Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 25.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Г въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

 СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 3675 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 360915 от 14.03.2018 г., постановено по гр.д. № 60397/2016 г., по описа на СРС, 25-ти състав, с което по предявен от „П.Б.Ф.” АД иск с правно основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че  Б.Л.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, НП, Бизнес център "Венус“, адв. К.Б., дължи на „П.Б.Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО - район „Средец“, ул. „*******, със съдебен адрес:***, адв. В.Г., на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 100 лева - главница по Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 054014 от 09.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 01.07.2016г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 16.50 лева - такса за ползване по т.2.5 от договора и сумата от 4.00 лева - административна такса за управление на сделката по т.2.6 от договора, за които суми в производството по ч.гр.д. № 36402/2016г. по описа на СРС, 25 състав, е издадена заповед за изпълнение. Отхвърлен е искът за сумата 580 лева - такса при просрочие на кредита по т. 2.9, т. 2.10, т. 2.11 и т. 2.12 от договора и за сумата от 91.50 лева - такса за осъществено финансово консултиране по т.2.13 от договора, като неоснователен. Осъден е Б.Л.П.  да заплати на „П.Б.Ф.“ АД, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 77,44 лева - разноски за исковото производство и сумата от 31,80 лева, разноски в заповедното производство. Осъдено е „П.Б.Ф.“ АД да заплати на адвокат К.И.Б.сумата от 341,86 лева, на основание на чл. 78, ал.3 и ал. 4 ГПК вр. с чл. 38, ал.2, във връзка с чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Б.Л.П., подадена чрез адв. И. срещу първоинстанционното решение в уважените части. Въззивникът излага съображения за неправилност на решението в обжалваната част, като поддържа, че е оспорено страните да са се намирали в договорни отношения по договор за кредит, независимо, че не е оспорено, че е получена сумата от 400лв., но на друго основание. Смята, че не е установено след като не е изготвена СТЕ да е налице  твърдяния договор от ищеца, както и да е налице признание за съществуване на задължението както е приел първоинстанционния съд. Също така оспорва да е настъпила изискуемост на вземането и за което не е уведомяват ответника. Независимо, че по банковата сметка на ответника е постъпила сумата от 400лв., но тя не е във връзка с процесния договор за кредит от разстояние. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и вместо това да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира за присъждане на разноските по делото и представя списък на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „П.Б.Ф.“ АД не е депозирала отговор на въззивната жалба и е приложено писмено становище.

Постъпила е частна жалба с вх.№5107621/25.06.2018год. от адв.Б. срещу определение от 04.06.2018год. на СРС, 25-ти състав, постановени по същото гр.дело №60397/2016год., с което е оставена без уважение молбата от 13.04.2018год. на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Моли да се измени решението, в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за първоинстанционното производство за отхвърлената част от иска. Претендира и за разноски по частната жалба.

Постъпила е частна жалба с вх.№51007622/25.06.2018год. от В.В.Т.срещу определение от 04.06.2018год. на СРС, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, като моли да се отмени и да се постанови друго, с което се допусне изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят разноски за заповедното производство съобразно отхвърлителната част. Претендира за присъждане на разноски по частната жалба. С определение от 18.12.2018год. СРС, 25-ти състав по горепосоченото дело след като е върнато от въззивния съд за произнасяне по молба на адв. Т.за разноските е оставил без уважение молбата с вх.№5062047/13.04.2018год. на адв. Т.за изменение на решението по делото в частта за разноските за заповедното производство.

Постъпила е частна жалба с вх.№5010080/23.01.2019год. от В.В.Т.срещу определение от 18.12.2018год. СРС и с искане да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се присъдят допълнително сумата от 184,48лв.-разноски за заповедното производство на основание чл.38 от ЗА. Претендира за разноски по частната жалба.

Ответната страна по частните жалби е подала становище чрез адв. Г. за неоснователност на частните жалби.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск за сумата от 100лв. главница по договор за кредит, сумата от 16,50 лева - такса за ползване по т.2.5 от договора и сумата от 4.00 лева - административна такса за управление, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, доколкото дължи произнасяне по направените в жалбата възражения, въззивният съд намира за необходимо да добави следното:

Районният съд е бил сезиран от ищеца „П.Б.Ф.” АД с иск с правно основание чл. 422 ГПК, обоснован с наличието на издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 36402/2016 г., по описа на СРС. Твърди, че на 09.09.2015 г. страните сключили договор за заем от разстояние № 054014, съгласно който ищецът предоставил на ответницата заем в размер на 400лева, които последната следвало да върне в срок до 30 дни, заедно с дължимите според него 16,50лева – такса за ползване по т. 2.5. от договора и 4,00 лева – административна такса за управление на сделката по т. 2.6 от договора. При просрочие на заема счита, че му се дължи уговорената такса в т. 2.9., т.2.10., т.2.11., т.2.12., която в случая изчислява на 580,00 лева, както и сумата от 91,50лв.-такса за осъществено финансово консултиране по т.2.13 от договора. Поддържа, че посочените суми не са му заплатени, поради което моли съда да приеме за установено, че те му се дължат.

В подаденото възражение срещу издадената заповед по чл.410 ГПК ответникът Б.Л.П. е посочил, че не дължи изпълнение на  част от вземането и за  сума от 100лв.-главница, 16,50лева- такса за ползване, 4лв.-административна такса, 580лв.-такса при просрочие и 91,50лв. такса финансово консултиране, като изрично признава и неоспорва дължимостта на сумата от 300лв.-заемна сума по т.2.1 от договор за предоставяне на паричен заем от разстояние №054014/09.09.2015год.

С влязло в сила на 18.01.2017год. определение от 12.12.2016год. СРС, 25-ти състав, след като е прието, че във възражението на длъжника  се признава, че дължи сумата от 300лв. по договора за предоставяне на паричен заем от разстояние №054014/09.09.2015год., в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила, е върнал исковата молба за установяване дължимост на същата сума от 300лв.- част от главницата и представляваща заемна сума по т.2.1 от договор за предоставяне на паричен заем от разстояние от 09.09.2015год. и е прекратил производството по делото.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете, като смята, че  по делото не се установява да е сключен договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 054014/09.09.2015г. и Общи условия, както и заявява, че не е уведомяван от ищеца за изискуемостта на паричното задължение, като твърди, че не е получавал покана за доброволно изпълнение. Претендира за разноските по делото.

Първоинстанционният съд, за да уважи предявените искове само за сумата от 100лв.- главница по Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 054014 от 09.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 01.07.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 16.50 лева - такса за ползване по т.2.5 от договора и сумата от 4.00 лева - административна такса за управление на сделката по т.2.6 от договора  е приел, че е налице сключен договор за паричен заем от разстояние №054014 от 09.09.2015год. с оглед на това, че в него са възпроизведени подробно личните данни на ответника, в това число и банковата му  сметка, номер на лична карта, електронен адрес и телефон в представения договор, а също така  и с оглед на това, че по делото няма спор, че сумата от 400лв. е преведена на ответника именно с посоченото основание и получена от него, а така също и с оглед изричното заявено във възражението признание и неоспорване на дължимост на 300лв. по същия договор. Приел е, че ответникът не е доказал, че  изпълнил изцяло задължението си за връщане на заема в пълен размер, както и на сумите за такса за ползване на договора и за административна такса за управление на сделката. По отношение на претенциите за заплащане на сумите от 580лв.-такса за просрочие  и  от 91,50лв.-такса за финансово консултиране, същите са отхвърлени като първоинстанционният съд е приел, че клаузите с които е уговорено заплащането им са неравноправни и не се установява да е и извършено финансово консултиране от ищеца. В отхвърлителната част първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца е влязло в сила.

Съгласно цитирания  договор № №054014 от 09.09.2015год. „П.Б.Ф.” АД като заемодател е предоставил на Б.Л.П. като заемател сума в размер на 400,00 лева, която последния следва да върне в 30 дневен срок-09.10.2015год.,  заедно с уговорените такса за ползване в размер на 16,50,00 лева и административна такса за управление на сделката в размер на 4,00 лева. Не се оспорва по делото обстоятелството и е налице признание от страна на ответника, направено изрично в подаденото възражение от 17.08.2016год., срещу издадената заповед по чл.410 ГПК, в което изрично е заявено, че се признава и не се оспорва дължимостта на сумата от 300лв., представляваща заемна сума по т.2.1 от договор за предоставяне на паричен заем от разстояние с посочване на неговия номер и дата, а именно №054014/09.09.2015год., както и не се оспорва обстоятелството в тази връзка че с платежно нареждане от 09.09.2015год., в деня на договора е преведена на ответника  по негова банкова сметка ***. с посоченото правно основание по договор за заем с номер и дата. В тази връзка в предвид събраните по делото доказателства, обсъдени в съвкупност и при  съобразяване и на процесуалното поведение на ответника и изразеното във възражението му изявление, че  изрично признава част от задължението си от 300лв., представляваща заемна сума по т.2.1 от договор за предоставяне на паричен заем от разстояние с посочване на неговия номер и дата, а именно №054014/09.09.2015год., изрично цитирано във възражението, с оглед и на чл.175 ГПК, че направеното от страната или нейния представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, включително и  с оглед на представено доказателство за заплащане на сумата от 400лв. с посочено правно основание в документа по договор №054014/09.09.2015год. за паричен заем и което също не е оспорено от ответника и настоящия състав на въззивния съд приема, че между страните е налице договор за паричен заем от посочената дата и след като ищецът заемодател е предоставил паричните средства от 400лв. на заем при условията на приложения по делото договор за паричен заем от 09.09.2015год., в тежест на ответника е да докаже както, че е върнал получената сума изцяло, така и и възраженията си, че сумата е дадена, но на друго основание, както се сочи една във въззивната жалба. В тази връзка правилно и първоинстанционният съд е приел, че страните са обвързани от договор за предоставяне на паричен заем №054014 от 09.09.2015год., който е и цитирания в подаденото от ответника възражение и по който не е оспорил, че е получил сумата от 400лв. на 09.09.2015год., признава, че дължи връщане на 300лв., но не е доказал, че е изпълнил задължението си  и което е в неговата тежест, че е върнал и останалата част от 100лв., както и посочените такси от 16,50лв. - такса за ползване  и от 4лв.- такса за управление на сделката в размер на 4,00 лева , съгласно уговореното в договора. Поради което е основателна претенцията за заплащане на тези суми.

Неоснователни са доводите  във въззивната жалба, че  неправилно е прието, че е настъпила предсрочна изискуемост след като ответникът не е  уведомяван за това, тъй като първо такива изводи в обжалваното решение няма, а и в исковата молба ищецът се позовава на това, че паричния заем е даден за един месец и е следвало да се върне на 09.10.2015год., а заявлението е подадено на 01.07.2016год., респективно заповедта по чл.410 ГПК е   връчена на 27.07.2016год., като не се претендира и обезщетение за забава за минал период.

По изложените съображения и с оглед съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение в обжалваната му уважена част се явява валиден, допустим и правилен съдебен акт и като такъв следва да се потвърди.

По частната жалба с вх.№5107621/25.06.2018год. от адв.Б. срещу определение от 04.06.2018год. на СРС, 25-ти състав, постановени по същото гр.дело №60397/2016год., с което е оставена без уважение молбата от 13.04.2018год. на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и с която се иска да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за първоинстанционното производство за отхвърлената част от иска, настоящия състав на въззивния съд намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд в решението си правилно е определил разноските  с оглед на отхвърлената част от исковете, както и за прекратяване на първоинстанционното производство и е присъдил в полза на адв.Б. разноски от общо 341,86лв. за осъществената от нея правна помощ и които са в повече от дълижимите й след като е включил и разноски за заповедното производство, които не й се дължат, но в тази част няма оплакване от насрещната страна. За осъществената безплатна правна помощ съдът е съобразил както извършеното от адв. Б. в първоинстанционното производство, така и фактическата и правна сложност на делото и изхождайки от минималния размер на  адвокатско възнаграждение от 300лв. е определил възнаграждението и с оглед именно на отхвърлителната част от претенцията. Не са налице основания за присъждане на разноски и определяне на възнаграждение в по-висок размер от определения. В производството по чл.248 ГПК също така не се дължат разноски след като производството не е самостоятелно такова.

По частната жалба с вх.№5010080/23.01.2019год. от В.В.Т.срещу определение от 18.12.2018год. СРС и с искане да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се присъди допълнително сумата от 184,48лв.-разноски за заповедното производство на основание чл.38 от ЗА, настоящия състав на въззивния съд намира, че е частично основателна, тъй като в действителност адв. Т.е представлявал длъжника в заповедното производство, съгласно приложеното пълномощно и договор за осъществяване на безплатна правна помощ и с оглед на отхърлителната част от претенцията, съгласно първоинстанционното решение  следва да се присъдят разноски за заповедното  в размер на 30,75лв. и които са определени от съда като се изходи от  вида на производството, фактическата  и правна сложност и която в случая се състои в подаване на възражение  срещу заповедта по чл.410 ГПК и което може да е бланкетно и от общо 50лв. съобразно отхвърлителната част от претенцията_за 590лв. и за 91,50лв. се дължи в посочения размер. Не се дължат разноски на жалбоподателите в производството по чл.248 ГПК и в производството по обжалване на постановеното определение на СРС в частта за разноските.

С оглед изхода на настоящото производство разноски на въззивника не се дължат. Право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото същата не претендира такива, разноски не следва да й бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното, Софийският Градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 360915 от 14.03.2018 г., постановено по гр.д. № 60397/2016г., по описа на СРС, 25-ти състав, постановено по гр.д. №60397/2016г. в обжалваната  уважена част.

Решението в отхвърлителните части не е обжалвано и е влязло в сила.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№5107621/25.06.2018год. от адв.Б. срещу определение от 04.06.2018год. на СРС, 25-ти състав, постановено по  гр.дело №60397/2016год.

            ОТМЕНЯ определение от 18.12.2018год. на СРС, 25-ти състав, постановено по гр.дело №60397/2016год. и вместо него постановява: Допълва решение  от 14.03.2018год., постановено по гр.дело №60397/2016год. в частта за разноските, като  ОСЪЖДА „П.Б.Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО - район „Средец“, ул. „*******, със съдебен адрес:***, адв. В.Г.  да заплати на  адвокат В.В.Т., с ЕГН **********, член на САК, сумата от 30,75лв- възнаграждение  за оказана базплатна правна помощ по чл.38 ЗА за заповедното производство по гр.дело №36402/2016год., 25-ти състав, СРС.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.