Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 86                    27.08. 2020 година                                                град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                                 първи състав

на    двадесет и пети август                                                                           2020 година 

В открито заседание в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ТОДОРОВА

 

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА

Прокурор: НИКОЛАЙ КАЗАКОВ

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 115 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от   В. Т. К. от гр.Варна, против ОД на МВР –гр.Търговище, чрез а.. Л.Р. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу ОД на МВР - Търговище, с цена на иска 325 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска от отменен  като  незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия К, №0907990 , с който на ищцата като управител на „БУЛИНТЕРНЕШЪНАЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД  Варна, ЕИК *********.  Претендира разноски в настоящото производство.

В допълнително становище Вх.№ 1421/18.08.2020 г. се претендира посочената сума, считано от датата на постановяване на въззивното решение. Не е налице искане за изменение на първоначалния иск.

 В исковата молба се излагат подробни доводи за наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.   

В съдебно заседание не  взема становище.

Ответникът –  редовно призован, се представлява от гл. ю.к. Ж., която намира иска за неоснователен.  Ангажира становище по делото за евентуална прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира иска за основателен и доказан.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №234/11.10.2019 г.  постановено по АНД №575/2019 г.     съдът е отменил,  като  незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия К, №0907990 , с който на ищцата като управител на „БУЛИНТЕРНЕШЪНАЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД  Варна, ЕИК ********* е било наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв . 

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 25.09.2019 г., от който е видно, че ищецът  е заплатил за договорената адвокатска защита по това дело сумата в брой от 300 лв.  В делото липсват доказателства за платена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ТРС.

Така постановения съдебен акт не бил обжалван пред касационна инстанция и съответно влязъл в сила.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на  отменен  по съдебен ред като незаконосъобразен  ЕФ, издаден  от началника  от ОД на МВР Търговище.

Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, се включва: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

 Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките тези предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

Дейността по административно наказване е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна   дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. ЕФ, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

 За квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. ЕФ се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административният характер на дейността по издаване на НП или ЕФ , при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

 Следователно в случая е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Налице са и втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН. Адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издаден  ЕФ, отменен  впоследствие като незаконосъобразен .  

 Безспорно ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадения срещу него ЕФ и същевременно дължи възнаграждение, което съгласно Закона за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е изразходвал средствата, за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразния ЕФ. Разходът за адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаден  ЕФ и е обусловен от него. Липсата на процесуална възможност за упражняване претенция за разноски в административно наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ВАС обуславя извод, че направените от него разходи в хода на производството, приключило с отмяна на наказателното постановление,в случая ЕФ представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален способ за обезщетяването, общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от отменения като незаконосъобразен  ЕФ.

 В този смисъл, е задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. В същото  се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления вкл. и ЕФ, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

 По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание.

По отношение размера на обезщетението:

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300 лева, платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по НАХД  на Районен съд - Търговище.

От приобщените с това въззивно дело доказателства е видно, че  е заплатил по договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство по ТРС адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

С оглед гореизложените мотиви Търговищки административен съд приема, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди   в пълен размер на претенцията от 300  лева, представляващи  платените разноски за адвокат по делото, в което е отменено като незаконосъобразен ЕФ . Размерът  е минимален.  Действително липсва процесуално представителство в проведеното пред въззивната инстанция производство, но  представителството само по себе си не включва само изготвяне на жалба, а и действия като напр. като консултации и др. В производството пред ТРС не е внесена държавна такса в размер на претендираните 25 лв. като иска следва да се отхвърли в тази му част.

 С исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски като следва да се заплати сумата в размер на 300 лв. разноски в настоящото производство за адвокатска защита,  т.е. към минимума доколкото делото не претендира с фактическа и правна сложност  с оглед направеното възражение за прекомерност от ответната страна.    Следва да се заплатят внесените   25 лева държавна такса.  

Водим от горното, съдът

 

                                Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  ОД на МВР - Търговище ДА ЗАПЛАТИ на  „БУЛИНТЕРНЕШЪНАЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД  Варна, ЕИК *********  представлявано от В. Т. К. от гр.Варна сумата в размер на 300 лв. представляваща претърпени имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар, в следствие на отменен Електронен фиш за налагане на глоба серия К, №0907990   издаден  от   ОД на МВР гр.Търговище, по което е постановено влязло в сила решение № 234/ 11.10.2019 г. на ТРС,   считано от датата на предявяване на иска - 24.06.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ иска на „БУЛИНТЕРНЕШЪНАЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД  Варна, ЕИК *********  представлявано от В. Т. К. от гр.Варна ПРОТИВ ОД на МВР – Търговище в  размер на 25 лв. представляващ заплатена държавна такса по АНД №575/19 г. по описа на ТРС, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА  ОД на МВР - Търговище ДА ЗАПЛАТИ на  „БУЛИНТЕРНЕШЪНАЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД  Варна, ЕИК *********  представлявано от В. Т. К. от гр.Варна     сумата в размер на 325 лв. разноски в настоящото производство за адвокатска защита  и   заплатена държавна такса.  

Решението може да се обжалва  с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: