№ 1803
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Св. Христова
Членове:Светлана К. Цанкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100502221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от В. АНТ. В.
срещу решение № 261676/19.05..2021 год. по гр.д. 15344/2020 год. по описа на ВРС.
Считайки обжалваното решение за недопустимо, неправилно и необосновано,
противоречащо на събраните доказателства, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон на изложените в жалбата съображения, моли за обезсилването му,а в
условията на евентуалност – за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде
отхвърлен. Излагат се подробни съображения. Моли за присъждане на сторените в
производството разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
1
Производството по делото е образувано по предявен от
„Електроразпределение Север” АД, срещу В. АНТ. В., иск за приемане за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 425,12 лева ,
представляваща главница за ползвана електрическа енергия за обект с аб.№********** и кл.
№ **********, находящ се в гр. Варна, местност „А.“ ***, с период на потребление от
06.07.2019 г. - 02.10.2019 г., за което е издадена Фактура № **********/17.02.2020 г., с
падеж на 27.02.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда
– 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 20,07
лева , представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2020 г. -
11.09.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 260497/02.10.2020 г. по ч.
гр. д. № 12217/2020 г. на РС Варна и Разпореждане № 261943/18.01.2021 г. по ч. гр. д. №
12217/2020 г. на РС Варна, на правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 422 от
ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за пренос на електроенергия за прецесния обект. Посочва се, че
при извършена от служители на дружеството техническа проверка, в присъствието на един
свидетел е съставен Констативен протокол № 1105892/02.10.2019 г., в който е констатирано,
че намиращият се в обекта СТИ измерва с грешка в размер на минус 054,27 % от класа на
точност. Твърди се, че СТИ е демонтиран, поставен в индивидуална опакова, запечатана и
пломбирана и изпратен за експертиза на БИМ. Изложено е, че при осъществената
метрологична експертиза в БИМ е съставен констативен протокол от 04.02.2020 г., в който е
констатирано, че е осъществен достъп до вътрешността на СТИ, като проводник с червена
изолация, излизащ от бобината на първа измервателна система и проводник с червена
изолация, излизащ от токова бобина на втора измервателна система са срязани, вследствие
на което СТИ измерва с грешка минус 66 % от класа на точност. Твърди се, че на 14.02.2020
г. е съставена Справка за корекция № 57219 за периода от 06.07.2019 г. до 02.10.2019 г. –
2128 кВтч. Посочва се, че поради невъзможността за точно измерване на преминалото
количество електроенергия е приложена корекционна процедура за предходните 89 дни и е
издадена Фактура № **********/17.02.2020 г. на стойност 425,12 лева. Поддържа се, че до
ответника е изпратено писмо, ведно с констативния протокол от техническата проверка и
фактурата, с което същият е уведомен за извършената корекция. Твърди се, че
претендираното вземане се дължи на основание чл. 50 ал. 2 и 3 от ПИЛЕЕ. Посочва се, че
задължението е следвало да бъде изпълнено на точно определения ден за изпълнение –
27.02.2020 г., поради което ответникът дължи обезщетение за забава от 28.02.2020 г. до
11.09.2020 г.Направено е искане за уважаване на предявения иск.Претендира се
присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в се
твърди неоснователност на предявения иск. Оспорва се годността на протокола от
техническата проверка да установи обстоятелствата констатирани в него, както и спазването
на процедурата по чл. 47 от ПИКЕЕ. Твърди се, че констатираната грешка на измерване е в
границите на допустимата, както и че справката за корекция не е представена на ответника.
Твърди се, че процесното количество електроенергия не е доставено в обекта, поради което
счита, че същата не се дължи. Изложено е, че не е установена датата към която е налице
неотчитане на електроенергия, поради което корекционната процедура би могла да доведе
до неоснователно обогатяване на ищеца.Направено е искане за отхвърляне на предявения
иск.Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
2
Ответникът има качеството потребител на еленергия за обект, находящ се в гр.
Варна, местност „А.“ ***, отчитан по клиентски № ********** и между него и
електроразпределителното дружество е възникнало облигационно правоотношение по повод
достъпа и преноса на електроенергия през електроразпределителните мрежи на ищцовото
дружество. Безспорно е, че процесната сума е начислена като корекция на сметката на
ответника.
От протокол за техническа проверка от 05.07.2019 г. е видно, че монтирания на
процесния адрес СТИ е демонтиран и подменен с нов, изправен СТИ № 1127031800275812.
От протокол за техническа проверка от 02.10.2019 г. се установява, че при
проверката на СТИ № 1127031800275812, монтиран на адреса, е констатирано че същият
измерва с грешка в размер на „минус 54,27 %“ от класа си на точност. СТИ е демонтиран,
поставен в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба № 507187.
Протоколът е подписан от един свидетел и трима служители на "ЕРП Север" АД, които са
извършили проверката.
От КП № 125/04.02.2020 г. на БИМ е видно, че е осъществен достъп до
вътрешността на процесното СТИ, като проводник с червена изолация, излизащ от бобината
на първа измервателна система и проводник с червена изолация, излизащ от токова бобина
на втора измервателна система са срязани.
От справка за корекция на сметка, извършена на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ от
10.04.2020 г. се установява, че на клиента е начислена ел. енергия с период на корекцията от
06.07.2019 г. до 02.10.2019 г. – 89 дни, в размер на 2128,75 квтч. Въз основа на същата
корекция ищецът е издал фактура от 17.02.2020 г. за сумата 425,12 лева.
От заключението на проведената СТЕ, което съдът цени като обосновано и
компетентно дадено се установява, че процесният електромер е със срок на метрологична
годност 6 години и към момента на проверката е бил в годно техническо състояние. Поради
констатираната външна намеса в СТИ – срязване на проводниците от първа и втора
измервателни системи, последния е измервал само 34 % от цялата потребена енергия.
Извършените математически изчисления по корекционната процедура, са математически и
методологично верни и са в съответствие с утвърдената методология. Количеството ел.
енергия, изчислено по корекционната справка може реално да бъде доставено на абоната, с
оглед пропускателната способност на комутационните проводници в таблото – 10мм2 и тази
на присъединеното съоръжение – електромер. Процесната измервателна система отчита с
мощност под 100кв.
От показанията на свидетеля К.С., който е служител на ответното дружество, се
установява, че същият е участвал в техническата проверка на електромера в обекта на
потребление, като при проверката е констатирано, че пломбите са били манипулирани, както
и че СТИ измерва с минус 50 % и нещо. Ангажиран е за свидетел съседът на потребителя
/по спомен на свидетеля Сотиров/, пред когото е извършено измерване и СТИ е демонтиран.
Въз основа на установената фактическа обстановка,правилно и
законосъобразно ВРс и уважил иска .
Предявеният е иск с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 422 от
ГПК.
Ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в Правилата за
измерване на количеството ел. енергия( обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.) е коригирал
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер, както и
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Правото на ищеца да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено
от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа./ Чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ в
редакция от 08.05.2018 г/. Съобразно изготвените констативен протокол и заключението на
вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая се касае за промяна в схемата
на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.
3
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на ответника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 г.
Правилата /ПИКЕЕ/ са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т.
1 от Протокол № 67/24.04.2019 г. / в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. ал. 2
от ЗЕ. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена след влизане в сила
на новите ПИКЕЕ /04.05.2019 г. /.
Съобразно ЗЕ и ПИККЕ е налице предвидена компетентност на
електроразпределителното дружество да измерва и преизчислява количествата енергия.
Констативният протокол е съставен и съдържа предвидените в чл. 49 ПИКЕЕ
реквизити. Подписан е от трима служители на проверяващото дружество, както и от един
свидетел поради отсъствието на абоната,независимо че са свидетеля не са посочени ЕГН и
адрес на свидетеля, тъй като това не се изисква от ПИКЕЕ. Видно е, че е доведен до
знанието на абоната с исковата молба. Доколкото при проверката е установено прекъсване
на проводниците свързани към първа и втора бобина на СТИ, представляващо промяна на
схемата на свързване, което не влияе на изправността на средството за търговско измерване,
съобразно ал. 8 на чл. 49 ПИКЕЕ правилната схема на свързване е следвало да бъде
възстановена, без да се демонтира средството за търговско измерване. В случая монтираният
на адреса СТИ е подменен с нов. Тази подмяна не представлява нарушение на ал. 8 на чл. 49
ПИКЕЕ, тъй като съдържащото се в нея правило не поставя забрана за подмяна на СТИ, а
посочва единствено, че в тази хипотеза ищецът не е длъжен да подмени СТИ.
Констативният протокол от проверката от 02.10.2019 г., който съдът цени като
частен документ, е редовен от външна страна и притежава всички изискуеми реквизити,
като данните в него са подкрепени от показанията на свидетеля, депозирани в съдебното
заседание от 07.05.2021 г., които съдът цени като пълни и основани на лични възприятия. С
него е установено неправомерно вмешателство, изразяващо се в промяна в схемата на
свързване. Този извод е направен и в експертизата от БИМ, както и от вещото лице по
допуснатата и приета експертиза.
Ччл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ предвижда, че при промяна в схемата на свързване, водеща
до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. В
конкретния случай корекцията е начислена за периода от проверката от 05.07.2019 г. до
проверката от 02.10.2019 г. Вещото лице сочи, че корекцията е извършена по правилата на
утвърдената методика в ПИКЕЕ, а математическите изчисления са точни. Ето защо и
съставът приема, че начислената в издадената на 17.02.2020 г. сума от 425,12 лева е
правилно определена. Същата е дължима от ответника на основание чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ.
По изложените съображения, съдът приема, че претенцията за главница е
основателна. При извод за основателност на главницата, следва и извод за основателност на
акцесорното задължение за мораторна лихва.
В обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Неоснователно е възражението за недопустимост на първоинстанционното
решение предмет на обжалване.
В случая пръвоинстанционното решение,което е предмет на обжалване е
подписано от съдията и е приложено към делото, поради което това е единственото валидно
решение,което съдът е постановил.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на 360 лв
Водим от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261676/19.05..2021 год. по гр.д. 15344/2020 год. по
описа на ВРС
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, В. АНТ. В., ЕГН ********** с адрес
гр. Варна, м-т „А.“ № *** да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс, кула Е, бул. „*****, сумата от
360 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за ВЪЗЗИВНОТО
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
на осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5