Р Е Ш Е Н И Е
№ 2082
гр. Пловдив, 17.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, І
отделение, І състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 2122 по описа за 2020 г. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба от Б.Н.У., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против Решение № 225 от 07.07.2020 г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив, в частта, в която е потвърдено разпореждане изх. № С200016-137-0004588
от 18.05.2020 г., издадено от И.С.– ***в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
гр. Пловдив, с което на основание чл.226 ал.1 от ДОПК е отказано погасяване по
давност на публични задължения по конкретно посочени изпълнителни титули.
Жалбоподателят твърди, че неправилно в
обжалвания ИАА и решението на горестоящия административен орган е посочена
начална дата на дължимост на вноските за ЗОВ, като е посочено, че за
задълженията за периода от месец януари до месец ноември 2009 г. същите следва
да бъдат внесени до 10-то число на следващия месец, тай като У. е
самоосигуряващо се лице на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО. Съобразно правните
норми на чл.171 от ДОПК и чл.115 от КСО началният момент, от който започва да
тече давността е 01.01.2010 г. и 10-годишната давност изтича на 31.12.2019г .
По отношение задълженията по ЗДДФЛ, в
разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗДДФЛ, не е съобразено, че се дължи авансово данък
върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се
лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през
което е придобит облагаемият доход. Когато платецът на дохода не е задължен да
удържа и внася данъка, данъкът по чл.43, 44 и 46 се внася от лицето, придобило
дохода, до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на
дохода. Това означава, че за първите три тримесечия на 2009 г. задължението за
плащане е възникнало през същата година и давността за тези задължения изтича
на 31.12.2019 г.
По отношение на публичните задължения с
титул глоба по фиш от 27.10.2010 г. и по фиш от 28.09.2011 г., не е съобразено,
че същите са предадени за събиране на ТД на НАП – гр. Пловдив след изтичане на
2-годишния срок от влизането им в сила, съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 от ЗАНН и не може да се приеме, че по смисъла на чл.82 ал. 3 от ЗАНН давността за
тях е надлежно прекъсната.
Иска се отмяна на обжалваното решение на
ТД на НАП – гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане на публичен
изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП – гр. Пловдив и преписката да
бъде върната на компетентния публичен изпълнител за ново произнасяне по
искането на У.. Претендира се присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представен списък. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирано по делото становище от пълномощника адвокат К. Г..
Ответникът по жалбата – Териториален
директора на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирано по делото становище.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Решение № 225 от 07.07.2020 г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е връчено на У. на 14.08.2020 г., съгласно
саморъчното отбелязване върху него (л.22 гръб). Подаването на жалбата в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок на 17.08.2020 г., чрез
административния орган, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С Разпореждане изх. № С 200016-137-0004588 от 18.05.2020
г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив е
отказано прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна
давност за събиране вземанията, произтичащи от 7 бр. изпълнителни титули,
подробно описани в него (л.32 гръб), които могат да се групират като данъчни
декларации по ЗДДФЛ и обр. 6 за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (т.т. 4–7) и фишове (т.т. 1–3).
В разпореждането публичният изпълнител е посочил началния момент, от който
започва да тече погасителната давност по отделните групи титули, както и
предприетите изпълнителни действия, водещи до прекъсване и спиране на
давността. По-конкретно, давностният срок за задълженията по декларации обр. 6
и годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ е прекъснат с издаване на разпореждане за
присъединяване изх. № 12396/2009/000055 от 26.09.2014 г. Преди изтичане на
новия давностен срок са издадени постановления за налагане на обезпечителни
мерки от 03.08.2011 г., 08.11.2017 г., от 15.05.2018 г. и от 30.10.2018 г., с
което същият е спрян. В последствие са извършени и други изпълнителни действия
– опис на недвижим имот и разпореждане
за окончателна оценка.
По аналогичен начин, давностният срок за задълженията
за глоби, наложени с фиш, съответно влезли в сила на 03.01.2011 г. и на
05.10.2011 г., същите са предадени за събиране
от ОД на МВР – гр. Пловдив съответно на 11.12.2012 г. и на 28.03.2013 г.
