РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Бургас, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20222120202525 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59, ал.2 ЗАНН
Образувано е по жалба на „..., представлявано от Н. Д. Д., в качеството на
управител и представляващ, чрез пълномощника адв. Д. Д. от АК-Ямбол против
Наказателно постановление № 501269-F540460/25.03.2020 г. на Началник отдел
"Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „... със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „..., представлявано Н. Д. Д. на основание чл. 185, ал. 2, изр.2,
във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, вр.чл.118,ал.4 ЗДДС.
В жалбата срещу процесното НП са заявени бланкетно поднесени оплаквания за
неправилно изяснена фактическа обстановка поради липса на собствена на
административно-наказващия орган проверка на описаните в АУАН факти, както И
възражения в контекста на оплакването за допуснати съществени процесуални
нарушения,свеждащи се в липса на единство между фактическото описание на нарушението
и правната квалификация.По същество е обективирано искане за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание законният представител на жалбоподателя не се явява, като
същият се представлява от редовно упълномощения адв.Д., който пледира за отмяна на НП,
тъй като административнонаказателната отговорност е персонална и фактически
извършител на нарушението е установената по време на проверката .. Д.а, а не и
дружеството жалбоподател.Допълва,че административното нарушение не е свързано с
отговорността на дружеството към държавата.
В съдебно заседание ответникът Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас
в ЦУ на НАП,, се представлява от юрисконсулт ..., която разяснява характера на
нарушението и правната му укоримост с оглед нарушаване на изискването за идентичност
между разчетена и касова наличност . Противопоставя аргумент на защитните възражения
на жалбоподателя, че се касае за обективна безвиновна отговорност на юридическо лице.
Настоява съдът да остави в сила оспореното НП.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на
представляващия дружеството-жалбоподател лице на 15.06.2022 г.,а жалбата е депозирана
чрез АНО по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН, като е изпратена по пощата на 28.06.2022 г. /датата
на пощенското клеймо/, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 02.03.2020 г., в 13: 52 часа, длъжностни лица при ЦУ на НАП-Бургас , сред
които актосъставителят инспектор по приходите А. М. извършили проверка на търговски
обект – кафе-пекарна, находяща се в гр. Бургас, ул. "К.... стопанисван "М..." ЕООД, при
която се установило, че промяната в касовата наличност не се отчита с монтираното и
работещо в обекта фискално устройство. В обекта е било налично монтирано и въведено в
експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката
ЕКАПФ, модел “Datecs DP-150” с ИН на ФУ №DT721216 и ИН на ФП №02721216. В хода
на проверката при засичане на касовата наличност е изведен дневен финансов отчет "Х" с №
0080518/02.03.2020 г.от ФУ и е попълнен опис на паричните средства в касата от ... Д.а-
касиер в търговския обект, при което е установена разлика в размер на 71, 48 лв.
От присъстващото по време на проверката лице, работещо в обекта – ... Д.а, били
снети писмени обяснения, в които последната посочила, че разликата в касата се дължи на
закупена стока за заведението.
Направените констатации в хода на проверката, контролните органи
материализирали в съставен Протокол за извършена проверка № 0365109/02.03.2020 г.,
който бил надлежно връчен срещу подпис на завареното в обекта да работи лице – ...Д.а в
качеството й на продавач-консултант.
На основание отразените констатации в съставения протокол, компетентно
длъжностно лице – А. Т. М., заемащ длъжността "инспектор по приходите" при ЦУ на НАП,
в присъствието на двама свидетели, съставил АУАН №F540460/06.03.2020 г., против "...., за
това, че:
При извършена проверка на 02.03.2020 г., в 13: 52, в търговски обект кафе-
пекарна, находящ се в гр. Бургас, ул. "К.... стопанисван от ..., е установено, че промяната в
касовата наличност не се отчита с монтираното и работещо в обекта ФУ. Установено е, че
разликата между фактическата наличност и разчетена касова наличност от ФУ и сбора от
паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари от касата е 71, 48 лв.
в по-малко , която не се отчита с монтирано в обекта фискално устройство. От отпечатаните
дневни финансови отчети
Х“ се установи, че фискалното устройство притежава функциите "служебно въведени" и
"служебно изведени" пари в касата. Сумата на фактическите наличности в касата е
преброена от ... Д.а ЕГН **********- продавач в обекта, като описът на паричните средства
е отразен в Протокол 0365109/02.03.2020 г., а разчетената касова наличност е установена по
отпечатан дневен отчет "Х" с № 0080518/02.03.2020 г. в 13.59 ч.
В систематизиран вид в АУАН е представено,че разчетена касова наличност от ФУ
е в размер 94,50 лв.; фактическата наличност е в размер 73,02 лв., а въведени пари в касата
са в размер на 50 лв. Видимо от приложения /л.21 от делото дневен отчет от ФУ/ сумата от
50 лв. била отразена във ФУ с операцията „служебно въведени“, а общо наличните
съобразно дневния отчет средства са в размер на 144,50 лв., които са представени в АУАН
като 94,50 лв. /разликата между 144,50 лв. и служебно въведените 50 лв./
Административнонаказващият орган е приел, че отрицателната разлика в касовата
наличност е 71, 48 лв., която не се отчита с монтирано в обекта ФУ. По отношение на така
формираната разлика и отразяванията в АУАН и НП съдът кредитира показанията на
актосъставителя, който уточнява, че като се съпоставя фактическата наличност в касата
/73,02 лв/ с общия брой разчетена сума /94,50 лв./ плюс служебно въведената сума /50 лв./,
2
трябва да има пълно съответствие. Според актосъставителя, като се съпоставят тези суми, се
установява, че фактически наличната сума е със 71.48 лева по-малко, при обща наличност
144.50 лева /отразяването в АУАН на разчетената наличност не включва сбора между
служебно въведените пари и разчетената сума, а същите са индивидуално представени./
Показанията на актосъставителя в съдържателно-информационен план съдът оцени като
обективни, пълни и достоверни. Фактическите данни в тези показания са във вр. със
служебната дейност на свидетеля, респ. качествена тяхна отлика са изискуемата се
безпристрастност и непредубеденост на изпълняващо професионалните си задължения
длъжностно лице. Същите предоставят надеждна информация и съдействат активно за
изясняване на правнозначимите обстоятелства по делото.
С оглед на горното, в пределите на установените фактически параметри на
нарушението е формирано заключение, че дружеството е осъществило състава на
нарушението, заложено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ вр.чл.118, ал.4 ЗДДС.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично управителя на дружеството –Н. Д. Д.,
на датата на неговото съставяне – 06.03.2020 г., с вписани възражения,че разликата между
касовата наличност и неизведените суми от фискалното устройство се дължат на действия
на служителката в обекта. Допълнено е,че тези действия са използвани за закупуване на
стока, предназначена за работа в обекта, за което са предоставени съответните документи
/фактури/.
Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган – Началник на отдел
"Оперативни дейности"-Бургас, при ЦУ на НАП, издал процесното НП, с което на
основание чл. 185, ал. 2 изр.2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС наложил на дружеството
жалбоподател имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, изразяващо се в
неизпълнение на задължението от страна на дружеството-жалбоподател да отчита
промяната в касовата наличност с монтирано и работещо в обекта фискално
устройство.Административнонаказващият орган посочил, че нарушението се потвърждава
от приложените към преписката доказателства ПИП №0365109/02.03.2020 г.
Изложената по-горе фактическа обстановка, черпи своята безспорна доказаност
при индивидуална и комплексна съдебна оценка на отделните доказателствени източници,
които индивидуално анализирани в съдържателен план и преценени във взаимовръзка
очертават единна логическа верига в подкрепа на фактическите констатации в АУАН, а
именно: На първо място, са гласните доказателства, приобщени чрез показанията на
свидетеля, актосъставител А. М., от приобщените по делото писмени доказателства –
процесните АУАН и НП; Протокол за извършена проверка ПИП №0365109/02.03.2020 г.;
писмени обяснения от .. Д.а; опис на налични средства в касата към момента на започване на
проверката към ПИП №0365109/02.03.2020 г.; фискален бон на стойност 4,40 лв. с
№0080516/13.52ч., генериран дневен отчет от фискалното устройство в обекта; Заповед №
ЗЦУ –ОПР-17/17.05.2018 г. за упълномощаване началниците на отделите „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП да издават наказателни постановления, както и за определяне на органите по
приходите да съставят АУАН за административни нарушения,регламентирани в ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна:
АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално и
териториално компетентни органи, съгласно представената заповед на изпълнителния
директор на НАП, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя и не по-късно от една година от нарушението, а издаденото въз
основа на него наказателно постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок и е
издадено от компетентен орган.При изследване на съдържанието на атакуваното НП на
плоскостта на задължителните съдържателни критерии на чл.57, ал.1 ЗАНН, същото не дава
база за заключение за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които да са довели до ограничаване правото
3
на защита на санкционираното дружество и да налагат отмяна на обжалваното НП,
доколкото е налице пълно словесно и цифрово единство в съдържанието на фактическото
описание на нарушението и подбора на правна квалификация в АУАН и НП. Ето защо
съдът, счита, че не е ограничено правото на дружеството да оспори издаденото НП и да
реализира в пълен обем правото си на защита, поради което и липсват факти, които да
опорочат законосъобразното протичане на настоящото административнонаказателно
производство.
Относно това има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното
обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата
и сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Не е спорно по делото, че процесния обект е търговски по смисъла на § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС. Заложената в параметрите на административно-наказателното обвинение в
АУАН и пресъздадена в условия на цялостен идентитет нарушена разпоредба на чл. 33, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, гласи,че извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство, се регистрира във
фискалното устройство, чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че на описаните в
АУАН и НП дата, час и място, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си
по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., тъй като извън случаите на продажби, не е
регистрирало във фискалното устройство промяна в касовата наличност – извеждане на пари
от касата, чрез операцията "служебно изведени" суми, към момента на нейното извършване с
точност до минута. В касата е имало отрицателна разлика от 71, 48 лв., която е следвало да
се регистрира в монтираното в обекта фискално устройство. По делото безспорно се
установява факта, свързан с установената по-малка фактическа наличност на паричните
средства в касата на търговския обект, респективно нейното нерегистриране във
фискалното устройство по начина, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ. Казаното обуславя с извод, че с поведението си, дружеството-
жалбоподател е осъществило в пълен обем комплекса обективни характеристики,
релевантни към състава на вмененото му нарушение. Възникнала е т. нар. обективна
отговорност на юридическо лице, при която без значение са конкретните субективни
измерения в съзнанието и волевите процеси на отделни длъжностни лица или служители,
довели до извършване на нарушението, предвид нормативно установеното задължение на
дружеството да осигури спазване на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, в случая Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. Анализът на посочените
разпоредби налага извод, че спрямо търговците императивно е вменено задължение да
регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън
случаите на продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством
4
които става това. При това положение, когато търговецът извършва промяна в касовата
наличност (извеждане или въвеждане на суми) следва да бъдат изпълнени указанията на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ., тъй като отразяване на промяната в
касовата наличност е задължително. /в т.см. Решение № 65 от 21.01.2022 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 2137/2021 г./ Следва да се подчертае, че промяната в касовата
наличност според нормативните изисквания трябва да бъде отразена незабавно, в момента
на нейното фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата. Именно в този
смисъл разпоредбата не указва срок – отразяването следва да е едновременно с промяната
на наличността, т. е. незабавно. Отразяването става чрез една от операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Действието по отразяване на промяната не може
да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в момента на промяната./
в този см. Решение № 1719 от 5.11.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1901/2021 г. /В
конкретният случай е констатирано, че фискалното устройство разполага с опциите
"служебно въведени" и "служебно изведени" суми, поради което изведената парична сума
/71, 48 лв./ е следвало да бъде въведена коректно, но отразяване по указания ред не се и
твърди да е извършено.
Отговор на формулираното по предложения от жалбоподателя абстрактен и общ
начин противопоставяне на фактическите констатации в АУАН и НП поставя настоящата
инстанция пред риска извън правомощията си да подложи на тълкуване неговата воля, и
като закономерен резултат да засегне нейния действителен смисъл и точния й обхват. Още
повече, че тези възражения не са заявени по ясен и конкретен начин и в пледоарията на
пълномощника на жалбоподателя в съдебното заседание пред настоящия състав. С оглед на
тази особеност на въззивната жалба настоящият състав единствено ще отбележи, че
извършената проверка не дава основания за укор към АНО за злоупотреба с правомощията
му и изграждане на фактическите изводи в разрез с доказателствените източници и
дистанцирано от фактологическата истина, документирана в ПИП №0365109/02.03.2020 г.
Административно-наказващият орган е изследвал доказателствата от целия кръг
обстоятелства релевантни към признаците на състава на нарушението квалифицирано по чл.
33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр чл.118, ал.4 ЗДДС . Посоченото
нарушение е свързано със засягане на финансовата система, то е със специфична обществена
опасност и създава предпоставки за ангажиране отговорността за субекти, които извършват
доставки/продажби.
Що се касае до направеното от жалбоподателя оспорване за нарушено единство
между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация в АУАН и
НП, и доводите относно специалния характер на нормите по чл.33,ал.1 и чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, част от него не третира проблем, по който е възможна
въззивна проверка, а представя собствените на пълномощника оценъчни съждения относно
правилността на фактическите констатации, доказаността на връзката между закрепеното в
АУАН и фактическата действителност и съотношението му с коментираните разпоредби.
Съпоставяйки текстовото изложение, очертаващо фактическите, обективни параметри на
нарушението, подбраната правна квалификация, както в АУАН,така и в НП съдът ги намира
за намиращи се в условия на цялостна съдържателна тъждественост. Съдът не констатира
логически несъответствия, фактологични разминавания и опорочено /неправилно или
непрецизно/ формулиране на приложимата материалноправна рамка, които да са изправили
отговорния субект пред процесуална изненада едва в етапа на издаване на НП.
За гарантиране изпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-
18/2006 г. на МФ, законодателят е въвел съответните санкционни последици в разпоредбата
на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл. 185,
ал. 2 , изр. 2 вр.ал.1 от ЗДДС за лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане /какъвто в
случая е цитираната Наредба №Н-18/13.12.2006 г., издадена на основание законовата
делегация на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС/в случаите, когато нарушението не е причинило
неотразяване на приходи, се налагат санкциите в лимитативно предложения диапазон на
чл.185, ал.1 ЗДДС глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500
лева, или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци, в размер от 500
до 2 000 лева. В конкретния случай, наказващият орган законосъобразно е приел, че
5
неизпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1 от цитираната Наредба, не е довело до
неотразяване на приходи, в каквато насока са и събраните по делото доказателства, и поради
това е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, като законосъобразно е
определил и наложил на дружеството-жалбоподател имуществената санкция в размер,
предвиден в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС към минимума -500 лв.
Законът поставя завишени изисквания към търговеца, във връзка с отчетността при
осъществяване на търговската дейност. Дружеството-жалбоподател, в качеството си на
търговец е длъжно да въведе такава организация на работа в стопанисвания обект, при която
наетите от него служители надлежно да отразяват всички постъпили в касата на обекта
суми. В този смисъл, евентуално виновно поведение на негови работници и служители, във
връзка с неизпълнението на горните задължения, не водят до отпадане на обективната
/безвиновна/ отговорност на дружеството за извършеното нарушение- арг.чл.83, ал.1 ЗАНН.
В случая според съда отсъстват допълнителни предпоставки, обмислими на
плоскостта на възможно прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай,
неизпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н18/13.12.2006 г. на ФМ от
страна на дружеството-жалбоподател, е застрашило в достатъчна степен обществените
отношения,обект на административнонаказателна закрила. Именно предвид значимостта на
обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, нарушението не
може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност.Касае се за съществена
дял от дейността на търговеца, чието законосъобразно организиране и отчитане е въведено в
система от обвързващи в своята задължителност норми в ЗДДС и поднормативните
източници по прилагането му, поради което и конкретния размер на установеното
несъответствие, между фискалната и касовата наличност, сам по себе си не е фактор,
разкриващ по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други от
същия вид.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото –право на разноски има наказващият орган, в какъвто
смисъл процесуалният му представител отправя към съда своевременно и изрично искане по
чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН.Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Делото е
разгледано в едно съдебно заседание, в което са приобщени писмени доказателства и са
разпитани три свидетеля. При това положение, справедливият размер на възнаграждението
за защита от юрисконсулт е 100 лева. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва
да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган – в
случая това е Национална агенция по приходите, със седалище гр. София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 501269-F540460/25.03.2020
г.,издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на НАП, с което на
„....на основание чл. 185, ал. 2,изр.2 вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „... със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Изгрев“,бл.32, вх.3, ет.4, ап.2, представлявано Н. Д. Д. да заплати на ЦУ на НАП сумата от
100. 00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Бургас,
в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните на посочените по делото адреси.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7