О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 471 04.06.2019
година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на …….четвърти
юни……….....……… две хиляди и деветнадесета
година
в
закрито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…………………………………………………….
И прокурора …………………………………………………………..………
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………………………..
Въззивно гражданско дело № …….….. 315……. по описа за
2019 година,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 274
ал. 1 т. 2 вр. чл. 262 ал. 2 и 3 във връзка с чл. 436 ал. 4 от ГПК.
Жалбоподателят Районен съд - Асеновград,
представляван от административен ръководител - председател И.Ш. е останал
недоволен от разпореждане от 11.02.2019 год. на държавен съдебен изпълнител
/ДСИ/ при Районен съд – Хасково, с което е върната жалба вх. № 840/14.01.2019
година против постановление на ДСИ от
03.01.2019 година за прекратяване производството по изп.дело № 448/2018
година по описа на СИС при РС-Хасково на основание чл. 433 ал. 1 т. 6 ГПК -
поради неотстраняване на нередовността, изразяваща се в невнасяне на държавна
такса за образуване на изпълнителното дело. Прави се искане за отмяна на
атакуваното разпореждане и за връщане на делото на ДСИ за администриране на
жалба № 840/14.01.2019 година.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по изп.дело № 448/2018 година
по описа на СИС при РС-Хасково е
образувано след изпращане по подсъдност на възлагателно писмо от РС-Асеновград,
с което на държавния съдебен изпълнител е възложено събирането на вземания
срещу длъжника М.К. ***, както следва: сумата 269 лева – държавна такса в полза
на бюджета на съдебната власт; сумата 600 лева в полза на бюджета на съдебната
власт за възстановяване на направените от РС-Асеновград разноски за правна
помощ; сумата 5 лева – държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт за
издаване на изпълнителен лист. Видно от приложения към възлагателното писмо ИЛ,
сумите са присъдени с влязло в законна сила Решение № 426/19.10.2018 година,
постановено по гр.д. № 2599/2017 година по описа на РС-Асеновград. Още с
възлагателното писмо взискателят е заявил позицията си по повод държавните
такси и такси за изпълнение, а именно – заявил е, че на основание чл. 84 т. 1
т. 1 ГПК се счита освободен от внасянето им.
ДСИ при РС-Хасково не се е съгласил с това становище на взискателя и с
разпореждане от 05.12.2018 година е оставил искането на РС-Асеновград за
образуване на изпълнителното производство без движение. Указал е на взискателя да
внесе държавна такса в размер на 24 лева за образуване на изпълнителното дело,
както и такса в размер на 60 лева за цялостно проучване имущественото състояние
на длъжника.
Очаквано, взискателят РС-Асеновград не е внесъл посочените от ДСИ такси в
предоставения му срок. Поради това, с постановление от 03.01.2019 година ДСИ е
прекратил производството по изп.дело № 448/2018 година на основание чл. 433 ал.
1 т. 6 ГПК.
Взискателят, останал недоволен от прекратяване на изпълнителното
производство, е атакувал постановлението с
жалба вх. № 840/14.01.2019 година. С разпореждане от 22.01.2019 година
ДСИ е оставил жалбата без движение с указание за внасяне на: държавна такса по
чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по
сметка на Окръжен съд – Хасково - 25 лева (за обжалване постановлението за
прекратяване), както и такса по чл. 35
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка
на РС-Хасково – 12 лева (за изготвяне копие на изпълнителното дело).
Отново не е последвало изпълнение указанията
на ДСИ, поради което, с атакуваното
разпореждане от 11.02.2019 година, ДСИ е постановил връщане на жалба вх. №
840/14.01.2019 година.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
Частната жалба от взискателя в
изпълнителното производство против връщане на негова жалба срещу действията на
ЧСИ е допустима. Тя е подадена срещу обжалваем акт, от лице, което разполага с
право на такава жалба и е депозирана в установения в закона срок. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 4 ГПК, в настоящия казус са приложими правилата по чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК.
Следователно, подадената срещу действията на съдебния изпълнител жалба се
връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. В случая е
безспорно, че жалбоподателят не е внесъл изисканите от него държавни такси по
чл. 16 и чл. 35 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт, като основният спор е за това – явява ли
се невнасянето на тези такси основание за оставяне на жалби по чл. 435 ГПК без
движение, а впоследствие – и основание за връщане на жалбата. Съдът в настоящия
си състав дава положителен отговор на този въпрос.
Предмет на настоящото производство не е пряко
правилността на постановлението на ДСИ от 03.01.2019 година. Но тъй като с него
се засягат базовите въпроси, от отговорите на които зависи дали взискателят
следва да се счита освободен от заплащането на такси за цялото изпълнително
производство, включая съдебните проверки на действията на съдебния изпълнител,
налага се още тук да се обсъди – какъв е характерът на предявеното за
принудително събиране вземане и дава ли то основание за приложение на чл. 84
ал. 1 т. 1 ГПК за цялото производство.
Безспорно
е, че жалбоподателят е със статут на
държавно учреждение по смисъла на чл. 84 т. 1 предл. 2-ро от ГПК. Спорът в
настоящия казус е дали вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е
поискано образуване на изпълнително дело, представлява публично държавно
вземане или частно такова и от тук – дали молителят е освободен или не от
заплащане на ДТ на основание цитираната по-горе правна норма. Отговорът на този
въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 162 от ДОПК, в ал. 2 от който текст
изчерпателно са изброени публичните
държавни вземания, в кръга от
които обаче вземането за съдебни разноски – възнаграждение на адвокат за
предоставена правна помощ не е визирано. Поради това и на основание ал. 4 от
цитирания законов текст, същото следва да се приеме, че има характер на частно
вземане. От тук е изводът, че за събирането му по принудителен ред молителят не
е освободен от внасяне на държавни такси и такси за извършваните от ДСИ
действия, дължими на основание Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК. В случая вземането за съдебни разноски за предоставена
правна помощ, присъдени с влязло в законна сила решение в полза на
жалбоподателя, притежаващ статут на държавно учреждение, не може да бъде
определено като публично такова по смисъла на чл. 162 ал. 2 т. 6 от ДОПК,
затова защото същата визира само тези вземания по влезли в сила актове, но само
за публичните такива, изброени в т.1 – 9, в които вземането за разноски не е
посочено. Обстоятелството, че изпълнителният лист обективира вземане на
жалбоподателя и за ДТ, явяващо се публично държавно такова, не обуславя извод в
противна насока, доколкото с молбата за образуване на изпълнително производство
е направено и искане за събиране на частно държавно вземане – разноски за правна
помощ, което жалбоподателят е продължил да поддържа и след като искането му за
образуване на изпълнително дело е било оставено без движение. При това
положение при проверка редовността на искането, правилно съдебният изпълнител е
констатирал, че се дължи ДТ за образуване на изпълнително дело, невнасянето на
която въпреки указанията, дадени с разпореждане от 05.12.2018 година, надлежно
съобщени на жалбоподателя, е обусловило
връщането му.
И
тъй като обжалването на действията на ДСИ е производно от самото действие - в
случая прекратяване на изпълнителното дело поради нетстраняване на нередовности
на възлагателното писмо, то следва да бъде подчинено на същите правила относно дължимостта
на таксите. Следователно, тъй като в изпълнителното производство взискателят
РС-Асеновград не е освободен от внасяне на такси, няма причина да не ги заплати
за подадена частна жалба против връщането на жалба № 840/14.01.2019 година.
Това се отнася както за държавна такса за разглеждане делото от съда, така и за
такса към бюджета на РС за изготвяне на копие от изпълнителното дело.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи за нередовност на жалба
вх. № 840/14.01.2019 година, изразяваща се в невнасяне на ДТ и постановявайки
връщането й, действията на съдебния изпълнител се явяват правилни и законосъобразни, поради което
подадената срещу тях жалба вх. № 1861/21.02.2019 година следва да се остави без
уважение.
Мотивиран така, съдът
О п р е д
е л и:
Оставя без уважение частна жалба вх. № 1861/21.02.2019 година, подадена
от Районен съд – Асеновград, представляван от административен
ръководител-председател И.Ш. против Разпореждане от 11.02.2019 година на държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – Хасково по
изпълнително дело № 448/2018 година по описа на СИС при РС-Хасково, с което е
върната жалба вх. № 840/14.01.2019 година срещу прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 6 ГПК.
Определението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.