и тогава са образувани изпълнителни дела, съответно с тези действия е
прекъсната давността. Преди изтичането на новия давностен срок са предприети
изпълнителни действия, като последователно във времето са издадени съобщения за
доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК, извършен е опис на МПС и е
издадено разпореждане за окончателна оценка. Впоследствие, са предприети
действия, с които давността е спряна, а именно: издадени са ПНОМ от 14.02.2014 г.,
08.11.2017 г., 07.06.2018 г. и 30.10.2018 г. Направен е извод, че е приложима
разпоредбата на чл.82 ал.4 от ЗАНН, тъй като в 2-годишния срок по чл.82 ал.1 от ЗАНН е образувано изпълнително производство и са извършени изпълнителни
действия, които прекъсват и спират давността. Поради тази причина, за тези
титули е приложима разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК и не е изтекла
10-годишната погасителна давност.
Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив, за да остави
без уважение жалбата е приел, че началният момент, от който започва да тече
погасителната давност за публичните задължения с изпълнителен титул ГДД и
декларации обр. 6 за 2009 г., е 01.01.2011 г. Първоначално са предприети
действия, с които давността е спряна, а именно е издадено ПНОМ изх. №
12396/2009/000004 от 11.08.2011 г., с което е наложена обезпечителна мярка
запор върху МПС, марка БМВ, модел Х5, и ПНОМ изх. № 12396/2009/000015 от
14.02.2014 г., с което са наложени обезпечителни мерки запор върху банкови
сметки на У. в „Банка ДСК“ АД и „Пиреос България“ АД. В последствие, тези
титули са присъединени за събиране към образуваното дело с разпореждане за присъединяване
изх. № 12396/2009/000055 от 26.09.2014 г., давностният срок е прекъснат и от 27.09.2014
г. е започнал да тече нов давностен срок, който е до 26.09.2019 г. Преди
изтичане на новия давностен срок, с постановления за налагане на обезпечителни
мерки от 08.11.2017 г. е наложена обезпечителна мярка за принудително събиране
– възбрана върху недвижим имот, която е вписана в Служба по вписванията – гр.
Девин на 17.11.2017 г. В последствие е издадено и постановление за налагане на
обезпечителна мярка – възбрана върху други два недвижими имота на длъжника в
гр. Пловдив изх. № С180016-022-0030288 от 15.05.2018 г., които са вписани в
Служба по вписванията – гр. Пловдив. Наложена е и обезпечителна мярка – запор
върху МПС марка Форд Ескорт с ПНОМ изх. № С180016-022-0079646 от 30.10.2018 г.
Предприети са и действия, подготвящи евентуална публична продан на недвижимите
имоти, като са изготвени съобщения за насрочване на опис от 18.10.2018 г. и
15.11.2018 г. и е извършен опис на 11.12.2018 г. Във връзка с тези изпълнителни
действия е издадено и разпореждане за определяне на окончателна оценка от
10.04.2019 г., връчено на длъжника по реда на чл.32 от ДОПК. Към момента на
постановяване на решението на горестоящия административен орган не е изтекла
10-годишната давност.
По отношение на публичните задължения с титул фишове
от 2010 г. и 2011 г., са намерени за правилни изводите на публичния изпълнител.
Към момента на постановяване на решението на горестоящия административен орган,
не е изтекла 10-годишната погасителна давност. За неправилни са приети изводите
относно изпълнителния титул фиш от 2014 г., тъй като след извършеното
присъединяване на това задължение към изпълнителното дело с разпореждане от
15.06.2015 г., в новия 2-годишен срок не са предприети действия, които да имат
за правна последица прекъсване или спиране на давността.
В хода на съдебното обжалване са
представени допълнителни писмени доказателства – ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009
г., декларация обр. 6 от 29.04.2010 г., разпореждане за присъединяване от 15.06.2015
г., фишове от 27.12.2010 г., 18.09.2011 г. и 03.05.2014 г. (л.75–91).
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Между страните по делото не е спорно
обстоятелството, че за принудително събиране на публичните задължения са
предприети изпълнителни действия, водещи до прекъсване и спиране на давността.
Това означава, че следва да бъде извършена преценка дали е изтекла 10-годишната
погасителна давност, регламентирана в разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК, при
съобразяване на началния момент, от който започва да тече погасителната
давност.
По направените в жалбата възражения настоящият съдебен
състав намира следното: не е спорно между страните по делото, че публичните
задължения по посочените изпълнителни титули са присъединени за събиране към
образуваното изпълнително дело № 12396 от 2009 г., за което жалбоподателят
надлежно е уведомен чрез съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221
от ДОПК изх. № 12396/2009/000002 от 27.05.2011 г., надлежно връчено 20.07.2011 г.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението за по-ранен времеви момент, от който започва да тече погасителната
давност за публичните задължения за данък по ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ
и ЗО за 2009 г. Действително, за самоосигуряващо се лице, реализирало доход по
чл.29 от ЗДДФЛ, какъвто несъмнено е жалбоподателят, възниква задължение за
авансово внасяне на данъка, съгласно разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗДДФЛ и на
вноските за ЗОВ, тъй като е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4 ал.3 т.1
от КСО, съответно чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО. По делото е представена ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ, в която са декларирани доходи от упражняваната свободна професия
„адвокат“, които след приспадане на нормативно признатите разходи съгласно
чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ възлизат на 9 007.50лв. (л.75–87). В таблица 1 и
таблица 2 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, върху
който се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (л.81-гръб и л.82)
е посочено, че избраният осигурителен доход, върху който се дължат авансови
вноски за ЗОВ от самоосигуряващото лице, е в размер на 3 120.00 лв.,
съответно окончателният размер на осигурителния доход, върху който се дължат
вноски за ЗОВ за годишно изравняване, възлиза на 5 887.50лв. Към ГДД е
подадена декларация обр. 6, в която самият жалбоподател е посочил дължимите от
него вноски за ЗОО, които са в размер на: - 1 280.18 лв. за ДОО, 450.38 лв.
за ДЗПО–УПФ и 720.60 лв. за ЗО. По делото не са представени доказателства за
внасяне на авансови вноски за ДДФЛ, нито такива за ЗОВ, предвид на което, изпълнителните
титули за събиране на публичните вземания са именно тези, посочени от
задълженото лице – ГДД, съгласно чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ и декларация обр. 6,
съгласно чл.6 ал.9 от КСО и чл.2 ал.4 от Наредбата за общественото осигуряване
на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
Съгласно разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ, ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ се подава в срок до 30.04. на следващата година, като това е и
крайният срок за внасяне на данъка. Аналогична е и разпоредбата на чл.2 ал.4 от
Наредбата (в приложимата й редакция към 01.01.2009 г.), съгласно която вноските
за ЗОВ за годишно изравняване се внасят в сроковете за подаване на ГДД.
По делото не са представени доказателства за внасяне
на авансови вноски за ДДФЛ и вноски за ЗОВ, за да е основателно твърдението, че
се дължи данък, съответно ЗОВ само за част от 2009 г. Точно обратното, в
декларация обр. 6 е посочен за внасяне по-голям размер на ЗОВ от този, изчислен
върху окончателния осигурителен доход, деклариран в ГДД, което означава, че не
са внесени в срок и авансовите вноски върху избран от самото лице размер на
осигурителния доход, който в случая е минималният от 260.00 лв.
Невнасянето на ДДФЛ и част от вноските за ЗОВ е
констатирано през 2011 г., като в издаденото ПНОМ от 03.08.2011 г. е посочен
конкретен размер на невнесени в срок публични задължения за 2009 г., подлежащи
на принудително събиране, с изпълнителни титули ГДД и декларация обр. 6, като
посочените в ПНОМ суми съвпадат с декларираните от длъжника и са начислени
лихви за несвоевременното им внасяне (л.36).
Фактът на невнасяне на декларираните публични
задължения е констатиран и към 2014 г., когато са издадени ПНОМ от 14.02.2014 г.
и разпореждане от 26.09.2014 г. и, в последствие към 2017 г., 2018 г. и 2019 г.,
когато са предприети действия по обезпечаване на задължения и подготвителни
действия за извършване на публична продан (опис и определяне на окончателна
оценка на вещта/имота, предмет на бъдеща публична продан).
По изложените аргументи, съдът намира, че началният
момент, от който започва да тече погасителната давност за публичните задължения
за 2009 г. с изпълнителни титули ГДД и декларация обр. 6, е 01.01.2011 г. и към
момента на постановяване на настоящото решение не е изтекла 10-годишната
погасителна давност, съгласно чл.171 ал.2 от ДОПК. Обжалваното решение на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане на
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив са
правилни и законосъобразни, в частта им на публични задължения с изпълнителни
титули ГДД – данък в размер на 655.63 лв., ведно с лихви в размер на 672.21 лв.
(т.4 от диспозитивната част на разпореждането); вноски за ДОО в размер на 1 280.18
лв., ведно с лихви в размер на 1 656.78 лв. (т.6 от диспозитивната част на
разпореждането); вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 450.38 лв., ведно с лихви в
размер на 582.87 лв. (т.7 от диспозитивната част на разпореждането) и вноски за
ЗО в размер на 720.60 лв., ведно с лихви в размер на 738.21 лв. (т.5 от
диспозитивната част на разпореждането).
На следващо място, спорът по делото се свежда до
въпроса изтекла ли е погасителна давност по отношение на публичните вземания
глоба, произтичащи от изпълнителни титули 2 бр. фишове, издадени през 2010 г. и
2011 г., влезли в сила съответно на 03.01.2011 г. и 05.10.2011 г.
Административният орган е изложил аргументи за
извършени от публичния изпълнител действия по принудително събиране, с които се
прекъсва и спира давността, първото от които е предаването на задължението за
събиране от органа, наложил глобата, на публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив. Предвид извършването на тези действия
именно в 2-годишния срок по чл.82 ал.1 от ЗАНН, е приложима разпоредбата на
чл.82 ал.4 от ЗАНН, като са неприложими разпоредбите на чл.82 ал.1 б.„а“ и
чл.82 ал.3 от ЗАНН.
В тази връзка, следва да бъде прието следното: по
делото не са представени доказателства за датите на предаване за събиране на
глобите от ОД на МВР – гр. Пловдив на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр.
Пловдив, предвид на което и твърденията на ответника в тази насока са
неоснователни. За наложената глоба по фиш, издаден на 27.12.2010 г., влязъл в
сила на 03.01.2011 г., е издадено съобщение за доброволно изпълнение на
основание чл.221 от ДОПК изх. № 12396/2009/000006 от 25.01.2013 г. (л.38),
което е връчено надлежно на длъжника на 13.02.2013 г. Това означава, че същият
е уведомен за производството за принудително изпълнение на това публично
задължение след изтичане на 2-годишния срок по чл.82 ал.1 от ЗАНН, който е
изтекъл на 03.01.2013 г.
Аналогична е ситуацията и с наложената глоба по фиш,
издаден на 28.09.2011 г., за който също не са представени доказателства да е
изпратен за принудително събиране от ОД на МВР – гр. Пловдив в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив на 28.03.2013 г. Длъжникът е уведомен за
производството за принудително изпълнение на това публично задължение на
10.10.2013 г., когато е надлежно уведомен за насрочване на опис със съобщение
изх. № 12396/2009/000010 от 10.10.2013 г.
(л.39), отново след изтичане на 2-годишния срок по чл.82 ал.1 от ЗАНН.
Това означава, че давностният срок за публичните вземания
глоби, наложени с фишове, е изтекъл съответно на 03.01.2013 г. и 05.10.2013 г.,
след изтичане на 2 години от влизането им в сила. Действията по принудително
изпълнение са предприети и в двата случая след изтичане на срока по чл.82 ал.1
от ЗАНН и към момента на издаване на процесното разпореждане от 18.05.2020 г.
този срок е изтекъл. Решението на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено по отношение публичните задължения
с титули фишове (позиции 1 и 2 от диспозитивната разпореждането от 18.05.2020 г.)
за сумата в общ размер на 70 лв.
По изложените аргументи, жалбата се явява частично
основателна по отношение неправомерността на отказа на публичния изпълнител за
погасяване по давност на публични вземания по изпълнителни титули по позиции от
1 и 2 от разпореждането от 18.05.2020 г. за суми на нелихвоносни задължения в
общ размер на 70.00 лв. В тази й част преписката следва да бъде изпратена на
административния орган, който следва да изпълни указанията, съобразно тълкуването
и прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на настоящото решение.
В останалата си част, жалбата е неоснователна,
съответно правилен и законосъобразен е отказът на публичния изпълнител за
погасяване по давност на публични вземания по изпълнителни титули по позиции от
4 до 7 от разпореждането от 18.05.2020 г. за суми на главници в общ размер на 3 106.79
лв. и лихви в общ размер на 3 650.07 лв.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на всеки, съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата.
От страна на жалбоподателя е представен списък с разноските на л.95, в който е
посочено, че жалбоподателят е направил разноски за държавна такса в размер на
10.97 лв., в т.ч. банкова такса. По отношение дължимото адвокатско
възнаграждение е посочено, че производството по делото е безплатно, като на
основание разпоредбата на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата се дължи
възнаграждение, изчислени по чл.8 ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. От страна на ответника е
заявена претенция за присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 500 лв. (списък на л.100), дължимо на
основание чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по административно
дело без определен материален интерес.
Предвид изложеното съдът намира,
че в настоящия случай се касае за административно дело без определен материален
интерес, тъй като предмет на спора са действия на публичен изпълнител, оспорени
в производство по реда на чл.268 от ДОПК.
В този смисъл, претенциите на страните по делото за
присъждане на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение са
основателни. Възнагражденията на страните следва да бъдат определени по реда на
реда на § 2 от ДР на ДОПК във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК, чл.38 ал.1 т.3 от
Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ, тъй като в
ДОПК не е предвидено разпоредбите на глава XIX от дял трети, в частност чл.161
ал.1, да намират приложение в производствата по обжалване, уредени и в другите
дялове на този кодекс. Предвид фактическата и правна сложност на правния спор,
на ответния административен орган и на пълномощника на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски от по 100 лв., съразмерно на уважената и отхвърлена
част на жалбата. В полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата в
размер на 5 лв., представляваща направени от него разноски за заплатена
държавна такса, съответна на уважената част на жалбата. Не следва в общата
стойност на заплатената държавна такса да бъде включвана и стойността на
банковата такса, тъй като жалбоподателят разполага и с други способи за заплащане
на дължимата държавна такса за образуване на съдебно производство.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Б.Н.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, Решение № 225 от
07.07.2020 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта, с която е потвърдено
разпореждане изх. № С200016-137-0004588 от 18.05.2020 г., издадено от И.С.– ***в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на основание чл.226
ал.1 от ДОПК е отказано погасяване по давност на публични задължения по
конкретно посочени изпълнителни титули – по 2 бр. изпълнителни титули (позиция 1 и позиция
2) за суми на
нелихвоносни задължения в общ размер на 70.00 лв.
ИЗПРАЩА
преписката на ответника директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, за иницииране
на процедура по издаване на ново разпореждане от компетентния публичен
изпълнител, в изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
съдържащо се в мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.У., ЕГН:
**********, с адрес: ***, срещу Решение № 225 от 07.07.2020 г. на директора на
ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта, с която е потвърдено разпореждане изх. №
С200016-137-0004588 от 18.05.2020 г., издадено от И.С.– *** в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на основание чл.226 ал.1 от ДОПК е отказано погасяване по давност на публични задължения по конкретно
посочени изпълнителни титули - по 4 бр. изпълнителни титули (от позиция 4 до
позиция 7) за суми на
главници в общ размер на 3 106.79лв. и лихви в общ размер на 3 650.07лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на Б.Н.У., ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата
в размер на 5 лв. (пет лева) разноски по делото и 100 лв. (сто лева) адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част на жалбата,или общо 105/сто и пет/лева.
ОСЪЖДА Б.Н.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Национална агенция за приходите –
гр. София сумата в размер на 100 лв. (сто лева) възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: