Р Е Ш Е Н И Е №..................
град Свиленград, 17.12.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от
Съдията Административно наказателно дело №689 по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №57 от 06.10.2020 година на Кмета на
Община Свиленград, с което на Н.Г.Я.
с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.19 от Наредба №1 за
обществения ред на ОбС Свиленград на основание чл.42,ал.1
във вр.с. чл.47 от Наредба №1 за обществения ред на ОбС Свиленград е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 50лева .
Жалбоподателят Н.Г.Я. в законно предвидения срок
обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно.
Излага общи доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт,без да конкретизира
изрично такива. Твърди се още,че не бил извършил вмененото му нарушение.С оглед
на изложеното моли съда за пълна отмяна
на обжалвания акт. Алтернативно моли съда да намали размера на наложеното наказание,доколкото
според жалбоподателят била несправедливо определено.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Административно
наказващият орган/АНО/- Кмета на Община Свиленград, не изпраща представител .
По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на АНО, в което оспорва изложените в жалбата доводи ,като
счита така наложеното наказание правилно и определено в минималният му размер.
Претендира разноски по делото,като
представя списък на същите.
Районна
прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите
писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на разпитаният
по делото свидетели Г.Д.Г. и И.В.Х. се
установява, че на 17.09.2020година около 21,50ч. постъпило обаждане в дежурната
на РУ Свиленград,че в гр.Свиленград на
ул.Младост до бл.4 има лице,което
вика,хвърля камъни по деца и коли и псува гражданите ,поради което на
двамата свидетели било разпоредено да
проверяват сигнала. Г.Д.Г. и И.В.Х. веднага
пристигнали на място и установили,че
имало струпване на лица. По средата се
намирал жалбоподателя,който бил във видимо нетрезво състояние. Останалите
граждани след появата на двамата полицейски служители им обяснили,че именно
жалбоподателят е лицето което вика,псува и хвърля камъни по МПС и децата. И пред двамата свидетели жалбоподателят
продължил да се държи непристойно като отново викал и псувал,дори започнал да
уволнява. Полицейските служители разпоредили на лицето да представи личните си
документи,но същият категорично отказал да изпълни това им разпореждане,поради
което св.Г.Д.Г. и св.И.В.Х.,задържали
лицето и го закарали в РУ Свиленград,тъй като приели,че същият е извършил
множество нарушения в това число и на чл.19 от Наредба №1 за обществения ред на
ОбС Свиленград.
Там на място установили самоличността
на нарушителя
За така констатираното нарушение на
жалбоподателят бил съставен, предявен
акт за извършено административно нарушение с бл.№874630 от 17.06.2020г. в негово присъствие и в присъствието на св.И.В.Х.,
като жалбоподателят отказал да подпише акта, което
било удостоверено от Д.Т.И. с полагане
на подписа му.
Срещу Акта в законно установеният 3-дневен
срок не е постъпило възражение.
Въз основа на Акта е издадено
обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП
е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.19 от
Наредба №1 за обществения ред на ОбС Свиленград
,поради което и на основание чл.42,ал.1 във вр.с.
чл.47 от Наредба №1 за обществения ред на ОбС
Свиленград му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева .
Изложената фактическа
обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите,
обективирани в АУАН, се установява по категоричен
начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, свидетели – Г.Д.Г. и И.В.Х.
. С
тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания
на Г.Д.Г. и И.В.Х. , които са безпротиворечиви,
логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на
тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служител на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници
– писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на жалбоподателя.
С правна
преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства,
приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл.
84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите
се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.
Материалната компетентност на издателя на Кмета на
Община Свиленград, въпреки не се оспорва по
делото, а и последната се доказва съгласно разпоредбата на чл.47 от
Наредбата.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
в настоящия си състав достига до следните правни
изводи:
Преди всичко,
съдът намира жалбата за допустима, като подадена
от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59
ал.2 пр.І от
Разгледана по същество, жалбата се явява
частично основателна.
Извършвайки служебна
проверка за процесуалноправната законосъобразност
на атакуваното наказателно постановление, съдът не
констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото
НП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП.
Актовете са
издадени от компетентни органи,съгласно
чл.46 и чл.47 от Наредбата, в надлежната
форма, при спазване на процесуални
изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН.
В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно
ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението,
с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба.
Т.е. даденото
описание съответства на законовото изискване,
установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото
са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи
от твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването му и откриване на нарушението .
При издаването на Акта
и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Обжалването наказателно
постановление е законосъобразно
и от материалноправна страна.
Жалбоподателят е наказан за извършено
от него нарушение по чл. 19 от Наредба №1 за обществения ред на ОбС Свиленград.
Нормата на чл. 19 от Наредба
№1 за обществения ред на ОбС Свиленград,предвижда ,че
се забранява извършването на неприлични и непристойни действия, нарушаващи обичайните норми за морал и поведение
по улици, площади и други обществени места, както и неприлични изрази, оскърбително отношение и държане към гражданите и органите на властта
или скарване, сбиване на публични
места и други действия, с които се нарушава обществения
ред и спокойствие.
А съгласно
чл.42, ал.1 от Наредбата, на физически
лица, извършили на нарушение на
разпоредбите на Наредбата се налага глоба в размер до 5000 лв.
Съгласно §4. /нов Р-е
№708/24.06.2010 г./ „Обществени места”
по смисъла на чл.10, ал.4 от настоящата Наредба са всички места,
посочени в §1а на Допълнителните разпоредби на Закона за
здравето.
Съгласно пък последната § 1а. от
Закона за здравето-"Обществени места"
по смисъла на чл.
56 са всички места, които са
обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на
собствеността или правото на достъп,
включително и: а) обектите по § 1, т. 9, букви "б",
"г", "д", "е", "ж", "к",
"л", "о", "п" и "у";б)
аптеки, дрогерии и оптики;в) търговските обекти по смисъла
на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност; г) места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за
хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла
на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона
за туризма; д) предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни, заведенията за хранене и развлечения,
както и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи - туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско
обслужване; е) сградите, до които
всяко лице има достъп, включително
и административните учреждения
и други сгради, в които се обслужват
или имат достъп гражданите;ж) асансьорите и стълбищните клетки на всички
видове сгради и др.;з) транспортни средства за
обществен превоз - влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролейбуси, метровлакове, микробуси на маршрутни таксиметрови
линии, пътнически таксиметрови автомобили и транспортни средства със специално предназначение
- санитарни автомобили за болни; и) площадките
за игра.
"Непристойни действия"
са онези, които са неприлични, безсрамни,
които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на
неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези
действия се съзнава както от
дееца, така и от други лица,
на които са станали достояние.
Т.е да е налице извършено нарушение по
чл.19 от Наредба №1 следва деецът на обществено място да извърши неприлични или непристойни действия, нарушаващи обичайните норми за морал
и поведение ,пряко насочени към гражданите и органите на властта ,
като в резултат на тези действия се нарушава обществения ред и спокойствие.
В настоящия
случай жалбоподателят не сочи и не
представя доказателства за фактическа обстановка,
различна от тази, описана в АУАН и НП.
Не се оспорват с конкретни доводи описаните в АУАН и НП факти, сочещи на
извършено нарушение по Наредба № 1 за обществения ред на община Свиленград от жалбоподателя.
Съобразно горепосочено,съдът
прием,че улиците безспорно се явяват обществено място по смисъла
на /§ 1а.
от Закона за здравето,а и не се оспорва от страна на жалбоподателят,че
на посочената в НП дата и час същият се е намирал на улица Младост,№4,съгласно
приобщените по делото свидетелски показания.
Безспорно е ,че също действията на
жалбоподателя ,изразяващи се в викане,хвърляне на камъни и т.н. са непристойни и неприлични като тези му действия са станали
достояние на множество лице,които са
били възмутени от това му поведение,поради което са подали сигнал в дежурната
на РУ Свиленград,което се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
Безспорно е ,че в
резултат на тези действия на жалбоподателят се нарушава обществения ред и спокойствието
на гражданите и обществото,като последното е довело до посещение на двамата
свидетели и последвалото задържане на нарушителя в резултат на подадения
сигнал.
Поради гореизложеното,съдът приема,че
от обективна страна на сочените в НП дата и време
- 17.06.2020 година
- в 21.50 часа,
жалбоподателя в разрез със забраната въведена в
чл.19, от Наредбата
на улица
Младост ,бл.4 в гр.Свиленград е извършил действия ,които по
своя характер са неприлични и непристойни, нарушаващи обичайните норми за морал и поведение
,като по този начин и с изпозването
на викове
и хвърляне на камъни и т.н.,същият е демострирал оскърбително отношение и държане към гражданите на публично място, с което е нарушил обществения ред и спокойствие на последните.
Авторството на деянието се установява по безспорен
начин от показанията на свидетелите Г.Д.Г. и И.В.Х..
Вмененото нарушение
се явява съставомерно и от субективна страна. Същото е извършено виновно, при евентуален
умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици. Жалбоподателя е съзнавал, че с действията си нарушава обществения
ред на улица Младост,която са явява обществено
място , с
използването на викове и псувни и т-н., пряко насочени към присъстващите
граждани,като по този начин нарушава обичайните норми
за морал и поведение от там и
нарушава спокойствието на останалите граждани.
Правилно е ангажирана
административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл. 42, ал.1, от Наредбата за извършеното нарушение
по чл.19 от Наредбата .
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено по вида си, но не и по размера
си.
При индивидуализацията
на наказанието АНО не е посочил
основанията си за да го
наложи в посочения размер, предвиден от разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по
делото не се констатира наличие на влязъл в сила акт за друго
идентично нарушение. Отегчаващи отговорността обстоятелства, не се установиха. Не са налице в преписката
доказателства за финансовото положение на жалбоподателя, за да се наложи
административното наказание „Глоба”
в посочения размер. Предвид изложеното, размерът на
наказанието следва да се намали от
50лева на 20лева. Предвид изложеното Съдът намира, че Жалбата е
частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Глоба” от 50 лв. на 20 лв.
Така редуцираният размер на
наказанието, Съдът намера за правилен
и необходим за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Досежно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки
за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането
на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ
по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити
на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административно нарушение, процесното
деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален
характер – за съставомерността му не е предвиден и не
се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само
на смекчаващи, но и на отегчаващи обстоятелства. В случая с този ефект следва
да се отчете, че поведението на жалбоподателят е било насочено към деца и
МПС,което отегчава неговата отговорност. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28
от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е
издадено НП.
По
разноските:
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на на
АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение,а от страна на
жалбоподателят такива не се претендират.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От изложеното следва, че в полза
на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
Основателно е искането, направено
от страна на АНО, за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 80
лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не
е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по
това дело се състоеше в представяне на писмено
становище по делото, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо.
С оглед изхода на делото и
обстоятелството, че НП следва да бъде изменено/жалбата е частично
основателна, що се отнася размера/, следва в полза на АНО да се присъдят разноски в размер на 32 лв.
По отношение на Решението в
частта за разноските жалбоподателят не би могъл да се иска изменение, тъй като по
делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №57 от
06.10.2020 година на Кмета на Община Свиленград, с което на Н.Г.Я. с ЕГН ********** *** за
нарушение на чл.19 от Наредба №1 за обществения ред на ОбС
Свиленград на основание чл.42,ал.1 във вр.с. чл.47 от
Наредба №1 за обществения ред на ОбС Свиленград е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева
като НАМАЛЯ размера на
административното наказание „ГЛОБА“
от 50 лв. на 20/двадесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Н.Г.Я. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
СВИЛЕНГРАД със седалище и адрес на управление: гр.Свиленград,бул. „България“ 32, 6500 Център,, представлявана от кмета Анастас Валентинов Карчев , сумата от 32 лв.,
представляваща част от извършени от последното разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................