РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 18.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на пети декември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Т., като разгледа гр.
дело № 1050/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба с вх. № 9962/27.01.2020 г., уточнена с молба от 17.02.2020 г. (л. 406), молба
от 11.06.2020 г. (л. 414), молба от 21.07.2020 г. (л. 419) и с молба от
24.02.2021 г. (л. 482), предявена от „С.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против
Й.В.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Ц.В.П.,
с
ЕГН:
**********, с адрес: ***, Е. А.Т., с
ЕГН:
**********, с адрес: ***, Б.А.Б., с
ЕГН:
**********, с адрес: ***, и В.А.Д.,
с
ЕГН:
**********, с адрес: ***, и С.А.Т., починал на 08.12.2020 г., в чиито
процесуални права, като ответниците по делото са конституирани (с определението от 01.04.2021г.,
л. 494), наследниците
му по закон: М.Г.Г.-Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, и
С.С.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици
на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.610.611 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изп.
директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО - „Подуяне”, ул. „*******, с площ
618 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор - няма, номер
по предходен план 611, квартал 12, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
68134.610.2003, 68134.610.612, 68134.610.614, 68134.610.595, който имот по доказателствен акт представлява ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ
от 628 кв.м., съставляващо имот пл. № 611 от кв. 12 по плана на гр. София, местн. „Сухата река“, комплекс „Ботевградско шосе -
център“, при съседи на местото: улица „Подуенска“,
имоти с пл. №№ 608, 609, 610, 618, 612.
Ответниците
притежавали следните идеални части от правото на собственост върху описания
недвижим имот: Й.В.Б. - 12/72 ид.ч., Ц.В.П. - 12/72 ид.ч., С.А.Т. - 15/72 ид.ч.,
Е. А.Т. - 9/72 ид.ч.,
Б.А.Б. - 15/72 ид.ч. и В.А.Д. - 9/72 ид.ч.
Ищецът
твърди, че на 30.05.2018 г. е сключил с ответниците предварителен договор, по
силата на който ответниците се задължили да прехвърлят на ищеца право на строеж
за изграждането на жилищна сграда, съгласно архитектурен проект, който „С.Б.“
ООД се задължило да изработи, върху описания ПИ.
Предварителният
договор бил подписан от ответниците лично, с изключение на ответницата В.А.Д.,
от чието име договорът бил сключен чрез пълномощник - ответникът Б.А.Б.,
съгласно пълномощно с изх. № 133/12.02.2009 год. и с удостоверено съдържание с
акт № 41, том 2, изх. peг. № 134/12.02.2009 г. от завеждащия консулската служба
при Генералното консулство на Република България в Дубай.
Съгласно предварителния договор от 30.05.2018 г.,
ответниците щели да запазят за себе си 25% от правото на строеж за конкретни
самостоятелни обекти в бъдещата сграда, които щели бъдат определени
допълнително, съгласно условията на предварителния договор.
Срещу
задължението да се учреди правото на строеж върху описания имот в полза на
ищеца, както и срещу прехвърляне на 75% от правото на собственост, „С.Б.” ООД
се задължило да проектира, построи и въведе в експлоатация, с разрешение за
ползване, изцяло за своя сметка и със свои средства и организация, предвидената
сграда тип „Жилищна сграда, с висока енергийна ефективност“, включително като
построи обектите, за които ответниците ще си запазят правото на строеж и които
обекти щели да им бъдат предоставени в изключителна собственост след като бъдат
построени, като насрещна престация срещу прехвърленото на „С.Б.” ООД право на
строеж и право на собственост, при условията предварителния договор.
Съгласно договора от 30.05.2018 г.,
ищецът следвало да извърши за своя сметка всички необходими административни и
градоустройствени процедури във връзка с изготвянето на проект за нов подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация (ПР) и план за
застрояване (ПЗ), като частично да измени и действащия общ устройствен
план /ОУП/, досежно имота на ответниците, ако това е
необходимо, в резултат на което в същия да може да бъде построена сграда с
надземна РЗП около 1800 кв.м., така както било уговорено между страните.
За
изпълнение на задълженията по договора, ответниците упълномощили ищеца с
пълномощно с peг. № 3561/30.05.2018 г. по описа на нотариус с peг. №
199 от НК, подписано от ответницата В.Д. чрез пълномощника й Б.А.Б..
В изпълнение на
задълженията по договора от 30.05.2018 г., ищецът сключил с „Аз и П.“ ЕООД три договора, а именно:
- Договор за
консултантска услуга от 30.05.2018 г. по който ищецът твърди, че е заплатил
сумата от 24 000 лева (с ДДС) за
консултиране и логистика във вр. с проучване на
регулационния и устройствен статут на имота, варианти
при застрояване на бъдещата сграда и необходимост от евентуални изменения на
действащите ПУП и ОУП, както и при преговори и срещи със собствениците -
учредители; Осигуряване на изходни данни;
Осигуряване на Хидро-геоложки доклад, базиран
на действителни сондажи; Осигуряване на геодезическо заснемане на терен и сгради в съседни ПИ-ти в
обхвата на проекта за изменение на ПУП - ПРЗ; Осигуряване на ландшафтна оценка;
- Договор за
проектиране от 14.06.2018 г., по който ищецът заплатил сумата от 18 000
лева (с ДДС) за изготвяне на проект за изменение на действащия за имота на
ответниците план за регулация и застрояване (ПУП - ИПРЗ).
Задълженията по
договорите били изпълнени и след извършване на всички необходими действия,
свързани с промяна на плановете, „С.Б.“ ООД, въз основа и на даденото от
ответниците пълномощно от 30.05.2018г., се снабдило с виза за проучване и
проектиране.
- Договор за проектиране от 13.01.2019 г., по който
ищецът заплатил сумата от 25 200 лева (с ДДС) – за изработване и на вариантни
решения на идейни проектни разработки за разпределението на обектите в бъдещата
сграда, и изработване на архитектурната част на инвестиционен проект - фаза
„идеен проект“ .
Ищецът твърди, че
възложените варианти на идейни проектни решения били изработени в уговорените
срокове и в съответствие със заложените в предварителния договор от 30.05.2018
г. изисквания на собствениците-учредители. Същите били предложени за
съгласуване с ответниците в качеството им на възложители, с оглед изработването
на идеен проект и изпълнение на задължението по т. ІV.2.2 от предварителния
договор. По възлагане на ищеца била изработена и проект на таблица за
разпределение на прилежащите към самостоятелните обекти в бъдещата сграда
идеални части от общите части на сградата и земята.
Ищецът твърди, че
проектните разработки отговаряли и били изготвени в съответствие със
задълженията на „С.Б.” ООД по т. ІІ.4 и ІІ.8 от предварителния договор. Въпреки
това, петима от ответниците отказали да ги приемат. Това наложило изработването
на допълнителни варианти, които също не били приети от ответниците.
Вместо това, с
нотариална покана от 13.06.2019 г., ответницата В.А.Д. заявила, че
предварителният договор от 30.05.2018 г. е сключен от нейно име без представителна
власт, както и че съдържа неизгодни условия, които не потвърждава.
С нотариална
покана от м. 2019 г., останалите ответници заявили, че развалят предварителния
договор от 30.05.2018 г. поради нарушения от страна на „С.Б.” ООД, наличието на
неравноправни клаузи и празноти.
Ищецът твърди, че
е изпълнил задълженията си по договора от 30.05.2018 г., поради което и
ответниците нямат право да го развалят,
а изявлението им, направено с нотариалната покана представлявало отказ от договора, за което те следвало
да понесат съответната отговорност.
Въпреки
това изявление на ответниците, ищецът заявява, че държи на реално изпълнение на
договора от 30.05.2018 г.
В
исковата молба се сочи, че доколкото съгласно т. ІІ.6. от
предварителния договор, прехвърлянето на правото на собственост, заедно с
учредяване на право на строеж са насрещната престация на ответниците на
задължението на дружеството да финансира, проектира, построи и въведе в
експлоатация, изцяло за своя сметка, предвидената за построяване в имота бъдеща
сграда, то само срещу задължението за
прехвърляне на правото на собственост на ответниците, което е едно от двете
поети от собствениците задължения и след като не са остойностени
всяко едно от тях поотделно - то следва да се счита, че насрещната престация на дружеството е да финансира не изцяло, а
наполовина бъдещата сграда, вкл. изброените по-горе задължения.
Ищецът счита, че
следва предварителният договор да се обяви за окончателен по отношение на прехвърляне на правото на собственост върху имота,
защото последното задължение е изцяло индивидуализирано и съгласно договора
може да се определи и неговата цена, която е половината от проектирането,
построяването и въвеждането в експлоатация на бъдещата сграда.
Доколкото не било
възможно само ищецът да финансира сградата, същата следвало съвместно да се
финансира от страните, в равно съотношение, поради което и следвало да бъдат
осъдени съвместно да изпълним това задължение, евентуално в съотношение 75 % за
ищеца и 25 % за ответниците..
Съгласно т. IV.1.8.,
срокът за прехвърлянето на съответните идеални части от правото на собственост
върху имота на ответниците бил един месец след подписването на акт обр. 16 и издаване на разрешение за ползване на
предвидената за построяване сграда. Този срок не можело да бъде спазен, поради
нарушение от страна на ответниците на останалите им задължения по договора,
Именно поради
това и по отношение на задължението за
учредяване право на строеж, договорът не можел да бъде обявен за окончателен,
поради липса на предмет, а именно липса на одобрен проект на бъдещата
сграда и извършен избор на самостоятелни обекти.
Ответниците
дължали на ищеца и всички разходи за проведените административни и
градоустройствени процедури за промяна и одобряване на ПУП - ПР и ПЗ за
процесния имот.
Задължението
за плащане на тези разходи, ответниците имали, доколкото изработването и
одобряването на изменение на ПУП, макар да не било уговорено като част от
насрещната престация на дружеството, съгласно т. II.6. от
предварителния договор от 30.05.2018 г., било
поето съгласно т. II. 1. и оставало за сметка на дружеството само в
случай, че ответниците учредят на „С.Б.“ООД
уговореното в предварителния договор право на строеж по т. III.3. Това следвало и от т. V.3 от договора.
Ищецът сочи, че ако се приеме, че ответницата В.Д. не е
страна по сключения предварителен договор от 30.05.2018 год., поради липса на
валидно дадено съгласие, то същата следвало да се счита обвързана под
уговорките за изготвяне и изменение на ПУП по отношение на процесния имот, в
който и тя е съсобственик, доколкото съгласно даденото от нея пълномощно от
12.02.2009 год., тя е предоставила права да бъде представлявана пред
държавните, областните и общинските администрации по въпроси, свързани с
нейните интереси. Това следвало и от съдържанието на изпратената от нея
нотариална покана.
Евентуално -
извършените от дружеството действия били в интерес на всички собственици на
имота, вкл. и на ответницата В.Д., предприети били уместно и изцяло в неин
интерес, и изпълнени по максимално добър за собствениците начин, вкл. като е
осигурено съгласие за свързано застрояване със собственик на съседен имот, с
което се постига и максималното възможно застрояване на имота. Ето защо всички
разходи, извършени от „С.Б.“ ООД пред общината и във вр.
с изготвянето на проекта за допускане и одобряване на ПУП - ПР и ПЗ, заедно със
законната лихва от датата на извършването им до окончателното им изплащане,
както и понесените вреди - следвало да бъдат заплатени на дружеството от собствениците
на имота - ответници от 1 до 6, на осн. чл. 292 от ЗЗД, а за В.Д. - на основание чл. 61 ал. 1 от ЗЗД. В случай, че се приеме, че
отговорността на ответницата Д. не може да бъде ангажирана и на основание чл.
61 ал. 1 от ЗЗД, то последната следвало да бъде осъдена да заплати на
дружеството съответстващата на правото й на собственост част от сторените
разходи на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността
на ответниците от 1 до 6 във вр. с извършените до
момента от дружеството действия по договора за поръчка/изработка, част от
предварителния договор от 30.05.2018год., следвало да бъде ангажирана и за
заплащане на уговорената неустойка от 20000.00 евро като обезщетение за вреди,
алтернативно - като възнаграждение за извършената работа
Ищецът твърди, че
от неизпълнението на задълженията на
ответниците по процесния договор е претърпял вреди - пропуснати ползи -
пряка последица на неизпълнението, които се изразявали в пазарната стойност на
самостоятелните обекти и прилежащите им части, съответстващи на 75% от правото
на строеж върху имота, без разходите за построяването на сградата, които не се
покривали от уговорената неустойка.
В случай, че се
приеме, че ответницата Д. не е била
надлежно представлявана при сключването на предварителния договор от
30.05.2018 год. и последното представлявало пречка и за останалите ответници да
прехвърлят в изпълнение на договора правото на строеж, така като е уговорено в
т. III.3. от същия договор, то
отговорността за пропуснатите ползи, които са налице за дружеството, поради
това, че не получава в уговорените срокове собствеността на самостоятелните
обекти в сградата, които следва да получи в собственост при надлежното
изпълнение на договора - следвало да поне се пълномощника на ответницата Д. -
ответника Б.Б., който в този случай щял да се окаже,
че е действал без представителна власт при сключването на предварителния
договор, за което дружеството не е знаело.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което:
І. (т. 1 от ИМ) Да бъде обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предварителния договор от 30.05.2018
г. - за прехвърляне на 75 % от правото на строеж върху описания
поземлен имот, евентуално за прехвърляне на 75 % от правото на собственост
върху поземления имот - предмет на посочения предварителен договор.
Според ищеца, в
този случай, страните следвало да бъдат осъдени да финансират общо и завършат сградата, като
всеки един от ответниците бъде осъден да участва с дял, съответстващ на
половината от правото му на собственост, алтернативно - в съотношение 75% за
ищеца и 25% за собствениците, като всеки един от ответниците бъде осъден да
участва с дял, съответстващ на 25% от правото му на собственост.
ІІ. (т. 2 от ИМ) Евентуално (съобразно и молбата от
11.06.2020 г., л. 414), в случай, че
искът по р. І бъде отхвърлен, ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца разделно – съобразно квотите си в съсобствеността следните суми като
обезщетение за неизпълнението на предварителния договор за учредяване право на
строеж:
1.
сумата от 58229.60 лева - платена от ищеца в
изпълнение на задълженията по предварителния договор и съставляваща сбора
от:
-
сумата
от 24 000 лв. – по договор за
консултантска услуга от 30.05.2018 г.,
-
сумата
от 18 000 лв. – по договор за проектиране от 14.06.2018 г,
-
сумата
от 15 200 лв. - по договор за проектиране от 13.01.2019 г. и
-
сумата
от 1249.60 лв. – такси за административни услуги във вр.
с изпълнението на договора, съставляваща сбора от сумите, уточнени с молба от
21.07.2020 г. (л. 419 от делото);
2.
сумата от
20 000 евро, представляваща неустойка по чл. V.3 от предварителния договор от 30.05.2018 г. за
неизпълнение на задължението по чл. III.3
(съобразно молбата от 11.06.2020 г., л. 414);
3.
(т.
3 от ИМ) сумата от
16 000 лева – частичен иск от 1 600 000 лева, представляваща обезщетение за вреди - пропусната полза от
пълно или забавено изпълнение, пряка последица от неизпълнението на
задължението за учредяване на правото на строеж, изразяващи се в невъзможността
ищецът да придобие в собственост обекти в жилищната сграда - предмет на
договора, заедно с прилежащите им части от сградата, съответстващи на 75% от
правото на строеж върху имота, за разликата над уговорената неустойка до пълния
размер на пропуснатата полза от 1600000
лева, като пропусната полза
ІІІ. (т. 4 от ИМ) Евентуално (съобразно и молбата от 11.06.2020 г., л. 414), в случай, че исковете по р. ІІ, т. 1 и т. 2
бъдат отхвърлени и в случай, че се приеме, че страните
не са обвързани във валидна облигационна връзка по
предварителния договор за учредяване на право на строеж от 30.05.2018 г., ответниците да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца разделно – съобразно квотите си в съсобствеността на основание
предварителния договор в частта в която
материализира договор за поръчка (молбата от 11.06.2020 г., л. 414):
1.
сумата от
77979.60 лв. - платена от ищеца за
изпълнение на предварителния договор и съставляваща сбора от:
-
сумата
от 24 000 лв. – по договор за
консултантска услуга от 30.05.2018 г.,
-
сумата
от 18 000 лв. – по договор за проектиране от 14.06.2018 г,
-
сумата
от 15 200 лв. - по договор за проектиране от 13.01.2019 г. и
-
сумата
от 1249.60 лв. – такси за административни услуги във вр.
с изпълнението на договора, съставляваща сбора от сумите, уточнени с молба от
21.07.2020 г. (л. 419 от делото);
-
сумата от 9750 лева- по договор за наем на
недвижим имот от 01.01.2019 год., от които 5850 лв.
за наемни вноски за периода от м. януари 2019 год. до м. септември 2019 год.,
вкл. и 3900 лв. - неустойка за неизпълнение на договора;
-
сума в
общ размер на 1249.60 лв. - платени такси за административни услуги във вр. с изпълнението на договора;
2.
сумата от 2625.00 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
заплащането на съответния разход до датата на исковата молба;
ІV.
(т. 5 от ИМ)
Евентуално (съобразно и молбата от 11.06.2020 г., л. 414), в случай, че исковете по р. ІІІ, бъдат отхвърлени и в случай, че се приеме, че страните не са обвързани във валидна
облигационна връзка по предварителния договор за
учредяване на право на строеж от 30.05.2018 г.,
ответниците да бъдат осъдени, на основание
чл. 61 ЗЗД за В.Д. и на основание
договор за поръчка за останалите ответници, да заплатят на ищеца разделно –
съобразно квотите си в съсобствеността:
1.
сумата
от 58229.60 лева - платена от ищеца в изпълнение
на задълженията по предварителния договор и съставляваща сбора от:
-
сумата
от 24 000 лв. – по договор за
консултантска услуга от 30.05.2018 г.,
-
сумата
от 18 000 лв. – по договор за проектиране от 14.06.2018 г,
-
сумата
от 15 200 лв. - по договор за проектиране от 13.01.2019 г. и
-
сумата
от 1249.60 лв. – такси за административни услуги във вр.
с изпълнението на договора, съставляваща сбора от сумите, уточнени с молба от
21.07.2020 г. (л. 419 от делото);
2. сумата от
2625.00 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от заплащането на съответния разход до датата на
исковата молба;
V. (т. 6 от ИМ) Евентуално (съобразно и молбата от 11.06.2020 г., л. 414), в случай, че исковете по р. ІІ,
т. 1 и т. 2, р. ІІІ и р. ІV бъдат отхвърлени, ответниците
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца като обезщетение за неоснователно
обогатяване следните суми съобразно квотите си в съсобствеността:
1.
сумата от 58229.60 лева - платена от ищеца в изпълнение
на задълженията по предварителния договор и съставляваща сбора от:
-
сумата
от 24 000 лв. – по договор за
консултантска услуга от 30.05.2018 г.,
-
сумата
от 18 000 лв. – по договор за проектиране от 14.06.2018 г,
-
сумата
от 15 200 лв. - по договор за проектиране от 13.01.2019 г. и
-
сумата
от 1249.60 лв. – такси за административни услуги във вр.
с изпълнението на договора, съставляваща сбора от сумите, уточнени с молба от
21.07.2020 г. (л. 419 от делото);
VІ. (т. 7 от ИМ) Евентуално (съобразно и молбата от 11.06.2020 г., л. 414), в случай, че исковете по р. ІІ,
т. 3 бъдат отхвърлени, ответникът Б.А.Б. да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 16 000 лева –
частичен иск от 1600000 лева - представляваща
пропусната полза за дружеството от забавеното изпълнение, пряка последица от
неизпълнението на задължението за учредяване на правото на строеж в уговорения
срок, изразяваща се в невъзможността последното да придобие в собственост
обекти в жилищната сграда - предмет на предварителния договор, ведно с прилежащите
им части от същата, съответстващи на 75% от правото на строеж върху имота, за
разликата над уговорената договорна неустойка до пълния размер на пропуснатата
полза от 1600000 лева, на основание отговорността му на пълномощник, който е договарял без представителна
власт, доколкото той не е имал съгласието й да я
представлява - по чл. 42 от ЗЗД.
VІІ. (т. 8 от ИМ) Евентуално (съобразно и молбата от 11.06.2020 г., л. 414), в случай, че исковете по р. І и
р. ІІ, т. 3 бъдат отхвърлени, ответникът Б.А.Б. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16 000
лева – частичен иск от 1600000 лева - представляваща пропусната полза
за дружеството от пълното неизпълнение, пряка последица
от неизпълнението на задължението за учредяване на правото на строеж,
изразяваща се в невъзможността последното да придобие в собственост обекти в
жилищната сграда - предмет на предварителния договор, ведно с прилежащите им
части от същата, съответстващи на 75% от правото на строеж върху имота, за
разликата над уговорената договорна неустойка до пълния размер на пропуснатата
полза от 1600000 /един милион и шестстотин хиляди/ лева, на основание
отговорността му на пълномощник, който е договарял без представителна власт, доколкото той не е имал съгласието й да я представлява - по чл. 42 от ЗЗД.
Сумите
за главница по р. ІІ-V се претендират ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали отговори на исковата молба.
Ответниците оспорват исковете с възражението, че са нередовни, както и че са
съединени по недопустим начин.
Евентуално,
ответниците оспорват исковете, като неоснователни.
Ответниците
не оспорват, че са собственици на описания недвижим имот, както и че са
сключили предварителния договор от 30.05.2018 г., с посоченото в исковата молба
съдържание, с изключение на ответницата В.А.Д.. Твърдят, обаче, че с оглед
съдържанието на договора, за да се индивидуализира правото на строеж (което
прави възможно сключването на окончателен договор) страните са предвидили
подписване на допълнително
споразумение, а за да стане това са предвидили наличието на одобрен технически
проект и покана.
В случая не само, че нямало одобрен проект, но дори нямало изработен такъв в каквато и да било фаза (идейна, или техническа).
Налице били единствено „идейни решения“, изготвени и
предоставени преди издаването на виза за проектиране, които не можели да се
квалифицират като проект с оглед действащата нормативна уредба - Наредба № 4 от
21 май 2001 год. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
Ответниците
сочат, че с оглед разпоредбите на договора (чл. ІІ.5 и чл. ІV.1.8), падежът на
задължението за прехвърляне правото на собственост възниквал след построяването
и въвеждането на сградата в експлоатация и освен това
ставало дума за прилежащите към съответните обекти в квотата на ищеца идеални
части от земята. Доколкото нямало предвидени обекти (защото няма какъвто и да
било проект), то нямало
как да се прехвърлят и прилежащи части към нещо, което не съществува, а задължението за
прехвърлянето на идеални части от терена изобщо не било индивидуализирано.
Относно
искането страните бъдат осъдени за финансират съвместно бъдещия строеж (при
различно съотношение), такава уговорка в договора
нямало, а
съдът в производство за обявяване на предварителен договор за окончателен
договор не можел да замества волята на страните. Отделно от това, ответниците
имали съпрузи, които воля за такава правна промяна не били изявявали.
Ответниците
споделят твърденията на ищеца, че изменението на ПУП (чл. ІІ, т. 1 от договора) не е било уговорено като част от насрещната
престация на ищеца. Задълженията на ищеца, свързани с учредяването на
правото на строеж и прехвърлянето на съответните идеални части от терена са били: да проектира, построи и
въведе в експлоатация сградата за своя сметка. Ответниците твърдят, обаче, че никое от тези
задължения не е било изпълнено.
Оспорват
и твърденията на ищеца, че договорът му за проектиране с „Аз и П.“ ЕООД, е бил
сключен
след приключване на процедурата по изменение на ПУП, той като видно от
представените
от самия ищец доказателства - Заповед № РД 50-188, с която е бил одобрен
проекта за ИПРЗ, касаещ процесния имот е била
издадена на 11.03.2019
г., а договорът за
проектиране бил от 13.01.2019 год. - т.е. при липса
на изходни данни, които да са елемент на влязъл в сила ПУП - ИПРЗ и съответно
на издадена въз основа на него виза за проектиране (която била издадена една на
21.05.2019 г.). Излагат съображения, нямало разработен инвестиционен проект
нито в идейна фаза, нито в техническа фаза, която фаза, съгласно чл. II.4 от процесния договор е заложена като
ясно изискване за осъществяване на избора на конкретните обекти в сградата, както от ответниците, така и от
ищеца съобразно
договорените квоти и други условия. Налице били само „идейни решения“ - т.е. скици, (а
не проект) от които не би могъл да се направи никакъв избор. Всички те били изработени и
предоставени преди
издаването на виза за проектиране, а някои от тях
дори преди влизане в сила на изменението на ПУП, като по този начин дори не
могло да се извлече съответствие на скиците с визата за проектиране и с влязъл
в сила ПУП.
Ответниците
твърдят, че е налице пълно
неизпълнение задълженията на ищеца по процесния договор, което им
дало основание да го развалят. Инвестиционен проект нямало нито в
идейна, нито в техническа фаза, а именно наличието на одобрен технически проект
било заложеното от страните условие за извършване разпределението на обектите -
т.е. индивидуализирането на правото на строеж (каквото индивидуализиране
липсвало).
В
отговора на исковата молба се сочи, че видно от пълномощното 12.02.2009 г., процесният договор не обвързва В.А.Д.,
тъй като от сключен от нейно име, но извън пределите на
представителната власт, като липсвало и потвърждение на договора - т.е. недействителността от висяща
е станала окончателна.
След като договорът не бил потвърден, същият не можел да породи целените от него правни последици, а доколкото
учредяването на правото на строеж, а и последващото
прехвърляне на съответни на обектите идеални части от
терена предполагало участието на всички собственици, то процесният договор
нямало как да бъде обявен за окончателен и на това основание.
По отношение на паричните претенции на ищеца, ответниците
сочат, изменението на ПУП - ИПРЗ всъщност било започнало
не по инициатива на ищеца, а на част от ответниците, като заявлението, с което се
стартира процедурата и мотивираното предложение към него били подадени още на 08.12.2017 г., като били заплатени и дължимите такси.
Поради това, неразбираемо било защо съответната сума се претендира като платена
от ищеца, във връзка със сключения доста след тази дата процесен
договор.
Ответниците оспорват трите договора, сключени между ищеца
и „Аз и П.“ ЕООД, като твърдят, че същите са неистински, евентуално: привидни и
целят единствено увреждане на интересите им. Предметът им бил изцяло излишен, а
направените разходи не били
необходими. Дори
да се окажели валидни, то разходите по тях в пъти надвишавали пазарните цени.
Ответниците
оспорват, че ищецът е претърпял твърдените вреди. Излагат и съображения, че не
са налице предпоставките нито на чл. 61 ЗЗД, нито на чл. 59 ЗЗД, чл. 42, ал. 1 ЗЗД.
Молят
исковете да бъдат отхвърлени. Претендират и направените по делото разноски.
Съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Ответниците
са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.610.611,
при следните квоти: Й.В.Б. - 12/72 ид.ч.,
Ц.В.П. - 12/72 ид.ч., С.А.Т. - 15/72 ид.ч., Е. А.Т. -
9/72 ид.ч., Б.А.Б.
- 15/72 ид.ч. и
В.А.Д. - 9/72 ид.ч. Този факт е прието за безспорен и ненуждаещ се
от доказване н отношенията между страните по делото, а и се установява от
приетия по делото нотариален акт № 2,
том I, рег. 528, дело № 9/2000 г. (л. 19 - 20) и от удостоверенията за
наследници (л. 22 - 23).
С.А.Т. е починал и е оставил за свои наследници по закон М.Г.Г.-Т. и
С.С.Т. - видно от удостоверението за наследници (л.
491). Поради това същите се легитимират като собственици на по 15/144 ид.части от посочения по-горе имот.
На 12.02.2009 г., В.Д. е упълномощила брат си и съсобственик на имота – Б.А.Б. да я
представлява пред нотариуси за покупка и продажба на движимо и недвижимо
имущество, както и пред държавните, областните и общинските администрации, свързани
с нейните интереси, да я подписва където е необходимо и да защитава законните
ѝ права (пълномощното, л. 24-25).
На 08.12.2017 г., С.Т. е подал заявление до главния
архитект на Столична община за изработване на ПУП за изменение на план за
регулация и застрояване на имота с идентификатор 68134.610.611. (заявление, л.
38-39). Към заявлението е било представено мотивирано предложение (л. 45). С.Т.
е получил отговор от Направление „Архитектура и градоустройство”, в който е
било посочено, че е необходимо заявлението да е подписано от всички собственици
на имота, а мотивираното предложение следва да се преработи (л. 50).
На 30.05.2018 г. между страните е подписан
предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство. Този имот е с
идентификатор 68134.610.611 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изп.
директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО - „Подуяне”, ул. „*******, с площ
618 кв.м.
От страна на ответниците договорът е подписан от Й.Б.,
Ц.П., С.Т., Е.Т. и Б.Б., лично и като пълномощник на В.Д.
на основание пълномощното от 2009 г. (видно от договора, л. 26-33).
В договора е уговорено, че ответниците (наричани прехвърлители) се съгласяват, а ищецът (наричан приобретател) се задължава, да извърши всички необходими
административни и градоустройствени процедури във връзка с изготвянето на
проект за нов план за регулация и застрояване, като частично да измени
действащия ОУП за имота, в резултат на което в същия да може да се построи
сграда с надземна РЗП около 1800 кв.м. Тези задължения е посочено, че се считат
изпълнени с издаването на влязла в сила заповед за одобрение на проекта за
изменение на плана за регулация и застрояване (т. II.1 от договора).
Съгласно т. II. 2 от договора, прехвърлителите се
задължават да учредят в полза на приобретателя право на строеж за построяване
на жилищна сграда с надземна РЗП около 1800 кв.м., като си запазват 25 % от
правото на строеж върху обекти в жилищната сграда, на които след построяването
да станат собственици, които обекти ще бъдат конкретизирани в допълнително
писмено споразумение между страните след изготвянето на инвестиционния проект
за сградата и при спазване на условията по т. II. 3 от договора и принципа
за пропорционален избор от всеки вид, площ, етаж и изложение. В т. II. 3 посочено, че прехвърлителите си запазват 25 %
от правото на строеж и върху подземните нива на жилищната сграда. Съгласно
т. II. 4 страните ще „конкретизират предназначените за всяка страна обекти при
условията на договора с техническия архитектурен проект” за сградата.
С договора прехвърлителите са се задължили да
прехвърлят и 75 % от идеалните части от правото на собственост върху имота.
Това е следвало да стане в едномесечен срок от подписването на акт - обр.16 и разрешение за ползване на сградата (съгласно т.
II. 5 и т. IV.1.8 от договора).
Съгласно II. 6 от договора, ответното дружество е
поело задължението да финансира, проектира, построи и въведе в експлоатация с
разрешение за ползване сградата изцяло за своя сметка.
Приобретателят се е задължил така да се изготви
архитектурния проект, че да се обособят 6 еднакви по площ апартамента (т. II. 8
от договора).
Срокът за сключване на окончателен договор е
определен на 1 месец и започва да тече от датата на одобряване на
инвестиционен проект от съответния компетентен орган (III. 3
от договора).
Прехвърлителите са се задължили да упълномощят
приобретателя да ги представлява във връзка с процедурите по издаване и
одобряване на всички проекти и строителни книжа както пред държавни и общински
органи, така и пред други юридически лица (т. IV.1.2.).
Страните са определили, че ответниците имат
задължение да се запознаят с инвестиционния проект и да изберат самостоятелни
обекти от бъдещата сграда, за които да си запазят правото на строеж в срок
от 14 работни дни от одобряването на инвестиционния проект и получаване на
писмена покана (т. IV.1.3.).
От друга страна, дружеството се е задължило: да
извърши за своя сметка необходимите административни и градоустройствени
процедури във връзка с изготвянето на проекта за нов план за регулация и
застрояване; да изготви за своя сметка и да внесе за одобряване инвестиционен
проект за сградата; да финансира и осигури необходимите строителни книжа
(т. IV.2.1. - IV.2.3).
За разходите „по процедирането на
градоустройствените и административни процедури за изменение на плана за
регулация и застрояване” прехвърлителите не дължат неустойки или друго
плащане (V.1).
В случай на виновно неизпълнение на задълженията по т.
III от страна на прехвърлителите е уговорено, че те дължат сумата за
разходите, извършени до момента, в това число разходите за изготвяне на ПУП, за
архитектурния технически проект, такси и други, плюс 20 000 евро неустойка
(т. V.3 от договора).
При подписването на договора на всички е било
известно съдържанието на пълномощното, с което Б.Б.
се е легитимирал като пълномощник на В.Д.. Според всички страни в сделката това
пълномощно е било достатъчно за сключването на договора, а за окончателния
договор им е било разяснено от нотариуса, че е необходимо друго, изрично
пълномощно (видно от показанията на свидетелката Т.М.).
На 30.05.2018 г., ответниците са упълномощили
управителите на „С.Б.” ООД, както и П.Б.А., да ги представляват пред посочените
в пълномощното учреждения и дружества във връзка с
изготвяне и подписване на документи, свързани с реализиране на проучвателна
дейност, проектиране, строителство в техния имот, предмет на предварителния
договор (пълномощното, л. 34-36).
На 20.08.2018 г. „С.Б.” ООД е депозирало заявление
за даване на разрешение за изработване на проект на ПУП (л. 114-115), заедно с
мотивирано предложение (л. 116). То е било уважено и главният архитект е
разрешил да се изработи проект за изменение на плана за регулация и застрояване
(заповед, л. 119-123).
Видно от представените писмени доказателства (л. 124,
л. 152-163) проект е бил изготвен и е бил обявен на заинтересованите лица. В
хода на процедурата е било изготвено геодезическо
заснемане (л. 129-151), експертна оценка на дървесната растителност (л.
165-170), доклад за инженерно-геоложките условия на имота (л. 171-189).
Със заповед от 12.03.2019 г. на главния архитект на
СО (л. 191-198) е одобрен Проект за изменение на плана за регулация и
застрояване. Така процесният имот е бил отделен от УПИ V. За имота на
ответниците е предвиден самостоятелен УПИ с предназначение за жилищно
строителство и е предвидено свързано застрояване със съседния имот, собственост
на „Б.Н.” ЕООД.
На 24.04.2019 г., „С.Б.” ООД е депозирала заявление
за издаване на виза за проектиране на „Многофамилна
жилищна сграда” (л. 199) и такава е получена на 27.05.2019 г. (л. 200-203).
Визата е била съгласувана с експлоатационните
дружества и са извършени проучвания на условията за присъединяване към електропреносната и водопроводна мрежи (видно от
становищата на л. 209-250).
В периода от м. февруари до м. август 2019 г., е
протекла кореспонденция между страните по предварителния договор. Същата е
водена с цел да се конкретизират конкретните обекти от бъдещата сграда, за
които собствениците на имота ще запазят правото на строеж (кореспонденция, л.
254-324). В хода на тези преговори са изготвени няколко варианта на бъдещата
сграда, които са предложени на собствениците и от които те да изберат
самостоятелни обекти в бъдещата сграда.
До съгласие между страните не се е стигнало. Вместо
това, съгласно признанието на ищеца, на 13.06.2019 г. последният е получил
нотариална покана от В.Д. (л. 356-357). С нея тя е заявила, че предварителният
договор е подписан от нейния брат, който е действал без представителна власт,
тъй като пълномощното, което тя му е дала през 2009 г. е било за различни цели.
Посочила е, че подписаният от нея договор е неизгоден за нея и се различава
съществено от уговореното обезщетения на собствениците, учредяващи право на
строеж при подобни сделки. Тя изрично е заявила, че не потвърждава действията на
пълномощника при подписването на договора и поради това счита, че договора не я
обвързва. Освен това тя е заявила, че оттегля дадените от нейно име пълномощия
за представляване от страна на дружеството пред съответните органи за
административни процедури, съгласуване на инвестиционни намерения и други
подобни.
Освен това, останалите съсобственици също са
отправили нотариална покана до ищеца (л. 358-367). С нея те са заявили, че не
са съгласни с предоставените варианти за избор на самостоятелни обекти в бъдещата
сграда, от които да избират да си запазят право на строеж. Заявили са още, че при
подписването на договора са въведени в заблуждение относно параметрите на
обектите, които те ще получат от бъдещата сграда; че в договора има съществени
празноти, които не могат да бъдат запълнени, а предлаганите от „С.Б.” ООД
условия не ги приемат; че В.Д. не е обвързана от договора. Затова са отправили
изявление, че развалят договора от 30.05.2018 г.
По делото е представен и приет договор за консултантска
услуга, сключен между „С.Б.”ООД и „АЗ И П.” ЕООД. В договора е посочено, че е
сключен на 30.05.2018 г. Изпълнителят е представляван от П.А.. Задълженията на
изпълнителя по този договор са били: да консултира ищеца във връзка с проучване
на градоустройствения статут на имота и необходимостта от евентуални изменения
на ПУП и ОУП; да консултира ищеца във връзка с възможностите за застрояване на
имота, така че да се постигне заложената в предварителния договор РЗП от около
1800 кв.м. като при необходимост от сключено застрояване да осигури съгласието
на собственика на съседния имот за това; да извърши всички необходими предпроектни проучвания за инвестиционен проект; да осигури
хидрогеоложки доклад; да осигури геодезическо
заснемане; да осигури ландшафтна оценка; да
консултира възложителя при срещи със собствениците на имота. За тези услуги е
уговорено възнаграждение от 24 000 лева с ДДС, платимо в срок от 3 месеца
от издаването на виза за проектиране на сградата (видно от договора и
приложение 2, л. 368-371).
По делото е представен и приет още един договор
между тези страни (л. 373-378). В него е посочено, че е сключен на 14.06.2018
г. Видно от договора е, че ищецът е възложил на „АЗ И П.” ЕООД да извърши срещу
възнаграждение изработването на ПУП-ИПРЗ на процесния имот с цел достигане на
надземна РЗП на бъдещата сграда от около 1800 кв.м. Задълженията на изпълнителя
по договора са: да изработи проектна документация за устройствената
процедура по изменение на ПУП; да
представлява възложителя с цел осигуряване одобряването на проекта; да се
снабди с виза за проектиране за обекта. Уговореното по този договор
възнаграждение възлиза на 18 000 лева с ДДС и е дължимо в срок от 6 месеца
от датата на влизане на заповедта за одобряване на изменението в сила, съгласно
Приложение № 3 към договора (л. 379).
По делото е приет и трети договор между същите
страни, този път за проектиране (л. 381-390), за който е посочено, че е сключен
на 13.01.2019 г. Едно от задълженията по този договор на „АЗ И П.” ЕООД било да
изготви инвестиционен проект във фаза „идеен проект със следното съдържание:
архитектурна част - идейни проектни предложения – до 3 варианта на
планова схема; архитектурна част – идеен проект, изработен на база на
посоченото от възложителя идейно предложение (т. 2.2.
от договора). Други задължения съгласно договора са: изготвянето на
инвестиционен проект във фаза „технически проект” със съответните му части;
внасяне на проектите за съгласуване и одобряване от общинската администрация и
съгласуването им с когото е било необходимо; осигуряване на площообразуване.
Срокът за изготвянето на идейните предложения е бил до 30 дни от сключването на
договора. В т. 3.3.3. е посочено, че изготвянето на
проекта във фази „идеен проект” и „технически проект” следва да започне след
окончателния избор и одобрение от страна на възложителя на идеен вариант на
планова схема. Уговорената за изпълнението на договора цена е била в размер
на 72 000 лева с ДДС, платим в срок до 30 дни от издаване на разрешение за
строеж на сградата в имота (вж. приложение № 3 към договора, л. 388).
С анекс, за който е посочено, че е подписан на
13.03.2019 г. „С.Б.” ООД е възложило изготвянето на допълнителни идейни
проектни решения срещу 2220 лева с ДДС за всяко такова (Анекс, л. 389).
По делото е представено и прието споразумение за
прекратяване на договора за проектиране (л. 391). В него е посочено, че е
подписано на 12.09.2019 г. С него страните са констатирали, че изпълнителят е
изработил 7 идейни проектни решения, за които са постигнали съгласие да
се заплатят по цената, уговорена в анекса от 13.03.2019 г., т.е. общо
15 200 лева с ДДС. С това споразумение страните са се уговорили, че
договорът се прекратява предсрочно, за което са предвидили задължение на „С.Б.”
ООД да заплати неустойка в размер на 10 000 лева.
От показанията на управителя на „АЗ И П.” ЕООД се
установява, че договорите и анексите са подписани от него (протокола от 28.03.2022 г., л. 574-575).
По делото са приети доказателства за изпълнението на
договорите за консултиране и проектиране (л. 51-54 и л. 205-210), от които е
видно, че управителят на „АЗ И П.” ЕООД е набавил необходимите му изходни данни
за проектирането и е провел преговори с представители на собственика на
съседния имот – „Б.Н.“ ЕООД с оглед осигуряване съгласието им за осъществяване
на свързано строителство е процесния имот.
От приетите по делото фактури и преводни нареждания
(л. 334-339) и от заключението на вещото лице (л. 596-598) се установява, че „С.Б.”
ООД е платил на „АЗ И П.” ЕООД: сумата от 24 000 лева - по договора за
консултантска услуга на 10.10.2019 г.; сумата от
18 000 лева - по договора за проектиране на 12.10.2019 г., както и сумата
от 25 200 лева - по договора за проектиране на 16.10.2019 г.
От приетите писмени доказателства (л. 340-355) се
установява още, че ищецът е заплатил 584,12 лева такси за административни
услуги във връзка с изменението на ПУП-ПР и ПЗ и съгласуване на визата за
проектиране, както следва :
-
62,12 лв., платени на 28.06.2019 г. - за съгласуване
на проекта от „Овергаз мрежи“ АД;
-
38,00 лв., платени на 25.10.2018 г. на СО - НАГ - за
заверка на документи във вр. с изработването на ПУП -
ПР и ПЗ;
-
80,00 лв., платени на 20.12.2018 г. и 05.04.2019 г.
- за съгласуване на проект за изменение на ПУП - ПР и ПЗ /60.00лв./ и
съгласуване на скица от „БТК“ ЕАД;
-
144,00 лв., платени на 26.10.2018 г. - за
съгласуване на проекта за изменение на ПУП от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД;
-
55,00 лв., платени на 13.11.2018 г. - за съгласуване
на проекта за изменение на ПУП от „Топлофикация София“ ЕАД;
-
85,00 лв., платени на 27.03.2019 г., за писмено
становище на КАТ София;
-
120,00 лв., платени на 13.06.2018 г., на ГИС София
ЕООД - за предоставяне на данни в цифров вид на магнитен носител /изходни
данни/;
За част от претендираните суми са представени
единствено фактури, без доказателства, доказващи плащането. Поради това, съдът
не приема за установено, че следните разходи са направени от ищеца за изпълнение
на задълженията му по предварителния договор:
-
73,97 лв. за даване на техническа консултация за
съгласуване на проекта за изменение на ПУП - ПР и ПЗ от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД (фактура, л. 346);
-
194,40 лв. за изходни данни за предварително проучване,
платени на „Софийска вода“ АД (фактури (л. 350);
-
194,40 лв. за изходни данни за проектиране на
отклонение на ВиК мрежи на „Софийска вода“ АД
(фактури (л. 351);
По отношение на претендираните 100,00 лв., като
платени на СО - НАГ на 08.12.2017 год., за допускане на изменение на ПУП се
установи, че същите са били заплатени от Е.Л.преди сключването на
предварителния договор, поради което също не следва да се включват към
доказаните разходи на ищеца по изпълнението на договора с ответниците (видно от
платежното, л. 354).
По делото е приет и договор, сключен между „С.Б.”
ООД и физическо лице, за наем на апартамент в гр. София на ул. „Свиленица” № 14
(л. 393-395). В договора е посочено, че е сключен на 01.01.2019
г. С него ищецът е наел апартамент за ползване за офисни и жилищни нужди за
срок от 2 години срещу 650 лева месечен наем. В чл. 5, ал. 5 от договора е
уговорена неустойка дължима от наемателя за предсрочно прекратяване на договора.
Неустойката е в размер на 6 месечни наемни вноски, но не повече от остатъка от
срока на договора. Видно от приетото споразумение (л. 396) договорът е бил
прекратен, считано от 30.09.2019 г. По делото са приети разписки от наемодателя
по договора за платени наеми за 9 месеца (общо 5 850 лева) и неустойка от
3 900 лева (разписки, л. 397-401). Обстоятелствата, които се установяват
от писмените доказателства се потвърждават и от разпита на физическото
лице-наемодател по договора (протокола от открито съдебно заседание на
05.12.2022 г., л. 613-614).
От приетото по делото заключение по извършената
съдебно-техническа експертиза (л. 549-557), която е съпоставила строителната
себестойност на сграда като процесната с прогнозната бъдеща реализация на 75 %
от нейната надземна част, се установява, че е налице разлика от 1081317 лева,
които биха представлявали печалбата на инвеститора. От заключението се
установява още, че средната пазарна цена за извършване на проучване и
изработване на проект за изменение на ПУП-ИПРЗ и за дейностите по процедирането
му предвид параметрите на бъдещата сграда, възлиза на 1 500 лева. От
разпита на вещите лица в съдебно заседание се установява, че тази цена не
включва мотивираното предложение (л. 561).
Вещите лица са определили и средна цена за
изготвянето на идейна разработка, която възлиза на 21 512 лева за сграда с
параметри като тази, която може да се построи в процесния имот. На следващо
място, видно от заключението е, че чертежите, които представляват варианти
на идейни решения имат част от основните елементи на инвестиционен проект. Същевременно
липсват други документи (ситуация, вертикални разрези, фасади,
обяснителна записка, обяснителни надписи под разпределенията, записки по
отделните части, конструктивна схема и др.). Поради това вещите лица са
заключили, че тези идейни решения не отговарят на изискванията на идеен или
технически проект. От разпита на вещите лица в съдебно заседание (л. 559-560) и
на управителя на дружеството, изготвило идейните решения (протокола от
28.03.2022 г., л. 575), се установява, че тези разработки лесно могат да се
превърнат в идеен проект. Отново от разпита на вещите лица се установява, че
практиката при строителство на сгради при обезщетение на собствениците на имота
със самостоятелни обекти е идейните решения да се включват във фазата на
изработка на идейните проекти.
От отговора на вещите лица по т. 4 от заключението
се установява, че тези идейни решения дават възможност на ответниците да
направят избор на самостоятелни обекти съгласно уговорките в предварителния
договор.
По делото е прието и допълнително заключение на
вещите лица (л. 599-602). Същото е дало отговор на въпроса за какви дейности са
заплатени възнагражденията по договорите между ищеца и „АЗ И П.“ ЕООД. Те са
както следва:
1.
По Договора за проектиране на ПУП-ИПРЗ (общо 14 530 лв. без ДДС):
a.
изработване на комбинирана/и скица/и - 100лв.
b.
уличен нивелетен план - 100лв.
c.
координация с администрацията на СО-Район „Подуяне“
и СО-НАГ -1 000лв.
d.
координация с администрацията на СО-Район „Подуяне“
- 500лв.
e.
координация на проекната
разработка с „Б.Н.“ ЕООД в качеството им на съвъзложител
- проведени мин. 8 броя срещи - 2 000лв.
f.
изработването на мотивирано предложение - 1000лв.
g.
изработване
на проект за ПУП-ИПРЗ -1 500лв.
h.
печалба на
дружеството за управление на процеса и извършване на техническата част от
услугите/повече от 12 месеца процедури/ - 6 000лв.
i.
административни такси – 100 лв. допускане, 400лв.
одобрение, заверка на растителност - 30лв.
j.
съгласуване с
експлоатационни дружества на проекта за ПУП - около 1 000лв.
k.
представителство
на Възложителя при обявяването на административните актове и при координацията
с експлоатационните дружества - 1000лв.
2.
По Договора
за консултантска услуга (общо 18 500 лв. без ДДС):
a.
цената на извършеното геодезическо
заснемане - 1 000лв.
b.
изработване на
комбинирана/и скица/и - 100лв.
c.
извадка от
действащия подземен кадастър - 100лв.
d.
извадка от
действащ уличен нивелетен план - 100лв.
e.
извадка от
архивни действащи планове - 100лв.
f.
експертна
оценка на съществуващата в имота растителност - 500лв.
g.
инженерно
геоложки доклад -1 000лв.
h.
проучване на
действащи планове, вкл. извадки от архив, правни консултации - 1 000лв.
i.
изследване на
устройствени варианти - обемно - устройствено
проучване - 4 800лв.
j.
изследване на планова схема, която да отговаря на
разработените варианти за обемно устройствено
проучване - 4 800лв.
k.
печалба за дружеството - 5 000лв. без ДДС
3.
По Договора за проектиране на
идеен проект и технически проект - изработване на Идеен проект по част
Архитектурна от около 5 EUR/m2, - 23 470,00 лв. без ДДС
Посочените от вещите лица стойности са калкулирани по
данни на проектанта, който е изработвал проектите, видно от показанията им в
съдебно заседание (л. 616-617).
Други доказателства, относими към спора, не са събрани.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правна
квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и
искове, съединени в условията на
евентуалност, по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, по чл.
92 ЗЗД, чл. 61 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 42,
ал. 1 ЗЗД.
Относно искa с
правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД:
Основателността
на претенцията изисква установяването при условията на пълно и главно доказване
от страна на ищеца, на следните факти и обстоятелства по делото: 1/ валидно
сключен предварителен договор между страните, 2/ настъпил падеж за изпълнение
на общото задължение на страните по него - за сключване на окончателен договор,
3/ неизпълнение от страна на ответниците по иска на посоченото задължение в
уговорения срок, 4/ доказано право на собственост /при процесния договор за
учредяване на право на строеж/, на ответниците върху процесния имот.
По
делото се установи, че между ищеца и ответниците е бил сключен предварителен
договор за учредяване право на строеж в собствения им имот срещу задължението
на ищцовото дружество да построи сграда в същия имот.
Ответниците
са възразили, че договорът е бил сключен от един от съсобствениците, чрез
пълномощник, действал без представителна власт и поради това този договор е
недействителен.
По
отношение на упълномощаването и съдържанието на пълномощното следва да се
съобразят задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно тях, при доброволното представителство, представителната власт
възниква изцяло по волята на представлявания (чл. 36, ал. 1 ЗЗД). Учредяването
на представителната власт става чрез едностранна правна сделка - упълномощаване
на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито
правни последици настъпват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). От
упълномощаването, като юридически факт, се създава правоотношение между
упълномощителя и пълномощника. Упълномощителят извършва упълномощаването, за да
може чрез пълномощника си да постигне един желан от него правен резултат. Обемът на представителната власт на
пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят
е изявил при извършването на упълномощителната сделка
(чл. 39, ал. 1 ЗЗД). Както при всяко друго волеизявление, насочено към
пораждане на определени правни последици, и при упълномощаването
упълномощителят си служи с определени думи и изрази, с които външно изразява
волята си да настъпят целените с упълномощаването правни последици - възникване
на представителна власт за пълномощника в
определен обем и съдържание. Упълномощителят обективира
и изявява волята си за упълномощаването в пълномощно, когато сам е избрал
писмената форма, или когато законът изисква такава или особена форма за
валидността и/или доказването на упълномощителната
сделка (например - чл. 37 ЗЗД, чл. 21, ал. 1, изр. 3 ТЗ, чл. 26, ал. 1, изр. 3 ТЗ, чл. 33, изр. 1 и 2 ГПК и пр.). От
значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на
упълномощителя, отразена в този акт, с който се учредява доброволното
представителство - пълномощното (чл. 39, ал. 1 ЗЗД), като при тълкуването му съответно приложение намират правилата на чл.
20 ЗЗД (чл. 44 ЗЗД).
Правната
теория приема, че според обема на учредената представителна власт видовете
упълномощаване, респ. - видовете пълномощни са: общо (генерално) и изрично
(специално, конкретно). При общото упълномощаване
не се посочват конкретните правни действия или сделки, които пълномощникът е овластен да извърши, а обемът на представителната власт,
или не се ограничава - отнася се до всякакви правни действия от името на
упълномощителя, или се определя чрез посочване на по-общи характерни белези. При изричното (специалното) упълномощаване обемът на представителната
власт се определя конкретно, чрез посочване на отделни правни действия или на
правните последици, които следва да се породят.
Тълкуването
на действащото законодателство именно в тази насока, следват и от целта и
функциите на института на доброволното представителство, респ. - от
необходимостта, от която то е породено и се е развило в исторически план. Тази
необходимост - дадено лице да извършва правни сделки и действия (включително
такива на разпореждане) не лично, а чрез пълномощник, произтича от причини,
които могат да се обобщят в две основни насоки: фактическа (физическа)
невъзможност сделките или действията да се извършат лично - отсъствие, лична
или служебна ангажираност, заболяване и пр.; или липса на достатъчно специални
знания, умения, компетентност, за да се извършат сделките или действията лично.
Отношенията
между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента
на това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят
ще учреди с пълномощното. По своя воля той може да овласти
избрания от него пълномощник както да се разпорежда с цялото му имущество, чрез
правни сделки и действия, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре,
така и да ограничи представителната му власт във всяка една от тези насоки,
като дори сведе обема и до обикновено пратеничество. Упълномощителят може, но
не е длъжен (при липса на обща правна норма за това, респ. - освен в изрично
предвидените от закона особени случаи) да посочи в пълномощното само една или
повече конкретни разпоредителни сделки или действия; да определи параметрите на
един, повече или на всички техни елементи (съществени, допълнителни или
естествени), включително - да посочи точно определена цена (стойност),
определяема такава (например – „по данъчна оценка“) или в дадени граници; да
посочи едно или друго свое имущество (недвижим имот, движима вещ, вземане и
пр.) като предмет на бъдещото разпореждане чрез пълномощника; да визира точно
определено лице или даден кръг лица (например – „да ипотекира в полза на което
и да е от децата ми“), което да придобие или да се облагодетелства от
разпореждането с това имущество. Когато упълномощителят не е ограничил
представителната власт в някои или във всички тези насоки, но същевременно с
пълномощното, тълкувано по правилата на чл. 20, вр.
чл. 44 ЗЗД, ясно и еднозначно, макар и по най-общ начин е изразил волята си за
извършване на разпореждане със свое имущество чрез пълномощника (например – „да
се разпорежда с имуществото ми“; „да отчуждава мое имущество, както и на когото
намери за добре“ и пр.), то съгласно чл. 39, ал. 1, вр.
чл. 9 и с чл. 44 ЗЗД следва да се приеме, че представителната власт включва
възможността за пълномощника да избира и да договаря във всяка една от тези
насоки, по отношение на която не е ограничен с пълномощното.
В
настоящият случай, през 2009 г., В.Д. е упълномощила нейния брат „да я представлява пред нотариуси за покупка и
продажба на движимо и недвижимо имущество, както и пред държавните, областните
и общинските администрации, свързани с нейните интереси, да я подписва където е
необходимо и да защитава законните ѝ права”. Покупката и
продажбата са двата най-разпространени способа за придобиване и разпореждане с
вещни права. Освен тези правомощия, следващите посочени в пълномощното са
определени общо – пълномощникът има право да представлява В.Д. пред всякакви
държавни, общински органи във връзка с нейните интереси, включително и да я
подписва където е необходимо, т.е. не само пред посочените „администрации”.
Тези права са дадени почти 10 години преди сключването на предварителния
договор. Видно от пълномощното е, че подписът на В.Д. е удостоверен от консул в
Дубай. Това предполага, че необходимостта от упълномощаването е била породена
от дълго отсъствие от страната на упълномощителя. При такова отсъствие е трудно
да се предвиди какви действия, ще е нужно да се извършат от упълномощения.
Следва да се отбележи, че последният е брат на В.Д., което пък предполага и
по-високо доверие между тях. Това се потвърждава и от широките правомощия,
които тя му е дала (да я подписва навсякъде където е необходимо). Всички тези
обстоятелства дават основание, при тълкуването на пълномощното съгласно
изискванията на чл. 20 от ЗЗД, да се приеме, че намерението на В.Д. е било да
не ограничава обема на представителната власт на нейния брат. Поради това
посочените действия – „покупка” и „продажба” следва да се тълкуват не буквално
като единствените способи на придобиване и разпореждане с право на собственост,
които пълномощникът има право да извършва от името на упълномощителя, а като овластяване
за възмездно придобиване и отчуждаване на движимо и недвижимо имущество. Това
тълкуване съответства както на останалите общи упълномощителни
клаузи, така и на целта на едно упълномощаване между близки роднини при
отсъствието на един от тях от страната. Освен това следва да се отбележи, че
текстът на пълномощното е саморъчно изписан. Затова основателно може да се
предположи, че текстът на пълномощното не е бил подготвен от лице с юридическо
образование. Ето защо съдът приема, че при подбора на изразни средства В.Д. не
е употребила покупката и продажбата като правни термини, а като събирателно за
възмездно придобиване и отчуждаване на движими и недвижими вещи.
Настоящият
състав намира, че това тълкуване е в съответствие и с разясненията дадени в
посоченото тълкувателно решение. Съгласно приетото в т. 1 от решението,
съдебната практика сочи, че често очакванията на упълномощителя не се покриват
с постигнатия от пълномощника му резултат при извършената от негово име разпоредителна
сделка или действие.
В
такива случаи, в опит да отклони правните последици, настъпили директно в
неговата правна сфера (чл. 36, ал. 2 ЗЗД), упълномощителят би могъл да се
позовава на „непълнота“ - на липса на „задължителен“ реквизит (какъвто всъщност
законът не изисква) в даденото от самия него пълномощно и да претендира, че
сделката или действието са извършени без представителна власт - извън нейните
предели (чл. 42 ЗЗД). По този начин той би се домогнал до една неследваща му се
защита, а третото добросъвестно лице би понесло последиците от една от
най-тежките санкции в гражданското право - недействителността, и то без
възможност съдът да преценява, дали упълномощителят действително е увреден и
дали неговият пълномощник и лицето, с което той е договарял, са добросъвестни
или не. Подобен резултат сериозно би застрашил правната сигурност в гражданския
оборот, като пред правата на третите лица, които добросъвестно са договаряли с
пълномощника и са се доверили на това, което упълномощителят е изявил в
пълномощното (чл. 39, ал. 1 ЗЗД не случайно изрично сочи третите лица), се
предпочетат „права“ на представлявания, каквито той няма. Рискът, който
упълномощителят поема, избирайки своя пълномощник и очертавайки обема и
границите на учредената му представителна власт, следва да се поеме от самия
него, а не неоправдано да се възлага на третото лице, което е действало
добросъвестно.
Самата В.Д. в нотариалната покана до „С.Б.“ ООД е
потвърдила мотивите си да не желае да бъде обвързана от договора като е
заявила, че подписаният от нея договор
е неизгоден за нея и се различава съществено от уговореното обезщетения на
собствениците, учредяващи право на строеж при подобни сделки. С оглед на
всичко изложено съдът приема, че Б.Б. е имал правото да представлява В.Д. от чието име
възмездно да придобива и отчуждава движими и недвижими вещи, собственост на
последната.
Отделно от горното следва да
се отбележи, че предварителният договор създава задължение за учредяване на
право на строеж в собствения на ответниците имот, но едва след като те са
направили избор на конкретни обекти в бъдещата сграда, за които да запазят за
себе си правото на строеж и респ. да придобият в собственост след построяването
на сградата. По отношение на предварителния договор е налице константна
практика, съгласно която сключването на такъв договор не е акт на разпореждане
с право на собственост. Правото на собственост върху имота преминава от патримониума на продавача в патримониума
на купувача едва при сключването на окончателния договор, респ.от момента на
влизане в сила на решението, с което предварителният договор бива обявен за
окончателен. В този момент настъпва транслативния
ефект на разпоредителната сделка, т.е. осъществява се разпореждането с вещ (в
този смисъл: Решение № 87 от 12.06.2020 г по гр. дело № 4051/2019 г. IV г.о. на
ВКС; Решение № 91 от 15.09.2020 г. по гр. д. № 4040/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Предвид всичко изложено
относно съдържанието на упълномощителната сделка и
относно характера на предварителния договор, следва да се приеме, че Б.Б. е имал правото да представлява В.Д., при сключването на
процесния договор през 2018 г. Ето защо този договор е действителен и е породил
целените от него правни последици.
На следващо място,
ответниците са възразили, че са развалили договора с нотариалната покана,
отправена от „С.Б.” ООД.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
За да е налице правото за
разваляне на договора от страна на ответниците, същите следва да установят, че
„С.Б.” ООД е неизправна страна по сключения договор. Твърденията им в тази
връзка са, че липсвали одобрени инвестиционни проекти, което дружеството се задължило
да осигури.
Същевременно по делото се
установи, че ищецът е изработил различни варианти на разпределения на бъдещата
сграда, с оглед предоставянето на възможност на ответниците да изберат за себе
си индивидуални обекти, за които да запазят правото на строеж. Съгласие
първоначално не било постигнато, поради което били изработени допълнителни
идейни решения (общо 7). Въпреки това, ответниците не са одобрили нито едно от
тях. От заключенията на вещите лица се установява, че тези идейни решения от една
страна отговарят на уговорките на предварителния договор, а от друга, лесно
могат да се превърнат в готов инвестиционен проект. Следва да се отбележи,
обаче, че би било безпредметно за дружеството да внесе за одобряване проект, за
който предварително не е постигнато съгласие, че ще бъде реализиран. Ето защо
съдът намира, че в случая дружеството не следва да отговаря за това, че не е
изпълнило задължението си да осигури одобряването на инвестиционен проект, тъй
като на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД, невъзможността за изпълнението се дължи на
причина, която не може да му се вмени във вина. Предвид това, не е налице
неизпълнение на това задължение като предпоставка за развалянето на договора.
Освен това и в нотариалната покана не са посочени други задължения, които да не
са изпълнени от страна на дружеството, а е посочено, че ответниците не са
съгласни с предложените варианти на идейни решения. Това обаче не може да ги
освободи от облигационната връзка, в която те се намират с ищеца.
Предвид изложеното и неоснователността
на възраженията на ответниците, съдът намира, че е налице първата предпоставка
за обявяването на този договор за окончателен, а именно – наличието на валидна
облигационна връзка.
По отношение на втората
предпоставка – настъпил падеж на задължението за сключване на окончателен
договор, съдът намира следното:
Съгласно т. IV.1.3. от
предварителния договор ответниците имат задължение да се запознаят с
инвестиционния проект и да изберат самостоятелни обекти от бъдещата сграда, за
които да си запазят правото на строеж в срок от 14 работни дни от
одобряването на инвестиционния проект и получаване на писмена покана. По
отношение на срока за сключване на окончателен договор се установи, че същият е
определен на 1 месец и започва да тече от датата на одобряване на
инвестиционен проект от съответния компетентен орган (III. 3 от договора).
Също така се установи, че с
договора ответниците са се задължили да прехвърлят и 75 % от идеалните части от
правото на собственост върху имота в едномесечен срок от подписването на акт
- обр.16 и разрешение за ползване на сградата.
По делото се установи, че
инвестиционен проект не е одобрен и строителството не е започнало, респ.не е
издаден акт обр. 16. Ето защо не е настъпил падежа на
задължението за сключване на окончателен договор за учредяване на право на
строеж, както и за прехвърляне на правото на собственост върху идеални части от
имота. Затова не е налице предпоставка за уважаване на този иск.
Ищецът смята, че ответниците
неоснователно не избират обекти от бъдещата сграда, за които да запазят за себе
си правото на строеж и така той не може да внесе конкретен проект за одобрение.
Поради това, те не следвало да черпят права от това си свое поведение.
Действително общ принцип е, че никой не може да черпи права от свое неправомерно
поведение. Именно поради това е предвиден института на забавата на кредитора и
правото на един длъжник да се откаже от договора. В случая обаче ищецът изрично
е заявил, че държи на реалното изпълнение на съглашението с ответниците.
Освен това следва да се
отбележи, че съдържанието на предварителния договор не позволява същият да бъде
обявен за окончателен, тъй като в него не са посочени конкретните обекти, за
които ответниците ще запазят за себе си правото на строеж. Това е уговорено да
стане с допълнително споразумение между страните, а такова не е сключено,
поради непостигането на съгласие. Предвид липсата на съществено съдържание на
договора по смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, той не може да се обяви за
окончателен. Твърдяната от ищеца забава на кредитора дори да е налице не е в
състояние да преодолее липсата на съществени уговорки в договора, така че
същият да се обяви за окончателен. Поради всичко това искът е неоснователен и
съдът го отхвърля.
Относно исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД:
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр.
2 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право
да иска обезщетение за неизпълнение. Обезщетението обхваща претърпяната загуба
и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението
(чл. 82, ал. 1 ЗЗД).
Следователно предпоставките
за уважаването на иска са: 1. наличието
на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно
задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2. виновно
неизпълнение /пълно или частично/ на соченото от ищеца договорно задължение; 3. „С.Б.” ООД да е претърпял имуществени
вреди от неизпълнението на договора; 4. причинна връзка между неизпълнението и настъпилите
вреди.
По делото се установи, че
между страните налице облигационно правоотношение, породено от валидно сключен
предварителен договор за учредяване на право на строеж. По силата на този
договор, ответниците са поели задължението да учредят право на строеж на ищеца,
който да построи сграда в собствения им имот. Освен това в договора страните са
уговорили, че при неизпълнение на задължението на ответниците да сключат
окончателен договор те ще дължат направените от ищеца разходи в това число
разходите за изготвяне на ПУП, за архитектурния технически проект, такси и
други (т. V.3 от договора).
На следващо място се
установи, че предварителният договор създава задължение за учредяване на право
на строеж, но едва след като ответниците са направили избор на конкретни обекти
в бъдещата сграда, за които да запазят за себе си правото на строеж. Това е
следвало да се случи в срок от 1 месец след като бъдат одобрени инвестиционните
проекти за бъдещата сграда. Такива проекти не са били изготвени и одобрени. Както
беше посочено по-горе, падежът на
задължението за сключване на окончателен договор не е настъпил. Ето защо, не
може да се говори за неизпълнение на това задължение. Поради това не са
основателни исковете за осъждането на ответниците да заплатят обезщетение за неизпълнение на задължението им за сключване на окончателен договор, както
следва: 1/ за претърпени загуби (направените разходи от ищеца в размер
на 58229.60 лева) и 2/ за пропуснати ползи в размер на 16 000 лева –
частичен иск от 1 600 000 лева.
Относно иска по чл.
92, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД Неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди.
За основателността на този иск следва да се установи:
1/ наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно
договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ че
кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор /че е бил
готов да ги изпълни/; 3/ уговорена по
размер неустойка в случай на неизпълнение или на забава при изпълнението на
задължението на ответниците и какъв е размера на неустойката за исковия период.
По делото се установи, че страните са обвързани от
валиден предварителен договор. В него е уговорено, че ответниците имат
задължението да сключат окончателен договор за учредяване на право на строеж,
след одобряването на инвестиционен проект за бъдещата сграда. Установи се, че
ищецът е имал готовност да внесе такъв проект за одобрение, но това не е
сторено, тъй като не е постигнато съгласие за конкретните обекти, които
ответниците ще получат в собственост след изграждането на сградата. Както вече беше
посочено, не може да се приеме, че ответниците са в неизпълнение на
задължението им за сключване на окончателен договор, тъй като за същото не е
настъпил падежа (не е одобрен инвестиционен проект, от който ответниците да
изберат обекти в бъдещата сграда). Поради това и не е налице соченото от ищеца
неизпълнение. Ето защо искът му за заплащане на неустойка не е основателен и следва
да се отхвърли.
Останалите
искове ищецът е предявил в условията на евентуалност. С тях той е поискал
същите обезщетения за вреди, но в случай
че съдът приеме, че страните не са обвързани от валиден предварителен договор.
С оглед приетото, че е налице договор и
че при сключването на договора Б.Б. е действал в
кръга на учредената му представителна власт и затова договорът е действителен,
не е настъпило вътрешнопроцесуалното условия за
разглеждане на исковете. Поради това и не се дължи разглеждане и произнасяне по
претенциите, заявени като евентуални (р. III-VIII от доклада).
Относно
разноските:
Ищецът
е заплатил: сумата от 7 714,42 лева - държава такса (л. 2 и л. 413), сумата
от 1 650 лева (л. 539, л. 567 и л. 593) - депозити за вещи лица и сумата
от 30 000 лева - възнаграждение за адвокат (л. 608-609).
Ответниците
са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лева (л. 604-606) и 800 лева -
депозит за вещи лица. Видно от представените доказателства, разноските са
заплатени от трето-неучастващо в производството лице, на основание договор с
ответниците.
Искане за присъждане на разноски са направили и
двете страни, но при този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски имат ответниците. Нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, а - тълкувана
във връзка с тях - и нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ясно разпореждат, че страната, в чиято полза е приключило
делото, има право само на направените, т. е. на реално заплатените от нея разноски по делото - внесени държавни
такси, внесени разноски за събиране на доказателства и пр., заплатено
адвокатско възнаграждение, а не на
разноски, направени от трето лице. При липса на доказателства страната да е
направила такива разноски, и конкретно - да е заплатила договореното адвокатско
възнаграждение, тя няма право да й бъдат присъдени такива. Съгласно Определение
№ 593 от 13.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 521/2011 г., IV г. о., ГК,
Определение № 455 от 27.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 385/2009 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 514 от 6.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 472/2011 г., I т. о.,
ТК, а и съгласно задължителните разяснения, дадени с т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението.
В
случая, ответниците не са направили разходи за производството. Такива е
направило трето лице, което се е задължило да поеме разходите за
производството. Ето защо на ответниците не следва да им се присъждат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, предявените от „С.Б.“
ООД,
ЕИК *******, с адрес: ***, против Й.В.Б.,
с
ЕГН:
**********, с адрес: ***, Ц.В.П., с
ЕГН:
**********, с адрес: ***, Е. А.Т., с
ЕГН:
**********, с адрес: ***, Б.А.Б., с
ЕГН:
**********, с адрес: ***, В.А.Д.,
с
ЕГН:
**********, с адрес: ***, М.Г.Г.-Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, и С.С.Т.,
с
ЕГН **********, с адрес: ***, искове по:
-
чл.
19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за
окончателен на сключения на 30.05.2018 г. Предварителен договор за учредяване
на право на строеж в собствения на ответниците недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.610.611 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изп.
директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО - „Подуяне”, ул. „*******, с площ
618 кв.;
-
чл.
79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД - за
осъждането на ответниците да заплатят обезщетение за неизпълнение на задължението им за сключване на
окончателен договор в размер на 58229.60 лева за претърпени загуби
(направените разходи от ищеца) и за пропуснати ползи в размер на 16 000
лева – частичен иск от 1 600 000 лева;
-
чл.
92 ЗЗД, за заплащане на сумата от 20 000 евро (или
по представляваща неустойка по чл. V.3 от предварителния договор от 30.05.2018 г. за
неизпълнение на задължението на ответниците по чл. III.3 от договора.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ останалите
предявени искове.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: