Решение по дело №2269/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1298
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 31 август 2019 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20181100902269
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    E   Ш   Е    Н    И    Е

гр. София, 12.07.2019г.

 

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни   през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ  т. д. № 2269 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                  Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.372 ТЗ , чл.288 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „В.К.Р.“, Обществен кооператив за агрокултури, гр.Раушедо, провинция Парденоне, Р Италия, чрез адв.дружество Ц. и партньори, съд.адрес *** срещу „Е.К.“ ЕООД ЕИК ******.

 

                  Ищецът   твърди в исковата молба, че  между него и оветникът е сключен договор за доставка на лозов посадъчен материал № 839/ CV14-15, по силата на който ищецът е следвало да достави на ответникът договорения посадъчен материал. В договора и в исковата молба лозите са конкретно  посочени по вид и количество. Ищецът твърди, че е извършил доставката на лозовия материал съгласно договора, като същият е бил получен и приет от страна на ответника. Общата цена е възлизала в размер на 105 051 евро. Ответника е заплатил авансово договорената сума в размер на 70 % от цената или сумата от 73 051 евро , като след доставката е следвало да заплати останалите 30 % или 32 000 евро в срок от 90 дни от датата на доставката. Доставката е извършена на 31.03.2015г., но остатъка от цената от 32 000 евро не е бил заплатен в 90 дневния срок. Водени са многократни преговори, с цел да се избегне съдебен спор, но ответникът не е предприел действия по изпълнение при тези преговори. С нотариална покана № 318, т.І, акт 13 от 26.02.2016г. на нотарус Ю.К.ищецът е поканил ответната страна да изпълни задълженията си. След връчването й, представители на ответника са се свързали с ищеца и с устна уговорка са поели задължението всички дължими суми да се изплатят до началото на 2017г. На 22.04.2016г. е заплатена сума от 12 000 евро, а на 07.07.2016г. е заплатена сума от 6 000 евро. Остатъка до 32 000 евро или сумата от 14 000 евро остава дължима и не е заплатена. Твърди, че като обезщетение за забавата при плащане ответникът им дължи и сумата от 3 663.90 евро лихва за периода от 01.07.2015г. до 26.10.2018г..  

                   Моли ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 14 000 евро неизплатена част от главница – цена за доставената стока, законната лихва от предявяване на исковата молба, както и мораторна лихва за забава в размер на 3 663.90 евро за периода 01.07.2015 до 26.10.2018г. Претендира направените по делото разноски.

                  ОТВЕТНАТА СТРАНА не взема становище по така предявените искове.

 

             

.  

 

                  СГС, като взе в предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства намира, за установено следното:

                  Видно от представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства – договор, фактура, товарителница се установява, по безспорен начин, че ищеца е продал на ответника присадени винени растания от следните видове – траминер, шардоне, мускат отонел, совиньон б, каберне совиньон, мерло, пино неро, сира, в общо количество от 108 300 броя, при единична цена от  от 0.97 евро на лоза и  при обща цена на доставката от 105 051 евро. Съгласно чл.2.3 от договора е договорено условие за плащане в размер на 70 % от общата цена  при подписване и до 10 дни от подписване на договора и 30 % от общата сума е платима до 90 дни след доставката. Договорено е стоката да се достави рез пролетта на 2015г.

                  Издадени са проформа фактура и окончателна фактура по сделката.

                  Изпълнение на задължението се установява от приложената международна товарителница, като стоката е натоварена в Италия и отпътувала за България на 26.03.30215г. , а е пристигнала и е била предадена и приета в гр.Ямбол, България на 31.03.2015г. Макар и печата да е нечетим, съдът приема, че доставката е осъществена, предвид, че както се излага по-долу ответникът е е извършил частични плащания на втората част от цената, дължима след доставката.

                  Не се спори, видно от изложеното в исковата молба, че по-голяма част от договорената по договора цена е била заплатена,  а именно сумата от 73 051 евро авансово и след доставката макар и със забава, и след изпращане на нотариална покана до ответника,  са заплатени още общо 18 000 евро. Остават дължими още 14 000 евро. В тежест на ответника е да установи заплащане на тази част от цената, което той не е сторил по делото.

  

                  При така събраните по делото – представени с исковата молба и неоспорени от страна на ответникът, писмени доказателства съдът намира, че исковете, както за главницата, така и за лихвите се явяват доказани и  изцяло основателни.

                  Между страните е сключен договор за покупко-продажба на конкретен вид стоки – винени лози, индивидуализирани по вид и количество, срещу конкретно договорена цена и начин и срокове на нейното плащане. Съгласно чл.327 от ТЗ продавача дължи доставяне и прехвърляне собствеността върху стоката, а ответникът дължи плащане на цената , при получаване на стоката или съобразно договореното. Установява се по делото безспорно изпълнение на задължението от страна на ищеца, тъй като договорената стока е доставена. Ответникът е заплатил част от договорената цена, но остава неиздължена сума от 14 000 евро, която на осн.чл.327 вр.чл.288 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца. На осн.чл.86 от ЗЗД върху така присъдената главница се дължи и законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.

                  По отношение на претенцията за мораторна лихва . В договора – 2.3 изрично е предвидено плащането на втората част от цената от 30 % от общия размер да се извърши в срок до  90 дни от доставката на стоката. Ответникът не е ангажирал доказателства да е спазил този срок за целия остатък, вкл. и за процесните 14 000 евро.При доставяне на стоката на 31.03.2015г. срокът изтича на 30.06.2015г. и след този момент считано от 01.07.2015г. ответникът е изпаднал в забава при изплащане на сумата от 14 000 евро и дължи обезщетение за тази забава в размер на законната лихва до датата на исковата молба – 26.10.2018г. По отношение на размера на претендираното обезщетение ищецът не е представил конкретни доказателства, но ответникът не е направил никакво оспорване на този размер. Съдът е извършил служебно проверка на така претендирания размер на законната лихва в евро на електронен калкулатор и същата възлоза в претендирания размер от 3 663.90 евро, поради което доколкото е налице забава при издължаване на главницата, за процесния период се следва и обезщетението в размер на законната лихва.

                  Сумите и по основния и по акцесорния иск се претендират в евро, като разпралащанията между страните е в евро, поради което и следва да им се присъдят в евро.

                  При този изход на спора и доколкото исковите претенции са уважени изцяло на осн.чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца всички направени по делото разноски. Същите съобразно приложените доказателства, договор за правна помощ, фактура и платежен документ, доказателства за разноски в изп.дело и за държавна такса в настоящото  и списък възлиза в общ размер на 4 898.81 лв. изцяло и вклюмват 1 381.90 лв. ДТ, адв.възнаграждение – 3 324.91 лв., 192 лева разноски в изп.обезпечително производство.

                   

                         Водим от горното съдът

 

                                    Р      Е       Ш         И       :

 

                  ОСЪЖДА „Е.К.“ ООД ЕИК ******, гр.София,бул.******да заплати на „В.К.Р.“, Обществен кооператив за агрокултури, № по ДДС IT 00072080930q гр.Раушедо, ул.******, провинция Парденоне, Р Италия, чрез адв.дружество Ц. и партньори, съд.адрес *** сумата от 14 000 евро / четиринадесет хиляди евро/  незаплатена част от цената по договор за покупко-продажба  № 839/ CV14-15 от 04.02.2015г., в едно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска  26.10.2018г. и до окончателното изплащане на главницата, както и да му заплати сумата от 3 663.90 евро / три хиляди шестстотин шестдесет и три евро и деветдесет цента/ мораторна лихва, за периода 01.07.2015г. до 26.10.2018г., както и да му заплати сумата от 4 898.81 лева / четири хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ разноски за настоящото съдебно производство.  

 

                  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването пред САС.

 

 

                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: