Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 05.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на петнадесети
март
две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 388 по
описа
за 2021 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Т.Д.Т. срещу З. „Б.В.И.Г.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 11.02.2019
г. около 19,20 ч. по бул. „Акад.Иван Евстатиев Гешов“,
с посока на движение от ул. „Урвич“ към бул. „България“, се е движел тролейбус
марка „Шкода 27“, модел „Тр.Соларис“
с рег. № *****управляван от П.Т.П., който в района на СМГТ № 2343 реализира ПТП
с пътника Ж.Т.П.-съпруг на ищцата. Поддържа се, че инцидентът се е случил при
слизане от тролейбуса, тъй като водачът му не е проявил необходимото внимание и
не е осигурил безопасното слизане на пострадалия, като преждевременно е
затворил вратите на превозното средство. Ж.Т.е бил затиснат от едната от
вратите, вследствие на което пада и умира на място. Поддържа се, че вина за
настъпилото произшествие има водачът на тролейбуса. Твърди се, че починалият е
човек с дълбока култура и историческа значимост на съвремието ни, носител на
редица престижни награди за архитектура, архитект и творец, дългогодишен
университетски преподавател и учен-изследовател, професор и доктор на науките,
автор на книги и публикации. Твърди се, че в момента на трагичната и нелепа
смърт, животът на Т. е бил в силен и активен творчески период, изпълнен със
смисъл, енергия и съзидание. Ищцата твърди, че загубата на съпруга й е довела
със себе си нестихващи душевни болки и страдания. Твърди, че със съпруга си
били създали дом и сплотено семейство в продължение на повече от 43 години.
Приживе между двамата е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна
обич и уважение.
Поддържа се, че ищцата е сезирала
ответното застрахователно дружество с молба-претенция от 05.09.2019 г. за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпяна щета по застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № BG/03/319000017811/19 със срок на действие 12
месеца, считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.,
сключена по отношение на увреждащия тролейбус. Дружеството е отказало да
заплати обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на съпруга й Ж.Т.П., която смърт е в причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 11.02.2019 г. в гр.София, виновно причинено от
водача на тролейбус марка „Шкода 27“, модел „Тр.Соларис“ с рег. № *****по отношение на който е била налице
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
BG/03/319000017811/19 със срок на действие 12 месеца, считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.12.2019 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Б.,
надлежно упълномощен с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.
Ответникът не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение тролейбус марка „Шкода 27“, модел „Тр.Соларис“ с инв.
№ ТВ1654.
Не оспорва, че ищцата е предявила
извънсъдебна претенция, както и че ответникът е отказал изплащането на
обезщетение, поради липса на документи. Не оспорва наличието на влязла в сила
присъда. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия Ж.Т.П. с твърдението, че след като слязъл от тролейбуса и стъпил
на асфалта, е останал в близост до вратата. Последната е затворена от водача,
вследствие на което якето на пострадалия е захванато от двете крила на вратата.
Твърди се, че по този начин пострадалият е останал в непосредствена и опасна
близост до вратата.
По размер оспорва претенцията
като прекомерно завишена и не съобразена с актуалната съдебна практика.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата заявява,
че няма да се възползва от правото да допълва искова молба по реда на чл.373 ГПК.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски. Представя списък на разноските. Завява възражение по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли. Претендира направените по делото разноски, за което
представя списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила на 02.12.2020 г.
Присъда № 260046 от 16.11.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 3659/2020 г. по
описа на СГС, НО, 28 състав, П.Т.П. е признат за виновен в това, че на 11.02.2019
г. около 19,20 часа в гр.София при управление на моторно превозно средство -
тролейбус „Шкода Соларис“ с инв.
№ ТВ 1654, по бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“, с
посока на движение от ул. „Урвич“ към бул. „България“ е нарушил правилата за
движение по чл.68, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж.Т.П..
От представеното удостоверение за
наследници № 305/18.02.2019 г. на Община Столична, район Триадица, се
установява, че починалият Ж.Т.П. е съпруг на ищцата Т.Д.Т..
Между страните е прието за
безспорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие за
тролейбус марка „Шкода 27“, модел „Тр.Соларис“ с инв. № *****е била
налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №
BG/03/319000017811/19 със срок на действие 12 месеца, считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на САТЕ се установява, че причините за настъпване на
произшествието, са субективните действия на водача на тролейбуса, който е
затворил вратите на същия без да се съобрази с намиращия се в близост пътник,
при което е захванато якето му и осъщественото потегляне без да погледне в
камерите, откъдето е имал възможност да възприеме захванатия от вратите пътник.
Установява се, че процесното произшествие е могло да
бъде избегнато при положение, че водачът на тролейбуса е предприел затваряне на
вратите и потегляне след като слизащите пътници се отдалечат на около един
метър от превозното средство. Водачът е имал възможност в огледалото за обратно
виждане и дисплея на камерите да се увери, че в близост до вратите няма
пътници.
