Решение по дело №19349/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /06.07.2018г.; гр.Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Районен съд Варна, 10-и състав, на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  ***

 

      при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 19349 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 128 KT.

         Образувано е по предявена искова молба от О.Р.И., ЕГН **********, чрез адв. ***, срещу ***, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1233,70 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за месец август, септември и октомври 2017г., сумата от 435,43 лв. – представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г. в размер на 18 дни, както и сумата от 19,92 лв. – представляваща обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения от дата 25.10.2017г. до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подавана на иска до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са били в трудови правоотношения от 19.10.2016г. до 25.10.2017г. Сочи се, че прекратяването на трудовия договор е извършено по инициатива на ищеца, едностранно, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, в резултат на което ответното дружество е издало заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 24.10.2017г. Излага се, че ищецът е работил на позиция „техник поддръжка сгради и машини“, на пълен работен ден, при сменен режим на работа, с работна смяна от 8 часа, по утвърден график. Твърди се, че месечното основно БТВ е в размер на 508,00 лв. Релевира се, че към настоящия момент работодателят все още дължи трудовите възнаграждения, както следва: за м. август 2017г. – 13 отработени дни – 314,47 лв., за м. септември 2017г. – 508,00 лв., за м. октомври 2017г. – 411,23 лв., както и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск – 2 дни за 2016г. и 16 дни за 2017г. в общ размер на 435,43 лв. Претендира се и сумата от 19,92 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2017г. до датата на предявяване на исковата молба.

В срока по реда на чл. 131 от ГПК ответното дружество не е изразило становище по предявения иск, чрез подаване на отговор на исковата молба.

          В открито съдебно заседание ответникът „М.Г.“ ЕООД, с предишно наименование ***, не се явява и не се представлява.

          В открито съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. ***. Направен е отказ от част от претенцията на ищеца, поради което с протоколно определение съдът е прекратил производството в частта за разликата над сумата от 1004,31 лв. до първоначално претендирания размер на дължимото трудовото възнаграждение от 1233,70 лв., предвид доброволното плащане от страна на ответника на частично възнаграждение за месец септември 2017г.

               С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               От представения по делото трудов договор се установява, че страните са били в трудови правоотношения, като дължимото брутно трудово възнаграждение за всеки месец е уговорено в размер на 508,00 лв.

               Установява се от представения препис на заповед от 24.10.2017г., издадена от работодателя ***, че възникналото между страните трудово правоотношение е било прекратено. Видно от самата заповед работодателят е посочил, че е необходимо да бъде изплатено на работника парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 18 работни дни, както и възнаграждение в размер на БТВ за два месеца.

               С оглед на това извънсъдебно признание, обективирано в изходящ от ответната страна частен документ, неоспорен в производството, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 435,43 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г., за 18 работни дни, е основателна и следва да бъде уважена изцяло.

               Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него - от страна на работника/служителя - предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя - заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила. Работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това задължение обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. Щом като работникът или служителят е изпълнил задължението да престира работната си сила на работодателя, последният дължи заплащането на уговореното трудовото възнаграждение. Плащането на трудово възнаграждение може да бъде установено с ведомост или издаден въз основа на нея фиш за заплати, с преводен банков (и счетоводен) документ или с разписка от работника за получено от него трудово възнаграждение. (Решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм. д. № 2107/2012 на Върховния административен съд).

               В тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ по един от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ.

                 В настоящата хипотеза работодателят е представил като доказателство за извършено плащане разписка с номер 01000689447388, удостоверяваща извършен превод по сметка на О.И. на сума в размер от 733,94 лв., като вписаното основание за превод е „заплата 08.09.2017г. и обезщетение“. Лицето, което е превело посочената сума е Стоян Ковачев. С оглед на това съдът намира, че ответникът не е доказал пълно и главно изпълнение на своето задължение, тъй като посоченото основание за превод е неконкретизирано. Не става ясно дали това е заплата, дължима от работодателя в настоящия спор. Не се доказва и лицето наредител да има някакви отношения с ответната страна, за да се изведат, макар и косвени изводи, за евентуално изпълнение.

               Предвид гореизложеното и претенцията на ищеца за заплащане на трудово възнаграждение в посочения размер след частичния отказ от иск е основателна и следва да бъде изцяло уважена.

               Предявеният иск по реда на чл. 86 ЗЗД за дължима лихва за забава следва да бъде уважен изцяло, предвид уважаването и на останалите претенции.

               С оглед изхода на спора ответната страна дължи на ищеца и сторените в производството разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 545,00 лв., както и 100,00 лв., представляваща дължимата държавна такса, която сума следва да бъде преведена по сметка на ВРС.

              

 

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

               ОСЪЖДА „М.Г.“ ЕООД, с предишно наименование ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 257, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на О.Р.И., ЕГН **********, сумата от 1004,31 лв., представляваща неизплатеното трудово възнаграждение за месец август, септември и октомври 2017г., на осн. чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.      

                 ОСЪЖДА „М.Г.“ ЕООД, с предишно наименование ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 257, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на О.Р.И., ЕГН ********** сумата от 435,43 лв. – представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г., в размер на общо 18 работни дни, ведно със законната лихва, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

           ОСЪЖДА М.Г.“ ЕООД, с предишно наименование ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 257, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на О.Р.И., ЕГН ********** сумата от 19,92 лв. – представляваща обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение от 25.10.2017г. до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подавана на иска до окончателното изплащане.

                 ОСЪЖДА „М.Г.“ ЕООД, с предишно наименование ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 257, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на О.Р.И., ЕГН ********** сумата от 545,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. 

                ОСЪЖДА „М.Г.“ ЕООД, с предишно наименование ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 257, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 100,00 лв., представляваща дължима държавна такса, предвид обективното съединяване на исковете.

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва от момента на получаването му от страните, пред Окръжен съд – Варна.

      

 

                                                                 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................