Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 21.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора КРЕМЕНА КОЛИЦОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. №
13 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по
чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания),
във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба
от „ Рига Палас” АД чрез процесуалния представител против решение № 875/02.12.2019 г.,
постановено по АНД № 1510/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено
наказателно постановление № 2019-0048608 от 19.06.2019г. на Директор РД към ГД
„Контрол на пазара” към КЗП. С потвърденото НП на касатора на основание чл.206
от Закона за туризма за нарушение на чл.114 т.1 от Закона за туризма/ЗТ/ е
наложена имуществена санкция от 1000лв.
Като
касационно основание се сочи допуснато нарушение на материалния закон при
оценка за приложимостта по чл.28 ЗАНН. Твърди се, че неправилно въззивната
инстанция приела за неприложима посочената норма като не е взето предвид ,че
нарушението е за първи път, обектът е работил само един ден без удостоверение
за временна регистрация, като същевременно
е подало преди изтичане на предходно удостоверение заявление за
категоризация в МТ от 03.05.2019г. и нарушението е отстранено преди издаване на
АУА/ НП и не са настъпили вреди за потребителите
Ответникът по касационната жалба – РД-
Русе към КЗП е депозирал писмен отговор за неоснователност на жалбата. В него
се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер н 80 лв. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
От
фактическа страна въззивната инстанция е
приела, че на 08.05.2019 г. при извършена проверка в„Гранд
Хотел Рига”, категория 4 звезди, с капацитет от 145 стаи и 226 легла, при
настанени туристи ,стопанисвано от касатора
„Рига Палас” АД и притежаващо
Удостоверение за категоризация с № РК- 09- 9561, издадено от Министерство на
икономиката и енергетиката, но валидно до 07.05.2019 г. е налице нарушение
по чл.114 т.1 от Закона за туризма, тъй като касаторът нямал издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране и реално не бил категоризиран, а предоставял
хотелиерски туристически услуги в туристически обект. Приел е за безспорно, че
касационният жалбоподател е бил в процедура по издаване на нов документ за
категоризация на база заявление от 03.05.2019г. до МТ, орган извършващ
категоризацията, но е представил временно удостоверение за категоризация от
деня следващ проверката – 09.05.2019г, издадено от Община Русе, валидно до
09.08.2019г. Приел е за осъществен
състава на чл.114 ал.1 ЗТ , според който текст лицата, извършващи хотелиерство
и/или ресторантьорство в туристически обекти, посочени според ЗТ, предоставят туристически услуги в
категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране. Счел е за неприложим „
маловажния случай” по чл.28 ЗАНН поради това ,че „не се намират фактически обстоятелства,
които да го отличават от други идентични такива”.Посочил е ,че ЗТ е предвидил изрично възможност при открита
процедура по категоризиране, лицата да се снабдят с временни удостоверения,
като така се цели обезпечаването на правомерната им дейност, засягаща правата и
интересите на неограничен брой трети лица. Счел е ,че последващите действия на
касатора по набавяне на такова временно
удостоверение са проекция и следствие от извършената проверка и се е позовал на
капацитета леглови потенциал .
Решението е неправилно.
В касационната жалба не се
оспорва факта на нарушението, но се твърди незаконосъобразност на въззивното
решение, като се излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба по
отношение на приложението на чл.28 ЗАНН и несъгласие с противния за това извод.
Съгласно чл. 114, т.1
от ЗТ, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в
туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят
туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е
издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. При
това, не е спорно между страните, че в обекта, стопанисван от касатора – хотел
„ Рига” е осъществявана туристическа дейност – хотелиерство съгласно чл. 3, ал.1,
т.2 от ЗТ. Същевременно, съобразно чл. 111, ал. 1 от ЗТ, хотелиерство или ресторантьорство на
територията на Република България се извършва само в категоризирани по ЗТ туристически обекти, като според чл. 114, т.1
от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в
туристически обекти по чл. 3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят
туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е
издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Няма
спор,че обекта до деня на проверката е бил категоризиран съобразно изискванията
на ЗТ и е бил в процедура за нова/
продължена категоризация по чл.129 ЗТ. Действително това, че е имало започнала
процедура по категоризация, би могло да даде право на лицето да извършва
дейността само ако за обекта е било издадено временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране, и в тая насока по делото има твърдения и
доказателства, че е бил издаден такъв документ, удостоверяващ именно наличието
на такава процедура.Липсват законови основания за възприемане на довода на въззивния
съд за липсата на предпоставки нарушението да се квалифицира като „маловажен
случай”
В тази връзка
настоящият състав намира посочените касационни основания на жалбоподателя за
основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо, но неправилно. При постановяване на съдебното решение съдът
е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. При
правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на оспореното пред
него НП, мотивирайки се за неквалифицирането като нарушението като „маловажно”,
противно на установените обстоятелства
само на база легловия потенциал, при липса на данни за други нарушения,
незабавното отстраняване на допуснатото, при открита административна процедура
пред друг орган за категоризация и при лапса на даннни за нарушени потребителски
права.
В разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК. В тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., Общото събрание на Наказателната
колегия на ВКС категорично се е произнесло, че преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Разпоредбите на ЗАНН (чл. 6,
12,
27,
28)
налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. В този смисъл настоящият състав счита, че преценката на въззивния
съд за немаловажност на деянието е в противоречие с материалния закон, каквото
оплакване е релевирано в касационната жалба. В ЗАНН не е предвиден законов
критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Съгласно чл. 93, т. 9
от ДР на Наказателния кодекс, "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. В обхвата на "вредните последици" се
включват както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени
последици, както и такива, които нямат имуществен характер. В тази връзка не се
споделят изводите на решаващия състав,
че в процесния казус не е било налице основание тази разпоредба да бъде
приложена от АНО/съда. Макар деянието формално да осъществява признаците на
административно нарушение, съобразявайки установените от районния съд
обстоятелства, неговата обществена опасност е с много ниска степен. В случая са
налице множество смекчаващи обстоятелства и нито едно утежняващо. Според
данните от преписката констатираното нарушение е изолиран случай в търговската
практика на касатора. Няма данни за други нарушения на ЗТ, проверката не е
извършена по оплакване или жалба на потребител, липсват и вредни последици.
Нарушението е отстранено след проверката, а АУАН за отстраненото нарушение е
съставен 10 дни по-късно ,при възможностите, които не се отричат от АНО по
чл.28 ЗАНН, а санкцията е наложена повече от месец след проверката при налични
данни за издадено временно удостоверение и въпреки това АНО се е позовавал на
данни при отстранено нарушение.Във връзка с горните обстоятелства описаното в
АУАН и НП административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл. 114, т. 1 от ЗТ, както и че предвиденият дори минимален
размер на санкцията се явява несъразмерно тежък на извършеното нарушение.
Предвид така установеното, контролните органи е следвало да предупредят
търговеца писмено или устно, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложена имуществена санкция, и едва при последваща проверка и при ново
констатиране на същото нарушение, да му бъде наложена санкция с необходимия
ефект. Такова предупреждение в процесния случай несъмнено би изиграло
предупредителния и възпитателния ефект по чл. 12 от ЗАНН. Приемайки обратното в обжалваното решение изводът на РРС за обоснованост и
законосъобразност на НП е неправилен и в противоречие на материалния закон. В
този смисъл решението следва да се отмени и вместо него да се отмени и
потвърденото НП
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
І-во, предл. І-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 857/02.11.2019 г., постановено по АНД № 1510/2019
г. по описа на РРС и вместо него
постановява :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2019-0048608 от
19.06.2019г. на Директор РД към ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на „
Рига Палас”АД на основание чл.206 от
Закона за туризма за нарушение на чл.114 т.1 от Закона за туризма/ЗТ/ е
наложена имуществена санкция от 1000лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.