№ 419
гр. Пазарджик , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200579 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. АЛ. Н. от гр.Пазарджик, ЕГН
********** против Електронен фиш серия К, № 4548376 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.4
от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на
100,00 лв. /сто лева/.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но постъпва
писмено становище от негов пълномощник, който поддържа жалбата и излага
съображения за нейната основателност. Иска отмяна на обжалвания ЕФ и
присъждане на розноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на
1
горепосочената дирекция, с което излага съображения за потвърждаване на
ЕФ. Претендира се и присъждане на разноски, като се прави възражение за
прекомерност на разноските на ответната страна.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран затова, че на 28.02.2021 година, в 10:58
часа, в гр.Пазарджишка, на ул. „Христо Касапвелев“, срещу бензиностанция
„Лук Ойл“, с посока на движение към мост „Атлантик“ при максимално
допустима скорост за движение в населено място от 50 км/ч, е управлявала л.
а. „БМВ 730 Х Драйв“ с ДК № ***, като се е движил с превишена скорост от
65 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано
техническо средство /АТСС/ – мобилна радарна система ARH САМ S1 с №
11743bb. Системата отчела движение със скорост от 68 км/ч, т.е. превишение
на скоростта от 18 км/ч, но от това превишение били извадени 3 км/ч, каквато
е възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост до 100 км/ч, което би било в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишение на скоростта от 15 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, т.к. те са
непротиворечиви.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата
против атакувания ЕФ е основателна по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав, в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, което е абсолютно
основание за отмяна на ЕФ.
Това е така, защото с издадения ЕФ на жалбоподателя е вменено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, която правна норма въвежда забрана за
2
превишаване на посочени стойности на скоростта в км/ч, като в табличен вид
е направена диференциация на скоростта на ППС според тяхната категория,
както и според пътя, по който се движат, т.е. дали в населено място, извън
населено място, автомагистрала или скоростен път.
В същото време обаче, словесното описание на нарушението в
обстоятелствената част на ЕФ не съответства на посочената като нарушена
разпоредба на чл.21 ал.1 от ЗДП, във вр. с чл.189 ал.4 от ЗДП и във вр. с
чл.182 ал.4 от ЗДП. Последната цитирана правна норма гласи буквално
следното: „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца“.
О така дадената цифрова правна квалификация на нарушението излиза, че на
жалбоподателя е вменено „повторно“ извършване на нарушение. Никъде
обаче в ЕФ не е описано защо нарушението е повторно и откъде се извлича
това. Отделно от това не става ясно за повторно нарушение по коя алинея и
точка, измежду предходните на ал.4 от чл.182 ЗДП, става въпрос.
При това положение е допуснато съществено нарушение в
административнонаказателното производство, тъй като за наказания е налице
неяснота, какво точно нарушение е обвинен, че е извършил, което пък го
лишава от възможност адекватно да организира защита против фактите,
очертаващи обективната и/или субективна съставомерност на вмененото
нарушение. Нарушението е съществено и неминуемо води до отмяна на
обжалвания ЕФ, защото на първо място в максимална степен затруднява
правото на защита на наказаното лице, а на второ – води до нарушение и на
материалния закон поради неправилна, непълна е неясна правна квалификация
на административното нарушение.
При този изход от делото – отмяна на ЕФ, не може да бъде
удовлетворено искането на пълномощника на директора на ОДМВР-
Пазарджик за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно /преди последното по
3
делото о. с. з., от страна на пълномощник на жалбоподателя с подаденото от
него писмено становище по съществото на спора/, като последният има право
на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските се установява, че е било договорено и
изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
(триста лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото
преди проведеното с.з. следва да се каже, че същото е неоснователно.
Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по административнонаказателни производства, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата.
В тази норма е посочено, че при интерес до 1000 лв., както е в настоящия
казус – наложената глоба е 100 лева, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв. По-горе бе посочено, че жалбоподателят
в настоящото производство е платил адвокатско възнаграждение в
минималния размер от 300 лв., което в никакъв случай не е прекомерно. С
оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в
размер на платеното адвокатското възнаграждение, които ОД на МВР
Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4548376 на ОД на
4
МВР-Пазарджик, с който на КР. АЛ. Н. от гр.Пазарджик, ЕГН **********
на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100,00 лв.
/сто лева/.
ОСЪЖДА ОД на МВР-ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор ДА
ЗАПЛАТИ на КР. АЛ. Н. от гр.Пазарджик, ЕГН **********, разноски в размер
на 300 лв. /триста лева/- адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5