Пред настоящата съдебна инстанция
са събрани показанията на свидетеля К.А.Ф., който установява, че познава ищцата
Т. и семейството й от 1986-1987 г., което е едно от най-задружните семейства,
които свидетелят познава. Свидетелят установява, че ищцата и съпруга й
изгледали и изучили децата си, били в чужбина, след което се прибрали обратно в
България. Съпругът на ищцата бил човек, който обединява всички-семейство и
приятели. В семейството никога не е имало семейни скандали. Т. приела много зле
загубата на съпруга си и до момента не може да проумее случилото се. Затворила се
в себе си, стои си вкъщи. Чуват се по телефона и в момента, в който се чуят,
ищцата започва да ридае, да плаче. Не желае да излиза, в резултат на което не
са се виждали от около десет месеца. Чуват се, но не се виждат. Преди злополуката
много често се виждали, събирали се на големи празници, включително Нова
година. Ходели заедно в провинцията, на хотел, на спа-центрове. В момента Т.
живее сама.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 05.09.2019 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 05.12.2019 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 12.01.2021 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 11.02.2019
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С влязлата в сила присъда,
задължителна на основание чл.300 от ГПК за настоящия съдебен състав безспорно
се установяват деянието, авторството и виновното поведение на водача П.Т.П. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на Ж.Т.П..
Неоснователно и
недоказано е релевираното от ответника в срока по
чл.367, ал.4 от ГПК възражение за принос от страна на пострадалия с
твърдението, че е съпричинил вредоносния резултат,
тъй като след като слязъл от тролейбуса и стъпил на асфалта, е останал в
близост до вратата.
Видно от показанията
на свидетеля А.М.С., пострадалият не се е задържал безпричинно и
по-продължително от нормалното време в близост до вратата на превозното
средство, след слизането му от него. Свидетелят установява, че в момента, в
който той слязъл от тролея, последният потеглил и завлякъл пострадалия, който
паднал.
Т.е. единствен вина за
настъпилото произшествие има водачът на превозното средство, който не е изчакал
необходимото време за слизане от тролея на пътниците и отдалечаването им от
превозното средство, а побързал да потегли дори без да се увери в огледалото за
обратно виждане и дисплея на камерите, че в близост до вратите няма пътници.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 150 000 лв., поради което
и предявеният иск за разликата над 150 000 лв. до претендирания
размер от 200 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищцата след смъртта на нейния съпруг, с който били в дългогодишен
брак, болки и страдания от неговата загуба, отчита степента на преживяваните от
нея отрицателни емоции, и близката връзка и дългогодишна връзка между съпрузите,
добрите отношения между тях, отчита и депресираното състояние на ищцата след
трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищцата ще продължи
да изпитва от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Ищцата е загубила своя съпруг и
партньор, с който съвместно отгледала децата си. Към момента живее сама и не
може да преодолее неочакваната загуба, като разпитаният свидетел установява, че
ищцата често плаче, затворила се е в себе си и не иска да излиза сама с
предишните семейни приятели.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 05.09.2019 г., но доколкото се претендира лихва от по-късна дата, а
именно: 03.12.2019 г., то съдът я присъжда от тази дата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена на основание
чл.83, ал.1, т.4 от ГПК от държавна такса и разноски в производството.
От договор за правна защита и
съдействие от 04.10.2021 г. се установява, че ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв. При това положение и с оглед уважената част
от иска /150 000 лв./ и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати сумата от 2 250 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 250 лв.-депозит вещи лица, както и адвокатско възнаграждение в размер
на 5530 лв., съответно 6636 лв. с начислено ДДС, или общо сума в размер на 6886
лв.
Неоснователно е възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
При материален интерес от
200 000 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на възнаграждението възлиза на
сумата от 5 530 лв. без ДДС, какъвто е и уговорения от страните размер, но
с начислено ДДС съответно възлиза на сумата от 6636 лв.
От общата
сумата от 6886 лв., ищцата ще следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3
от ГПК да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 1721,50
лв., която сума е съответна на отхвърлената част от иска /50 000 лв./.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6000 лв., съобразно
уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „********да заплати
на основание чл.432, ал.1 от
КЗ, във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Т.Д.Т., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***50 000 лв. /сто и петдесет
хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на съпруга й Ж.Т.П.,
която смърт е в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 11.02.2019 г.
в гр.София, виновно причинено от водача на тролейбус марка „Шкода 27“, модел „Тр.Соларис“ с инв.
№ *****по отношение на който е била налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № BG/03/319000017811/19 със срок на действие 12
месеца, считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2019 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 150 000 лв. до предявения размер от 200 000
лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 2 250 лв. /две
хиляди двеста и петдесет лв./ разноски направени от ищцата пред настоящата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.В.И.Г.”,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „********сумата
от 1 721,50 лв. /хиляда седемстотин двадесет и един и 0,50 лв./ разноски
направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „********да заплати
на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 6000 лв. /шест хиляда лв./
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъда
изплатени по следната банкова сметка *** Т.Д.Т., а именно: IBAN: ***, BIC: ***, Банка ДСК АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: