Решение по дело №67/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 и следващите от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба от А. И. Н., с ЕГН – *, от град Б., ул.“М.”, № 3. вх. Г, . 4, ап. 12, срещу Определение № 4971/05.07.2010г. постановено по гражданско дело № 1584/2010г. по описа на Районен съд Б., с което производството по разглеждането дело е спряно на основание чл.229 ал.1 т. 4 от ГПК поради преюдициалност и до приключване в слязъл в сила съдебен акт по гражданско дело № 807/2010г. по описа на същия съд.

Във въззивната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, като жалбоподателят моли съда да го отмени изцяло и да върне делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Възразява се че от съдържанието на исковата молба въз основа на която е образувано преюдициалното дело № 807/2010г. по описа на Районен съд Б., не са налице от обективна страна обстоятелства, които да дадат повод за изводи за отношение на обусловеност между двете дела, като същевременно са налице данни за идентичност на имотите предмет на двете дела. Поради идентичност и на страните по девете дела изказва се становище в частната жалба, че по – скоро са налице основанията на чл. 213 от ГПК за обединяване на производствата по двете дела, отколкото за спиране на едното дело поради преюдициалност от изхода по другото дело.

В срока по чл. 276 ал.1 ГПК, не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на предявен от З. Д. И. с ЕГН – *, В. А. И. с ЕГН – * и М. Д. И. – Ш. с ЕГН – *, всичките на съдебен адрес: град Б., ул. “М. М.” № 1, . 5, ап. 7, срещу А. И. Н., с ЕГН – * и неговата съпруга – С.Л. Н., от град Б., ул.“М.”, № 3. вх. Г, . 4, ап. 12, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 44, том ХVІ, дело № 2963/2009г., е образувано гражданско дело № 807/2010г. по описа на Районен съд Б..

По предявени искове от А. И. Н., с ЕГН – *, от град Б., ул.“М.”, № 3. вх. Г, . 4, ап. 12, срещу З. Д. И. с ЕГН – *, В. А. И. с ЕГН – * и М. Д. И. – Ш. с ЕГН – *, всичките на съдебен адрес: град Б., ул. “М. М.” № 1, . 5, ап. 7, с правно основание чл. 108 от ЗС и искове с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 43, том ХІІІ, рег. № 5290, дело № 4138/2007г. и нотариален акт № 38, том VІ, дело № 3155/1997г. с които ответниците се легитимират като собственици на спорния имот, е образувано гражданско дело № 1584/2010г. по описа на Районен съд Б..

Видно е от събраните до този момент доказателства е, че двете дела имат идентичен предмет - 250/2242 / двеста и петдесет върху две хиляди двеста четиридесет и две/идеални части от ПИ с идентификатор 04279.27.28 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка двадесет и седем точка двадесет и осем/ целият с площ 2 242 /две хиляди двеста четиридесет и два / квадратни метра , находящ се в гр.Б. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот :гр.Б.,местност „ Стара гара- III .14", при граници и съседи на имота по кадастралната карта : имоти с идентификатори 04279.27.27, 2. 04279.27.38 , 04279.27.40, 04279.27.29 и 04279.27.55, ведно с 1/2/ една втора идеална част от построените в този имот сграда с идентификатор 04279.27.28.5/ нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка двадесет и седем точка двадесет и осем точка пет/ с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, брой етажи 2/два/ със застроена площ на 93/деветдесет и три/ квадратни метра и 1/2 едва втора идеална част от сграда с идентификатор 04279.27.28.2/ нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка двадесет и седем точка двадесет и осем точка две/ с предназначение селскостопанска сграда, на 1 етаж със застроена площ от 46 / четиридесет и шест/ квадратни метра. Видно е че страните по двете дела също са идентични, като между тях е налице спор за материалното право на собственост върху един и същи имот, предмет по двете дела образувани пред БлОС. Отменителните искове по чл. 537 ал.2 от ГПК, предявени по двете дела са насочени към отмяна на констативни нотариални актове на страните, с които същите се легитимират на различно правно основание като собственици на спорния недвижим имот.

С обжалваното Определение № 4971/05.07.2010г. постановено по гражданско дело № 1584/2010г. по описа на Районен съд Б., съдията докладчик е спрял на основание чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК производството по гражданско дело № 1584/2010г. по описа на Районен съд Б., до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гражданско дело № 807/2010г. по описа на същия съд, като без подробно да се мотивира е счел наличието на обусловеност на едното дело от другото.

Изводите на съдията докладчик формулирани в обжалваното по настоящото дело определение на първоинстанционния съд, макар и изградени върху вярна оценка на фактическата обстановка, са неверни и правно несъстоятелни. Същите се основават на довода, че решението по гражданско дело № 807/2010г. по описа на РС Б., ще има значение за правилното решаване на спора по гражданско дело № 1584/2010г. по описа на същия съд, тъй като ще реши със сила на пресъдено нещо дали ответниците са собственици на процесния имот и оттук дали владеят имота на правно основание. Изключително кратки и лаконични, мотивите към атакувания съдебен акт на първостепенния съд, не дават никакъв отговор защо съдията докладчик е счел че е налице обусловеност на решението по едното дело от изхода по другото. Тези изводи са и фактически неверни и правно неиздържани. От една страна никой от страните по двете дела не твърди, че Н. владее имота – напротив той твърди че имота се владее от Ифандиеви и именно поради това е предявил срещу тях ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Действително предмет на изследване по двете дела е правото на собственост върху спорния недвижим имот и дали това вещно право принадлежи на А. И. Н., с ЕГН – *, от град Б., като той твърди че е собственик на имота на основание наследство и давност, а другата страна отрича правото му на собственост на посоченото основание, като е предявила отрицателен установителен иск за доказване на своите твърдения и се позовава на реституция извършена по реда на ЗСПЗЗ във връзка със собствеността на спорния имот. Влизане в сила на съдебното решение по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, дори и същият да бъде уважен от съда, ще доведе до отричане правото на собственост на А. И. Н. и неговата съпруга върху спорния имот, но в никакъв случай няма да доведе до установяване на останалите обстоятелства във връзка с ревандикационния иск предявен по другото дело – гражданско дело № 1584/2010г., а именно – дали Ифандиеви владеят имот и ако го владеят дали го владеят на правно основание годно да ги легитимира като собственици на този имот. Връзката на обусловеност, обосноваваща спиране на висящо съдебно производство по реда на чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК е налице само когато, предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. /Определение № 269 – 2009г. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 376 – 2010г. на ІV г.о. на ВКС на РБ/. Такава обусловеност между двете дела в настоящия случай безспорно не е налице, като спирането на едното производство до приключване с влязло в сила решение по другото дело е незаконосъоброзно.

За пълнота на изложението следва да се посочи от настоящия състав на ОС Б., че с оглед на принципа на бързина и ефективност на съдебното производство, основателни са доводите посочени във частната въззивна жалба, че в настоящия случай са налице основанията на разпоредбата на чл. 213 от ГПК за служебно съединяване на двете дела поради обективната и субективна връзка между тях, с оглед на постановяване на правилни и непротиворечащи си съдебни актове по така предявените от страните искове.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4971/05.07.2010г. постановено по гражданско дело № 1584/2010г. по описа на Районен съд Б., с което производството по разглеждането дело е спряно на основание чл.229 ал.1 т. 4 от ГПК поради обусловеност и до приключване в слязъл в сила съдебен акт по гражданско дело № 807/2010г. по описа на същия съд, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гражданско дело № 1584/2010г. по описа на Районен съд Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: