всичко това, защото ме беше много страх и
още ме е страх, че могат да ме нападнат и мен във вилата. Живея сам, а тези
върбишките цигани са от гръцките, те са жестоки хора, крадливи, проревали са
хората от тях.” В последствие в разпита
от 28.04.2014г. преди разпознаването св.Т. посочва, че е видял в профил лицето
на едно от лицата, които са влачили пострадалия и описва това лице. Посочва, че
малко след това е видял трима качващи се, като е видял лицата на двама и това
са лица, които познава от с.В. по физиономия. В протокола за разпознаване св.Т.
посочва подсъдимия М.С., като единия от мустакатите мъже, които са се качили в
автомобила/след като *** е спрял да пищи/. При разпознаването св.Т. посочва
подсъдимия И.С., като лицето, което е влачело ***, въпреки, че го е видял само
в профил. В последствие в съдебно заседание св.Т. посочва, че не е разпознал
тези които са влачели пострадалия, а тези в автомобила. В съдебно заседание,
обаче свидетелят отново подчертава страха си от цялата ситуация: „Реших да ги
разкажа тези работи, защото е вярно. Беше ме страх, защото ще ме търсят и мен
да ме пребият.”” Разпитаха ме пак за същото и аз казах, че това е достоверно.
Никой не ме е карал да си променям показанията, казах го, защото е достоверно,
защото ми е жал за човека. Аз работя при него, от пет години му гледам кравите,
телетата и той ми плаща.”
На фона на горното действително в съдебно заседание
св.Т. посочва, че не е разпознал никой от тези които са „влачели ***”, а със
сигурност разпознава подсъдимия И.С. от тези, които влизат в колата, след като виковете
на пострадалия спират. В показанията си, обаче в съдебното производство този
свидетел категорично посочва, че поддържа показанията си на досъдебното
производство и това, че е разпознал двама от подсъдимите. Това, че е разпознал
двама от подсъдимите е повече от ясно защото свидетелят посочва, че ги е
познавал от преди това и в този смисъл разпознаването на практика е имало за
цел да свърже имената с конкретното лице. Това е така защото на няколко пъти и
на досъдебното производство и на съдебното свидетелят Т. посочва, че не им знае
имената.
Настъпилите противоречия в показанията на свидетеля Т.
в съдебно заседание могат да се обяснят със силното му притеснение и страх за
живота му, които обяснява както на досъдебното, така и на съдебното
производство. Видно е, че когато му беше дадена възможност да разкаже за случая
в свободен разказ показанията му много приличат на първоначалните на
досъдебното производство- свидетелят не посочва, че е разпознал който и да е от
подсъдимите и въобще избягва да свърже деянието с тях. Чак след зададените
конкретни въпроси от страна на прокурора започва да обяснява, че е разпознал
двама и че поддържа показанията си на досъдебното производство.
Това поведение на свидетеля напълно съответства на
човек, който се страхува от това да каже истината в присъствието на подсъдимите
и я съобщава след като е запитан конкретно. Очевидно това е защитна реакция, с
която показва, че не иска да обвини подсъдимите, но се налага да каже истината
защото е попитан конкретно в съдебното заседание. Следва да се има предвид, че
този свидетел е на преклонна възраст 73г и е напълно обясним страха му, още
повече на фона на това, което се е случило пред очите му.
На фона на горното действително има
противоречия в показанията на този свидетел, но той е категоричен в едно -
двама от подсъдимите М.С. и И.С. са били от лицата които са действали при
атаката над пострадалия и той ги е разпознал защото ги е познавал по физиономия
още от преди това. Съвпадението на двете посочени лица М.С. и И.С. с посочените
от св.К. е силен аргумент за достоверността на показанията му, независимо от
възникналите противоречия.
По шестото възражение на защитата на подсъдимите М.А.С.
и И.А.С..
Възражението за това,
че И.С. не е имал никога мустаци не може да се сподели. Вярно е, че св.М.
посочи, че не е виждал подсъдимия с мустаци. Очевидно е обаче, че този подсъдим
е бил с мустаци през определен период от живота си щом на заявлението от
19.08.2011г. за издаване на лична карта снимката му е с мустаци /л.497 т.ІІ от
съдебното производство/. Съгласно чл.9 ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи: При подаване на заявлението заявителят прилага към
него и цветна снимка, която да съответства на изискванията съгласно приложение № 5. Съгласно чл.9 ал.3 от
Правилника: Снимка по ал. 1 не се представя в пунктовете за приемане на
заявления, в които има техническа възможност за цифрово заснемане на лицето на
заявителя. Заснемането се извършва при спазване изискванията на т. 12 - 16 от приложение № 5. Това означава, че при
подаване на заявлението подсъдимия или е сниман с мустаци на мястото на
подаване на заявлението или е представил снимка от фотограф по смисъла на чл.9
ал.2 от Правилника с давност до две години по смисъла на т.1 от Приложение №5
от Правилника. Освен това съгласно т.14 от Приложение №5: Разрешават се снимки на лица с бради или мустаци, ако те се
носят постоянно. При премахване на брадата или мустаците се прави нова снимка и
се подменя българският личен документ.
Горното
означава, че към датата на деянието вероятността подсъдимия да е бил с мустаци
е много по-вероятна от това да не е бил. Фактът, че в новата лична карта,
издадена на 22.08.2011г. т.е. шест месеца след деянието, подсъдимият фигурира
без мустаци сочи за желание да промени външния си вид с новия документ за
самоличност, но не и че няколко месеца преди това е бил без мустаци. Дори както
се посочи по-горе снимката от заявление сочи за това, че към датата на деянието
лицето е било с мустаци..
По седмото възражение на защитата на подсъдимите М.А.С.
и И.А.С..
На първо място не е
вярно, че не са задавани въпроси защото изрично е записано: „На зададените
въпроси свидетелят отговори както следва” и след това е очевидно, че свидетелят
депозира показанията си в аспекта на въпросите по чл.170 от НПК. На второ място
не е вярно, че св.К. не е обяснила в какво състояние се е намирала по време на
възприемане на лицата. Свидетелят подробно описва влизането в обора, броя на
мъжете при влизането, предполагаемата им възраст, кой какво е правил, от какъв
произход са, посочено е, че в обора е светила крушка, която е давала възможност
добре да се вижда. Въобще изводът е, че свидетеля дава достатъчно подробен и
ясен отговор на нужните въпроси. Относно компетентността на разследващ полицай М.Г.
беше коментирано възражението при обсъждане на четвъртото възражение по-горе.
По осмото възражение на защитата на подсъдимите М.А.С.
и И.А.С..
Това възражение съдържа невярно твърдение. Видно е от
протокола за разпит от 28.04.2014г. на л.120 от т.5 от досъдебното
производство, че е проведен разпит преди извършване на трите разпознавания.
Разпитът на св.С.Т. е започнал в 8,30 часа и е приключил в 8,50 часа. В разпита
са дадени показания, съответстващи на чл.170 от НПК и въобще не може да се
приеме, че няма разпит, както се твърди във възражението. В последствие се
извършват три разпознавания във времето от 10,00 до 11,30 часа. И трите
разпознавания са свързани с предварителния разпит по чл.170 от НПК. Ако
възражението е в смисъл, че няма отделен разпит преди всяко разпознаване то пак
е напълно неоснователно. Това е така защото е видно, че разпита по чл.170 от НПК се води за случая, който е процесен и действително правилното е да бъде
проведен един, а не три отделни. Изкуственото отделяне и оформяне в отделни
протоколи на разпита по чл.170 от НПК е не само безсмислено, но и би наложило
отделяне на фактите и лицата от единната фактическа обстановка. Освен това
обстоятелството, че разпита е оформен в един протокол, не означава, че този
разпит по чл.170 от НПК не се отнася до трите разпознавания.
По деветото възражение на защитата на подсъдимите М.А.С.
и И.А.С..
Това възражение не е вярно от фактическа страна.
Разпознаването на М.С. е започнало в 11,40 часа и е завършило в 11,55часа. Разпознаването на Ю.М. е започнало в 12,00
часа и е завършило в 12,15 часа. Следващото разпознаване на И.С. е започнало в
12,25 и е приключило в 12,45 часа.
С оглед на горното възражението е неоснователно.
По десетото възражение на защитата на подсъдимите М.А.С.
и И.А.С..
Относно наличните противоречия в показанията на св.Т.
бяха изложени мотиви във връзка с петото възражение обсъдено по-горе. Конкретно
на поставения въпрос в това възражение може да се посочи, че логическият
отговор на това възражение е, че свидетелят е видял подсъдимия И.С. и в двата
случая. Това е твърде възможно защото двете ситуации/ влаченето на пострадалия
и влизането на тримата в автомобила/ се случват в различно време. Съвсем
възможно е И.С. да е един от двамата влачили пострадалия и след това да е
лицето, което е видяно в автомобила.
По единадесетото възражение на защитата на подсъдимите
М.А.С. и И.А.С..
Отговорът на това възражение е ясен. Има два протокола
за разпознаване на тези двама подсъдими защото на 28.04.2014г. са извършвани
разпознавания на тези подсъдими от двама различни свидетели – Ж.К. и С.Т..
Относно часа на разпознаването на М.С. и Ю.М. бяха изложени съображения във
връзка с деветото възражение.
По дванадесетото възражение на защитата на подсъдимите
М.А.С. и И.А.С..
Това възражение не е вярно. На първо място фактът на
извършване на убийството е категорично установен. Начинът на извършване на
убийството, според нанесените поражения напълно съответства на описаното от
свидетеля Ж.К.. В показанията на двамата свидетели относно авторството има
съвпадение по отношение на двама от петимата подсъдими, като останалите трима
не са установени от св.Т. просто защото не е имал възможност да ги види, а не
защото твърди, че са други лица. Освен това става въпрос за свидетели очевидци,
като дори показанията на св.Ж.К. са изцяло преки и установяват деянието
директно. Още в тази насока може да се има предвид анализа на показанията на
св.К. на л.14-17 от мотивите, изложени по-горе.
Подсъдимият М.С.Й. изразява становище лично и
чрез защитника си, че:
1. Целта на
извършеното убийство не е била грабеж, защото няма данни да е имало ценни вещи
и няма данни извършителите да са търсили пари и ценности в къщата на
пострадалия;
2. Няма смисъл от
извършване на грабеж на банкови карти защото те без пин кода не могат да се
ползват;
3. Показанията на Ж.К.
са в различни варианти, които си противоречат и дори пред съдия от съответния
първоинстанционен съд отрича да е познавала М.Й.. В последствие, обаче твърди,
че дори редовно са се виждали и са имали интимни отношения, а подсъдимия не
„опрял” до нея и разликата във възрастта и външния й вид изключват Й. да е имал
сексуални контакти със св.К.. Още се сочи, че видно е експертното заключение М.Й.
има два метални зъба, а св.К. говори само за един. Лъжливото твърдение, че е
правила сек в продължение на година и половина с него, два пъти седмично, предполага
че трябва да е видяла двата златни зъба и трябва да е видяла белезите по
половия орган на М.Й.;
4. Противоречията в показанията на св.К. е, че нещата
са приключили към 22:30 - 23:00 часа, когато е бил даден въпросния телефон. В
показания на съпругата на убития се разбра точният ръст и килограми на Ц.,
който е нисък, слаб и т.н. При тези килограми смъртта трябва да е настъпила
около 24:00 на 17 февруари до 05:30 часа на 18 февруари. Показания на св.К.
противоречат на всички експертизи относно времето на развитие на събитията.;
5. Според протокола за
разпит на С.Т. един от разпитите е на 26 април 2013 година и това не е възможно
защото откриването на телефона у св.К. става много по-късно.
6. Анализирайки
съдебно-техническата експертиза се вижда, че М.Й., заедно с цитирания номер на
телефон ****, след като е бил цял ден в местността „Райчов дол”, пътувайки е
минал през клетка 221 и от 19:01:17 часа на 17 февруари до 00:49 часа на
18.02.2011 година е бил в района на клетката в ж.к.***, бл.***. Той се е намирал
в района на тази клетка и конкретно на адрес ж.к.**** в жилището на Р.И. Г.,
негова позната, която в никой случай не е свързана с приятелски отношения, нито
в етнически отношения.;
7. Нито едно от веществените доказателства, които са
иззети от разследващите органи, не е съхранено и установено по надлежния ред.
Като започнем от прокуратурата, която не ги е описала по надлежния ред. Не
видях хартиен плик за гилзите. Някой с чиста съвест може да каже, че телефонът
който е иззет от Ж. не е същият;
8. М.Й. е съден за грабежи. Иззета е мирисова следа. В
кръга на лицата, които са проверявани е бил и М.Й. - том ІІІ, лист 26 и 27.
Справките са годно писмено доказателство и следва да се вземат предвид.
По първото
възражение на защитата на подсъдимия М.С.Й..
Това възражение не
може да се приеме защото от показанията на Ж.К. се установява, че подсъдимите
са искали точно това да придобият ценности от пострадалия. Освен това
подсъдимите са предполагали и търсили ценности и факта, че са отнели само вещи
на стойност 154лв е защото не са намерили повече. Фактът, че са търсили какво
ценно да отнемат се вижда от фотоалбума към протокола/ и самия протокол/ за
оглед на местопроизшествие. Ровено е в автомобила на пострадалия, отворена е
жабката, ровено е по стаите и това личи от факта на отворените шкафове,
издърпани чекмеджета и разхвърляни вещи, повдигали са дюшека на леглото,
очевидно да търсят ценности, което е отразено в протокола и се вижда на
фотоалбума.
Възражението е напълно
неоснователно.
По второто
възражение на защитата на подсъдимия М.С.Й..
Това възражение въобще
не може да се сподели защото при грабеж на банкова карта ако лицето бъде
принудено да си даде пин кода или ако се намери бележка с написан пин код
банковата карта може да бъде използвана от всеки. В този смисъл въобще
възражението не може да се приеме, тъй като се установява, че подсъдимите са на
практика измъчвали пострадалия за информация и освен това са ровили навсякъде.
По третото
възражение на защитата на подсъдимия М.С.Й..
Разликата в показанията на св.Ж.К. на досъдебното
производство е напълно обяснима. Свидетелката многократно на досъдебното
производство изразява страха си от това да свидетелства. Обяснява и защо
първоначално е отричала и дори давала неверни показания-защото се е страхувала
за живота си. Поради това не е съобщила и за познанството си с подсъдимия М.Й..
Освен това отношенията с последния при узнаване от съпруга й най-малкото не
биха били в нейна полза. Относно това дали подсъдимият е „опрял” до нея само
следва да се отбележи, че със сигурност той не блести със социален статус и
начин на живот над нейното ниво, който да изключва описаната от свидетелката
връзка. Относно металните зъби може да се посочи, че дали те са един или два е
без значение. Те са един до друг и в показанията си свидетелят не е имал за цел
да ги изброява. Факт е, е че св.съобщава за златен зъб, който подсъдимия
действително има. Относно белези по половия орган на подсъдимия най-вероятно се
има предвид установеното обрязване. В показанията си св.К. посочи начина на
полов контакт с подсъдимия, което би обяснило защо тя не споменава за
обрязване. Освен това подобен въпрос не й е задаван, но това не е и нужно с
оглед посочения начин на извършване на половия контакт. Свидетелката посочва: „Не
се събличах баш така гола, и той не се събличаше гол, така до половината /свидетелката сочи от кръста надолу/.” ,
„Не съм гледала, не съм го оглеждала за татуировки. Не съм го оглеждала, не съм
обърнала внимание, дали е имал някакви белези.”
По четвъртото
възражение на защитата на подсъдимия М.С.Й..
Вярно е, че св.Ц. посочва, че съпругът й е тежал около
60-65кг. И с ръст 1,65м. Съгласно заключението на в.л. е видно, че ако теглото
на пострадалия е 70кг то смъртта е настъпила след 22,30 часа, ако е 60кг то е
след 24,00 часа. При данните за килограми от 60-65кг означава, че смъртта е
настъпила във времето от 24,00 на 17.02.2011г. назад до 22,30 часа., като това
е преимуществено по-близко до 24,00 часа. Следва да се има предвид, че данните
за теглото на пострадалия, получени от съпругата му не могат да бъдат приети за
категорични защото са предположение, а не извод на база конкретно измерване. Тя
сочи ръст 1,65м, а в.л. ръст 1,63м. Освен това вещото лице доц.Л. посочи, че
експертизата е определила теглото по ръста и подкожната мазнина, тъй като не
разполагат с нужния уред за точно измерване. С други думи свидетелските
показания за теглото на пострадалия са толкова достоверни, колкото и извода на
експерта. Така или иначе експертите са посочили предполагаемо тегло 70кг. Това
означава, че по делото би следвало да се приеме диапазона от 60-70кг, който
диапазон напълно кореспондира с времето на смъртта – 22,30-24,00 часа. На
следващо и по-важно място изрично в експертизата на л.32 от т.3 в.л. посочва – „Не
е известно каква е била средната температура на местопроизшествието в целия
период след смъртта. Тази непълнота на изходните данни/която съществува при
всеки случай/ прави изчисленията за давността на смъртта ориентировъчни, още
повече при изминалото повече време от момента на смъртта.” Това съждение
показва, че да се правят изводи до минути и дори десетки минути с решаващ извод
е невъзможно. В този аспект експертното заключение, включително и при
съобразяване на показанията на съпругата на пострадалия, относно теглото, не
само не опровергава показанията на св.К. относно часа, а напротив подкрепя тези
показания.
По петото
възражение на защитата на подсъдимия М.С.Й..
Това възражение е
напълно основателно и води до единствения верен извод, че става въпрос за
техническа грешка при посочване на годината на провеждане на разпита. При
съобразяване на другите протоколи по делото и това, че откриването на телефона
става в началото на 2014г. и в показанията си св.Т. визира св.К., която става
известна на следствието след активирането на телефона то изводът е повече от
ясен – правилната година в протокола е 2014.
По шестото възражение
на защитата на подсъдимия М.С.Й..
От показанията на св.Р. Г. въобще не може да се
направи извод, че точно на дата 17.02.2011г. подсъдимият М.Й. е бил в дома й и
то по време на извършване на деянието. Освен това посочения час от свидетеля
19,00-20,00 защото е било тъмно също не води до извод за това, че по часове
също е налице доказателство за присъствието на подсъдимия в дома й. Напълно е
възможно да е бил подсъдимия у св.Г. преди 19,00 часа и след това да се е
отправил с подсъдимите към мястото на престъплението. По-същественото, обаче е
това, че от показанията на тази свидетелка въобще не се установява дата
17.02.2011г. Напротив тя посочва: „Това беше 2011 г., след Нова година. Свързвам го, защото
тогава се прибрах от Гърция, след Нова година, някъде на 4-ти–5-ти януари.”
На база съдебно-техническите
експертизи относно проведените телефонни разговори въобще не може да се направи
извод, че подсъдимия от 19,00 часа на 17.02.2011г. до 00,49 часа на
18.02.2011г. се е намирал конкретно на
адрес ж.к.*** в жилището на Р.И. Г.. Установено е /както посочва св.И.В./, че
ако се съди по разговорите от телефоните, за които се предполага, че са били
ползвани от подсъдимите Й.и то подсъдимите малко преди, по време и малко след
деянието са се намирали в обхвата на мобилната клетка, обслужваща
местопроизшествието.
По седмото възражение
на защитата на подсъдимия М.С.Й..
От възражението не става ясно коя разпоредба на НПК се
твърди, че не е спазена при приобщаване на веществените доказателства. Видно е
от протокола за оглед от 18.02.2011г. че са описани намерените гилзи и освен
това са фотографирани и в последствие приложени по делото. Телефон Нокия модел
2600 е иззет с протокол от 15.04.2014г, като е описан с ИМЕИ и намерената в
него СИМ карта., като същият е сниман. Въобще всички веществени доказателства
са описани в съответните протоколи и се представиха по делото в съдебно
заседание от прокурора. В този смисъл няма как да се направи извод, че има
съществено нарушение при приобщаването на веществените доказателства, което да
води до извод за отказ от прилагане по делото. В чл.110 от НПК е описано как се
описват, фотографират и прилагат веществените доказателства и няма основание да
се приеме, че не са взети мерки да не се повредят или изменят. Отделен е
въпросът с какво могат да се повредят вила, гилзи, телефон, тръба така че да
станат негодни за нуждите на процеса.
По осмото възражение
на защитата на подсъдимия М.С.Й..
Това възражение е сходно с възражението на четвъртото
възражение на защитата на подсъдимия К.С.Й.. По този повод беше посочено
по-горе, че мирисовата следа на подсъдимия е сравнена с тази във автомобил
марка „Фолксваген” модел”****” с №*** АР/виж сн.1 на л.15 от т.1/. Това е
автомобила на пострадалия, а не автомобила, с който са се придвижвали
подсъдимите. Вероятността подсъдимия М.С.Й. да е влизал в него е малка. Още
по-малко е вероятността да е влизал по начин, че да остави достатъчно силна
миризма, че да може да бъде установена. По вида на автомобила, разхвърляните
вещи в него, отворената жабка може да се направи извод, че някой от подсъдимите
е ровил и е търсил ценности. Това, обаче е твърде вероятно да е станало за
съвсем кратко време и без сядане и дори влизане в автомобила, което снижава
съществено възможността да се установят мирисови следи. В този аспект
възражението няма как да се приеме като оправдателно такова.
Подсъдимият Ю.Х.М. изразява становище лично и чрез
защитника си, че:
1. Показанията на св. К.
не са достоверни защото: В тази свидетелка е намерен телефона на пострадалия и
тя има интерес да посочи други за извършители; противоречие има относно цвета
на автомобила, с който са били лицата – сочи се червен, после черен-тъмен; на
досъдебното производство Ж.К. описва как докторът е лежал, с крака към вратата
и глава към яслите. Тези нейни показания се опровергават от показанията на
свидетеля С.Т., който е намерил на следващия ден Л. Ц.; Показанията са
противоречиви и относно облеклото на ***; В показанията си в досъдебното
производство тя твърди, че са извадени банкови карти, без да уточнява кой от
подсъдимите ги изважда; Извън всякаква логика е когато едно лице тръгне да
върши престъпление, да си хваща минаваща жена по улицата и да я вкарва в обора,
за да може тя да възприема това, което то извършва; Заявява, че в автомобила
видяла трима мъже, а в обора видяла четирима мъже да бият ***. А в залата
подсъдимите са пет.
2. Било е извършено разпознаване на лица на 24 април
2014 година – лист 102-104 от делото. Протоколите за разпознаване по отношение
на Ю.М. са два. Едното разпознаване е за времето от 11:10 и завършва 11:15 час.
В тези пет минути, Ж.К. трябва да я въведат, да възприеме четири лица за
разпознаване, същевременно да заяви по какви характерни белези е разпознала това
лице. Твърди, се че това не може да стане за пет минути. Във втория протокол от
11:40 до 11:55 часа, отново са пет минути за разпознаване. В двата протокола по
различен начин е описанието на белезите по които тя е разпознала лицето. Тези разпознавания не са извършени така както
изисква разпоредбата на чл.170 от НПК. В последващия разпит на свидетелката,
същата разказва всичко, но не й по какво е разпознала лицата;
3. При разпознаването на Ю.М. последният е бил вече с
ампутиран крак, а свидетелката не е отбелязала тази разлика в здравословното
състояние на този подсъдим;
4. Относно часа на смъртта Ж.К. твърди, че всичко е
приключило в 23:00 часа. Тя дори казва, че след като се е прибрала в къщи е
погледнала часовника, който тогава е сочил 23:00 часа. Ако приемете, че смъртта
е настъпила след 24:00 часа, което е видно от заключението на вещото лице Л.,
отново има разминаване в показанията на тази свидетелка;
5. Свидетелката К. по твърдения на подсъдимия го е
познавала и е недопустимо да се прави разпознаване на лице, което познаваш;
6. Ако приемем, че К. не е познавала никой от
подсъдимите, буди недоумение как тази свидетелка е запечатила образите на тези
лица.
7. С.Т. - неговите показания са противоречиви с
показанията на К.. Противоречиви са относно часа в който той твърди, че е видял
какво се случва в обора на ***. Твърди, че е видял как двама влачат *** към
обора. В предходното съдебно заседание заявява, че не е видял. В предходните
показания заяви, че лицата са били с маски, а преди това твърди, че са били без
маски. На последно място е справката за метеорологичните условия, които не са
позволявали да има такава видимост;
8. Към свидетеля Ж.К. има особено отношение от страна
на прокуратурата и това е видно и от справката Фондация „Отворени врата”;
9. По отношение на веществените доказателства се сочи,
че същите не са иззети по съответния ред и не са добре съхранявани.
По първото възражение на защитата на
подсъдимия Ю.Х.М..
Относно достоверността
на показанията на св.К. бяха изложени подробни съображения по-горе. Относно
това, че е намерен телефона на пострадалия от престъплението у нея също беше
посочено защо не може това обстоятелство да внесе колебание в достоверността на
показанията. Относно цвета на автомобила е необходимо да се подчертае, че като
се има предвид времето и мястото е напълно разбираемо да има нюанси в
показанията относно конкретния цвят на автомобила, това се отнася и до
облеклото на пострадалия и до местоположението му. Само подсъдимите могат да
кажат дали са местили трупа след заминаването на Ж.К.. Прави впечатление, обаче
това, че пострадалия, видно от протокола за оглед и приложения към него
фотоалбум е бил по чорапи. Това обстоятелство е съществено и показва, че има
съвпадение с показанията на пострадалата. Тя посочва – на л.77 т. 2 – На
краката си *** нямаше нищо, беше по чорапи, нямаше ботуши, нямаше обувки. Освен
това как св.К. и от къде ще знае, ако не е очевидец на деянието, че *** е имал
пистолет и той му е отнет. Пак в тези показания посочва :”Тогава този с
мустаците го обърна и от задния му джоб извади две карти и пистолет и телефон.”
По-нататък свидетеля посочва: „Тия неща дето мустакатия ги взе от ***, ги даде
на З. и той ги прибра във вътрешния си джоб пистолета и двете карти, а телефона
не го прибра.” Ако св.К. не е присъствала няма как да знае, че пострадалия има
пистолет и освен това, че този пистолет е отнет. Обстоятелството, че
пострадалия има пистолет се установява освен от свидетелските показания, но и
от факта на стрелбата, от която са намерени гилзи. В последствие пистолет в
имота на пострадалия не е намерен. Дори само тези два факта липсата на обувки
на пострадалия и факта, че е по чорапи и факта относно оръжието категорично
сочат за присъствието на Ж.К. на мястото на произшествието. Това е така защото
тези два факта са свързани с развитието на събитията вечерта и св.К. просто
няма от къде да ги знае. По същия начин стои и въпроса с това, че както Ж.К.,
така и св.Т. посочват как е крещял ***. Това е ставало докато го бият. Това
съвпадение на показанията не може да се обясни по друг начин освен с това, че
показанията на двамата свидетели са достоверни. От къде св.Т. и св.К. и как ще
дадат идентични показания в тази насока.
Освен това от къде ще знае Ж.К., че пострадалия е убит в обора, а това се
установява от протокола за оглед и показанията на свидетелите, които са го
намерили. Пак в тази връзка следва да се отбележи, че визираните от защитата
противоречия, които са свързани с подробностите посочени по-горе не само не
разколебават достоверността на показанията, но и я подкрепят. Нюансите в
описанието посочват, че свидетелката е говорила това което си спомня и това на
което е обърнала внимание. Да се иска, обаче да даде пълно описание на всичко е
неприемливо. Освен това съвсем логично е вниманието й да е било насочено към
поведението и реакциите на подсъдимите защото е повече от очевидно, че се е
страхувала от тях. Това е и причината тя да запомни лицата им до такава степен,
че да ги разпознае след близо три години.
Св.К. уточнява кой подсъдим е извадил банковите карти.
На досъдебното производство преди разпознаването/ т.е. преди да им знае имената
и да ги е видяла отново/ посочва, че това е бил единия с мустаците. В с.з. от
29.01.2015г. св.К. изрично посочи – „Единият с мустаците, дето е зад мен /свидетелката сочи подсъдимия Ю.Х.М./
извади картите от джоба на ***.” Освен това в с.з. свидетеля посочва кой е бил
изпратен да укроти кучето К.С.Й.,
след това е отишъл другия подсъдим Ю.Х.М..
Въобще при преценката
на показанията на свидетеля не може да се изхожда от известните противоречия
относно различни факти, които не са свързани пряко с предмета на доказване, а
са за проверка годността на свидетеля да възстанови цялата картина на деянието.
Тук следва да се отбележи, че фактите по делото, които на практика се иска от
страните да бъдат съобщени от свидетеля няма как да бъдат възпроизведени в
пълнота. Става въпрос за голям фактически обем и към това следва да се има
предвид, че разпита в съдебна зала при всяко положение е стресиращ за свидетеля
в присъствието на страните в това число и подсъдимите. Това напълно логично,
при задаваните един след друг множество въпроси, води до грешки в отговорите,
до неточно разбиране на въпросите и т.н. В основата на показанията си обаче св.К.
е категорична и дори в съдебна зала посочи извършителите.
Относно твърдението,
че няма логика когато някой върши престъпление да си хваща жена от улицата и да
я прави очевидец. По този въпрос може да се посочи, че логиката на подсъдимия М.Й.
е съвсем ясна – прави я свидетел на убийство несъвместимо по никакъв начин с
нормалните човешки отношения/пребиване до смърт с тояги и т.н./ и по този начин и показва, че няма вариант да
издаде на компетентните органи какво се е случило. Ако това не е направено от
подсъдимия М.Й. след като св.К. го вижда с други преди деянието и след това по
време на деянието и чува виковете в имота но пострадалия най-логично е да
сигнализира за извършено престъпление. Защото логичния въпрос е какво правят
подсъдимите там. Или дори да не сигнализира веднага може в последствие да бъде
свидетел, че го е видяла там по време на деянието. На практика М.Й. е бил пред
тези две алтернативи и той е избрал едната.
Относно броя на
подсъдимите следва да се отбележи, че съвсем ясно св.К. посочва, че при влизането
в обора заедно със „З.” е видяла четирима мъже. При простата сметка - един от
извършителите с който влиза е М.Й. и останалите четирима, които вижда там
правят пет подсъдими.
По второто
възражение на защитата на подсъдимия Ю.Х.М..
Въпросът за разпознаването беше засегнат по-горе. Има
две разпознавания на подсъдимия Ю.М. защото са две разпознаващите лица – св.К.
и св.Т.. Преди започване на разпознаването е проведен разпит на тези свидетели
по реда на чл.170 от НПК. Този разпит е оформен общо преди разпознаването на
всички подсъдими. Няма съвпадение на
времето на разпознаване, защото св.К. е разпознавала М. от 12,00 до 12,15 часа,
а св.Т. е разпознавал същия подсъдим от 10,50 до 11,05 часа.
По третото
възражение на защитата на подсъдимия Ю.Х.М..
Това възражение е странно защото нещата са повече от
очевидни. Ако подсъдимият е бил с ампутиран крак към момента на деянието не е
имало как св.К. да не го забележи. Нещо повече фактът, че е с ампутиран крак
към момента на разпознаването очевидно не е внесъл дори колебание у
свидетелката, а това би било логично ако има съмнения, защото не знае
разпознаваното лице от кога е с ампутиран крак. Въобще посоченото след
разпознаването внася само категоричност на последното: „Този мъж беше през
цялото време в обора, Той би *** с вилата и той го обърна и му пребърка
джобовете. Разпознах го по лицето, по коса. Тогава косата му беше малко
по-дълга отколкото е сега. И тогава и сега си е все с мустаци. Сигурна съм, че
е той.”
По
четвъртото възражение на защитата на подсъдимия Ю.Х.М..
Това възражение е идентично с четвъртото възражение на защитата на подсъдимия М.С.Й.. В този
смисъл, за да не се повтарят едни и същи мотиви виж съображенията във връзка с
четвъртото възражение на подсъдимия М.С.Й..
По петото
възражение на защитата на подсъдимия Ю.Х.М..
Подсъдимия Ю.М. действително твърди, че св.К. го е
познавала от преди. В показанията си, обаче св.К. категорично отрече това
твърдение. В насока установяване на твърдението на подсъдимия беше разпитан и
св.П.. Този свидетел направи категорично предположение, че Ж.К. познава подсъдимия
Ю.М., но не можа да даде конкретен пример да е присъствал на тяхна среща или
поне да посочи, че е присъствал. В тази насока само следва да се посочи, че
няма логика св.К. ако познава подсъдимия М. от преди деянието да не посочи това
обстоятелство. Това с нищо не би променило нещата, дори напротив би дало
по-голяма достоверност на разпознаването. Освен това не е вярно, че е
недопустимо разпознаване на познато лице. Напротив допустимо е и провеждането
му би дало категоричност на разследващите органи в това, че разпознаващото лице
не се заблуждава относно посоченото лице. Освен това познаването на дадено лице
е относително понятие. Ако го познаваш само по физиономия и не знаеш почти нищо
друго за него/както е случаят със св.Т. и подсъдимите С.и/ то тогава
разпознаването е наложително за установяване на идентичността на познатото лице
с лицето, което органите по разследването смятат, че е извършило деянието.
На фона на горното възражението не е основателно както
от фактическа, така и от юридическа страна.
По шестото
възражение на защитата на подсъдимия Ю.Х.М..
Няма как да приеме, че св.К. не е познавала никой от
подсъдимите защото с категоричност се установява, че е познавала още от преди
деянието подсъдимия М.Й.. Относно другите подсъдими бяха изложени мотиви/л.15-17
от мотивите по-горе/, които не е нужно да се повтарят.
По седмото
възражение на защитата на подсъдимия Ю.Х.М..
Показанията на този свидетел съвпадат с тези на Ж.К.
по основни моменти, които налагат извод за достоверност. Тези моменти са: и
двамата са чули продължителните викове да пострадалия, и двамата разпознават
подсъдимите А.С. и И.С., и двамата установяват, че подсъдимите са се
придвижвали с автомобил, спрян близа до имота на пострадалия, и двамата
посочват, че пострадалия е убит в обора. К. е присъствала на убийството, а св.Т.
го е намерил след убийството. Тези съвпадения по основни моменти от развитието
на деянието водят до единствения извод за достоверност в общи план, въпреки
известните несъответствия, които са разбираеми и несъществени. Относно
противоречията в показанията на св.Т. бяха изложени мотиви във връзка с петото
и десетото възражение на защитата на подсъдимите М.А.С. и И.А.С. и не следва да
се повтаря.
Относно справката за метеорологичните условия следва
да се посочи, че тя по никакъв начин не сочи за влошена видимост в степен да не
се вижда през черния път между двата имота. В тази насока следва да се има
предвид, че св.Т. посочи в с.з., че е гледал от оградата до портата/виж л.73 –
сн.1 и 2 от фотоалбума от т.5/. Неговия имот е в гръб на св.К. на снимките.
Разстоянието по протокола за оглед от 27.04.2014г. е около 12 метра от ориентир
№1/стълб на сн.1 и 2/ и ориентир №2 на сн.3 и 4 от същия фотоалбум. На сн.3, 4
и 5 се вижда имота на пострадалия. Разстоянието между стълба и паркирания
автомобил е било около 12
метра. Това означава, че св.С.Т. е наблюдавал през пътя
на разстояние около 15
метра. Към това като се добави и обясненото от него, че
носи очила само за четене защото не вижда добре на близко разстояние, а за далечно
няма нужда от очила се налага извода, че е имал пълна възможност да разпознае
подсъдимите. Отделен е въпроса защо да ги посочва, ако действително не ги е
разпознал. В тази насока следва да се има предвид едно много важно
обстоятелство – разпознатите от него лица са му били познати по физиономия
отпреди. Това значително улеснява разпознаването им към момента на извършване
на престъплението и след това посочването им при следственото разпознаване.
По осмото възражение
на защитата на подсъдимия Ю.Х.М..
С това възражение не става ясно какво точно се
възразява, но не са налице каквито и да са доказателства за неправомерно
въздействие върху свидетеля от когото и да било от органите на разследването.
Последните са правили необходимото да преодолеят страха на свидетеля, защото
очевидно той е бил пречката за даване на истински показания при първоначалните
разпити. Повече от очевидно е, че свидетелката е направила големи усилия да се
отърве от свидетелстване по делото. В тази насока е давала различни версии за
това защо телефона е намерен у нея, но след проверка на разследващите и
опровергаване тя вижда, че следва да каже истината.
По деветото възражение
на защитата на подсъдимия Ю.Х.М..
Отговорът на това възражение беше даден във връзка със
седмото възражение на защитата на подсъдимия М.С.Й. и не следва да се повтаря.
Възраженията на страните са неоснователни и от
обективна страна петимата обвиняеми са осъществили изпълнителното деяние по
квалифицирания състав на грабежа, който
се състои от два функционално свързано акта, всеки от които е самостоятелно
престъпление: принуда, която е прераснала в умъртвяване на Ц. и противоправно
отнемане на вещи предмет на престъплението.
По отношение на принудата подсъдимите са
използвали физическа сила с цел сломяване съпротивата му и невъзможност за
оказване на такава по отношение на пострадалия, която прераснала в
умъртвяването му. Употребата на сила в случая се изразява в пряко
въздействие върху тялото на Ц. /ръце, торс, крака, глава/ със сила за повалянето
му на земята, обезоръжаването му, отнемането на възможността да се съпротивлява
и да потърси помощ чрез силови действия – фиксирането му към земята /настъпване на
дясна предмишница/, чрез удари, които са му причинявали невъобразими болки и
със средства годни да причинят смъртта му /дървени пръти, вила,
дръжка на лопата/.
Подсъдимите са употреби сила за да парират съпротивата на Ц. и
да получат информация от него за евентуално налични ценности. Силата и
интензитетът на нанесените удари е бил толкова голям, че това е предизвикало
мастна емболия, двустранни двойни фрактури на ребрата, фрактура на
предмишница и „свличане“ на кръв в
подкожните тъкани. Пострадалият Ц. не е имал възможност да се предпазва от
ударите, а те са били в областта на жизнено важни органи нанесени упорито,
силно и последователно, напълно логично са довели до летален изход.
По отношение на второто действие,
подсъдимите са отнели от владението на пострадалия движими вещи, 1 бр.
дебитна карта издадена от Си Банк ЕАД на името на Л. Н. Ц., 1 бр. мобилен апарат
марка „Нокия”, модел 2600, 1 бр. мобилен апарат марка „Нокия”, неустановен
модел, 2 бр. СИМ карти на мобилен оператор „М- Тел”, 1 бр. огнестрелно оръжие
неустановена марка и модел, калибър 7,65 мм./, без съгласието му и са установили
своя трайна фактическа власт по отношение на същите.
От субективна страна подсъдимите са
съзнавали, че с действията си ще предизвикат смъртта на Ц., което е било
тяхна цел, освен откриването и отнемането на ценности. За прекия
умисъл за умъртвяване несъмнено сочат броя и силата на ударите, както и
използваните средства, за което сочат нанесените увреждания: Гръдна
травма - счупване на III-XII ребра отдясно по две и три линии, на X-XII ребра отляво с кръвонасядане в
околните тъкани; анемия на вътрешните органи; мастна емболия; данни за
аспирация на стомашно съдържимо; счупване на носните кости и на дясна лакътна кост; охлузвания,
кръвонасядания и отоци по лицето; кръвонасядания и ранички по горната устна;
кръвонасядания по корема, гърба; характерни на вид кръвонасядания по китката на
лявата ръка; охлузна рана по дясна предмишница; масивно кръвонасядане по двете
седалища и задната повърхност на бедрата; кръвонасядания по стъпалата,
глезенните области и подбедрици на двата крака. Пострадалия
буквално е смазван от бой в продължение на времето с ударите нанасяни от
подсъдимите и въобще не може да се приеме, че настъпването на смъртта не е било
тяхна цел. В тази насока следва да се има предвид и това, че те въобще не са се
притеснявали от това, че ще им види лицата и в последствие ще ги издаде на
компетентните органи. Може да се има предвид и поведението им към св.К., която М.Й.
успява да спаси с цената на конфликт с останалите подсъдими. Въобще начина на
влизане в имота – в присъствието на пострадалия и смазващия побой над него сочат
на единствения извод, че още с осъществяване на влизането му в имота те не са
имали намерение да го оставят жив. Ако те са искали само да извършат кражба
това е щяло да бъде много по-лесно за тях, като издебнат удобен момент, в който
пострадалия не е в имота си, а това е било почти ежедневно, видно от приетата
по-горе фактическа обстановка/той е имал друг доми и е ходел на работа/. Подсъдимите
са знаели в чий имот влизат, защото св.К. посочва, че М.Й. я е питал „Тук ли е ***”,
непосредствено преди деянието. Влизането в имота на пострадалия в негово
присъствие не е случайно и това е направено, за да могат подсъдимите да добият
информация от пострадалия за налични ценности в имота или данни за използване
на отнета банкова карта. Безкомпромисното целенасочено поведение на подсъдимите
за придобиване на средства по престъпен начин, включително и чрез погазване на
най-голямата човешка ценност – живота е очевидно от общия облик на деянието.
Действията на
петимата обвиняеми са били подчинени на решението да извършат кражба на вещи
собственост на Ц., като за осъществяване на целта са предприели насилие спрямо
жертвата, завършило с нейната смърт. В този смисъл между двете деяния е налице
обективно и субективно единство, т.е. причинна връзка, което обуславя и извода
за квалифициран грабеж по повдигнатото обвинение.
От приетата фактическа обстановка е
видно, че подсъдимите са действали при общност на умисъла, като всички са
участвали в изпълнителното деяние по умъртвяване на пострадалия с цел да
получат материални ценности, като отнемат вещи или получат информация за това
къде се намират евентуалните ценности. Налице е съучастие по смисъла на чл.20
ал.2 от НК.
От обективна страна деянието на М.Й., К.Й.
и Ю.М. е извършено при условията на опасен рецидив, предвид предишните им
осъждания, описани в приетата фактическа обстановка.
От горното е видно, че с деянията си подсъдимите К.С.Й., М.С.Й., Ю.Х.М.,
И.А.С. и М.А.С. от обективна и субективна страна са осъществили признаците от
състава на престъпление от общ характер, както следва за всеки от тях:
К.С.Й. – за
това, че на 17.02.2011 година в местността „Н.-2", край град П., област П.,
при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с И.А.С. от село В., област П., М. С.Й. от село В., област П., М.А.С. от село В., област П., и Ю.Х.М. от село Б., област П., отнел
чужди движими вещи на обща стойност 154
лева от владението на собственика Л.
Н. Ц. от град П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила и грабежът е придружен с убийството на Л. Н. Ц. - престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предложение първо,
вр. с ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1,
б."а" и б. „б" от Наказателния кодекс на Република България.
М.С.Й. - за
това, че на 17.02.2011 година в местността „Н.-2", край град П., при
условията на опасен рецидив, в съучастие, като извършител с И.А.С.от село В., област П., К.С.Й. от село В., област П., М.А.С.от село В., област П., и Ю.Х.М. от село Б., област П., отнел
чужди движими вещи на обща стойност 154 лева от владението на собственика Л. Н. Ц. от град П., област П. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът
е придружен с убийството на Л. Н. Ц.
- престъпление по чл.199, ал.2, т.2,предложение първо, вр. с ал.1, т.4, вр. с
чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б."а" и б.
„б" от Наказателния кодекс на Република България.
Ю.Х.М.- за
това, че на 17.02.2011 година в местността „Н.-2", край град П., при
условията на опасен рецидив, в съучастие, като извършител с И.А.С.от село В., област П., К.С.Й. от село В., област П., М.А.С.от село В., област П. и М.С.Й. от село В., област П., отнел
чужди движими вещи на обща стойност 154
лева от владението на собственика Л. Н. Ц.
от град П., област П. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила и грабежът е придружен с убийството на Л. Н. Ц. - престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предложение първо,
вр. с ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б.
„б" от Наказателния кодекс на Република България.
И.А.С.- за
това, че на 17.02.2011 година в местността „Н.-2", край град П., в
съучастие, като извършител с М.С.Й.
от село В., област П., К.С.Й. от
село В., област П., М.А.С.от село В.,
област П., и Ю.Х.М.от село Б.,
област П., отнел чужди движими вещи на обща
стойност 154 лева от владението на собственика Л. Н. Ц. от град П., област П. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Л. Н. Ц. - престъпление по чл.199,
ал.2, т.2, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс на
Република България.
М.А.С.- за
това, че на 17.02.2011 година в местността „Н.-2", край град П., област П.
в съучастие, като извършител с И.А.С.от
село В., област П., К.С.Й. от село В.,
област П., М.С.Й. от село В., област
П., и Ю.Х.М.от село Б., област П.,
отнел чужди движими вещи на обща
стойност 154 лева от владението на собственика Л. Н. Ц. от град П., област П. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Л. Н. Ц. - престъпление по чл.199,
ал.2, т.2, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс на
Република България.
Тъй като по делото не
се установи марката и модела на процесния пистолет, то следва да се приеме, че
неговата стойност е най-ниската възможна посочена от експерта А.С. по
оценителната експертиза – 45лв. По отношение на цената на мобилния телефон
Нокиа 2600 експертът е дал оценка от 120лв, а по обвинителен акт тази оценка е
72лв. Тъй като не е налице изменение на обвинението следва подсъдимите да бъдат
признати за виновни за тази стойност на мобилния апарат. Освен това по делото
се установи от писмо от Общинска банка АД София, че на името на пострадалия не
е издавана дебитна или кредитна карта. Това налага оправдаване на подсъдимите
по обвинението за отнемане на карта на тази банка.
Горните промени в
оценката на вещите и отпадането на банковата карта, налага подсъдимите да бъдат
оправдани по обвинението за разликата в стойността на отнетите вещи от 154лв до
214лв и за 1 брой дебитна карта издадена от Общинска банка АД на името на Л. Н.
Ц. на стойност 5.00 лева.
Предвиденото наказание за извършеното
от подсъдимите е лишаване
от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и
конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.
Относно обвинението спрямо подсъдимите М.С.Й., Ю.Х.М.и К.С.Й.
относно това, че са извършили деянието при условията на чл.199 ал.1 т.4 от НК
следва да се има предвид, че практиката на ВКС на РБ е постоянна относно начина
на формулиране на обвинението в случаи, когато са налице предпоставките на
чл.199 ал.2 и на ал.1 от НК едновременно. В тази насока са следните решения, с
които или се потвърждават съдебни актове, с които е визирано такова
престъпление или ако се отменят това не е по причина некоректно формулирано
обвинение: Решение
№ 1 от 18.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 371/2010 г., II н. о., НК, Решение № 29
от 11.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 683/2009 г., III н. о., НК, Решение
№ 94 от 14.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2908/2011 г., II н. о., Решение № 159
от 28.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1043/2011 г., II н. о., Решение № 167 от
20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 53/2011 г., I н. о., НК, Решение № 190 от
27.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 60/2011 г., II н. о., Решение № 246 от
10.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 783/2013 г., I н. о., Решение № 334 от
27.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 642/2013 г., III н. о., НК, Решение № 345 от
31.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 977/2013 г., I н. о., НК, Решение № 413 от
1.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2273/2011 г., I н. о., Решение № 414 от
17.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1874/2011 г., I н. о., Решение № 483 от
2.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 429/2008 г., II н. о., Решение № 532 от 16.03.2009
г. на ВКС по н. д. № 590/2008 г., III н. о., Решение № 646 от 5.01.2012 г. на
ВКС по н. д. № 2758/2011 г., III н. о., НК. Видно е от разпоредбата
на чл.199 от НК, че тя има две самостоятелни алинеи, които предвиждат различни
по вид наказания. По ал.1 това е лишаване от свобода от пет до петнадесет години,
като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на
виновния. По ал.2 наказанието е лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от
имуществото на виновния. С разделянето на отегчаващите признаци на престъплението
грабеж законодателят е определил и различно наказание. Когато има признаците и
на ал.1 и на ал.2 то се прилага само по-тежката алинея втора и наказанието се
индивидуализира само по тази алинея. От своя страна това означава, че
квалификацията опасен рецидив по чл.199 ал.1 т.4 от НК, когато е във връзка с
чл.199 ал.2 от НК не влияе като квалификация на наказанието, което се следва на
подсъдимия. Това е така защото дали има обвинение по чл.199 ал.2 вр. с ал.1 т.4
от НК е без разлика по отношение на предвиденото наказание с обвинение само по
чл.199 ал.2 от НК – предвиденото наказание е едно и също. Положението много
прилича на т.н. поглъщане на едно престъпление от друго, но всъщност не е
налице защото поглъщането като конструкция предполага наличие на фактическо
поглъщане на едното престъпление от другото/лека телесна повреда от средна,
блудството от изнасилването и т.н./. В случая, обаче няма поглъщане защото признаците
на ал.1 и ал.2 изискват различни фактически положения, които като признаци не
могат да са в отношение на погълнат и поглъщан състав на престъпление.
Изключение прави само евентуално обвинение по чл.199 ал.2 т.3 вр. ал.1 т.1 или
по чл.199 ал.2 т.1 или 2 вр. ал.1 т.3 от НК. В този смисъл е налице своеобразно
юридическо поглъщане на по-леко наказуемия състав от по-тежко наказуемия
състав. При това положение се получава така, че следва да се констатира
наличието на квалификацията по чл.199 ал.1 т.4 от НК, но тя не може да се вземе
предвид и не се отразява на квалификацията на деянието при определяне на
наказанието. Изводът при това положение е, че наличието на тази квалификация
следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство, а не да се приема, че
е квалифициращо обстоятелство, което определя наказаните като по-тежко наказуемо.
Тези съображения се излагат с оглед индивидуализацията на наказанията на
подсъдимите М.С.Й., Ю.Х.М.и К.С.Й..
Отегчаващи отговорността обстоятелства по
отношение и на петимата подсъдими са жестокостта която е проявена от тях, за да
бъде убит пострадалия и страданието, което са причинили на пострадалия Ц.. Не
се установява предварителен сговор и няма такова обвинение по чл.199, ал.1, т.2 от НК, но
следва да се отчете, че деянието е извършено от пет лица между които е имало
добра координация и разбирателство в извършването на престъплението. В тази
насока са показанията на св.К., в частта в която описва как са
нанасяли побоя, как са се справили с лаещото куче. От
показанията на св.Т..се установява, че е било осъществено въздействие върху
кучетата и те са били неадекватни дълго след деянието. Въобще броя на
извършителите, мястото, времето на извършване, координацията в действията
им сочат за значителна обществена опасност както на подсъдимите, така и на
деянието. На следващо място както се посочи по-горе пострадалия е
убиван бавно и в жестоки болки, както посочва съдебния експерт/л.7 т.3 –
„Уврежданията са с характер, който е свързан със значителни физически болки и
страдания”. Подобно поведение е несъвместимо с нормалните човешки отношения в
съвременното общество и е показател за пълно незачитане на човешките ценности и
правата на другите. На фона на горното
не е налице нито едно смекчаващо вината обстоятелство спрямо всички подсъдими
от гледна точка на деянието. Не е смекчаващо вината обстоятелство малката
стойност на предмета на престъплението, защото подсъдимите очевидно не са
намерили това което са очаквали, а явно очакванията им са били големи с оглед
на начина по който са извършили престъплението и причинената смърт. Казано по
друг начин – най-вероятно ако са знаели предварително, че няма да намерят нещо
ценно едва ли биха извършили това деяние. Освен това ниската стойност на
предмета на престъплението при обвинение за грабеж и особено с убийство би
могла да се тълкува и във вреда на подсъдимите. Това е така защото убийството с
цел придобиване минимална сума би сочило за пълно пренебрегване на най-важната
човешка ценност – живота за да се придобие нещо на ниска стойност. В този
смисъл не следва стойността на предмета на престъплението да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство.
От гледна точка на личността на дееца е
налице смекчаващо вината обстоятелство спрямо Ю.М.с оглед ампутацията на единия
му долен крайник. Това обстоятелство е съществено и следва да се има предвид
при индивидуализиране на наказанието. От
друга страна, обаче съдебното минало на този подсъдим е изключително богато на
брой и видове престъпления. Осъжданията му са отразени в 14 пункта в справката
за съдимост, като последните четири присъди са влезли в сила след настоящото
деяние, но са за деяния извършени преди извършването му. Кражбата при условията
на опасен рецидив по НОХД №562/2011 година на ПРС е извършена четири дни преди
процесното деяние, а кражбата при условията на опасен рецидив по НОХД №929/2012
година на РРС е извършена през 2009 година. Преди настоящото деяние подсъдимия
е извършил десет други, като едното от тях е кражба при опасен рецидив.
Съдебното минало на този подсъдим сочи за това, че единствения начин да бъде
постигната целта на чл.36, ал.1, т.2 от НК - да му се отнеме
възможността да върши други престъпления е чрез настаняването му в
затворническо заведение.
Налице е смекчаващо вината
обстоятелство и спрямо И.С.и то е свързано с чистото му съдебно минало, което
също в случая е съществено смекчаващо вината обстоятелство.
По отношение на М.С.Й. освен, че е
налице квалификацията „опасен рецидив” следва да се има предвид, че преди
настоящето деяние е извършил други три деяния при условията на опасен рецидив.
Освен тези деяния има още осем постановени присъди, като почти всички са за
извършени кражби. Същият е освободен от затвора на 08.07.2009 година, където е
търпял наказание в размер на една година, девет месеца и два дни. Това
означава, че настоящето деяние е извършено само година и половина след
излизането му от затвора.
По отношение на К.С.Й. трябва да се има
предвид, че също е налице квалификацията „опасен рецидив”. Освен последното
осъждане, което е влязло в сила малко след извършване на настоящото деяние,
подсъдимият има други осем присъди, които са влезли в сила преди извършване на
настоящето деяние и по две от тях деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Това е по НОХД №516/2009 година по описа на РС-П., която присъда е влязла в
сила на 15.04.2009 година и НОХД №999/2009 година също по описа на РС-П.. Този
подсъдим е осъждан с присъда влязла в сила на 18.02.2004 година по чл.115,
вр.чл.18, вр.чл.63 от НК. Освен за опит за убийство, подсъдимият е осъждан и за
грабеж по НОХД №624/2009 година на ОС-П., като тази присъда е влязла в сила
малко след настоящето деяние, а именно на 11.03.2011 година, но е за извършено
деяние на 20.11.2008 година, т.е. преди настоящето деяние. На следващо място за
този подсъдим следва да се има предвид, че е освободен от затвора на 05.05.2010
година, където е изтърпявал наказание една година и пет месеца лишаване от
свобода, което означава, че само осем месеца след излизането му от затвора
извършва настоящето деяние. Съдебното минало на този подсъдим сочи за това, че
единствения начин да бъде постигната целта на чл.36, ал.1, т.2 от НК - да му се отнеме
възможността да върши други престъпления е чрез настаняването му в
затворническо заведение. Упоритостта му в извършване на престъпления е очевидна
и въпреки младата възраст към момента на деянието – 24 години поправянето на
този подсъдим е трудно приемливо.
М.А.С.е осъждан три пъти преди
настоящото деяние, като две от осъжданията са за кражба, а третото е с
приложение на чл.78а от НК. Има още две осъждания, които са влезли в сила и
деянията по тях са извършени след настоящото деяние. Този подсъдим е с
относително спрямо К.С.Й., М.С.Й. и Ю.М.по-леко съдебно минало, което следва да
намери отражение при индивидуализиране на наказанието.
На фона на горното настоящия съдебен
състав приема, че за всеки подсъдим наказанието следва да се индивидуализира
както следва:
По отношение на К.С.Й., М.С.Й. и Ю.М.е
налице съществен превес на отегчаващите вината обстоятелства.
К.С.Й. е в млада възраст, но това е единственото
смекчаващо вината обстоятелство. В този аспект при предвидени три вида
наказания следва наказанието да се определи към максимума т.е. най-тежкото. Съгласно
чл.38 ал.1 от НК Наказанието доживотен затвор без замяна,
предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е
изключително тежко и посочените в чл. 36
цели не могат да бъдат постигнати
чрез по-леко наказание.
Няма съмнение, че
конкретно извършеното престъпление е изключително тежко. Съдебният състав,
обаче приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с по-леко
наказание. Както се посочи по-горе този подсъдим е все още в млада възраст и
продължителното му отделяне в затворническо заведение би могло да окаже нужното
въздействие и евентуално да доведе до прилагане на чл.38а ал.3 от НК. От друга
страна налагането на най-лекото наказание – лишаване от свобода би било в
съществено противоречие както с личната, така и с обществената превенция.
Относно личната превенция съдебното минало на подсъдимия е повече от
красноречиво – върши престъпления след престъпления и фактът, че е лежал вече в
затвор не го възпира по никакъв начин. Относно обществената превенция е
необходимо да се има предвид, че налагането на най-лекото наказание би имало
негативен ефект т.е. обратен на възпиращия към извършване на този вид
престъпления. Фактът на извършване на това престъпление поставя в страх
живущите в района и това ясно личи от показанията на св.Т.. Гражданите живеещи
в подобни на местопрестъплението райони са на практика беззащитни срещу подобни
престъпления и ситуацията със свидетеля Т. е показателна – той дори не е могъл
да съобщи на компетентните органи за извършеното престъпление. Тези граждани,
които се предполага, че спазват законите на страната, плащат си данъците и
изпълняват административните си задължения с нищо не са заслужили да живеят в
страх от подобни престъпления. В този смисъл налагането на най-лекото по вид
наказание би имало изключително негативен ефект спрямо обществото и не би
възпряло извършителите на подобни престъпления. Следва да се определи наказание
„доживотен затвор”. На основание чл.60 вр. чл.61
т.1 от ЗИНЗС наказанието наложено на К.С.Й. следва да се изтърпи в затвор
при първоначален специален режим.
За М.С.Й. важат почти
същите мотиви, като за него не може да се приеме, че е извършил деянието в
млада възраст, тъй като е бил на почти 37 години. И спрямо този подсъдим следва
да се приеме, че не следва да се налага най-тежкото наказание. Целите на
наказанието могат да се постигнат и с налагане на доживотен затвор и следва да
му се остави възможността по чл.38а ал.3 от НК. Налагането на най-лекото
наказание би било в пълно противоречие както с личната, така и с обществената
превенция, на база всичко изложено по-горе. За този подсъдим важат мотивите,
изложени относно К.С.Й. за това защо не може да се наложи най-лекото наказание.
Следва да се определи наказание „доживотен затвор”. На основание чл.60 вр. чл.61 т.1 от ЗИНЗС наказанието наложено на М.С.Й. следва
да се изтърпи в затвор при първоначален специален режим.
По отношение на Ю.Х.М.следва
да се отбележи, че има изключително лоши характеристични данни, извън осъжданията
му. За него на фона на обсъденото по-горе няма друго смекчаващо вината
обстоятелство, освен ампутацията на единия долен крайник. При наличното съдебно
минало и характера на деянието би следвало на този подсъдим да се наложи
наказание „доживотен затвор без замяна”. Тежката инвалидност дава основание на
съда да приеме, че е може би преломен момент в развитието на личността на този
подсъдим и също следва да му се даде възможността по чл.38а ал.3 от НК. От
друга страна налагането на най-лекото по вид наказание би било в пълно
противоречие със съдебното му минало и особено с характера на деянието. За този
подсъдим съдебният състав има същите съображения, които изложи за К.С.Й. и М.С.Й.
по въпроса - защо не следва да се налага най-лекото наказание. Следва да се
определи наказание „доживотен затвор”. На
основание чл.60 вр. чл.61 т.1 от ЗИНЗС наказанието наложено на Ю.Х.М.следва
да се изтърпи в затвор при първоначален специален режим.
По отношение на М.А.С.съдебният
състав приема, че има основание за налагане на най-лекото по вид наказание.
Съображение в тази насока е факта, на относително не толкова тежко съдебно
минало като на горните трима подсъдими. Видно е, че извършените деяния от него,
преди настоящото, са през значително по-продължителен период – първото е
извършено през 1995г., второто през 2003г., а третото през 2005г. като то е с
наложено административно наказание. Въобще може да се посочи, че тази активност
в извършване на престъпленията и непоправимост с наказание лишаване от свобода
не е характерна за този подсъдим. От друга страна извършеното престъпление е
изключително тежко на фона на всичко изложено по-горе и това налага
определянето на наказанието лишаване от свобода в максимален размер. Изложените
съображения за горните подсъдими по въпроса защо не следва да се налага
наказание лишаване от свобода/от гледна точка на обществената превенция/ важат
за този подсъдим относно това защо следва да се наложи лишаване от свобода в
максимален размер, а именно 20 години лишаване от свобода. На основание чл.60 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС наказанието
наложено на М.А.С.следва да се изтърпи в затвор при първоначален строг
режим. На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК подлежи на приспадане от наложеното
наказание на подсъдимия М.А.С.времето през което е бил задържан, считано от 28.04.2014г.
до 08.10.2014г и
от 19.01.2015 година до настоящия момент.
По отношение на И.А.С.съдебният
състав приема, че има основание за налагане на най-лекото по вид наказание.
Съображение в тази насока е факта, на чистото му съдебно минало. Извършеното
престъпление е изключително тежко и това не дава възможност на съдебния състав
да приеме, че е налице значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства и
да определи най-лекото наказание в най-ниския размер. Освен това въпреки
чистото съдебно минало характеристичната справка за И.А.С.не само не е добра,
но и може да се определи като лоша. В нея не е отразено нито едно положително
обстоятелство, свързано с личността на лицето. В този смисъл съдът приема, че
наказанието, което се следва да подсъдимия И.А.С.е осемнадесет години лишаване
от свобода. На основание чл.60 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС наказанието наложено на И.А.С.следва да се изтърпи в затвор при първоначален строг
режим. На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК подлежи на приспадане от наложеното
наказание на подсъдимия И.А.С.времето през което е бил задържан, считано от 28.04.2014г. до настоящия
момент.
По отношение на гражданските искове.
Гражданският иск за
причинени имуществени вреди следва съдбата на обвинението в случая и по
основание и по размер. В този смисъл следва подсъдимите да бъдат осъдени да
заплатят 154 лв общо за двете граждански ищци обезщетение за причинени
имуществени вреди в едно със законната лихва от датата на деянието 17.02.2011г.
до окончателното изплащане, като се отхвърли претенцията до размера на 214лв.
По отношение на
причинените неимуществени вреди и за двете ищци – съпруга и дъщеря съдът
намира, че същият е основателен. Установени са по делото близки отношения с
пострадалия, които наред с обстоятелствата на престъплението сочат за
основателност на претенцията в максимален размер. Внезапната смърт на близък
човек и то по описания в делото начин, който неминуемо става достояние на
ищците, сочи за тежки емоционални преживявания, нанасящи съществен негативен
ефект върху начина им на живот. Причината семейна трагедия на ищците ще остане
като отпечатък в съзнанието им до кроя ни живота им и то с тежки отрицателни и
негативни преживявания, свързани и с представата за мъките в които си е отишъл
най-близкият им човек. Ето защо настоящия състав приема, че следва да осъди на
основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД подсъдимите И.А.С., К.С.Й., М.С.Й., Ю.Х.М.и М.А.С.да
заплатят на В.П.Ц.а с ЕГН********** и Д.Л.Ц. с
ЕГН********** солидарно на всеки един от гражданските ищци обезщетение за
причинени неимуществени вреди по 50 000лв в едно със законната лихва от
датата 17.02.2011г. до окончателното изплащане, както и 154 лв общо за двете граждански
ищци обезщетение за причинени имуществени вреди в едно със законната лихва от
датата на деянието 17.02.2011г. до окончателното изплащане, като отхвърля
претенцията до размера на 214лв.
Следва съдът да осъди
на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите И.А.С., К.С.Й., М.С.Й., Ю.Х.М.и М.А.С.да
заплатят общо на частните обвинители и граждански ищци В.П.Ц. с ЕГН********** и Д.Л.Ц. с ЕГН**********
разноски поделото по 160лв всеки един от подсъдимите.
Следва съдът да осъди
подсъдимите И.А.С., К.С.Й., М.С.Й., Ю.Х.М.и М.А.С.да заплатят държавна такса
върху уважените граждански искове по 801,24лв всеки.
Следва съдът да осъди на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК подсъдимите И.А.С., К.С.Й., М.С.Й., Ю.Х.М.и М.А.С.да заплатят по равно, всеки
по 1/5 от сумата по сметка на Окръжен
съд – град П. направените по делото
разноски в размер на 776 лв или всеки по 155,20лв и по сметка на ОД на МВР П.
1595,26.лв или всеки по 319,06лв.
Във връзка с направените
разходи за служебна защита следва съдът да осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия М.А.С.да заплати сумата
490лв по сметка на Национално бюро за правна помощ, във връзка с приложеното по
делото писмо и решение на същото.
Веществените доказателства: 3 броя полиетиленови
чанти; 2 броя печати; един брой капак от картонена кутия; 2 броя
компактдискове; 1 брой кутийка за компактдиск; 2 броя полиетиленови пликове, 1
брой опаковка с електрически предпазители за автомобил, запечатани в плик;
кутия с надпис 7,65 Browning 32 AUTO; мобилен телефон марка „Нокия” с посочен
Имей-номер, заедно с батерия и СИМ-карта; нож с увита с парче плат дръжка;
мобилен телефон, един брой батерия за мобилен телефон, 2 броя СИМ-карти с
посочени номера; един брой пластика за СИМ-карта с посочен номер; 2 броя
пластика на М-Тел Прима с посочени номера; нож с надпис на дръжката HONG; да
бъдат върнати на лицата от които са иззети на основание чл.111 ал.1 вр. чл.301
ал.1 т.11 от НПК.
Веществените доказателства 3 броя гилзи да бъдат
предадени на НИКК гр.София във връзка с писмо №196000-1213/15.07.2015г.
Веществените
доказателства мобилен телефон марка „Нокия 2600” с Имей-номер ********* с батерия и СИМ-карта с номер ******** да се предаде
на В.П. Ц. и Д.Л. Ц.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Александър
Григоров/
СЪДИЯ:
/Емил Банков/