№ 321
гр. Червен бряг, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20214440100878 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.2 ГПК .
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от ..., чрез адв. В. Г. САК със съдебен адрес г.......... против Р. Б. В., ЕГН
**********, адрес г......... . Твърди се в молбата, че ищцовото дружество предявява исковата
си претенция срещу, Р. Б. В., ЕГН **********, адрес г........., въз основа на договор за цесия
от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Мобилният оператор е търговска марка БТК ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически
и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от договора, извадка от което
прилагам. Посочва се, че ЮБЦ ЕООД ЕИК ********** е встъпил в правата си на кредитор
въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл. 410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива др. Посочва се, че въз основа на
договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №......
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „29 /изм. 26.09.2009г. в сила от
26.10.2009г./ Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката фактурата,
1
като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца.- Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят
само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния
номер, за който се иска съответната справка“.-
Посочва се в молбата, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, ЕИК ********* и Р. Б. В., ЕГН **********, адрес г......... е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14975 263001 от дата
25.10.2017г. за ползване на интернет услуга за номер 08988270482 при условията на тарифен
план VIVACOM Smart Call M с месечна абонаментна такса 15.99 лева / С ДДС/. Срокът на
договора е бил за 24 месеца, съответно до 25.10.2019г.
Твърди се, че на дата 14.12.2017г чрез Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги, ответникът е променил условията за ползваната мобилна
услуга за номер ********** избирайки нов тарифен план Smart L с месечен абонамент 23.99
лева за срок от 24 месеца. Със същото споразумение ответникът е добавил мобилна услуга
за номер ********** при условията на тарифен плен i-Traffic ХL+ с месечен абонамент
26.99 лева за срок от 24 месеца. Твърди се, че на дата 14.12.2017г. е сключен още един
договор за електронни съобщителни услуги за ползване на Телевизионна услуга при
условията на тарифен план TV GO Start с месечен абонамент 8.90 лева за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключени договори за предоставянето на далекосъобщителни услуги с
индивидуален клиентски номер ..... между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК ********* са издадени фактури №**********/22.05.2018г.,
**********/23.06.2018г. за период от 22.04.2018г. до 22.06.2018г. Твърди се, че абонатът е
потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за два последователни отчетни месаца
05/2018г. и 06/2018г. на стойност 57.14 лв. от които ищецът претендира частта ото сумата, за
която е издадена заповедта за изпълнение – 46.63 лева. Към всяка от фактурите има
приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на абоната. Не
заплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на БТК /чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 42 ал.1 Абонатът има
следните задължения: 43.1 да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е налице не изпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер
№..... на дата 22.07.2018г. крайна фактура №**********. Датата на деактивация на
процесния абонамент е 26.06.2018г. като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
2
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Цената на иска
представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/ и цедент
по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочена периодът
й/иск по чл. 86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството – цесионерът по втория договор /заявител по чл.410 ГПК/. Представените
фактури сами по себе си не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената
лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на
договора си. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор БТК ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел
Общите условия на оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 45.1 от Общите условия „45.1 Да получава изцяло и в срок плащане на
дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по договора и Общите условия“.
Според чл. 43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1 да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги“. Не заплащането в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение
в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е
извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25.Абонатът заплаща: 25.1. еднократно – цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно – цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно – стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец /или
периоди/“.
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,
изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изплащат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в ези общи условия или в
индивидуалния договор. Не получаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок“.
Съгласно чл. 28 от Общите условия „28. За месеца на първоначално свързване към
3
Мрежата, както и за месеца на закриване на телефонния пост, абонатът дължи заплащане на
месечен абонамент пропорционално на дните, в които телефонният пост е бил активен.
Абонатът ползва включените в абонаментния план минути пропорционално на заплатената
част от месечния абонамент“.
За периода от активацията/подписването на договора до датата на първия билинг цикъл
абонатът заплаща пропорционална част от месечният абонамент, съответстваща на броя на
дните в които са му предоставяни услугите. За същият период абонатът ползва съответната
пропорционална част от услугите, включени в месечния абонамент. Потребителят отговаря
и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите
условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката /фактурата,
като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по късно от 29.-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят
само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
полу2чаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния
номер, за който се иска съответната справка“. В конкретният случай ответникът Р. Б. В. е
подписала договор за далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е
изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: И двата договора за цесия са облигационни, консесуални,
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Няма законово ограничение по чл. 99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и
платеното по него т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника.
Законът го брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го
скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване
на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може ако иска да изпълни
задължението си, да знае на кого да плати. В конкретния казус, ищецът извежда своето
материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица
на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите не
са конкретизирани. Не случайно страните са избрани принципа на изчерпателно изброяване
на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД е
дадена легална дефиниция на понятието: Приложение №1 – неразделна част от договора за
цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по
4
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор“.
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията
,описани в Приложение №1 не съществуват други правоотношения. Представянето на
Приложение №1 в цялост би било в нарушение на чл. 2 ал.2 т.3 от ЗЗЛД, а именно –
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил
вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват. Приложено е извлечение от
Приложение №1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018г.
БТК ЕАД е прехвърлител, а С.Г.Груп ООД е собственик на вземането спрямо Р. Б. В., което
в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г. между
„С.Г.Груп“ ООД и ЮБЦ ЕООД. Приложение №1 представлява списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на
цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане
е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2 ал.2 т.3 на Закона за защита на личните данни, за
всяко конкретно вземане, при по искане от страна Цесионера, Цедентът се задължава да
издава документи, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за
цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното приложение,
съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за
осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания. Представено е
приложение №1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019г.
„С.Г.Груп“ ООД е прехвърлител, а ЮБЦ ЕООД е собственик на вземането спрямо Р. Б. В. с
ЕГН **********.Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии. Към исковата
молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за
цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. Връчването
на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99 ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез
решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., ; решение №3/16.04.2014г. по т.д.
№1711/2013г. и др. е приета за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си
исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл. 99 ал.4 от ЗЗД, но
когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се
приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за
цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до
длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва
5
уведомяване по чл. 99 ал.3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено
уведомлението. Цесионерът – „С.Г.Груп“ ООД продължава да има качеството на
пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е
легитимиран да оспорва упълномощителната сделка. В настоящия случай към исковата
молба са приложени договорите за цесия. В чл. 6 от договора от 01.10.2019г. е уговорено
между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Няма законова пречка в едно изявление да се уведоми неизправен
длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Р. Б. В. не е изпълнил нито на мобилния
оператор, нито на С.Г.Груп ООД към датата на връчването на препис от исковата молба.
Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона,
целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре- на носителя на вземането
са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата в
лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде
известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката е установена. В конкретния
случай, длъжникът – ответник Р. Б. В., не е изпълнила задълженията си до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент
на подаването на иска. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Р. Боиянова В., че към нея съществува изискуемо
вземане на ищеца ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 46.63 лв – незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 22.04.2018г. до 22.06.2018г., дължими по повод на
валидно действали договори с клиентски номер ....., сключени между ответника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени фактури
№**********/22.05.2018г. и **********/23.06.2018г., както и да бъде осъден ответника да
заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство – 25 лв. държавна такса
и 180 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото производство – 25 лв.
държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
Молят на основание чл. 186 от ГПК да се изиска и към настоящото производство да се
приложи ч.гр.д. №193/2021г. по описа на РС Червен бряг.
Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: договор за цесия от дата
16.10.2018г. пълномощно, договор за цесия от 01.10.2019г., извлечение от приложение №1
към договор за цесия от 01.10.2019г.; договор за мобилни услуги; заверени копия на
фактури; Общи условия на мобилния оператор за далекосъобщителни услуги; уведомление
за цесия.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Страната моли съда
да постанови неприсъствено решение и да уважи изцяло предявените искове, като излага
становище в молба с вх.№ 3909/04.10.2022г. ведно със списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован по чл.40, ал.1 ГПК, не се явява и не взема становище по
проекта на съда за доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се
6
установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са
процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като
същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните
правила за подсъдност по гражданските производства.
Съдът, след като извърши повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№193/2021г. описа на РС-
Червен бряг, че на 18.12.2020г. ЮБЦ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р. Б. В.. Било образувано ч.гр.д.№193/2021г. по
описа на РС-Червен бряг и била издадена Заповед за изпълнение №106/08.02.2021г., с която
РС - Червен бряг разпоредил длъжникът Р. Б. В. да заплати на кредитора ЮБЦ ЕООД
сумата от 46.63 лв /– главница, сумата от 11.34 лв. – мораторна лихва, 25.00 лв /двадесет и
пет лева / държавна таса и сумата от 180.00 лв. /сто и осемдесет / лева адвокатско
възнаграждение. Не се спори и се установява от материалите по ч.гр.д.№193/2021г. описа
на РС-Червен бряг, че заповедта е връчена по реда на чл.47, ал. 5 ГПК. С разпореждане
№589/28.06.2021г. по ч.гр.д.№193/2021г. заявителят бил уведомен за възможността по
чл.415 ал.1 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си.
Съобщението било получено на 07.07.2021г. С искова молба с вх.№2865/21.07.2021г. е
инициирано настоящото гражданско дело. Установява се от приложените към исковата
молба писмени доказателства, неоспорени от ответника / договор за цесия от дата
16.10.2018г. пълномощно, договор за цесия от 01.10.2019г., извлечение от приложение №1
към договор за цесия от 01.10.2019г.; договор за мобилни услуги; заверени копия на
фактури; Общи условия на мобилния оператор за далекосъобщителни услуги; уведомление
за цесия/, че между страните съществували договорни отношения за предоставяне на
далекосъобщителни услуги.
Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената
заповед за изпълнение, налице ли е неизпълнение от негова страна на договора между
страните и в какво се изразява то, от коя дата страната е просрочила задължението си.
На основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 т.2 ГПК съдът намира, че е сезиран с иск по
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца на следните суми, дължими от ответника: сумата от 46.63 лв /–
главница, сумата от 11.34 лв. – мораторна лихва, 25.00 лв /двадесет и пет лева / държавна
таса и сумата от 180.00 лв. /сто и осемдесет / лева адвокатско възнаграждение, за които е
издадена Заповед за изпълнение №106/08.02.2021г. по ч.гр.д.№193/2021г. по описа на ЧРС.
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на
неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 от ГПК. На двете
страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание. Съобщението за ответника ведно с препис от
разпореждане №673/22.07.2022г., препис от исковата молба и приложенията към нея
ответникът е получил. Ответникът, редовно призован по реда на чл.40, ал.1 ГПК не се е явил
в първото съдебно заседание и не е заявил желание производството да се разгледа в негово
7
отсъствие, както и не е взел становище по исковата молба. От събраните в хода на делото
писмени доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен
твърденият от ищеца договор и че правоотношенията между страните се уреждат от него.
Ищцовото дружество е изпълнило задължението си. В тежест на ответника е да докаже, че е
платил сумата съгласно условията на договора. Ответникът не е сторил това, поради което
следва да се приеме, че същия дължи на ищцовото дружество претендираните суми в пълен
размер. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея
писмени доказателства, искът се явява вероятно основателен. Настоящото неприсъствено
решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за това. Гореизложеното води до извода, че иска
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ..., чрез адв. В. Г. САК със съдебен
адрес г.......... против Р. Б. В., ЕГН **********, адрес г........., следва да бъде уважен като
основателен.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски: сумата от 25.00 лв. платена държавна
такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство; сумата от 25 лв.
платена държавна такса в исковото производство и сумата от 180 лв. адвокатско
възнаграждение в исковото производство или общо сумата от 410.00 лв. Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ..., чрез адв. В. Г. САК със съдебен адрес г..........
има вземания към Р. Б. В., ЕГН **********, адрес г........., А ИМЕННО: сумата от 46.63 лв
/– главница, сумата от 11.34 лв. – мораторна лихва, за които е издадена Заповед за
изпълнение №106/08.02.2021 г. по ч.гр.д.№193/2021г. по описа на ЧРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Р. Б. В., ЕГН **********, адрес г......... А, да заплати на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 410.00 лв. – общо направени деловодни разноски
в исковото и заповедното производство.
На основание чл.329, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
8