РЕШЕНИЕ
№ 10818
гр. С., 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110123540 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против Б. Б. Д. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71926/2021 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за
суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в [фирма]. Тъй като издадената заповед била оспорена
от длъжника – настоящ ответник, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск
за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
1
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[фирма] на клиенти за битови нужди в гр.С.. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
[фирма] на клиенти за битови нужди в гр.С., одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г.
Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат
дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане
в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването
в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се
съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
с [ФИРМА]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на
ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през
процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на
ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва:
2608,98 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в [фирма]; 413,29 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.09.2019 г. до 02.12.2021 г.; 33,24 лева, представляваща главница за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., както и
от сумата от 7,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 02.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 15.12.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените в хода
на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за нередовност на исковата молба, а по същество за
неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи, че към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда /15.12.2021 г./ ответникът не е бил
собственик на процесния топлоснабден имот. Навеждат се и доводи, че
претендираните суми за период преди 15.12.2018 г. са погасени по давност. Оспорва се
количеството топлина, което ищецът твърди да е доставел до имота, съответно, че
2
същото е ползвано от ответника. Изразява се становище, че с оглед предходното – при
неопределен предмет на сделката /количество и качество/, то същата е нищожна,
поради липса на предмет. Оспорва се съдържанието на представеното по делото
съобщение към фактура от 31.07.2019 г. с доводи, че не е посочено за кой абонат се
отнася, няма подпис и не отразява редовно вадени търговски и счетоводни книги.
Оспорва се и съдържанието на всички представени от ищеца доказателства, като се
излагат доводи, че същите са частни свидетелстващи документи и не обвързват съда с
доказателствена сила.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - [ФИРМА] изразява становище, че
е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 275112 в съответствие с действащите през
процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия
период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 71926/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [ФИРМА] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против Б. Б. Д., с която е разпоредено да заплати
на кредитора – настоящ ищец суми за главница за доставена топлинна енергия и
дялово разпределение през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до процесния
недвижим имот, както и суми за обезщетение за забава относно заплащане на
главниците.
С разпореждане от 22.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 71926/2021 г. по описа на СРС съдът
е указал на кредитора, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, тъй
като в законоустановения срок длъжникът е подал възражение.
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 158, том LXI, дело № 12122/95 г., от който се установява, че процесния недвижим
имот е бил собственост на трето за делото лице - М. Т. О..
По делото е приложен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 14, том III, рег.№ 3741, дело № 332/2021 г., от който се установява, че на 18.05.2021
г. Б. Б. Д. /настоящ ответник/ е продал на трето за делото лице процесния недвижим
имот, придобит по наследство от Майя Тодорова Облакова, починала на 08.11.2020 г.
По делото е приложен протокол от проведено на 27.09.2012 г. Общо събрание
на етажните собственици на сградата, в която се намира и процесния недвижим имот, в
който е обективирано решение за сключване на договор за доставка и монтаж на уреди
за дялово разпределение с [ФИРМА] и извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия от същото дружество. По делото няма данни за изпълнение
взетото на ОС на ЕС решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
3
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, т.е. след процесния исков период, поради което е
неотносим към предмета на спора.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни за съставител, както и приложимите ОУ на дружеството.
По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач индивидуални
справки за отопление и топла вода в имота през исковия период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в
процесния имот е разпределяна ТЕ по радиоотчет на 3 бр. ИРРО, за една щранг-лира,
за сградна инсталация и един водомер за топла вода. Вещото лице е посочило, че
срещу издадените изравнителни сметки не са подавани възражения. Дяловото
разпределение на ТЕ и начислените суми са в съответствие с нормативната уредба, а
топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице, след извършена проверка в ищцовото дружество, е констатирало,
че начислените и незаплатени суми за главница през исковия период са в общ размер
на 2642,22 лева, в т.ч. 33,24 лева за дялово разпределение, а лихвата за забава е в общ
размер на 420,29 лева, в т.ч. 7,00 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответницата за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
4
В конкретния случай ищецът претендира от ответника заплащане на суми,
произтичащи от доставяна топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. Видно от приложения по делото нотариален акт от 1995 г. е, че
собственик на процесния недвижим имот е била Майя Тодорова Облакова. От
приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14,
том III, рег.№ 3741, дело № 332/2021 г. се установява, че горепосоченото лице е
наследодател на ответника и е починала на 08.11.2020 г. Предходното обуславя извод,
че през процесния исков период между ищцовото дружество и ответника не е било
налице валидно облигационно правоотношение така, както се излага в исковата молба.
През горепосочения период лицето Майя Тодорова Облакова е била жива и
облигационно правоотношение евентуално е било налице между нея и ищцовото
дружество. В исковата молба обаче не са изложени подобни обстоятелства, нито
твърдения, че процесната сума се претендира от ответника именно в качеството му на
наследник, т.е. че задължението е обусловено от наследствено правоприемство, а
не от облигационна връзка.
В постановеното по реда на чл.140 ГПК определение съдът изрично е указал на
ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот, съответно клиент на топлинна енергия. В първото по
делото открито съдебно заседание доклада е обявен за окончателен, без възражения от
страна на ищеца, като от страна на последния не са представени, нито са заявени
доказателствени искания. Ето защо, ищецът следва да понесе последиците от
процесуалното си бездействие. Това е така, тъй като в конкретния случай ответникът
изрично оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото съдът е обвързан от поставените в исковата
молба рамки и не може да подменя волята на страната относно обстоятелствата, от
които се твърди, че произтича задължението, то исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не бяха
представени и доказателства за наличие на облигационно правоотношение между
ищеца и третото лице-помагач, по силата на което за ищеца да е възникнало право да
претендира суми за дялово разпределение на топлинна енергия.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за
направени разноски от ответника, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство също
5
няма данни за сторени от ответника разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
{АДРЕС] против Б. Б. Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1
ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2608,98
лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в [фирма]; сумата от 413,29 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.09.2019 г. до 02.12.2021 г.; сумата от 33,24 лева, представляваща главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г., както и от сумата от 7,00 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 02.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.12.2021 г. до окончателното изплащане., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 71926/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице [ФИРМА], със седалище
и адрес на управление: [ФИРМА], помагач на страната на ищеца [ФИРМА]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6