Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр. Русе, 05.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦЕВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 458 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопорцесуалния кодекс (АПК), във
връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „СЛЪНЧЕВО
АЛБИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Писанец,
обл.Русе, ул.“Стара планина“ № 14, представлявано от управителя А.И.Р., срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане № 18/311/00796/3/01/04/01 на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С оспорения акт на
основание чл.
46, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 30/ 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Разнообразяване към неземеделски дейности"
от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. (Наредба
№ 30/2008
г.), чл. 8. 1, въввр. с чл.
4. 12 и чл. 4. 18 от Договор № 18/311/00796 от 05.11.2014 г., т.30 и т. 18 от „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27 ал. и ал. 7 от ЗПЗП
по мерките на ПРСР 2007-2013г.“, чл.
59, ал. 1 и ал.
2 от АПК, както и на основание чл.
162 ал. 2
т. 8 и т. 9, във вр. с чл. 165 и чл.
166 от ДОПК,
на дружеството е определено окончателно подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 58 592.19 лв., ведно с лихва, считано от
датата, следваща датата на изтичане на 14 дневен срок за доброволно плащане от
връчването на акта.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен,
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Наведени са доводи
за издаване на акта след изтичане на преклузивните срокове, както и за
немотивирането му. Изложени са и съображения за неправилно приложение на
Правилата за определяне на размера на подлежащта за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушение на чл. 27 ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по
мерките от програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г. Сочи се, че
при реално отпусната три пъти по-малка субсидия от първоначално предвидената,
при определяне оценкатана изпълнението на бизнес плана следва да се има за база
именно реално отпуснатата помощ. Счита, че изпълнението на биизнес плана е над
90 %, което не налага възстановяване на субсидията.
В представени писмени бележки, чрез процесуален
представител адв.Т.Б. ***, се поддържат изложените в жалбата аргументи, като ги
доразвива. Подробно аргументира становище за допуснато съществено нарушение на
изискванията за форма на административния акт, като счита, че в случая е
следвало да намери приложение реда за издаване на решение за финансова корекция
по чл. 70 ал. 1 т.1-9 ЗУСЕСИФ. На следващо място прави обстоен анализ на целта
на инвестицията както с оглед на конкретната Мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007 -2013 г., подкрепана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), по която
жалбоподателя е кандидатствал за финансово подпомагане, така и с оглед на
реалното изпълнение на инвестицията.
Иска се съдът да отмени оспорения административен акт, както
и да присъди сторените в производството разноски, за които представя списък.
Ответникът
– Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" – София се представлява от
адв.В.н. от САК, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна. Представя подробни писмени бележки. Претендира разноски, за
които представя списък.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
На 05.11.2014 г.
жалбоподателят, в качеството на ползвател, сключил Договор № 18/311/00796 с ДФ
"Земеделие"(л. 37-44 от преписката) с Държавен
фонд "Земеделие" – София, по силата на който да му бъде предоставена
безвъзмездна финансова помощ по мярка 311
"Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони,
за извършване на дейностите, заявени за финансиране с внесения от дружеството
проект № 18/311/00796 от 13.05.2013 г., а именно "Ремонт и
медорнизация н акъща за гости „Вила Слънчево“ в поземлен имот с идент.№ 000994,
местност „Ветовски път“, с.Писанец, община Ветово, област Русе". Съгласно договора ДФЗ предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ в размер на до 70% от одобрените и реално
извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 18/311/00796 от 13.05.2013 г. по подадено
заявление.
Първоначално
одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е
в размер на 317 983.90
лв. въз основа на представените от дружеството-ползвател на етап кандидатстване
със заявлението документи: таблица за одобрените инвестиционни разходи, бизнес
план и т. н. Тази сума е посочена в т. 2. 1 от договора. Предвидено е, ако
одобрената сума надхвърля реално направените разходи, фондът да изплати сума в
размер до 50% от реално извършените и доказани разходи, а когато одобрената
сума надхвърля реално направените разходи, фондът ще изплати сума в размер до
70% от реално извършените и доказани разходи. Съгласно т. 2. 5 и т. 4. 7
окончателният размер на помощта се определя от фонда след представяне на всички
изискуеми съгласно Наредба № 30/11.08.2008
г. документи за направените инвестиционни разходи.
Самият одобрен
проект, включващ и бизнес план (л. 302-353
от преписката),
предвижда извършване на инвестиция в размер на 523 106.00 лв. и включва обновяване и
модернизиране на къща за кости „Вила Слънчево“, разходи за закупуване на
оборудване, за мебели и градински аксесоари, за монтаж на модулен басейн и за транспортно средство.
При сключване на
договора, от таблица за одобрените разходи по проект с ИД 18/311/00796(л. 43 от преписката), е видно,
че претендираната сума за финансиране е редуцирана, като одобрените за
финансиране разходи възлизат на 454 262.71 лв. За тях е одобрена посочената в т. 2. 1 от договора
субсидия от 317 983.90
лв.
В последствие, по икане на жалбоподателя, са
сключени Анекс I от 08.09.2015
г. (л.45-46 от преписката) и Анекс III от 09.12.2015 г. (л.56 от преписката) към този договор,
като е изменена т. 2.1 – сумата на първоначално одобрената субсидия е намалена
първоначално на 255 894.71 лв., а след това на 88 423.22 лв.
Въз основа на
подадена от дружеството заявка за плащане № 18/311/00796/3/01 от 16.10.2015 г. (л. л. 18-25 от преписката), по
проекта е било извършено плащане на стойност от 58 592.19 лева на дата 16.12.2015 г., което не се
оспорва от страните по делото.
При извършване в периода 18.06.2019 г. – 25.06.2019 г. на извънредна проверка на място въз
основа на Заповед № 373871/17.06.2019 г. на началника на
РТИ – Разград (л. л. 230-231
от преписката) е било установено неизпълнение на задължения, съгласно одобрения
бизнес план с договор № 18/311/00796 от 05.11.2014 г., а именно:
В представения и
одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови
показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е
договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него.
При проверката на
място, въз основа на представените документи за три пълни финансови години –
2016-та, 2017-та и 2018-та, както и за периода 01.01.-31.05.2019 г., било установено
изпълнение на бизнес плана средно аритметично за три пълни години в размер на 16.55% от заложените приходи.
Конкретните стойности, въз основа на които била извършена оценката на
изпълнението на одобрения бизнес план били следните: за 2016-та финансова
година залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната
дейност били 112 000 лева, а съгласно
резултатите от проверката на място след запознаване с всички представени
документи, било установено, че реализираните приходи от субсидираната
дейност са 30 532.11 лева, което
съставлява 27.26 % изпълнение на одобрения бизнес план (БП); за следващите финансови
години – 2017-та и 2018-та години заложените в бизнес плана приходи от субсидираната
дейност били
в размер на 140 000
лева за всяка година,
а съгласно резултатите от проверката през 2017 г. били реализирани продажби в размер на
33 517.61 лв., което съставлява 23.94 % изпълнение на одобрения БП и през
2018 г. – продажби в размер на 820.48
лв., което съставлява 0.59 % изпълнение на одобрения БП При така установеното реалното
изпълнение на приходната част от одобрения към проект № 18/311/00796 от 13.05.2013 г. бизнес план
средно за три последователни пълни финансови години било 16.55 %, което било под 20 % от заложените
приходи.
Освен
това съгласно представения и одобрен с договора БП е залегнал и ангажимент за
разкриване на три работни места, както следва – 1 бр. управител, 1 бр.
административен и 1 бр. производствен персонал за първите три прогнозни години.
При проверката на място е било установено, че за периода от изплащане на
субсидията до 19.06.2019 г. (т.е. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.) не са наемани
допълнителни лица съгласно одобрения БП. От прегледа на финансово-счетоводните
и отчетни документи е пбило констатирано, че и за трите години е било
извършвано и поддържано осигуряване за 1 бр. средно годишно заето лице.
За резултатите от
проверката бил съставен контролен лист (л. л. 232 - 249 от преписката), в който са отразени
констатациите от проверката. В него е отразено, че ползвателят не е реализирал
прогнозните стойности на приходи от субсидираната дейност и за осигуряване на три постоянни
работни места,
заложени в БП, като
за документиране на този извод на проверяващите бил създаден отделен работен лист
(л. 248 от
преписката). Проверката била извършена в присъствие на представляващия
жалбоподателя.
С писмо изх. №
01-2600/6486 от 25.10.2019 г. (л. л. 10 - 14 от преписката) на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството-жалбоподател
било уведомено за откриването на производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане. В писмото подробно били изложени
мотивите на административния орган, поради които той счита, че следва да бъде
издаден административния акт. В т. 1 са посочени приходите от субсидираната дейност, заложени от земеделския
производител в бизнес плана за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., които са съпоставени
с реализираните от жалбоподателя приходи за същия период, а в т. 2 е посочено неизпълнението на поетия
ангажимент в БП за поддържане на постоянна годишна заетост от общо три работни
места. Прието
е, че посоченото неизпълнение на финансовите показатели и на ангажимента
за поддържане на постоянна годишна трудова заетост на одобрения бизнес план представляват неизпълнение на т. 4.12 и т. 4. 18 от договора за предоставяне на безвъзмездната
финансова помощ и нарушения на чл. 16 ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008
г. С оглед на това в уведомителното писмо се
посочва, че за констатираното неизпълнение, описано в т. 1, съгласно т. 30 от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програма за развитие на селските райони
2007 – 2013 г., публикувани в ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г. (за краткост само
"Правилата за възстановяване на БФП"), когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност са по-малко от 20 % от приходите, заложени в бизнес плана
за съответните години и това е продължило една
финансова година (2018г.), се налага
санкция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ плюс установения
процент на неизпълнение под 20% или в
случая 24.41 %.
За
констатираното неизпълнение, описано в т. 2 на писмото, е посочено, че съгласно т. 30 от Правилата за възстановяване на БФП, при
неизпълнение по-голямо от 50 % от заложените в одобрения БП параметри по
отношение на устойчива заетост и тъй като тежестта на нарушението засяга
критерий за допустимост по мярката, се налага санкция в размер на 100 % от
БФП по договора.
Позовавайки
се на разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Правилата за възстановяване на БФП,
административният орган е определил окончателния размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ 58 592.19 лв., представляващи 100 % от предоставената
финансова помощ по договора.
Към
писмото е приложено и копие от Контролният
лист за извършената извънредна проверка на място след плащане в периода
18.06.2019 г. – 25.06.2019 г.
На жалбоподателя била дадена възможност за
становище и възражение, каквото той подал на 18.11.2019 г. (л. л. 16 и 17 от преписката). Във
възражението е посочено, че неизпълнението на заложените приходи се дължи на
неосигуряване от страна на държавата на източници на финансиране на одобрения
проект, което наложило бенефициентът сам да търси и да осигурява такова от
банки срещу ипотека на собствено недвижимо имущество. Това довело до подписване на
Анекса от 09.12.2015 г., с който първоначално одобрената БФП от 255 894.71
лв. била намалена на 88 423.22 лв., т.е.почти три пъти. Намаляването на
първоначално одобрената субсидия наложило от една страна да се откажат от реализиране
на заложени в БП услуги – басейн, разходка с автомобил, което довело до
намаляване цената на нощувката, а от друга – съвместяването на две трудови
функции от управителя. Счита че неправилно и несправедливо е при заложени
параметри и изчисления за цялостен БП и реално отпусната три пъти по-малка
помощ, проверяващият орган да изисква, очаква и оценява изпълнението, вземайки
предвид първоначалния БП.
Изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие",
въз основа на материалите в преписката, като разгледал и възражението на
жалбоподателя, издал АУПДВ № 18/311/00796/3/01/04/01, с изх. №
01-2600/6486 от 02.06.2020 г., с който на
дружеството са
определени по първото нарушение - подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 14 302.35 лв., а по второто нарушение - публично
държавно вземане в размер на
58 592.19
лв.
Размерът на окончателно подлежащо на
възстановяване държавното вземане издателят на акта е посочил, че определя
съгласно чл. 3 ал. 1
от Правилата за възстановяване на БФП, като същото е най-голямото по размер от двете и представлява 100 % от
предоставената финансова помощ по договор № 18/311/00796 от 05.11.2014 г. (л. л. 1 - 8 от преписката).
В хода
на съдебното дирене са събрани гласни доказателства – показанията на св.Албена П.П.,
която е съпруга на управителя на дружеството – жалбоподател. Свидетелката
заявява, че след сключването на процесния договор, са опитали да получат
преференциален кредит от банки по списък, предоставен от ДФ „Земедели“, за да
стартират проекта, но не са получили одобрение. Това наложило да ипотекират два
имота, за да им бъде отпуснат кредит от 110 000 лв., с който започнали
строително-монтажните работи. Тъй като от фонда отказали междинно плащане, а
строителят бил малка фирма, която не можела да поеме строителството със
собствени средства и в последствие да му бъде платено с финансирането, след
като били изчерпани парите от кредита, жалбоподателят бил принуден да се откаже
от изпълнението на част от предвидените в плана дейности – изграждането на басейн
и закупуването на автомобил за туристически разходки. Дори се наложило
управителят да изтегли потребителски кредит в размер на 10 000 лв., за да
могат да приведат обекта в приличен вид, за да го приеме комисията. В тази
връзка поискали и подписването на Анекс 3. Прогнозните приходи били на база
нощувка с басейн и туристическа обиколка, но към настоящия момент клиенти са им
фирми, които работят в района и наемат стаи при тях за работниците си, като
стойността на нощувката е 10 лв. на ден. Поради тази причина не били назначили
и персонал, както е било заложено в БП, тъй като цялостната поддръжка на къщата
за гости се поемала от нея, съпруга й и неговата майка, която всъщност била и
едноличен собственик на капитала на дружеството-жалбоподател. Освен това при тези
пхриходи не можели да си позволят да плащат заплати. Твърди, че анексите, които
са сключили с Фонда касаят промени в инвестиционната част, но не и промени в
първоначалните параметри на БП. Към настоящият момент къщата за гости
продължавала да функционира.
По делото е
прието, като неоспорено от страните,
заключение на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-икономическа
експертиза. От заключението на експерта се установява, че одобреният
процент на финансовата помощ е 70 % от извършените разходи по фактури от ЕТ
„Ясен – 13 – Красен Кирилилов“, с когото жалбоподателят е сключил договор за
извършване на ремонтните дейности в къщата за гости, като ДФ „Земеделие“ е
изплатил субсидия в размер на 58 592.19 лв. Изчислено спрямо размера на
отпусната субсидия, процентното изпълнение на БП според вещото лице е 94.66 %.
По отношение на заложените приходи от субсидираната дейност по БП на
жалбоподателя за трите пълни финансови години експертът посочва следните
параметри, които са взети от Таблица 2 „Производствена и търговска програма“,
находяща се на стр. 329 от преписката: 2016 г. – 116 000 лв., 2017 г. –
122 980 лв. и 2018 г. – 132 100 лв. Прави уточнение, че всички
констатации и изчисления в АУПДВ № 18/311/007963/01/04/01
са на база посочени суми на приходи от продажби на продукция/услуги от Таблица
1 към Приложение – Работен лист за проверка за реализиране на заложени
параметри/показатели в БЛ (л.248 от преписката), които суми са както следва :
за 2016 г. – 112 000 лв., за 2017 г. – 140 000 лв. и за 2018 г. –
140 000 лв. Според експерта от приложените по преписката документи не
става ясно на какво основание и как заложените приходи от продажба на
продукция/услуги в БП на дружеството- жалбоподател се променят и приемат нови
стойности, посочени в Таблица 1 на стр. 248.
По
отношение на процентното изпълнение на БП средно аритеметично за трите пълни
финансови години вещото лице е изготвило два варианта. Първият вариант е със
заложените приходи в БП и са както следва : за 2016 г – 26.30 %, за 2017 г. –
27.25 % и за 2018 г. – 0.62 % (л.55 от делото). Вторият вариант е със
заложените приходи в БП от Таблица 1 на стр. 248 и напълно съвпада с
установените от административния орган
Изчислен върху
средноаритметичния размер на приходите за трите години процентът на изпълнение
на заложените по бизнес план приходи по вариант 1 е определен от вещото лице като 17.48%, а по
вариант 2 – 16.55%.
Изчисленото от експертизата изпълнение на бизнес плана в проценти за всяка
година е като съотношение на отчетените приходи към заложените и средно за
целия анализиран период като съотношение на общия размер на отчетените приходи
за трите години към общия обем на прогнозираните приходи в бизнес плана за този
период и по периоди и размер.
По
отношение на заложените в БП параметри за постоянна средна годишна заетост
вещото лице посочва, че и за трите години дружеството е поело ангажимент за
общо три работни места на година. Проверката на база предоставена отчетност е
установила, че за всяка от трите години е извършено поддържано осигуряване на 1
брой средно годишно заето лице. Средно за трите последователни отчетни години
поддържаната от дружеството заетост е 1 брой средно годишно заето лице. По този
показател процентът на неизпълнение на заложените в БП параметри на устойчива
заетост и за трите години е 66.67%.
По
отношение определяне размера на публичното държавно вземане експертът е
посочил, че се е съобразил с Правилата
за възстановяване на БФП и е направил изчисленията по т. 30 в двата варианта :
вариант 1 – 14 284.78 лв. и вариант 2 – 14 302.35 лв. Ако бъде
приложена т. 18 от Правилата
за възстановяване на БФП обаче вещото лице заключава, че подлежащата на
възстановяване БФП ще е в размер на 58 592.19 лв.
Съдът цени
заключението на вещото лице като изготвено обективно и незаинтересовано от
компетентен в съответната област специалист. (л. л. 50 - 57 от делото).
Жалбата е допустима.
Подадена е от
"Слънчево Алби"
ЕООД, със седалище: с.Писанец, обл.Русе, за което юридическо лице е налице правен интерес
и активна легитимация да оспори АУПДВ № 18/311/00796/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/6486 от 02.06.2020 г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие". Дружеството е адресат на този
административен акт, който го засяга неблагоприятно, тъй като с него му е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, сумата на
което се задължава да заплати в 14-дневен срок от връчването му. Предвид
доказателствата за връчване на акта на дружеството на 04.06.2020 г. (вж. известие
за доставяне на л. 9
от преписката), депозираната срещу него жалба на 24.06.2020 г. се явява подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Процесният АУПДВ
е издаден от компетентен административен орган.
Съгласно
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
В нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз.
По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд
"Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския
съюз.
В чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП е регламентирано, че
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, се установява с издаването на акт за установяване
на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор
на ДФ "Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
От
посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – РА е издаването АУПДВ по
всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително и по
мерките по Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към
неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони
2007-2013 г.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа
всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и
правни основания за издаването му.
В АУПДВ е
посочено, че при извършена проверка на място е установено, че реализираните
приходи от субсидираната
дейност са в по-малък размер от заложените в одобрения бизнес план, въз основа
на който е отпусната финансовата подкрепа, както и че е налице неизпълнение на заложените в
одобрения БП параметри по отношение на устойчивата заетост за период от три
пълни финансови години.
Т. е. налице е неизпълнение в два пункта
на одобрения бизнес план, за чието изпълнение е предоставено
финансовото подпомагане. Това води до неизпълнение на задължения по договора, а
така също и на такива, предвидени в Наредба № 30/2008 г.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения
акт. Първоначално в жалбата си Дружеството само посочва, че обжалвания АУПДВ е
издаден в нарушение на АПК и ДОПК, след изтичане на преклузивните срокове,
което било основание за отмяната му. Това възражение не може да бъде споделено,
тъй като трайна и константна е съдебната практика, че сроковете по чл. 57 АПК за
издаването на индивидуалния административен акт са инструктивни, а не преклузивни, поради което и с изтичането им не се
преклудира възможността на административния орган да се произнесе по искането
/в същия смисъл е и т. 8 на действащото и понастоящем ППВС № 4/1976 г. /.
Едва
в писмените си бележки жалбоподателят прави оплакване,
обосновано с това, че актът с
който е следвало да бъде определен размера на подлежащите за възстановяване
суми, е следвало да бъде издаден по реда на ЗУСЕСИФ, а не чрез АУПДВ. Доколкото обаче, съдът е длъжен, на основание чл. 168 ал. 1 АПК, да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, следва да се изложат съображения и във връзка с
приложимия процесуален ред за възстановяване на получена безвъзмездна финансова
помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" по
ПРСР 2007-2013 г.
Според настоящия съдебен състав з аконосъобразно процесният
АУПДВ е издаден по реда на АПК по препращането на чл. 166 ДОПК по следните съображения:
Съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018
г., започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на
мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на
периода на мониторинг.
Настоящият случай
изцяло попада в приложното поле на изключенията по пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, (обн. ДВ, бр. 2 от 2018
г.) и чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към
който той препраща, не намират приложение. Това е така, защото значение за
прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по
издаването на АУПДВ, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се
провежда кандидатстването и отпускането на помощта.
В случая Наредба
№ 30 от 11.08.2008 г. е издадена преди
влизането в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), а производството по тази наредба относно договора на
"Слънчево Алби"
ЕООД е започнало когато е подадено заявлението за подпомагане и не е приключило
поради изтичане периода на мониторинг.
От изложеното
следва, че пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП не визира само и единствено
производствата по издаване на административни актове за установяване на
публични вземания, които да са започнали до влизане в сила на закона.
Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ДВ бр. 58/2017 г., в
сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.), предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или
сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията
и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на
селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487
от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549
от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото
прилагане. Следователно, ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден
друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП
и наредбите по прилагането му.
Нарушението, във
връзка с което ДФ "Земеделие" търси възстановяване на платената
финансова помощ по договора, е неспазване на т. 4. 12 и т. 4. 18 от Договор № 18/311/00796 от 05.11.2014 г. с ДФЗ във връзка с чл. 16 ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. То касае неизпълнение
на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство по смисъла на чл. 63, пар. 1 от Регламент №
1306/2013
г., поради което в случая следва да се установи публичното държавно вземане по
общия ред за установяване на такъв вид вземания, т. е. по реда на ДОПК, и
по-конкретно - чл. 166 и сл. от кодекса, както е и процедирано от издателя на
акта. Съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК приложим в тези случаи е
редът за издаване на индивидуални административни актове по АПК.
Административният
орган е спазил регламентираните в чл. 35 и чл. 36 от АПК задължения за изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за служебно събиране и
преценка на доказателствата.
Жалбоподателят е
уведомен с писмо от 25.10.2019
г., на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, че срещу него е открито
производство по издаване на АУПДВ. В дадения му срок жалбоподателят е
представил възраженията си, които
по същество са идентични с възраженията, изложени в жалбата, сезирала настоящото
съдебно производство.
С оглед горното
съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на акта само на това
основание.
По
делото е безспорно установено, че реализираните от жалбоподателя приходи от субсидираната
дейност са много по-малки от заложените в одобрения бизнес план.
По
договор № 18/311/00796 от 05.11.2014 г., сключен от жалбоподателя, на
дружеството е било извършено плащане в размер на 58592.19 лева като
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски
дейности" от ПРСР 2007-2013 г. С този договор дружеството се задължило да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. При
неизпълнение на тези задължения в т. 8. 1. от договора изрично е предвидено, че
фондът може да поиска връщане на всички изплатени суми по договора, заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати сключения договор с ползвателя при
спазване изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30 от 2008 г.
Бизнес планът, с предвижданията в
него за ръста на приходите от подпомогнатата дейност и ангажимента за устойчива
заетост, е неразделна част от проекта, с който дружеството е кандидатствало и е
одобрено за получаване на помощта и това изрично е посочено т. 9. 1, б.
"г" на договора. В тази точка от раздел IХ "Други условия"
на договора е посочено, че под "одобрен проект" в него се има предвид
подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от
фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 8
от 03.04.2008 г. документи (включително и представения и одобрен бизнес план),
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях
разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. След
като е подписало договора с фонда, с тези клаузи за изпълнение на представените
от него при кандидатстването за помощта проект, бизнес план и др., дружеството
се е ангажирало във връзка с получаването на безвъзмездна финансова помощ не само
да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да
изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата, и то
така, че да постигне показателите за приход от дейността и за устойчива
заетост, които е предвидило в бизнес плана си.
Според чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. кандидатите подават в
областната дирекция на фонда по чл. 43 от Устройствения правилник на ДФЗ по
място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец,
съгласно приложение № 5
и прилагат документи, указани в същото приложение. Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. кандидатите представят
бизнес план за
разнообразяване на дейността по образец (приложение № 3) за период не по-малък
от 5 години, като нормативно е разписано
изискването бизнес планът да се представя на хартиен и електронен носител и да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а
в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране
на целите по чл. 2 от Наредба № 30/2008 г.
В § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8/2008 г. е разписано, че
"проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми
документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР. Налага се изводът, че в съответствие с тези подзаконови норми е
дефинираното в договора на жалбоподателя понятие "одобрен проект".
Правилно в АУПДВ
е прието, че е налице неизпълнение на поетото от бенефициента задължение за
изпълнение на одобрения проект, тъй като изпълнението се състои в спазване на
предвиденото в документите и книжата към заявлението за кандидатстване, което
включва изброените в договора таблица за одобрените инвестиционни разходи,
бизнес план и т. н.
Дружеството
при кандидатстването си за подпомагане е представило с проекта си бизнес план,
в който самият бенефициент е предвидил стойностите на планираните приходи от
финансираната дейност /ремонт и модернизация на къща за гости „Вила Слънчево“ с
цел предоставяне на туристически услуги – нощувки/ през следващите 10 години
след отпускане на помощта, с което е заявило и доказало жизнеспособността на
тази дейност и на инвестицията свързана с нея, за подпомагане на която му е
отпусната безвъзмездната финансова помощ.
Именно
въз основа на заложените от дружеството в бизнес плана към проекта показатели,
сред които са предвижданите финансови приходи от субсидираната дейност и
устойчива заетост през следващите 10 години, е одобрен проектът за подпомагане.
В
тази връзка не могат да се споделят възраженията на жалбподателя, че изпълнението на одобрения
проект следва да се преценява на базата на реално отпуснатата три пъти по-малка
помощ. Видно е от приложените по преписката писмени доказателства и допълнения
към нея, представени от ответника в с.з., че именно дружеството е инициирало
подписването на двата анекса, с оглед заявлението, че е в невъзможност да
изпълни част от инвестициите по сключения договор за финансова помощ №
18/311/00796 от 05.11.2014 г. (л. 118, л. 152 и л.
155 от делото). Както в обяснителната записка на л. 118, касаеща
първия анекс, така и в заявлението от 15.10.2015 г. на л. 152 и обяснителната
записка на л. 155, касаещи втория анекс, обаче се визират само промени относно
размера на одобрените за финансиране разходи, но не и промени в приходната част
на бизнес плана. Липсват доказателства по делото, че дружеството-жалбоподател е
желаело такива промени, респективно да е инициирало преговори за подписване на
анекс в тази насока. В тази насока са и показанията на св.П., според която
анексите са касаели инвестиционната частт на бизнес плана, но не и приходната
част (л.178 от делото). При
това положение напълно законосъобразно административният орган е преценявал
именно изпълнението на одобрения проект, част от който е и бизнес плана.
Тук
е мястото да се отбележи, че параметрите от БП, които са проверявани в хода на
проверката, са именно тези, които са заявени от жалбоподателя с писмо вх.№
01-2600/07.08.2015 г. и приложена към него обяснителната записка, нова таблица
за допустимите инвестиции, анекс I от 05.08.2015 г. и
нов БП (л.л.117 – 150 от делото).
На л. 150 от делото е налична Таблица 10 „Прогноза за нетните парични потоци на
проекта“, която е подписана от управителя на дружеството и е част от представените
от жалбоподателя документи във връзка с подписването на анекс 1, следователно е
част от цялата документация по договора – обстоятелство, което не се оспорва от
дружеството. В тази таблица в графа „Приходи от продажби“ са посочени 112 000
лв. за първата година и съответно по 140 000 лв. за всички следващи години.
Действително тези параметри са различни от първоначално посочените в БП
(116 100 лв. за първата годинта, 122 980 лв. за втората и
132 100 лв. за третата) и липсват доказателства за промяната им с
допълнително споразумение между страните. В тази връзка проверяващите,
респективно след това и административният орган, е следвало да преценяват
процентното изпълнение на залегналите в БП приходи именно по първоночално
посочените такива, а не по посечените приходи в таблица 10, находяща се на л.
150 от делото, чиито данни след това са залегнали в таблица 1 от Контролен лист
за извънредна проверка (л.248 от преписката).
Въпреки
така констатираното нарушение при изчисляването на процентото изпълнение на
заложените приходи от продажби от страна на административния орган, съдът
счита, че същото не е съществено и не се отразява на крайния извод, направен от
ответника, за неизпълнение от страна на дружеството на БП. Видно е от
заключението на вещото лице, че дори и да се вземат за основа именно приходите
от продажби, залегнали в първоначалния БП, неизпълнението средно за трите
проверявани години отново е под 20%, а именно – 17.48%. Разликата между
изчисленията на административния орган (16.55%) и на вещото лице е пренебрежимо
малка (под 1%) и не може да окаже
влияние върху крайния извод за допуснато от жалбоподателя нарушение на
договора.
Неоснователно
според настоящия съдбен състав е и възражението на жалбоподателя за
неосигуряване от страна на държавата на източници за финансиране на разходната
част на одобрения проект, което било довело до непостигане на първоначално
заложените резултати в БП. В клаузите на договор №
18/311/00796 от 05.11.2014 г. ясно са разписани правата и задълженията на страните
и предварителното осигуряване на източници за финансиране на одобрените проекти
не е сред задълженията на Фонда. Съгласно чл. 1.1 от договора Фондът предоставя
на дружеството БФП, представляваща 70% от одобрените и реално извършени
разходи, свързани с осъщствяаването на проект № 18/311/00796 от 13.05.2013 г.,
а съгласно чл.2.5 окончаелният размер на помощта се определя след представяне
на всички изискуеми документи за направените инвестиционни разходи. Т.е. Фондът
предоставя БПФ след като са извършени съответните разходи, а не предварително.
Условията за извършване на авансово плащане са уредени в чл. 2.3 от договора,
като по делото не са събрани доказателства за предприети постъпки в тази насока
от дружеството. Показанията на св.П., че им е отказано междинно плащане не се
потвърждават от останалите събрани доказателства. При това положение
трудностите на дружеството да осигури източници за финансиране на одобрения
проект са ирелевантни обстоятелства при преценката за изпълнение на
задълженията му по договора. Ако жалбоподателят действително е имал такива
затруднения, той е следвало да прецени възможностите си да кандидатства за БФП.
В крайна сметка бизнес плана е изготвен от него, съобразно неговите възможности
и след като е получил одобрение за финансирането му, а в последствие и реално
финансиране, е следвало да изпълни поетите с договора задължения за
реализирането му. Не е без значение и факта, че именно жалбоподателят е
преценил в хода на ремонтните дейности каква част от инвестиционните разходи
може да реализира и съответно да ги
заяви за финансиране, респективно от кои инвестиионни разходи да се откаже.
В обобщение на казаното до тук следва да се посочи, че
възражението на жалбоподателя, че преценката за изпълнението на БП следва да се
прави на базата на реално одобрените разходи, които са 3.6 пъти по-малко от
първоначално одобрената субсидия, не се подкрепя нито от клаузите на самия
договор, нито от събраните доказателства. Самото дружество не е искало
изменение на договора по реда на чл. 41 ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. по
отношение на приходите, залегнали в бизнес плана. Отделен е въпросът доколко
такова изменение е допустимо предвид ораничителната разпоредба на чл. 41 ал. 2
от Наредба № 30/2008 г.
Колкото до съображенията, изложени в писмените бележки
на жалбоподателя относно съдържанието на понятието „одобрената инвестиция“,
включено в разпоредбата на чл. 4.12 от договор № 18/311/00796 от 05.11.2014 г.,
следва да се отбележи следното: Видно е от разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от Наредба
№ 30/2008 г., че Фондът осигурява финансово подпомагане на проекти по мярка
"Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 -
2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, които проекти допринасят за постигане целите на мярката: насърчаване на разнообразяването
към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост
и повишаване на доходите в селските райони; насърчаване на развитието на
интегриран туризъм в селските райони. Процесният договор е сключен именно на
базата на представен от дружеството и одобрен проект. Ремонтът на къща за гости
„Вила Слънчево“ е част от от този проект, като с неговото извършване не
приключват задълженията на дружеството по договора. Одобреният проект включва
не само извършените от дружеството разходи за реализиране на инвестицията, но и
поети задължения за реализиране на приходи от тази инвестиция. При това
съгласно разпоредбата на чл. 4. 18 от договора дружеството изрично се е
задължило да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на
настоящия договор. Следователно понятието „одобрена инвестиция“ не следва да се
тълкува в тесния смисъл на думата – само като ремонт на вече съществуваща къща
за гости „Вила Слънчево“, както претендира жалбоподателя, а и като залегнали в
нея параметри за приходи от субсидираната дейност. В края на краищата целта на
предоставянето на БФП е не просто да се ремонтира и модернизира къща за гости
(както твърди жалбоподателя), а чрез този ремонт да се даде възможност за
реализиране на определение приходи, като по този начин се насърчи развитието на
селски туризъм, устойчивата заетост и повишаването на доходите в селските
райони.
В настоящия случай административният орган е
констатирал, че дружеството – жалбоподател не е изпълнило одобрения проект и в
още един пунк - по отношение на залегналия в БП ангажимент за разкриване
на три работни места за първите три
години от дейността - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. В писмените бележки
процесуалният представител на жалбоподателя не отрича, че в БП е предвидено
след реализиране на инвестиционното намерение да бъдат наети още двама
служители, освен управленското работно място, но възразява, че нито в правна
норма, нито в сключения договор с фонда се въвежда задължение за точния момент,
в който търговецът следва да разкрие предвидените в БП работни места. Това
възражение съдът намира за неоснователно, тъй като видно от съдържанието на БП,
Таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“, е предвидено за първата
година, както и за всяка една от следващите години (до десетата включително),
да се плащат заплати и осигуровки за длъжностите „управител“, „камериерка“ и
„градинар“ (л.л. 334-335 хот преписката). Обстоятелството, че са предвидени
такива разходи, включително и за първите три години, означава именно поемане на
ангажимент за осигуряване на постоянна годишна заетост на три работни места. В
случая дружеството е осигурило постоянна годишна заетост на едно работно място
и за трите години, т.е. налице е неизпълнение на заложените в БП параметри по
отношение на устойчивата заетост повече от 50%., като в този смисъл не могат да
бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че това неизпълнение е частично
и не оказвало влияние върху целите и изпълнението на проекта. Видно е от разпоредбата
на чл. 2 от Наредба № 30/2008 г., че една от целите на мярка 311 "Разнообразяване към
неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. е именно насърчаване
на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските
райони. Неизпълнението на одобрения проект по отношение на залегналите параметри
за устойчива заетост и то по отношение на две от общо трите предвидени работни
места, е на практика сериозно нарушение на договорните задължения.
Съгласно чл. 8.1 от договор № 18/311/00796 от
05.11.2014 г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни
и/или договорни задължения, след изплащане на каквато и да е част от
договорената финансова помощ, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени
суми, заедно със законната лихва върху тях. Идентична е и разпоредбата на чл.
46 ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., като в чл. 46, ал. 2 е разписано, че
разплащателната агенция определя размера на намалението на помощта, като взема
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин. Така разписаните нормативни изисквания са съобразени при издаването на
акта. Процентът на сумата, подлежаща на възстановяване, е определен въз основа
на Правилата за възстановяване БФП, издадени от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" - София. В приложението към тези правила в табличен вид
са определени видовете нарушения и размерът на подлежащата на възстановяване
БФП, съобразно тежестта на нарушението, степента му, системността на
извършването му и продължителността му (дефинирани също в отделни колони на
приложението).
В оспорения АУПДВ, съобразно конкретиката на
случая, за първото нарушение
е приложена т. 30 от Правилата за възстановяване на БФП. Тази точка касае
нарушение описано като: "Ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са
постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана)".
Според тежестта на нарушението то е разделено на две хипотези като първата обхваща случаите, когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за
всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи по
одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период и това е
продължило една финансова година (2018 г.). В този случай се налага
санкция в размер на 5% от предоставената финансова помощ по договора плюс
установения процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана
приходи за съответната година или 14 302.35 лв. (14 284.78 лв. според
експертното заключение, вариант 1, но и тук разликата е изключително малка и не
оказва влияние върху крайния извод).
За
второто нарушение е приложена т. 18 от Правилата за възстановяване на БФП, като в нея
нарушението е описано по следния начин: „Ползвателя не е спазил параметрите,
заложени в одобрения бизнес план, по отношение на устойчива заетост – не е
разкрил нови и/или не е запазил броя на съществуващите работни места“. Според тежестта на
нарушението то е разделено на две хипотези като втората обхваща случаите, когато неизпълнението
е по-голямо от 50% от заложените в одобрения бизнес план параметри. Нарушението се квалифицира с голяма
тежест, тъй като засяга критерий за допустимост по съответната мярка и в този
случай размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ е определен в
нормативен акт (чл. 35 § 1 от Делегиран регламент № 640/2014). Освен това то засяга подпомаганата
дейност в цялост, като в този случай се дължи пълно възстановяване – 100% от
предоставената финансова помощ по договора.
В конкретния случай
административният орган е постановил възстановяване на 100% от предоставената
на жалбоподателя БФП,
като е приложил разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Правилата за възстановяване на БФП, според която при осъществяване на
контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други
задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече
от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г.,
размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от
допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен
размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като
показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от
ползвателя финансова помощ.
За
пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи
и следното: Дори и да се приемат за основателни доводите на жалбоподателя
относно изпълнението от негова стран на бизнес плана в частта за заложените
приходи от субсидираната дейност, по делото са налице категорични доказателства
за второто нарушение – неспазване на параметрите, заложени в одобрения бизнес
план, по отношение на устойчива заетост. Само на това основание
административният орган е в правото си да наложи съответната финансова корекция
в нормативно предвидения размер.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът
намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила,
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се отхвърли.
С оглед на изхода
от делото,
направено от ответника
искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати направените и поискани по
делото разноски, съгласно приложения списък (л.199 от делото), а именно
- сумата от 3061.97 лв., включваща 316.66 за депозит за вещо лице и 2745.31 за адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „СЛЪНЧЕВО АЛБИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Писанец, обл.Русе, ул.“Стара планина“ № 14,
представлявано от управителя А.И.Р., срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 18/311/00796/3/01/04/01 на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с който на
основание чл.
46, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 30/ 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Разнообразяване към неземеделски дейности"
от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. (Наредба
№ 30/2008
г.), чл. 8. 1, въввр. с чл.
4. 12 и чл. 4. 18 от Договор № 18/311/00796 от 05.11.2014 г., т.30 и т. 18 от „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27 ал. и ал. 7 от ЗПЗП
по мерките на ПРСР 2007-2013г.“, чл.
59, ал. 1 и ал.
2 от АПК, както и на основание чл.
162 ал. 2
т. 8 и т. 9, във вр. с чл. 165 и чл.
166 от ДОПК,
на дружеството е определено окончателно подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 58 592.19 лв., ведно с лихва, считано от
датата, следваща датата на изтичане на 14 дневен срок за доброволно плащане от
връчването на акта.
ОСЪЖДА „СЛЪНЧЕВО
АЛБИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Писанец,
обл.Русе, ул.“Стара планина“ № 14, представлявано от управителя А.И.Р., да
заплати на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София сумата от 3061.97 (три хиляди и шестдесет и един лева и деветдесет и седем
стотинки) лева - разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване в 14 – дневен срок от получаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: