№ 555
гр. Перник, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201219 по описа за 2022 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С електронен фиш, серия К №5514580 /2022г., издаден от ОДМВР-
Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от
ЗДвП на Р. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: *****, е наложена глоба в размер
100 /сто/ лева за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП,за това че на
04.01.2022 г., в 16.44 ч. в гр.Перник, път I-6 км.79+600 под Автогарата-
Перник_в посока към гр.Радомир при ограничение от 60 км/ч въведено с ПЗ-
26 за населено място, и отчетен толеранс от -3 км/ч в полза на водача.СПУКС
е насочено към гр.София е заснет да управлява МПС-„ФОРД ФОКУС“, вид
лек автомобил с рег.№ ****-като е извършено нарушение за скорост
нарушението е установено и заснето с ATCC №11743d0, разрешена стойност
на скоростта 60 км/ч, установена стойност на скоростта 87 км/ч, превишена
скорост 27км/ч.
Против електронния фиш е постъпила жалба, от Р. Г. Д., ЕГН
**********, чрез адв. Б. Д.В., с адрес: ****, в която се излагат възражения, че
е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила,
че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му
нарушение, както и че наложеното административно наказание е неправилно
определено. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като
незаконосъобразен и необоснован. Претендира разноски по представен
договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно.
В съдебното производство, жалбоподателят – редовно призован, не е
участвал лично и не е изпратил свой представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по
1
жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 04.01.2022 г., в 16.44 ч. в гр.Перник, път I-6 км.79+600 под
Автогарата-Перник в посока към гр.Радомир при ограничение от 60 км/ч
въведено с ПЗ-26 за населено място, и отчетен толеранс от -3 км/ч в полза на
водача. СПУКС е насочено към гр.София е заснет да управлява МПС-„ФОРД
ФОКУС“, вид лек автомобил с рег.№ ****-като е извършено нарушение за
скорост нарушението е установено и заснето с ATCC №11743d0, разрешена
стойност на скоростта 60 км/ч, установена стойност на скоростта 87 км/ч,
превишена скорост 27км/ч.
В района на посочената фирма, на посочения път с преносима система
за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия трафик, се
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим, чрез заснемане.
Разрешената скорост на движение била 60/км/ч., съгласно чл.21, ал.1
от ЗДвП.
В 16.44 часа през обсега на преносимата система за контрол на
скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1108р-234/10.01.2022г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./- стр.12 от делото.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост след приспадане на толеранса от
минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване
на скорост от 90 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 87 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 27
км/ч , поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 100 лв
С изискано от съдебния състав и прието по делото като писмено
доказателство, писмо от ОПУ-Перник, с рег. № 18938/23.09.2022 г. от
Областно пътно управление – Перник, се установява, че: Километър 79+600
на Път I-6 попада в рамките на населено място гр. Перник; ограничението на
скоростта към 04.01.2022г. в участъка на км 79+600 на път I-6 в посока на
движение от гр. София към гр. Радомир, въведено с ПЗ В26 е с цифрово
означение 60 км/ч на км 79+900 (300 м преди км 79+600); ПЗ Д11се намира на
км 87+718 (ПВ „Даскалово“, на 8118 м преди горецитирания километър, в
посока към гр. Радомир); ПЗ Д12 се намира на км 74+055 (ПВ „Батановци“, на
5545 м след горецитирания километър, в посока към гр. Радомир). Към
писмото е приложена извадка от схема за организация на движението. Към
писмото е приложена извадка от схема за организация на движението.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
2
средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ- Р. Г. Д., с
ЕГН **********.
Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП срещу Р. Г. Д., с
ЕГН ********** бил издаден електронен фиш серия К, №№5514580 /2022г.,
издаден от ОДМВР, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, му била наложена глоба 100 лв. за извършено
нарушение на чл.21, АЛ.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя, след което същият не
упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото
средство – снимка №****, протокол за използване на АТСС, рег. № 1108р-
234/10.01.2022г. удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване,
с приложение към удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на
БИМ, протоколи за първоначална и последваща проверка №248-
ИСИ/11.12.2017г. и 52-С-ИСИС–30.09.2019г. на БИМ, снимка на
разположението на АТСС.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност,
преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по
издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на
предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че
процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с
каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65, "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение
3
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г.
Документът удостоверява, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното
място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител,
отбелязан поименно в протокола, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, посока на движение на контролираните
МПС, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения.
Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване
на техническото средство – времето на работа с него, установеният скоростен
режим, посока на движение на контролираните превозни средства и посока на
задействане на АТСС дават основание да се приеме еднозначно, че на
посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство
е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в
превишаване на допустимата скорост от 60 км/ч. валидна за населено място,
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В протокола изрично е описано и че се
заснемат приближаващите автомобили и възраженията в тази насока, съдът
намира за неоснователни.
Възраженията на пълномощника на жалбоподателя за недоказаност
нарушението и за неточно описание на мястото на извършването му, както да
е извършено при управление на превозното средство, визирано в ЕФ, не се
приемат за основателни.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол.
Относимо доказателствено средство в тази насока представлява
приложената снимка №****, в която са означени дата и час, точна локация,
разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост на
движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване.
Направеният запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал,
който е достатъчно ясен, се наблюдава именно автомобила, визиран в
4
електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС, при какъвто
режим на задействане е измерена скоростта, съгласно протокола за
използване на АТСС и приложената снимка на разположението на уреда,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип
№17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в електронния фиш.
В протокола за използване на АТСС е означено, че посоката на
движение на контролираните на територията на гр.Перник, тоест населено
място и че същите са заснемани при приближаващ трафик, съответстващо на
снимковия материал, както е посочено в издадения електронен фиш.
Следователно, посоката на движение на жалбоподателя е установена по
несъмнен начин.
Действително, техническите характеристики на АТСС, използвано в
случая, дават възможност за измерване на скоростта на движещите се МПС в
двете посоки - и на приближаващите, и на отдалечаващите се, и за такова
задействане е наличен съответен запис в протокола за използване на АТСС /“в
приближаващи“/“П“/. Следователно и посоката на движение на
контролираните МПС, е изрично вписана и символно е означена същата
посока на задействане, съответстваща на визуализираната на снимката
позиция на автомобила, то съдът отхвърля възражението за внесено
непреодолимо противоречие досежно релевантните в казуса факти и
обстоятелства. Съдът не намира за и че в ЕФ правилно е бил отбелязан
толеранс от 3 км в час, като счита, че и тези възражения в жалбата са
неоснователни, като е изрично вписано и че се касае за „населено място“, и
по никакъв начин не е препятствано правото на защита на жалбоподателя,
още повече, че видно от означените и описани скорости във фиша,
законосъобразно е било извършено именно приспадане от толеранс от 3 км в
час. Следователно и това възражение на защитата, съдът намира за
неоснователно.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.2, вр. Ал 1 от ЗДвП, която нормата на ал.1 - забранява превишаване на
скорост от 50 км/ч. за населено място, предвид категорията на превозното
средство и (2) Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак, като в случая е наличен такъв знак /видно и от писмото от ОПУ-
ПЕРНИК/- с рег. № 18938/23.09.2022 г. от Областно пътно управление –
Перник, се установява, че: Километър 79+600 на Път I-6 попада в рамките на
населено място гр. Перник; ограничението на скоростта към 04.01.2022г. в
5
участъка на км 79+600 на път I-6 в посока на движение от гр. София към гр.
Радомир, въведено с ПЗ В26 е с цифрово означение 60 км/ч на км 79+900 (300
м преди км 79+600); ПЗ Д11се намира на км 87+718 (ПВ „Даскалово“, на 8118
м преди горецитирания километър, в посока към гр. Радомир); ПЗ Д12 се
намира на км 74+055 (ПВ „Батановци“, на 5545 м след горецитирания
километър, в посока към гр. Радомир). Към писмото е приложена извадка от
схема за организация на движението. Към писмото е приложена извадка от
схема за организация на движението.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение, като възраженията и в тази насока съдът намира
за неоснователни, и същият следва да понесе отговорност за него, съгласно
чл.188, ал.2 от ЗДвП, в качеството си на собственик на автомобила, с който е
извършеното нарушението, не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от
ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на
вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се
издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане
на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те
в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място жалбоподателят е управлявал описаното превозно
средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно
АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 27 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
т.3-за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.; определено в
абсолютен размер – глоба от 100 лв., изключващо възможността за преценка
6
на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Предвид изхода на делото, присъждане на претендираните от страна на
жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат не се дължи.
Следователно атакуваният ЕФ се явява законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден / в този см. виж Решение №93/10.06.2021г.
постановено по КАНД №94/2021г.по описа на Административен съд
гр.Перник/.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.2,т.5, вр.ал.1 и
вр чл.58д, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К №5514580/2022г., издаден
от ОДМВР-Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182,
ал.1, т.3 от ЗДвП на Р. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: *****, е наложена
глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7