Р Е Ш Е Н И
Е
№ ............
гр. София, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и осми юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска ч.гр.дело № 6843 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника З. „Б.В.И.Г.“,
чрез юрк. Н.З., срещу постановление по изпълнително дело № 20208450400055 по
описа на ЧСИ П.М., рег. № 845, с което е отказано намаляването на приетите в
изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза
на взискателя по изпълнителното дело до размер от 200 лв.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от
взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено,
доколкото не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също
и не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на
взискателя не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното
вземане освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи,
че предвид направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското
възнаграждение следва да се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнагражения. Намира за неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №
1, доколкото същата предполагала по-висока фактическа и правна сложност, както
и действия на процесуалния представител на взискателя свързани с проучване
имуществото на длъжника, извършване на справки, предлагане на различни начини
на изпълнение в хода на производството. Иска от съда да отмени постановлението
на съдебния изпълнител от 02.06.2020 г., с което е отказано намаляването на
приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева.
Претендира разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата
от страна на взискателя, чрез адв. Г. И., с което същата се оспорва с твърдения
за неоснователност, доколкото при сключването на договора процесуалният
представител бил поел задължение да предприеме действия по образуване и
представляване на взискателя в изпълнителното производство. Поддържа, че с
молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за изпълнение и
доколкото липсвала воля за доброволно изпълнение от страна на длъжника, жалбата
се явявала неоснователна.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ П.М. излага
съображения, че на 29.05.2020 г. по изпълнителното дело постъпило възражение от
длъжника срещу разноските по изпълнението, като с постановление от 02.06.2020
г. на съдебния изпълнител адвокатският хонорар на представителя на взискателя
бил намален от 2500 лв. на 1031,78 лв., а за разликата от така приетия размер
до сумата от 200 лв. възражението било оставено без уважение. Пояснява, че така
приетият размер представлявал минималния такъв съгласно чл. 10, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., с оглед което не можело да се приеме за
прекомерен, още повече с молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят, чрез процесуалния му представител, поискал налагането на запор
върху вземания на длъжника по банкова сметка, *** „Р.Б.“ ЕАД.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20208450400055 по описа на ЧСИ П.М.,
рег. № 845 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз
основа на молба, вх. № 847/19.05.2020 г., от К.А.Б., чрез адв. Г. И., срещу З.
„Б.В.И.Г.“ за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в
размер на 25500 лв., застрахователно обезщетение за имуществени вреди в
резултат от ПТП, настъпило на 22.06.2015 г., ведно със законната лихва от
10.11.2015 г. до окончателното плащане, разноски по гр.д. № 7130/2015 г. на СГС
в размер на 6687,27 лв., както и сумата от 2511,50 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство по в.гр.д. № 4149/2018 г. на САС. С
молбата се претендират още и направените в изпълнителното производство
разноски, включително адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнителното дело в размер на 2500 лв. От съдебния изпълнител е поискано да
извърши справка за имуществото на длъжника, като впоследствие изпълнителните
действия да бъдат насочени срещу установеното имущество. На следващо място се
иска едновременно с поканата за дороволно изпълнение да се насрочи опис на
движимото имущество на длъжника. На трето място взискателят поискал налагане на
запор върху всички левови и валутни сметки, открити от длъжника в „Р.Б.“ ЕАД,
като е овластил и съдебния изпълнител на основание ч. 18 ЗЧСИ да определя
способа за изпълнение.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
представени договор за правна услуга и съдействие от 19.05.2020 г., сключен
между взискателя и адвокатско дружество „ГС Г.И П.“ с предмет правно съдействие
и представителство по изпълнително производство. Договорената между страните
цена на услугата възлиза в размер на 2500 лв., като е записано, че същата ще
бъде заплатена в брой в деня на сключване на договора, служещ като разписка за
извършеното плащане. По делото /л.67 от същото/ е представено и пълномощно в
полза на адв. Г. И..
По делото е изготвена, изпратена и получена на
22.05.2020 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено,
че задължението по изпълнителното дело възлиза на 581,93 лв. - неолихвяема
сума, 25 500 лв. – главница, 11703,69 лв. – лихви, 72 лв. – разноски по
изпълнителното дело, такса по т. 26 ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 3164,57
лв. в полза на ЧСИ М., както и други суми, дължими до посочения момент в размер
на 2500 лв. С поканата за доброволно изпълнение на длъжника е съобщено за
наложен запор върху вземанията му от „Р.Б.“ ЕАД.
Изпратено е запорно съобщение до „Р.Б.“ ЕАД,
получено на 26.05.2020 г., с което съдебният изпълнител е наложил запор на
всички вземания на длъжника към банката в това число по банкови сметки, банкови
касети и открити акредитиви до размера на дълга по изпълнителното дело,
възлизащ на 43 522,19 лв. към 19.05.2020 г., както е посочено в съобщението.
По делото е приобщен отговор, вх. № 911/28.05.2020
г., подаден от „Р.Б.“ ЕАД до ЧСИ П. М., видно от който вземането върху което е
наложен запорът, се признава и по банкова сметка ***чност за изпълнение на
разпореждането на съдебния изпълнител, като няма претенции от страна на трети
лица по отношение на същото вземане. Приложено е и извлечение, от което се
установява, че от сметка, разкрита при същата банка, на 26.05.2020 г. по номера
на изпълнителното дело е наредена сума в размер на 43578,86 лв.
С молба от 29.05.2020 г. длъжникът по изпълнителното
дело е поискал спиране на производството по същото, позовавайки се определение
№ 177/28.05.2020 г. по ч.т.д. № 709/2020 г. на ВКС, ТК, с което е спряно
изпълнението на невлязлото в сила въззивно съдебно решение, въз основа на което
е издаден изпълнителният лист, представен с молбата за образуване на
изпълнителното дело.
На 29.05.2020 г. по делото е постъпило и друго
възражение от длъжника, с което, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал.
5 ГПК и на конкретиката по изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване
на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200
лв. и съответно намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата.
С постановление от 02.06.2020 г. на ЧСИ П.М.,
производството по изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т.
4 ГПК.
С друго постановление от 02.06.2020 г. съдебният
изпълнител е уважил частично депозираната молба срещу разноските, като е
намалил разноските за адвокатския хонорар на взискателя от сумата 2500 лв. до
сума в размер на 1031,78 лв., представляваща минималния размер, определен
съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. според посоченото в
постановлението. Намален е и размерът на таксата по т. 26 от Тарифата.
На 03.06.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила
молба от процесуалния представител на взискателя, адв. Г. И., с която до
съдебния изпълнител е отправено искане сума в размер на 26081,93 лв. да бъде
върната на длъжника с цел предотвратяване на двойно обезпечаване на
задължението по изпълнителното дело, доколкото сума в същия размер е била
внесена по сметка на ВКС, за да бъде спряно изпълнението на въззивното съдебно
решение с определение № 177/28.05.2020 г. по ч.т.д. № 709/2020 г. на ВКС, ТК.
На 04.06.2020 г. съдебният изпълнител е върнал по
сметка на длъжника сумата от 26081,93 лв., като в основанието на превода е
посочено, че същото е с оглед внесено обезпечение пред ВКС. На същата дата е
извършен превод и на сума от 1573,94 лв., поради намаляване на разноските по
изпълнителното дело.
Въз основа на
горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е
насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен
контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I
"Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките
му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че
процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно
задълженията си преди инцииране на изпълнителното производство, то настоящият
съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за
направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално
представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от
взискателя като разноски адвокатско възнагражедение настоящият състав на съда
намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. №
1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от предвиденото
в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело първоначално претендираните
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на
общо 2500 лева. Впоследствие, по възражение на длъжника, органът по
изпълнението е намалил същото до сумата от 1031,78 лв., като с настоящото
производство длъжникът по изпълнителното дело цели намаляването му до сумата от
200 лв., като счита, че само тази сума е дължима по посочените във въззивната
жалба съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая
изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство
освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител,
процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия, насочени
към удовлетворяване на процесните вземания. В молбата за образуване на
изпълнителното дело са посочени способи на изпълнение, но същите са бланкетно
формулирани, като на съдебния изпълнител е предоставено правомощието да
определя способа за изпълнение на основание чл. 18 ЗЧСИ. Впечатление прави
освен това и обстоятелството, че запорът на вземанията на длъжника по банкова
сметка *** „Р.Б.“ ЕАД е наложен и сумите са преведени по сметка на съдебния
изпълнител преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. На следващо
място производството по изпълнителното дело е спряно непосредствено след
образуването му и преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение,
предоставен на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 428, ал. 1 от процесуалния
закон.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват
доводите на жалбоподателя, че от страна на процесуалния представител на
взискателя не са извършени други действия освен депозирането на бланкетна молба
за образуване на изпълнителното дело. Обстоятелството, че в същата са посочени
способи за принудително изпълнение не повишава нито правната и фактическа
сложност на делото, нито обема на процесуални усилия, извършени от пълномощника
на взискателя по изпълнителното дело. Краткият период от образуване на
изпълнителното дело на 19.05.2020 г. до спирането му с постановление на
съдебния изпълнител на 02.06.2020 г., в който период дори не е изтекъл срокът
за доброволно изпълнение, не предполага особено голяма активност от страна на
процесуалния представител на взискателя, каквато в случая не е проявена,
доколкото за посочения период е депозирана единствено молбата за образуване на
изпълнителното дело
С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния
обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния
представител на взискателя, респ. необходимостта
от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки
предвид етапа, на който производството по делото е спряно, съдът намира, че
дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата по
изложените вече съображения и доколкото се констатира, че извън молбата за
образуване на производството не са извършени и други действия по процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело с цел удовлетворяване
на парични вземания, за събирането на които е образувано производството.
Както вече се посочи към настоящия момент
производството по делото е спряно, предвид което основателни към настоящия
момент се явяват разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от
взискателя на неговия процесуален представител в размер на 200 лв., съобразно
искането, съдържащо се в депозираната жалба.
Предвид изводите, до които съдът достигна, жалбата следва
да бъде преценена като основателна. Дължимите от жалбоподателя в изпълнителноот
производство разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до
сумата от 200 лв., като постановлението за разноски на ЧСИ П. М. от 02.06.2020
г. следва да бъде отменено.
По разноските за настоящото производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикания
спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен
изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. Ето защо взискателят не може да
носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. По тези съображения съставът на съда счита, че разноски не следва
да бъдат присъждани за производство пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 02.06.2020
г. по изпълнително дело № 20208450400055 по описа на частен съдебен изпълнител П.М.,
с рег. № 845 в регистъра на КЧСИ, с район на действие - СГС, в частта, с която
е отказано да се намалят разноските по посоченото изпълнително дело за
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя за сумата над 200 лв.
до сумата от 1031,78 лв. и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските по
изпълнително дело № 20208450400055 по описа на частен съдебен изпълнител П.М.,
с рег. № 845 в регистъра на КЧСИ, с район на действие – СГС, в частта за
адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя на неговия процесуален
представител, от сумата в размер на 1031,78 лв. до сумата от 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.