Решение по дело №213/2021 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И:

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесено в
съда от Районна прокуратура – Плевен постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на обвиняемата ***, с ЕГН: ********** от ***, ж.к. „***“ бл. ***,
*** за това, че на 22.07.2017г. в гр.Плевен, като управляващ и представляващ
„***“ ЕООД-Плевен в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от
22.06.2017г., не поискала от съда-Окръжен съд-Плевен да открие
производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
Районна прокуратура – гр. Плевен, редовно призована, не се явява
представител.
Обвиняемата *** редовно призована, се явява лично в съдебно
заседание и със защитник адв. ***. Моли да й бъде наложено наказание по
преценка на съда.
Защитника на *** - адв. ***, излага доводи относно извършеното
престъпление по чл. 227б от НК от страна на подзащитната й, като моли съда
за налагане на административно наказание Глоба, към предвидения в закона
минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:

„***“ ЕОО** с ЕИК *** било регистрирано на 05.06.2012 г. в
Търговския регистър на Окръжен съд-Плевен, със седалище и адрес на
управление ***, като собственик и управител на същото бил ***.
На 29.10.2015г. едноличен собственик и управител на дружеството
станала *** от ***, а дружеството било преименувано на „***“ ЕОО** със
седалище и адрес на управление ***, като промените били вписани в
Търговския регистър на Окръжен съд – гр. Плевен. Дружеството било
регистрирано по ЗДДС, считано от 21.06.2012 г. и съгласно изискванията на
посочения закон подавало ежемесечно СД по ЗДДС с декларирани резултати -
ДДС за внасяне/възстановяване в срок до 14-то число на месеца, следващ
месеца на деклариране. Декларираните от дружеството задължения в
подадените декларация обаче не били погасявани в законоустановените
1

срокове. Дружеството било регистрирано в ТД на НАП- Велико Търново.
Междувременно, през 2014 г., 2015 г. и основно през 2016 г. и 2017 г.
дружеството натрупало множество парични задължения към ТД на НАП – гр.
Велико Търново в резултат на неплащане на начислени вноски за:
корпоративен данък, ДОО и дължим данък по ЗДДС, ДЗПО, ЗО, данък по
ЗДДФЛ и наказателни постановления, като общият размер на тези непогасени
публични задължения към 22.06.2017 г. възлизал на 295 620,34лв./от
Справката на ТД на НАП-В.Търново от посочения към 04.06.2018 г. общ
размер на задълженията 297 786,68лв. са приспаднати задълженията,
дължими след 22.06.2017г./, от които 248 631,57лв.- главница и 46 988,77лв.-
лихва.
Във връзка със събирането на тези вземания били предприети действия
от публичните изпълнители при ТД на НАП-Велико Търново. Било
образувано Изпълнително дело № ***/21.03.2016г. Със Съобщение за
доброволно изпълнение изх. № ***/21.03.2016 г. дружеството било уведомено
за образуваното изпълнително дело за непогасени задължения в размер на 59
948,41лв., от които главница 58 930,65лв. и лихва 1017,76лв.
С Разпореждане за присъединяване с Изх. № ***/22.06.2016г. към
изпълнителното дело били присъединени публични задължения в размер на
47613,40 лв., от които главница 46620,28лв. и лихва- 993,12лв.
С Разпореждане за присъединяване с Изх. №
***/10.08.2016г. към изпълнителното дело били присъединени публични
задължения в размер на 23 018,47лв., от които главница 22826,23лв. и лихва-
192,24лв.
С Разпореждане за присъединяване с Изх.
№***/13.10.2016г. към изпълнителното дело били присъединени публични
задължения в размер на 41523,28лв., от които главница 41123,30лв. и лихва-
399,98лв. С Разпореждане за присъединяване с Изх.
№***/20.10.2016г. към изпълнителното дело били присъединени публични
задължения в размер на 12425,24лв., от които главница
12404,56лв. и лихва- 20,68лв.
С Разпореждане за присъединяване с Изх. № ***/20.04.2017г.
към изпълнителното дело били присъединени публични задължения
в размер на 78 349,08лв., от които главница 76030,11 лв. и лихва -
2318,97лв.
С Разпореждане за присъединяване с Изх.№***/19.06.2017г. към
изпълнителното дело били присъединени публични задължения в размер на
15200,91лв., от които главница 15035,74лв. и лихва- 165,17лв. Издадени били
Постановления за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№446/08.01.2016г.
2

и Изх. №***/09.06.2016г., с които бил наложен запор върху вземанията на
„***“ ЕООД – гр. Плевен от банки като били изпратени запорни съобщения
до всички 27 търговски банки на територията на страната.
В хода на изпълнителното дело било установено, че длъжникът не
притежава - безналични ценни книги, акции и дялове в други дружества,
банкови касети, движимо и недвижимо имущество, моторни превозни
средства, земеделски земи и гори, въздухоплавателни средства и няма
вземания към трети лица. Дружеството разполагало със сметки в *** АД-
София, *** АД - София и *** АД - София, които били запорирани от ТД на
НАП-Велико Търново.
В резултат от предприетото принудително изпълнение на 22.06.20217 г.
от сметката на дружеството длъжник в *** АД - София/която единствено била
с наличност към този момент/ била преведена сумата от 20232,95лв. по сметка
на ТД на НАП-Велико Търново като след тази дата други плащания от страна
на „***“ ЕООД - Плевен не били извършени, а посочената сметка останала
без наличност. Съгласно подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014г.
дружеството било декларирало като основен предмет на търговската си
дейност такава с код „4639“- „Неспециализирана търговия на едро с
хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“.
Съгласно декларираните данни в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО
дружеството било реализирало печалба за 2014 г. в размер на 719,69лв., за
2015г.-в размер на 1966,76 лв. и загуба за 2016 г. в размер на 40082,45лв.
На 25.04.2017 г. всички трудови договори на заетите в дружеството лица
били прекратени, а търговската дейност на същото била преустановена.
Обвиняемата *** била запозната с влошеното финансово състояние на
„***“ ЕООД - Плевен, както и с предприетите от страна на ТД на НАП-
Велико Търново действия по принудително изпълнение на вземанията спрямо
представляваното от нея дружество.
След 22.06.2017 г. дружеството трайно спряло плащанията към
кредитора си. Въпреки знанието си за тежкото и необратимо, трайно
финансово състояние на дружеството обвиняемата в качеството си на
собственик и управител на „***“ ЕООД в 30-дневен срок от
22.06.2017г./датата на изпадане в неплатежоспособност/, т.е. до 22.07.2017г.
не подала заявление до Окръжен съд-Плевен за започване на производство по
несъстоятелност.
В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани - ***,
обслужвал счетоводно инкриминираното дружество до ноември 2016г., *** и
***. От ТД на НАП-Велико Търново са изискани заверени копия на наличната
им документация, касаеща отношенията с „***“ ЕООД-Плевен, вкл. от
3

изпълнително дело срещу дружеството. Изследвано е финансовото състояние
на дружеството като е приобщена съответната информация от Агенция по
вписванията-Плевен, Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен. Разкрита е
информация, представляваща банкова тайна по реда на ЗКИ, както и данъчна
и осигурителна информация за дружеството. Изготвена е съдебно-
икономическа експертиза, която изследва цялостното финансово състояние на
инкриминираното дружество като заключава, че „***“ ЕООД-Плевен е
изпаднала в неплатежоспособност от 22.06.2017г., на която дата е последното
направено плащане от банковата сметка на дружеството в *** АД при
наложен запор към сметките на ТД на НАП.
В хода на разследването е установено, че в Окръжен съд-Ловеч е било
образувано т.д. №27/16г. по молба от 22.12.2015г. на адв. *** от АК – гр.
Плевен в качеството му на търговски пълномощник на „***“ ООД- Плевен, с
правно основание чл.625 от ТЗ, с искане за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „***“ ЕООД-Плевен, представлявано от
***.
С Решение № 76/05.12.2016г. Окръжен съд-Ловеч е отхвърлил като
неоснователна и недоказана така посочената молба с правно основание чл.
625, във вр. с чл. 607а от ТЗ поради неплатежоспособност за вземане по
договор за наем от 23.11.2015г. в размер на 250000лв., породено от ползване
на краткотрайни активи-брашно, мая и др. за производство на хляб и хлебни
издалия и реализираните от извършените продажби парични средства и
сумата от 250000лв., представляваща обезщетение за неправомерно ползване
на търговската марка „***“ ООД.
В мотивите си съдът е кредитирал изцяло констатациите на вещото
лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза като е посочил, че от
нея се установява, че дружеството към 31.12.2015г. е разполагало с активи за
погасяване на задълженията си по търговски сделки и публично-правни
задължения, всички коефициенти за ликвидност за последните две години са
над единица, с изключение на коефициента за абсолютна ликвидност, което
означава, че дружеството-длъжник е ликвидно, поради което е приел, че
„***“ ЕООД-Плевен към 31.12.2015г. не е било изпаднало в
неплатежоспособност. Посоченият съдебен акт е потвърден с Решение №
106/13.06.2017г. на Апелативен съд-Велико Търново и понастоящем е влязъл
в законна сила.
Възражението на ***нейните защитници касае причината за
бездействие на обвиняемата относно сезирането на Окръжен съд-Плевен с
искане за откриване на производство за несъстоятелност на представляваното
от нея дружество, случило се през периода от 22.06.2017г. до 22.07.2017г.
Твърди се, че причината е именно наличието на посоченото т.д. №27/16г. по
описа на Окръжен съд-Ловеч, което към 22.07.2017г. е било все още висящо,
4

тъй като решението на АС-В.Търново е подлежало на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните. Твърди се, че няма как
обективно длъжникът да подаде сам нова молба за откриване на производство
по несъстоятелност при наличие на висящо такова дело, открито по молба на
кредитор, тъй като в такъв случай делото, образувано по молба на длъжника,
ще бъде спряно до приключване на делото, образувано от кредитора. Твърди
се, че ако бъде отхвърлена молбата на кредитора, не можело да се открие
производство по несъстоятелност по молба на длъжника. Твърди се, че нова
молба можела да бъде подадена при наличие на нови обстоятелства, което
обвиняемата сторила през февруари 2018г.
От твърденията на ***защитниците единственото вярно обстоятелство
е, че към 22.07.2017г. Решение №76/05.12.2016г. по т.д. №27/16г. на Окръжен
съд-Ловеч не е било влязло в законна сила. Това обстоятелство обаче не се
явява пречка обвиняемата в качеството си на управител и представляващ
„***“ ЕООД - Плевен да поиска през периода 22.06.-22.07.2017г. от Окръжен
съд-Плевен откриване на производство по несъстоятелност на дружеството,
нито е пречка друг кредитор-различен от „***“ ООД - Плевен, да подаде
такава молба.
От посоченото решение на ОС- Ловеч е видно, че предмет на т.д.
№27/16г. е било финансовото състояние на дружеството към дата 31.12.2015г.
като е установено, че същото не е в неплатежоспособност. В хода на
досъдебно производство е установено, че задълженията на дружеството са
публично-правни с кредитор ТД на НАП-В.Търново като са възникнали в
огромния си размер през 2016г. и 2017г., който времеви период въобще не е
бил предмет на изследване по посоченото търговско дело. За тяхното
принудително събиране е било образувано от публични изпълнители при ТД
на НАП-В.Търново Изпълнително дело № ***/21.03.2016г. още през 2016г.
като на дружеството е била изпратена покана за доброволно изпълнение.
Впоследствие към това дело са били присъединени с шест разпореждания
през периода 22.06.2016г.-19.06.2017г. нови публично-правни задължения, за
които дружеството също е било уведомено. Банковите му сметки са били
запорирани. Всички тези обстоятелства са били известни на ***те са се
развивали постепенно през периода 21.03.2016г./Покана за доброволно
изпълнение/ до 22.06.2017г./последно плащане по запорирана банкова сметка
в „*** АД - София/. Именно защото обвиняемата е знаела, че се влошава
финансовото състояние на дружеството, което представлява, както и че
посоченото търговско дело касае друг период от време и претенции на друг
кредитор, които нямат никаква връзка с публично-правните вземания на ТД
на НАП-В.Търново, то е следвало да сезира ОС-Плевен. Търговският закон не
поставя ограничение за длъжника да подава заявление за откриване на
производство по несъстоятелност в случай, че има висящо такова дело,
образувано по молба на кредитор. Нещо повече чл.626, ал.1 от ТЗ въвежда
задължение за длъжника, който е станал неплатежоспособен или
5

свръхзадължен, в 30-дневен срок да поиска откриване на посоченото вече
производство. ТЗ не сочи, че делото за откриване на несъстоятелност по
молба на длъжника следва да бъде спряно при висящо дело за
несъстоятелност по молба на кредитор. Напротив чл.629, ал.З от ТЗ казва
именно обратното: „Съдът спира делото по ал.1/т.е. делото, образувано по
молба на длъжника/, ако до датата на постановяване на решение по него
кредитор подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност“.
Невярно е и твърдението, че при отхвърляне на молбата на кредитор по
търговско дело за откриване на несъстоятелност, длъжникът не би могъл да
поиска от съда откриване на това производство. В конкретния казус се случва
именно така: ОС- Ловеч отхвърля молбата на кредитор, но впоследствие по
т.д. №***г. на Окръжен съд-Габрово/което ще посоча по-подробно в
изложението си/ е сезиран от длъжника с искане за откриване на
производство по несъстоятелност. Относно заявлението на защитниците и
обвиняемата, че при поява на нови обстоятелства, касаещи финансовото
състояние на дружеството, длъжникът може да подаде молба до съда, което е
сторила и обвиняемата през февруари 2018г., това е така, но с уточнението, че
тези нови обстоятелства не са настъпили 2018г., а много преди това като са
били известни на обвиняемата.
Следва да бъде посочено, че в Окръжен съд-Габрово е било образувано
*** по молба от 26.02.2018г. на *** в качеството й на представляващ „***“
ЕООД-Плевен, с която е поискала да бъде обявено в неплатежоспособност
посоченото дружество като да бъде открито производство по несъстоятелност
с всички произтичащи то това последици. При извършената служебна
проверка на молбата й съдът е констатирал, че тя не отговаря на изискванията
на чл.628, ал. 1, т. 1, пр. 1, т. 2 и т.3 от ТЗ, което е основание за нейната
недопустимост.
С Разпореждане №201/04.06.2018г., съдът е оставил без движение
исковата молба като е указал на *** да отстрани нередовностите по молбата
като изрично е посочил, в какво се изразяват те и какво следва да се приложи
към нея. Нередовностите не са били отстранени в указания от съда срок,
поради което с Определение №23 5/20.06.2018г. ОС-Габрово е прекратил
производството по делото като недопустимо.
С Определение №183/23.07.2018т. Апелативен съд-Велико Търново по
в.ч.т.д. №237/18г. е потвърдил определението на Окръжен съд-Габрово по т.д.
№***г. Така развилото се производство, инициирано от обвиняемата, седем
месеца след като е следвало да сезира съда, се приравнява от правна гледна
точна на бездействие. Депозирането на молба, неотговаряща на изискванията
на ТЗ, непридружена от необходимите по закон документи, неотстраняването
на тези изрично указани нейни нередовности в конкретен срок, указан от
съда, би могло да доведе единствено до недопустимост на молбата и
прекратяване на производството. В такъв случай може да се зададе въпрос
6

какво действително е целено с подобна молба, подадена от обвиняемата
седем месеца след изпадане на дружеството в неплатежоспособност и едно
подобно поведение от нейна страна променя ли обстоятелството, че не е
изпълнила задълженията си като представляващ дружеството, вменени й от
ТЗ и НК.
От свидетелството за съдимост на обвиняемата *** е видно, че същата
не е осъждана, както и не е освобождавана от наказателна отговорност.

По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от всички
писмените доказателства, находящи се в досъдебно производство № Д-
1216/2018 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен, прочетени в
съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, разпитани в хода
на проведеното досъдебно производство като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите възприети
доказателства по отношение на предмета на доказване.
По делото не е събран доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от
22.12.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 5/2014 г., ОСНК управителят и
представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен
субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК и следва да носи
наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не
поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението
на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен
орган на управление.
Разпоредбата на чл. чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК изисква от обективна
страна деецът да е управител и представляващ търговско дружество и който в
срок до 30 дни от спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие
производство по несъстоятелност. Престъплението е формално и за
съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили вредни
последици от него.
7

Според разпоредбата на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо: парично задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,
или задължение по частно държавно вземане. Според алинея 2 на същата
норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял
плащанията, като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло
само вземанията на отделни кредитори.
От данните по делото се установява, че в този 30-дневен срок
обвиняемата в качеството си на управител е бездействал и не е изпълнила
задължението си да поиска от съда да бъде образувано производство по
несъстоятелност.
Налице е и субективната страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
Обвиняемата е извършила престъплението умишлено, като е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждала неговите
общественоопасни последици и е искала или допускал тяхното настъпване.
Обвиняемата в качеството си на управител е съзнавала, че дружеството,
което представлява не е имало възможност да изпълнява свои парични
задължения към кредитори.
Обвиняемата е съзнавал, че дружеството е натрупало задължения.
Обвиняемата като управител е знаела, че дружеството не е разполагало
с достатъчно краткотрайни активи, за да може да обслужва краткотрайните си
задължения и въпреки това е бездействал и не е сезирал съда за откриване на
производство по несъстоятелност.
По изложените съображения съдът призна обвиняемата за виновна в
извършване на престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК я освободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба”.

По вида и размера на наказанието:
Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание.
8

В чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване
от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
Както се установи по-горе в изложението обвиняемата не е осъждана и
не е освобождавана от наказателна отговорност към момента на извършване
на деянието.
От престъплението не са причинени имуществени вреди.
С тези мотиви съдът приложи чл. 78а, ал. 1 от НК и освободи
обвиняемата от наказателна отговорност, като й наложи административно
наказание „Глоба”.
При определяне размера на глобата съдът взе предви** постановките,
дадени в т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г.,
пленум на ВС, според която след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а
от НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения
и наказания, включително и чл. 27 от ЗАНН.
В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието
се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя.
В така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемата
следва бъде определено като „Глоба” в минимално предвидения размер от
1000 лв.
Обществената опасност на извършеното от обвиняемата не е висока,
като същата следва да се определи като лице с ниска степен на обществена
опасност. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на обвиняемата.
Съдът не констатира наличие на отегчаващи обстоятелства.
Налага се изво** че при отчитане на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, и
при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и при
ниската тежест на извършеното от обвиняемата престъпление, размерът на
наказанието е определен в минимума, предвиден в чл. 78а от НК, а именно –
1000 лв.
Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и целите си, като
въздейства възпитателно върху ***обществото.

По изложените съображения и с оглед вътрешното убеждение и
9

съобразявайки закона, съдът постанови решението си в този му вид .

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

10

Номер на акта:	63
Дата:	8 март 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20214430200213
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 февруари 2021 г.

Решение по дело №213/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите