№ 25
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Ил. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213000600413 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда №260007
от 23.09.2021 г. по НОХД №73/2020 г. по описа на Окръжен съд-Добрич.
Образувано е по протест на Окръжна прокуратура - Добрич и въззивна жалба
от подсъдимия.
С атакуваната присъдата за престъпление по чл.220, ал.1 от НК, на
основание чл.54, ал.1 от НК на подсъдимия Т. ИВ. М. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години и наказание лишаване от право да
заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление на чуждо
имущество, за срок от две години. Със същата присъда за престъпление по
чл.310, ал.1 предл. „първо“ алт. „втора“ във вр. с чл.309, ал.1 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК на основание чл.54, ал.1 от НК на подсъдимия М. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.23,
ал.1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание, а именно лишаване
от свобода за срок от две години, изтърпяването, на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. На
основание чл.23, ал.2 от НК към определеното най-тежко наказание е
присъединено и наказанието лишаване от право да заема държавна или
обществена длъжност, свързана с управление на чуждо имущество за срок от
две години.
В протеста се навеждат доводи за неправилност на присъдата и явна
несправедливост на наложените наказания. Иска се увеличаване на размерите
1
на наказанията лишаване от свобода и лишаване от права, както отмяната
приложението на чл.66, ал.1 от НК.
С въззивната жалба се атакува присъдата в наказателната и
гражданската и част. Иска се от въззивната инстанция да постанови
оправдателна присъда и да отхвърли изцяло гражданския иск.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-Варна
изразява становище, че присъдата е постановена с съответствие с
материалния закон. Не поддържа искането за увеличаване на наказанието на
подсъдимия, заявява, че въззивният съд следва да отмени приложението на
чл.66 от НК по отношение на М.. Счита, че въззивната жалба е
неоснователна.
Повереникът на ощетеното юридическо лице не изразява становище по
протеста. Счита, че подадената въззивна жалба, атакуваща присъдата в
гражданско-осъдителната й част е неоснователна.
Подсъдимият М. се явява лично и представлява се от двама
упълномощени защитници. Подсъдимият и защитата му поддържат изцяло
въззивната жалба и пледират за оправдателна присъда и отхвърляне изцяло на
гражданския иск. Завяват становище за неоснователност на въззивния
протест.
В последната си дума подсъдимият заявява, че се счита за невинен и
моли за оправдателна присъдата.
Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото и
становището на страните, и след цялостна служебна проверка на
постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 и следващите от
НПК, намери за установено следното:
С атакуваната присъда Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия
за виновен в извършване на горепосочените престъпления, като е постановил
присъдата си в нарушение на процесуалните правила, поради което същата
следва да бъде отменена и върната за ново разглеждане от друг състав на
съда, по следните съображения:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно производство по член 371, т.1 от НПК. Тази процедура,
обаче е била съществено нарушена и това е довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия. В хода на разпоредителното заседание
съдът е постановил определение, с което е допуснал разглеждане на делото по
реда на глава 27 от НПК. Определението в тази част е било обосновано от
направено искане на подсъдимия и неговия защитник за разглеждане на
делото по този ред, като те са заявили, че не желаят да бъдат разпитвани част
от свидетелите.
Определението в тази му част не е съответно на разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. В разпоредителното заседание се обсъжда
само въпроса дали са налице основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила, но в него не може да се пристъпи към процесуални
2
действия по глава 27 от НПК. Окръжният съд, допускайки разглеждане на
делото по глава 27 от НПК и одобрявайки изразеното съгласие на подсъдимия
и неговия защитник да не се разпитват част от свидетелите е извършил
нарушение на процесуалния закон. Този извод следва от систематичното
тълкуване на разпоредбите на член 248, алинея 5, точка 4 от НПК, член 252,
алинея 1 от НПК и разпоредбите на глава 27 от НПК. При съпоставката на
тези разпоредби се изяснява следната поредност на действията на съда:
В хода на разпоредителното заседание се решава само въпроса за това
дали са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно производство. При изразено съгласие съдът съгласно
разпоредбата на член 252, алинея 1 от НПК по искане на страните следва да
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
Следващото процесуално действие на съда е да проведе предварително
изслушване на страните, съгласно разпоредбата на член 370 и сл. от НПК.
Съдът с определение следва да постанови предварително изслушване на
страните. Вече в етапа на предварителното изслушване, страните по делото, с
изключение на прокурора, могат да дадат съгласие да не се разпитват част
или всички свидетели или вещи лица. Преди това съдът задължително следва
да разясни на подсъдимия правата му по член 371 от НПК и да го уведоми, че
съответните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
направеното от него самопризнание и по член 371, точка 2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата. Едва след това следва да изслуша
страните относно тяхното съгласие да не се разпитват част или всички
свидетели и вещи лица. След изслушване на изявленията на страните съдът
следва да извърши проверка дали съответните действия по разследването са
извършени при условията и по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния
кодекс. След като се убеди, че процесуално-следствените действия са
законосъобразни, тоест в хода на досъдебното производство не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да опорочава тези следствени
действия, едва тогава с определение съдът следва да одобри изразеното от
страните съгласие да не се разпитват част или всички свидетели или вещи
лица.
В настоящия случай от протоколите от разпоредителното и първото
съдебно заседание по съществото на делото е видно, че процесуалните
разпоредби не са изпълнени стриктно. В протокола от разпоредителното
заседание е допуснато разглеждане на делото реда на член 371, точка 1 от
НПК и е одобрено изразеното от страните съгласие. Мястото на това
процедурно действие е в първото по делото заседание. От протокола на
съдебното заседание от 18.06.2020г. /л.71 от НОХД №73/20г./ се установява,
че на подсъдимия не са разяснени правата по чл. 371 от Наказателно-
процесуалния кодекс и същият не е уведомен затова, че съответните
протоколи от досъдебното производство ще бъдат използвани при
постановяване на присъдата. Този пропуск на съда представлява съществено
процесуално нарушение, ограничаващо процесуалните права на подсъдимия.
3
“Особената процедура, в предвидената по чл. 371, т. 1 от НПК алтернатива, императивно
предписва изрично заявено от подсъдимия и неговия защитник, от гражданския ищец,
частния обвинител и техните повереници съгласие да не се извършва разпит на свидетели и
вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите и
експертните заключения от досъдебното производство. Изискуемите при предварителното
изслушване волеизявления в кумулативна даденост с преценката на първостепенния съд за
законосъобразност на съответните действия по разследването в досъдебната фаза на
наказателния процес, предопределя вземането на правилно решение за нейното прилагане.
Буквата и духът на чл. 6, т. т. 1 и 3, б. "d" от КЗПЧОС не пречат дадено лице по своя воля да
се откаже от предоставените му гаранции, но този отказ трябва да бъде недвусмислен, и да
не противоречи на обществения интерес“ - Решение № 347 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 284/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц.П..
Заедно с това въззивният съд констатира, че първата инстанция не е
извършила проверка дали съответните процесуални действия в хода на
досъдебното производство са извършени при условията и по реда, предвиден
в НПК. Тази проверка също не е отразена в протокола от съдебното
заседание. Преди да приобщи съответните протоколи от досъдебното
производство, съдът следва да провери дали следствените действия са
съответни на процесуалния закон. Ако установи, че има нарушения не следва
да одобрява съгласието на страните, а да проведе съответните процесуално-
следствени действия в съдебното производство. В този смисъл са следните
решения на ВКС: Решение № 324 от 1.102008 г. на ВКС по н. д. № 294/2008
г., III н. о., НК, докладчик съдията П.П.; Решение № 461 от 22.10.2008 г. на
ВКС по к. н. д. № 484/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Н.Д. Решение №
424 от 5.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2044/2011 г., I н. о., НК, докладчик
съдията Н.Д.; Решение № 347 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 284/2010 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Ц.П.; Решение № 379 от 11.04.2016 г. на ВКС
по н. д. № 1209/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията К.Х..
На последно място, съдът на основание чл.373,ал.1 във вр.чл.283 от
НПК с изрично определение следва да приобщи към делото, чрез прочитането
им протоколите за разпит и експертните заключения, за които е дадено
съгласие от страните.
Освен изтъкнатите процесуални нарушения съдът намира, че мотивите
към присъдата не отговарят на изискванията на член 305 НПК.
Окръжният съд в мотивите си към присъдата обстойно е изложил
установената фактическа обстановка. Разпоредбата на член 305, алинея трета
от Наказателно-процесуалния кодекс, обаче повелява, че за да се постанови
процесуално издържан акт, това не е достатъчно. Необходимо е съдът да
изложи освен установената фактическа обстановка, също така да посочи и
доказателствените източници, от които извежда възприетите от него факти.
Процесуалният закон задължава съда да направи разграничение между
противоречивите факти и да изложи съображения защо приема едни, а
отхвърлят други. Задължително е също така освен фактическата обстановка,
да се изложат и юридически съображения за правната квалификация на
деянието. Първоинстанционният съд се задоволил само да посочи
4
доказателствените източници, без обаче да направи анализ на наличните по
делото доказателствени средства. Посочено е, че фактическите изводи се
основават на поименно изброени свидетели, заключенията на съдебно-
счетоводните експертизи и писмените доказателства, но не е извършено
разграничение от кои доказателствени източници се извеждат
обстоятелствата, които са послужили за вземане на решение от съда.
Конституцията и процесуалният закон задължават съдилищата да мотивират
своите актове. Във всеки акт следва да бъдат изложени приетите
обстоятелства и правните съображения за взетото решение. Това е
необходимо с оглед охраняване на процесуалните права на страните в процеса
и с оглед упражняването на ефективен инстанционен контрол от по-горните
съдебни инстанции. Най-общото посочване на доказателствените източници
ограничава процесуалните права на страните и възпрепятства инстанционния
контрол. Този начин на изложение не дава възможност на участниците в
процеса и на съдебните инстанции да установят въз основа на какви
доказателствени източници съдът е приел фактологията по делото и какви му
са юридическите аргументи за взетото решение.
В мотивите не е направен задълбочен анализ на доказателствените
материали. Схематично са изброени доказателствата, върху които съдът е
взел своето решение. Правната аргументация също страда от недостатъчна
обосновка. Изброени са субективните и обективните признаци на
престъплението, но те не са аргументирани със съответни доказателства от
делото. Не е направен анализ на възраженията на подсъдимия и неговата
защита, така както изисква член 305, алинея трета, изречение второ от НПК,
като е прието, че възраженията представляват защитна позиция, но не са
опровергани със съответните доказателствени аргументи.
Първоинстанционният съд не анализирал доказателствените средства и
не е посочил кои съставомерни факти са изведени от тях. Задължително е
съдът да посочи всички съставомерни факти, които се отнасят до обективната
и субективна страна на престъплението.
В заключение въззивният съд намира, че при постановяване на
присъдата от първата инстанция са допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК –нарушение, довело
до ограничаване правото на защита на подсъдимия и липса на мотиви, което
изцяло възпрепятства инстанционния контрол от въззивната инстанция.
Констатираните съществени процесуални нарушения не могат да се
отстранят от въззивната инстанция. Тези недостатъци на съдебния акт
обуславят връщане на делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане, при което да бъдат отстранени допуснатите съществени
процесуални нарушения при постановяването на първоинстанционната
присъда.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.334, т.1
от НПК, Варненският апелативен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №260007 от 23.09.2021 г., постановена по НОХД
№73/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд –
Добрич от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6