Разпореждане по дело №38/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

С Определение № 599/01.07.2010 г. по Г. д. № 150/09 г. Златоградски районен съд е прекратил производството по делото на основание чл. 299 ал. 2 от ГПК.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът О. – Н. с оплаквания, че е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по същество на предявения иск. В частната жалба се излагат доводи, че неправилно районният съд е приложел разпоредбата на чл. 299 ал. 2 от ГПК, тъй като с решението по В. Г. д. № 712/07 г. на ОС – С. е отхвърлен иска ищецът да бъде признат за собственик на процесния имот, като искът се е основавал на давностно владение и акт за публична общинска собственост, а настоящия иск се позовава на Решение № 61/29.02.2008 г. на Общински съвет – Н. въз основа на което решение О. – Н. е собственик на процесния имот. Сочи се, че Решение № 61/29.02.2008 г. на Общински съвет не е било разглеждано и не е служило като доказателство по В. Г. д. № 712/07 г. Т.е. в случая не е налице тъждество между предмета на спора по двете дела. Твърди се, че липсата на тъждество в предмета на спора следва да се установи от съдържанието на отделните искови молби, което съдържание на буди никакво съмнение, че е налице различие както в основанието на исковите претенции, така и разликата в петитумите им.

Писмен отговор от другите страни в срок не е депозиран.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в срок /на 09.07.2010 г. е връчено определението, жалбата е депозирана на 15.07.2010 г. - клеймото на пощенския плик/ – в законния едноседмичен срок/, от надлежна страна, ДТ не се дължи, а по същество съдът съобрази следното:

По Г. д. № 91/06 г. на РС – Златоград, преобразувано в Г. д. № 116/07 г., е предявен иск да бъде признато за установено по отношение на ответниците „. Г. Е. /Л./ и Р. Ч., че О. – Н. е собственик на процесния имот, както и да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че процесния имот, върху който е насочено принудително изпълнение по изп. д. № 21/06 г. на СИС при РС – Златоград за събиране вземане на взискателя Р. Ч., не принадлежи на длъжника по това дело „. Г. Е. /.. Исковата молба се основава на актуване на имота като общинска собственост и на давностно владение.

Искът по Г. д. № 150/09 г. се основава както на съставен акт за публична общинска собственост, така и се позовава на Решение № 61/29.02.2008 г. на Общински съвет Г. Н..

Няма спор, че е налице тъждество както относно процесния имот, така и относно страните по двете дела.

По Г. д. № 91/06 г. са предявени два иска при условията на кумулативност – иск по чл. 97 от ГПК /отм./ да бъде признат ищецът за собственик и иск по чл. 336 ал. 1 от ГПК /отм./ – да бъде признато за установено, че длъжникът по изп. д. № 21/06 г. „. Г. Е. /. не е собственик на процесния имот.

По Г. д. № 150/09 г. е предявен иск по чл. 440 ал. 1 от ГПК - да бъде признато за установено, че длъжникът по изп. д. № 21/06 г. „. Г. Е. /. не е собственик на процесния имот. Както е посочено в обжалваното определение, искът с правно основание чл. 440 ал. 1 от ГПК

е идентичен с иска по чл. 339 ал. 1 от ГПК /отм./. По Г. д. № 150/09 г. иск за признаване право на собственост на О. – Н. спрямо процесния имот не е предявен. При липса на такъв иск решението по това дело не би могло да формира сила на присъдено нещо по отношение претенцията на ищеца за собственост на процесния имот. Щом това е така не би могло да се приеме, че настоящото производство е предявено на ново придобивно основание – решение на ОбС – Н. докато в предходното производство е предявено друго придобивно основание – актуване на имота като публична общинска собственост и давностно владение. Основанието, което сочи ищеца, на отрицателния иск по чл. 440 ал. 1 от ГПК е, че длъжникът „. Г. Е. /. не е собственик, тъй като общината е собственик. В този смисъл няма промяна на основанието на иска по чл. 440 ал. 1 от ГПК.

Освен горепосоченото, въззивният съд констатира, че изп. д. № 21/06 г. е прекратено на 23.03.2010 г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК – с Протокол от 16.06.2009 г. взискателката Р. Ч. е обявена за купувач на процесния имот; с Постановление от 05.10.2009 г. имота е възложен на взискателката Ч., която с Протокол от 20.11.2009 г. е въведена във владение на имота. Поради това в течение на производството за ищеца е отпаднал правния интерес от водене на иск по чл. 440 ал. 1 от ГПК, който иск е допустим само при висящо изпълнително производство /за разлика например от хипотезата по чл. 499 от ГПК/, с оглед използвания в текста на чл. 440 ал. 1 от ГПК израз „върху което имущество е насочено изпълнението” /а в чл. 499 ал. 1 от ГПК – „продадения имот”/.

Предвид гореизложеното производството по делото законосъобразно и обосновано е прекратено като недопустимо, поради което Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 599/01.07.2010 г. по Г. д. № 150/09 г. на Златоградски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.