Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260042 / 05.04.2022 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Милена Борисова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 311 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания
чл.54 ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС от А.Р.Т. с ЕГН ********** против С.А.Ю. с
ЕГН ********** и Ф.К.Ю. с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че е собственик на УПИ Х кв.I по
регулационния план на ************; одобрен със заповеди № 389/1972 г. и № 156/
1997 г., с площ от 1 025 кв.м., при граници: улица, УПИ I и УПИ ХII. Същия той придобил по
дарение от своите родители, обективирано в нотариален акт от 08.05.2013 г. №
101 т.II дело № 246/2013 г. на нотариус № 352. Те от усвоя страна го закупили от Р.
М. Т. *** с договор за продажба от 16.04.1997 г. Собственици на съседния УПИ I
кв.I, при граници: УПИ Х, земеделска земя и улица – били ответниците. След
придобиване на имота си, ищецът установил, че била допусната грешка при
определяне на имотната граница между неговия и на ответниците имот, която била
изместена със 175 кв.м. от съседния УПИ I към собствения му УПИ Х. Тази реална
част неправилно била заснета като част от съседен имот. Налице бил правен
интерес от предявяване на иска, т.к. ответниците оспорвали претендираното от
ищеца право върху тази реална част от техния имот и упражнявали владение върху
нея, неправилно нанесена по кадастралния план като тяхна собственост. Границата
между двата имота следвало да се отрази, според регулационния план на селото,
одобрен със заповед № 389/ 1972 г.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да признае спрямо ответниците, че е допусната грешка при
заснемането на кадастралната основа и определянето на граничната линия между
горепосочените два УПИ, както и че ищецът е собственик на 175 кв.м. от УПИ I
кв.I по регулационния план на ********, обл. Хасково; като ответниците бъдат
осъдени, да му предадат владението върху посочената част от имота; като му се
присъдят направените по делото разноски. Това си искане ответникът поддържа в
открито съдебно заседание, лично и чрез пълномощник – адвокат. В хода на
устните състезания сочи, че не се доказало, да е извършено изменение на плана
със заповед № 156/ 03.07.1997 г., в
резултат на което изменение да е настъпила промяна в дворищната регулация и
планът да е изменен, в т.ч. със съгласие на собствениците. Същевременно, въпреки
тази заповед, не можело да се приеме, че е приложен новият план от 1997 г., тъй
като не били осъществени предпоставките по чл.33 от ЗТСУ. Така процесната
идеална част, според заключението на вещото лице, заключена в т. 1, т. 2, т. 5,
т. 6 и владяна от ответниците, не била преминала в техния патримониум, а е
останала собственост на ищеца. Не се установило да са налице уредени
регулационни сметки между страните, нямало заявление по чл.111 от ЗТСУ, нито
пък заплащане на обезщетение за тази част на имота. Ето защо, искът следвало да
се уважи, като бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението на
тази реална част от имота, както и да се промени регулационната линия на основание
Закона за кадастъра.
Ответниците представят общ отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като преди всичко считат иска за
недопустим, т.к. ищецът нямал правен интерес от предявяването му, т.к. със
заповед № 95/ 11.04.1997 г. била установена границата между двата процесни
имота и от тогава те се ползвали така, като реалната граница съвпадала с тази
по кадастралния план на селото. Не било налице неправилно заснемане, грешка,
непълнота или реално ползване от ответниците, което не съответства на границата
по плана на селото. Ето защо искът следвало да се отхвърли като недопустим и
като неоснователен. На границата била поставена ограда и ответниците владеели и
ползвали имота си така и като свой повече от 10 години, при което те били
собственици на основание давностно владение. Претендираните 175 кв.м. не били
индивидуализирани в исковата молба. Изменението на плана от 1972 г. било
направено със съгласието на тогавашния собственик на имота, съгласно заповед №
156/ 1997 г., влязла в сила и неоспорена от Р. М. Т.. Ответниците се явяват
лично и с пълномощник в открито съдебно заседание, като поддържат отговора си и
искат отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените от тях разноски
по делото. В хода на устните състезания поддържат недопустимост на предявения
иск, т.к. ищецът не бил легитимиран като заинтересовано лице и
собственик на УПИ X, кв. 1 по план на с. **********, съгласно нотариален акт №
101 за дарение. Представената заповед № 95/ 11.04.1997 г. била с правно
основание чл.15 от ЗСГ, която норма тогава вече не съществувала. А разпитан
като свидетел по делото, праводателят на ищеца - Р. М. Т. отрекъл авторството
на подписа си, положен на договора, с който закупил имота от Община *********.
Съдебно-почерковата експертиза сочела за автор на подписа на договора за
продажба и на разписката от връчената заповед за изменение на
дворищно-регулационния план - Р. М. Т.. Ищецът нямал и правен интерес от
предявяване на иска, тъй като имотът бил с установена граница със съседния имот,
собственост на ответниците от 1997 г., когато била издадена влязлата в сила и
неоспорена заповед № 95. Реалната граница, при която се ползвали имотите от
тогава и до настоящия момент съвпадала с границата, установена по кадастралния
план на селото. Това правело искът и неоснователен. Ответниците владеели и
ползвали несмущавани имота при установената граница повече от 10 години при
ясни заявени от тях намерения да владеят имота като свой, като отблъсквали
претенциите на трети лица чрез поставената ограда. Това ги правело собственици
на имота и на основание давностно владение, присъединявайки владение на техния
праводател, съгласно нотариален акт от 08.11.1993 г. Неоснователен бил и ревандикационният
иск за претендираните 175 кв.м., т.к. те не били индивидуализирани в исковата
молба, а и те били собственост не на ищеца, а на ответниците по гореизложените
съображения. Настоящият случай касаел УПИ, намиращи се в урбанизираната
територия на с. ********. Със заповед № РД-18-444/ 27.06.2019 г. на АГКК, на
основание § 33 ал.2 от ПЗР към ЗИЗКИР, били одобрени кадастралната карта и
кадастралните регистри за неурбанизираната територия на селото. За
урбанизираната територия на селото обаче не било започвало производство по
създаване на кадастралната карта и кадастрални регистри, съответно не били и
одобрени такива. За да е налице допусната грешка при заснемането, необходимо
било да има одобрена кадастрална карта за съответния поземлен имот. Моментът за
преценка, дали съществува спорното материално право, бил моментът на одобряване
на такава карта на село ********, каквато изобщо нямало. За да се търси защита
по спорно материално право, каквато била идеята на иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР,
необходимо било към момента на изготвяне на кадастралната карта заснемането на
съответния имот да не е съобразено с утвърдени планове, действащи към
съответния момент. Така в случая нямало как, на посоченото основание, да се
установи, че е допусната грешка при заснемането на кадастралната основа и
определянето на граничната линия между двата УПИ. Според титулите им за
собственост, собствените на страните по делото УПИ били одобрени със заповед №
156/ 1997 г. за изменение на дворищно-регулационния план между УПИ X и УПИ I и
двата в кв. 1 по чл.32 от отменения ЗТСУ. За да се издаде заповедта и да се
извърши изменението, било изготвено обявление, с което на заинтересованите
страни било съобщено за предстоящото изменение дворищната регулация.
Обявлението било връчено срещу разписка на бащата на ищеца Р. М. Т. на
18.06.1997 г., който не е възразил в законоустановения срок. Така той се съгласил
с границата между двата УПИ, която била според влезлия в сила
дворищно-регулационен план от 1997 г. В тази връзка ответниците оспорват
ищцовите твърдения, че след придобиване на имота ищецът установил допусната
грешка при определяне на имотната граница между двата имота, която била
изместена със 175 кв.м. и неправилно заснета като част от съседен имот.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие заповед №
95/11.04.1997 г., издадена от Община ********, с която по молба на Р. М. Т. ***,
на основание чл.15 от ЗСГ, чл.35 ал.1 и 3 от ЗОС и протокол от 08.07.1997 г.,
му се отстъпва правото на собственост върху общински парцел Х кв.1 по плана на
същото село, съдържащ 1 025 кв.м. Въз основа на тази заповед и по повод същия
имот, помежду им е сключен договор за продажба на общинска
земя от 16.04.1997 г. с рег. № 4642/ 24.07.2006 г. от Служба по вписванията при
Районен съд - Хасково, с нотариална заверка рег. № 3483/ 24.07.2006 г. при нотариус
рег. № 125. От Община ********се изикаха и представиха
по делото допълнители документи, касаещи процесния имот. С обявление № 824/23.05.1997 г. от Община ******** е съобщено на
заинтересованите страни, че на основание чл.32 от ЗТСУ служебно се изменя
дворищната регулация между парцел Х и парцел I, поради застроената двуетажна жилищна сграда в парцел I в кв.1 в с. ********. Указан е
срок от 14 дни след получаването на обявлението за всички заинтересовани страни
да направят предложение или възражения по преписката, каквито не са постъпили,
според данните за това в констативен протокол от 02.07.1997 г. на районен
техник. На 18.06.1997 г. Р. М. Т. лично е получил това обявление, според
представена разписка за това, в която за получател е положен негов подпис. По
оспорване на ищеца и на основание чл.193 от ГПК, съдът откри производство по
оспорване истинността на тази разписка в частта на авторството на подписа на
получателя. В рамките на това производство и по искане на ищеца, съдът назначи
и изслуша съдебно– графологична експертиза, чието заключение приема като
компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е категорично, че оспореният
подпис е изпълнен именно от Р. М. Т.. За получаването на цитираното обявление,
по делото се представи още една разписка от 18.06.1997 г. на името на А. Р. А.,
получено от М. Ф.. Сред изпратените от Общината документи е и заповед № 156/ 03.07.1997
г. на Кмета на Община ********; с която на основание чл.32 от ЗТСУ и
горецитираното обявление, е одобрено изменение на дворищната регулация
между парцел Х и парцел I в кв.1 по плана на с. ********, съгласно червената линия и щрихи на
приложената скица – проект № 201/22.04.1997 г., представена и по делото. Скицата
съдържа отбелязване, че е одобрена, както и че е издадена на основание чл.32
ал.1 и 2 от ЗТСУ. На 25.07.1997 г. Р. М. Т. и А. Р. А. лично са получили тази
заповед, според представени разписки за това, в които за получатели са положени
техни подписи. Р. М. Т. и Ш.А.Т. са дарили на сина си – ответникът
следния недвижим имот: УПИ Х в кв.1 по регулационния план на ********, обл.
Хасково; одобрен със заповеди № 389/1972 г. и № 156/ 1997 г., с площ на имота
по скица 850 кв.м., а по документи за собственост – 1 052 кв.м., при граници:
улица, имоти XI и I и земеделска земя. За
сделката е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101 том II
рег. № 3181 дело № 246/2013 г. от 08.05.2013 г. на нотариус с рег. № 352.
Относно правото си на собственост върху един от посочените гранични имоти,
ответниците представиха по делото нотариален акт № 196 том IV рег. № 5862 дело
№ 641/ 2013 г. от 14.10.2013 г. на нотариус с рег. № 081. По силата му, двамата
са закупили поравно следния недвижим имот: 580/728 ид.части от УПИ I, целият с площ от 728 кв.м.,
находящ се в кв.1 по плана на ********, обл. Хасково; одобрен със заповеди №
389/ 1972 г. и № 156/ 1997 г., при граници: улица, УПИ Х и УПИ II, ведно с построената в
имота къща на два етажа със застроена площ от 85 кв.м. За този имот се
представи и скица № 124/ 01.04.2021 г., издадена от Община ********, Отдел
„ТРС”; в която на основание цитирания нотариален акт ответниците са вписани
като негови съсобственици. В скицата са направени и две допълнителни бележки.
Първата, че регулацията не е приложена, като УПИ I в кв.1 съдържа 728 кв.м., а собствено място – 580 кв.м.
И втората, че УПИ I в кв.1 не е
изключван от застроителния и регулационния план на селото, одобрен със заповед
№ 389/ 1972 г. Такава бележка съдържа и представената за ищцовия имот УПИ Х в
кв.1 скица № 386/ 09.11.2020 г., издадена от Община ********, Отдел „ТРС”. Но
така също и отбелязване, че регулацията е приложена. В скицата за собственик на
имота е вписан ищецът, на основание цитирания нотариален акт за дарение, като
се сочи, че неговият УПИ Х в кв.1 съдържа 850 кв.м. За същия имот се представи
и удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК с изх. № **********/ 17.11.2020 г., издадено от Община
******** на името на ищеца, без непогасени задължения за имота.
По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелите Р. М. Т., 66- годишен, посочен от ищеца; и Е. М. С., 68- годишен, посочени от
ответниците. Св. Р.Т. е баща на ищеца, като сочи че двамата живеят заедно в с. ********, а ответниците им били съседи. Той закупил парцела през 1997 г.
и подписал нещо, когато вземал плановете за гаража, но не знае, какво е
подписал. При предявяване на оспорената от ищеца разписка от 18.06.1997 г.,
свидетелят сочи, че подписът за получател не е неговият, но на разписката от 25.07.1997
г. бил неговият подпис. Подписът за купувач под предявения му договор за
продажба на общинска земя от 16.04.1997 г. също не бил негов. Св. Р.Т. разбрал,
че има изменение на плана и мястото станало по-малко от 850 кв.м., когато дарил
къщата на сина си. Св. С. е чичо или братовчед на ищеца. Той познавал
ответниците от около 10 години. С. и Р. нямали дрязги, като между техните два
имота в момента имало ограда. На Р. къщата имала поляна, той взел първия
парцел, а после и втория парцел. На С. била стара къщата. Св. С. знае, че има
ограда между имотите им още от 1971- 1972 г. и тя не била местена, така си
стояла. Вторият етаж на тази къща градил той преди 25-30 години и същата ограда
си стояла, като не знае, тя да е била премествана.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ответниците, съдът назначи и изслуша и съдебно- техническа експертиза от вещо
лице – инженер- геодезист, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. За да отговори на поставените му задачи, експертът е
проверил материалите по делото и други при Община ********, посетил е спорния
имот на место, като е извършил оглед и контролни геодезически измервания, в присъствие
на представители и на двете страни. Със специализиран софтуер е изработил
онагледяваща комбинирана скица, съдържаща извадка от кадастралния и
регулационен план, одобрен със заповед № 389/ 1972 г., изменението му със
заповед № 156/03.07.1997 г. и контролните геодезически измервания на място.
Вещото лице сочи, че коментираната по- горе скица № 201/22.04.1997 г., издадена
от Община ******** на парцел Х в кв.1, по същество представлявала предложение
за служебно изменение на дворищната регулация между парцели Х и І, на основание
чл.32 ал.1 и 2 от ЗТСУ. С одобреното изменение на плана със заповед №
156/03.07.1997 г. била променена дворищната регулация между двата парцела,
както следва: площта на парцел Х се намалила със 175 кв.м., от които 100 кв.м.
оставали в парцел І, а 75 кв.м. оставали извън регулация, като площта му след
промяната ставала 850 кв.м.; а площта на парцел І се увеличавала със 100 кв.м.
и ставала 728 кв.м. Вещото лице заключава, че имотната граница, изградена между
процесните УПИ Х и УПИ I в кв.1, съвпадала с изменението на дворищната
регулация, одобрено със заповед № 156/03.07.1997 г. Между двата имота
съществувала материализирана имотна граница – ограда, изградена от телена
мрежа, поставена на градински бетонови колове, съвпадаща с горепосоченото. На
границата между двата имота била изградена паянтова стопанска постройка – в
югозападната част на УПИ Х, собствен на ищеца. Експертизата сочи, че за
урбанизираната територия на с. ******** нямало одобрени кадастрална карта и
кадастрални регистри и не било откривано производство за създаването на такива
със заповед на ИД на АГКК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по допустимостта и основателността на предявените искове:
По иска с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР:
Искът е
установителен и има за предмет: установяване правото на собственост на ищеца
върху процесната реална част от 175 кв.м., съставляваща допусната грешка при
заснемането на кадастралната основа и определянето на граничната линия между
собствените на страните по делото УПИ – УПИ Х /собствен на ищеца/ и УПИ I /собствен на ответниците/ в кв.1 по регулационния план на
********, обл. Хасково; която част в резултат на тази грешка неправилно била заснета
в очертанията на ответния имот. В хода на устните състезания ищецът поддържа
по-различно искане, а именно – искът му да се уважи според заключението на
вещото лице и площта, заключена между точките 1,2,5, 6 и 1, респ. с площ от 100
кв.м., попадащи в ответния имот. Той обаче не направи изменение на размера на
своя иск и такова не бе надлежно допуснато, предвид на което съдът дължи
произнасяне по предявения иск в неговия пълен обем /което се отнася и до
кумулативно съединения иск по чл.108 от ЗС/. Не се спори по делото, че ответниците
владеят описаната спорна част от 100 кв.м., за което те възразяват, че е налице
правно основание, като оспорват изяло собственическите претенции на ищеца към
нея. В този смисъл, съдът приема,че за ищеца е налице правен интерес от
предявяването на процесния установителен собственически иск, като съобразява и
задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г.
на ВКС по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК. В тази връзка, неоснователни са ответните
възражения за обратното.
ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални
карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в
ЗКИР и в Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за
имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2 ал.5 ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не
води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните
за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция
съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за
собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния
регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект,
по-големи от тези на актовете за собственост. Разпоредбата на § 1 т.16 от ДР на
ЗКИР определя непълнотите или грешките като несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние. Когато тези несъответствия не са
свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред, като
влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от
правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната
карта, по реда на чл.53а т.1, според чл.54 ал.2 от ЗКИР. Спорът за материално
право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е
заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е
инкорпориран в съседен имот. Искът цели, да установи безспорно пространствения
обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в
кадастралната карта. Провеждането на исковата защита по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР включва не само искане за установяване на непълнота или грешка в
кадастралната карта, но и искане за установяване съществуването на
претендираното имуществено право в патримониума на ищеца към момента на
приключване на устните състезания. Така съдът следва да установи съществуването
на спорното материално право към момента на одобряване на кадастралната карта и
към момента на приключване на устните състезания. Съгласно § 5 ал.1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Затова в производството по иск за
собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има
прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се
направи извод, дали има несъответствия между отразеното в одобрената
кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни
промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове,
съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/ 1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/ 2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до
промяна на границите. В настоящия
случай обаче по категоричен начин по делото се установи, че въобще не
съществуват одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за урбанизираната
територия на с. ********, в която попадат и двата УПИ, и не е било откривано
производство за създаването на такива със заповед на ИД на АГКК. Това е
достатъчно основание за отхвърляне изцяло на предявения иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР, като неоснователен и недоказан. Същевременно, съдът има
предвид, че наличието или липсата на действаща кадастрална карта и кадастрални
регистри, в които процесният имот да е придобил погрешно пространствено
разпространение, е въпрос по съществото на предявения иск, а не по неговата
допустимост.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Предявеният ревандикационен иск е допустим, а разгледан
по същество се явява частично основателен и доказан. Установи се, че бащата на
ищеца – свидетелят Р. М. Т. е закупил процесния имот през април 1997 г. от
общината, а именно- парцел Х кв.1 по плана на с. ********, съдържащ 1 025 кв.м.
Само месец по-късно Община ******** е съобщила на заинтересованите страни, че
на основание чл.32 от ЗТСУ служебно се изменя дворищната регулация между парцел
Х и парцел I, поради застроената двуетажна жилищна сграда в парцел I в кв.1 в
с. ********, против което не са постъпили предложения и възражения. На
18.06.1997 г. Р. М. Т. лично е получил това обявление, за което в разписка е
положил свой подпис, чието авторство се установи по категоричен начин от
назначената по делото съдебно – графологична експертиза. Оспорването от ищеца
на авторството на същия по реда на чл.193 от ГПК остана неуспешно проведено.
Последвала е заповед № 156/ 03.07.1997 г. на Кмета на Община ********, с която
на основание чл.32 от ЗТСУ и горецитираното обявление № 824/23.05.1997 г., е
одобрено изменение на дворищната регулация между парцел Х и парцел I в кв.1 по
плана на с. ********, съгласно червената линия и щрихи на приложената скица –
проект № 201/ 22.04.1997 г., представена и по делото. Заповедта е била връчена
на заинтересованите срещу разписки и подписи, в т.ч. и на Р. М. Т.. По силата
й, е била променена дворищната регулация между двата парцела, както следва:
площта на ищцовия парцел Х се намалила със 175 кв.м., от които 100 кв.м.
остават в ответния парцел І, а 75 кв.м. остават извън регулация, като площта му
след промяната става 850 кв.м.; а площта на парцел І се увеличавала със 100
кв.м. и става 728 кв.м. Съгласно чл.110 ал.1 от ЗТСУ /отм./,
предвижданията на дворищно-регулационния план имат вещно отчуждително действие-
недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически
лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния
план. Съдебната практика приема отчуждителното действие на дворищно- регулационния
план за условно - ако регулацията е приложена. С ТР № 3/1993 г. се приема, че
прилагането на регулацията е възможно по три начина - чрез плащане /чл.33
ал.1 изр.1 от ЗТСУ (отм.)/, чрез владение и
придобиване по давност на придаваемото се место от имот към съседен парцел от
този от съседите, който е останал във владение на това место /чл.33 ал.1
изр.2 от ЗТСУ (отм.)/, или чрез издаване на
констативен нотариален акт, на основание чл.134 ал.3 от ЗТСУ (отм.). В случая не се доказа никоя от цитираните хипотези, респ.
ответниците не проведоха пълно и главно доказване на наличието на тези сложни
фактически състави. Отделно от това, отчуждителното действие на
дворищно-регулационния план отпада с приемането на ЗУТ (ДВ бр. 1/02.01.2001 г., в сила 31.03.2001 г.). С
разпоредбите на чл.16 ал.1 от ЗУТ, в
първоначалната редакция, е предвидено изключение от този принцип, но в §
6 от ПЗР на ЗУТ е предвидена възможността, регулационните сметки за придаваемите
места да бъдат уредени по инициатива на правоимащите лица, ако подадат
заявление за това в шестмесечен срок от влизане в сила на ЗУТ, което
ответниците нито възразиха, нито доказаха да са сторили. А ако не сторят това,
отпада автоматично отчуждителното действие на заварените от ЗУТ регулационни
планове. За приложен план говорим, когато настъпят условията
за превръщане на парцелните граници в имотни линии. С § 6 ал.2 и ал.4
ПЗР на ЗУТ е определен 6-месечен срок за прилагане на
заварените от ЗУТ дворищно-регулационни
планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за
изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на
придаваемите имоти или части от имоти отпада - § 8 ал.2 ПЗР на ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със
заварения от ЗУТ дворищно-регулационен план
има образуван по регулация съсобствен парцел или придаваеми части от
един имот към съседен парцел, в която втора хипотеза попада настоящият случай. За отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила
на ЗУТ дворищно-регулационни планове следва да
се има предвид и даденото в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС тълкуване на понятието
"приложена регулация". Преценката дали регулацията е била приложена
при действието на ЗТСУ (отм.) следва да бъде
извършена към момента на влизане в сила на ЗУТ,
а не само при наличието на последваща промяна в регулационния план, доколкото
съгласно § 8 ал.1 ПР на ЗУТ само приложените
към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищно-регулационни
планове запазват действието си. Съгласно дадените в това ТР разяснения, при
изменение на плана при условията на чл.32 ал.1 т.2, т.4 и т.5 ЗТСУ (отм.) се предвижда връщане към имотните граници до регулацията
при изработване на новия план, ако не са изминали десет години от заемане
на придадения имот по дворищнорегулационния план, т.е. ако са изтекли повече от
10 години от заемането на придадения имот, планът трябва да се счита приложен,
което пък представлява пречка за неговото изменение.
Това становище досежно понятието "приложена регулация" е възприето и
в хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела
части от съседен имот не е било изплатено, но придадените части са били заети и
от заемането им са изтекли повече от 10 години. В настоящия
случай, дори и да се приеме възможната най-ранна година за заемане на
придадения имот, а именно - 1997 г., годината на издаване на заповедта за
изменението на дворищната регулация между двата парцела, то до влизането в сила
на ЗУТ през 2001 г. не е изтекъл предвиденият в закона срок от 10 години. По
делото не се събраха каквито и да било доказателства и за останалите горецитирани
две хипотези, за да се приеме регулацията за приложена - чрез плащане /чл.33 ал.1 изр.1 от ЗТСУ (отм.)/ или чрез издаване на констативен нотариален
акт на основание чл.134 ал.3 от ЗТСУ (отм.). Същевременно, допълнителни
указания дава и ТР № 3/ 28.03.2011 г.
по тълк.дело № 3/2010 г., ОСГК на ВКС. То сочи, че принципите за промяна на регулационните граници на имотите,
в т.ч. чрез придаване на част от един имот към парцел, отреден за друг имот,
какъвто е настоящият случай, съществено се различават по ЗТСУ (отм.) и по ЗУТ. Както вече се посочи, съгласно чл.110
ал.1 от ЗТСУ (отм.) дворищно-регулационният план има
непосредствено отчуждително действие от момента на влизане в сила на този план и
неговото прилагане - режим на "принудителната" регулация. ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в
сила и приложени дворищно-регулационни планове като имотни граници, но въвежда
съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между
поземлените имоти, като налага принципа на т.нар. "доброволна"
регулация - чл.15 ал.2-5 от ЗУТ. Поради тази
съществена разлика е уредбата по § 6 и § 8 от
ПР на ЗУТ. С тях отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищно-регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части
от тях се продължава само временно- до изтичане на сроковете по § 6 ал.2
и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително
действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по §
6 ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху
парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил
отреден дворищно-регулационният парцел, а придаваемите части се връщат в
патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени. Ето защо и
предвид гореизложените съображения, площта на ищцовия
парцел Х в кв.1 не следва да се счита за намалена с процесните 100 кв.м.,
придадени към ответния парцел І. С изтичането на сроковете по §6 ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, те са се върнали в
патримониума на родителите на ищеца, дарили му през 2013 г. УПИ Х в кв.1 по регулационния план на ********, обл. Хасково; одобрен със
заповеди № 389/ 1972 г. и № 156/ 1997 г., с площ на имота по скица 850 кв.м., а
по документи за собственост – 1052 кв.м., при граници: улица, имоти XI и I и земеделска
земя. Не се спори по делото, че във владение на тези спорни 100 кв.м. се
намират ответниците, която площ се заключава между точки 1, 2, 5, 6 и 1,
защрихована със зелени линии на изготвената от съдебно – техническата
експертиза към заключението му комбинирана скица /л.56 от делото/. Същата площ
попада в закупения от тях също през 2013 г. недвижим имот, а именно: 580/728
ид.части от УПИ I, съдържащ 728 кв.м., а собствено място – 580 кв.м.; с
неприложена регулация, по данни на Община ********, Отдел „ТРС”; находящ се в
кв.1 по плана на ********, обл. Хасково; одобрен със заповеди № 389/1972 г. и №
156/ 1997 г., при граници: улица, УПИ Х и УПИ II, ведно с построената в имота
къща на два етажа със застроена площ от 85 кв.м. Същевременно, неоснователно е
и ответното възражение, че същата площ те са придобили, в резултат на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, прибавена към изтеклата в полза на праводателя
им давност. Съгласно чл.59 ал.1 от
ЗТСУ /в сила от 1973
г., отменен 2001 г./, реално определени части от поземлени имоти в границите на
населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само
ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с
правилника за прилагане на закона. При действието на ЗТСУ, владението на реална
част от парцел не е годен придобивен способ,
както по отношение на самата реална част, така и за съответна на нея идеална
част от парцела /решение № 186
от 19.02.1987 г., гр. д. № 154/86 г., ОСГК/. За периода от време
след влизане в сила на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ забраната за
придобиване на реална част от поземлени имоти в границите на населените места е
изрично регламентирана в чл. 200,
при което, за разлика от чл.181 ал.3
от ЗТСУ, законът не придава правно значение на такова владение като
способ за придобиване на съответна идеална част от имота. В случая претендираната от ищеца част от УПИ категорично е под
минималните законоустановени размери по чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ -
най-малко 14 м лице и 300 кв.м. повърхност или при наличието на законоустановените условия за намаляването им - най-малко
11,20 м лице и 240 кв.м. повърхност.
Предвид изложените съображения, предявеният
ревандикационен иск следва да се уважи за гореописаните 100 кв.м., доколкото по
категоричен начин се установи кумулативното наличие на трите му предпоставки -
ищецът доказа собственическите си права върху тази площ, която ответниците владеят,
без наличието на правно основание за това. Ето защо, следва да се признае за
установено по отношение на двамата ответници, че ищецът е собственик на реална
част с площ от 100 кв.м. от УПИ I, съдържащ 728 кв.м., а собствено място – 580 кв.м.; находящ се в кв.1 по
плана на ********, обл. Хасково; одобрен със заповеди № 389/1972 г. и № 156/ 1997
г., при граници: улица, УПИ Х и УПИ II; която площ от 100 кв.м. е заключена между точки 1, 2, 5, 6 и 1, защрихована със зелени
линии на изготвената от съдебно – техническата експертиза към заключението му
комбинирана скица /л.56 от делото/, която се приподписва от съдебния състав и
представлява неразделна част от настоящото решение; като двамата ответника се осъдят да предадат на ищеца владението върху така
описаната част от 100 кв.м.; а ревандикационният иск за разликата до пълния му
предявен размер от общо 175 кв.м., като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли. Тази разлика от 75 кв.м. не се установи да се владее от ответниците
или да е част от описания техен УПИ, а напротив вещото лице посочи, че тя
остава извън регулация, ограничена от точки 2, 3, 4, 5 и 2 на комбинираната му
скица.
Относно разноските:
Предвид изхода на
настоящия правен спор по предявените обективно и субективно съединени искове с
правни основания чл.54 ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС; сторените по делото съдебни
и деловодни разноски следва да останат в тежест на страните, така както са
направени.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.54 ал.2 от
Закона за кадастъра и имотния регистър, предявен от А.Р.Т. с ЕГН **********
против С.А.Ю. с ЕГН ********** и Ф.К.Ю. с ЕГН **********,***; да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 175 кв.м. от
УПИ I, съдържащ 728 кв.м., а собствено място – 580 кв.м.; находящ се в кв.1 по
плана на ********, обл. Хасково; одобрен със заповеди № 389/ 1972 г. и № 156/
1997 г., при граници: улица, УПИ Х и УПИ II;
която площ неправилно била заснета към този УПИ, собствен на ответниците, и
неправилно нанесена по кадастралния план като тяхна собственост; вместо към
собствения на ищеца УПИ Х кв.1 по същия план, в резултат на допусната грешка
при заснемането на кадастралната основа и определянето на граничната линия
между посочените два УПИ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.Ю. с ЕГН **********
и Ф.К.Ю. с ЕГН **********, че А.Р.Т. с ЕГН **********,***; е собственик на реална част с площ от 100 кв.м. от УПИ I,
съдържащ 728 кв.м., а собствено място – 580 кв.м.; находящ се в кв.1 по плана
на ********, обл. Хасково; одобрен със заповеди № 389/ 1972 г. и № 156/ 1997
г., при граници: улица, УПИ Х и УПИ II; която площ от 100 кв.м. е заключена
между точки 1, 2, 5, 6 и 1, защрихована със зелени линии на изготвената от
съдебно – техническата експертиза към заключението й комбинирана скица /л.56 от
делото/, която е приподписана от съдебния състав и представлява неразделна
част от настоящото решение; като ОСЪЖДА
С.А.Ю. с ЕГН ********** и Ф.К.Ю. с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДАТ на А.Р.Т. с ЕГН **********
владението върху така описаната част от 100 кв.м.; а ревандикационният иск за
разликата до пълния му предявен размер от общо 175 кв.м., ОТХВЪРЛЯ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните – на ел.адреси на
адвокатите им от л.13 и л.23, като им се изиска незабавно потвърждение, а
при липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.