МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НОХД №2615/2010 г. по описа на ВРС, XІII състав, постановено на 18.01.2012
г.
По отношение на подсъдимия С.Д.Д.
- роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН ********** е внесен във Варненски
районен съд обвинителен акт, по който е образувано наказателно дело от общ
характер за извършени деяние
-по чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл. 209,
ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК затова, че в периода от 07.05.2008 год. до
30.06.2008 год. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Г.Д.К. на 81 години
заблуждение, посредством манипулиране волята на последния и използвайки
настъпилите характерните за възрастта му промени в паметта, когнитивността
и екзекутивните функции, като го мотивирал да подпише пълномощно със съдържание
различно от действителната му воля; да изготви саморъчно завещание за
разпореждане след смъртта си със собствените си недвижими имоти, без да е
разбирал свойството, значението и правните последици на този акт; както и да
подпише Декларация по чл.100 от ЗС за отказ от право на ползване върху недвижим
имот - апартамент, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк, № 95, ет. 1 в който живеел без да е разбирал смисъла, значението
и правните последици на този акт и с това му причинил имотна вреда в големи
размери на обща стойност 232 800 /двеста тридесет и две хиляди и осемстотин/
лв., използвайки следните документи и извършвайки следните правни действия, а
именно: на 07.05.2008 г. с нотариално заверено пълномощно под per. № 8619/07.05.2008 год. /за заверка на съдържание/ и per. № 8620/07.05.2008 год. /за заверка на подпис/,
изготвени от нотариус А.Г. *** на Нотариалната камара бил упълномощен от Г.Д.К.
да го представлява, подписва пред нотариус, ЮЛ, ФЛ, компетентни държавни,
общински, съдебни органи, организации, служба по вписвания, агенция по
кадастър, кметства, технически служби да подава молби за снабдяване с
необходими документи и получи такива след изготвянето на които да извърши
действия на разпореждане /продаде, дари, замени/ при условия и на цена каквито
договори, включително и при условията на договаряне сам със себе си на
собствените му недвижими имоти, като пълномощник на същият извършил действия на
разпореждане, както следва:
- На 16.05.2008 год. в гр. Варна,
лично и в качеството си на пълномощник на Г.Д.К. по пълномощно per. №№ 8619, 8620/07.05.2008 год. продал сам на себе си с
нотариален акт № 185 том II per. № 5640, hot. дело № 363 от 16.05.2008 год. на С.М., помощник -
нотариус по заместване на нотариус П.С., с район на действие PC - Варна с per. № 335 на Нотариалната камара, недвижим имот -
апартамент, находящ се в гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк", № 95
без посочен номер по документ за собственост, находящ се на първи етаж с обща
застроена площ 106.55
кв. м., в едно с две избени помещения и две тавански
стаи, заедно с 2,7 ид. ч. от общите коридори и тераса
на сградата, заедно с 1/8 ид. ч. от общите части на
сградата и от дворното място, като стойността на имота е в размер на 215 000
/двеста и петнадесет хиляди/ лв. с клауза за безвъзмездно пожизнено ползване
върху гореописания имот;
- На 27.05.2008 год. с нотариален
акт № 27 том III вх. peг. № 6115 нот.
дело № 402 от 27.05.2008 год. на нотариус П.С. с район на действие PC - Варна,
с peг. № 335 на Нотариалната камара, лично и в
качеството си на пълномощник по пълномощно peг. №№
8619, 8620/07.05.2008 год., дарил сам на себе си недвижим имот, находящ се в
землището на с. Осеново, общ. Аксаково, обл.
Варненска, м-ст "Сухата чешма" с площ 600
кв.м. идеални части от място, цялото с площ от 850 кв.м., представляващо имот с
пл.№ 834 съгласно протокол от 17.02.1992 г. на ПК, като стойността на имота е в
размер на 17 800 /седемнадесет хиляди и осемстотин/ лв.
На 06.06.2008 год. в гр. Варна,
лично и като пълномощник на Г.Д.К. по пълномощно per.
№№ 8619,8620/07.05.2008 год. депозирал за пазене и съхранение пред С.М.,
помощник - нотариус по заместване на нотариус П.С., с район на действие PC -
Варна с per. № 335 на Нотариалната камара саморъчно
завещание от 26.05.2008 г. на Г.Д.К. от гр. Варна, ЕГН ********** и за същото
от помощник - нотариуса по заместване е бил съставен протокол за приемане,
съхранение и пазене, подписан от същия и приносителя, вписано на 10.06.2008 г.
в книгата на завещанията при служба по вписванията - Варна по силата на което Г.Д.К.
завещал на С.Д.Д., негов племенник недвижимите имоти които притежавал, след
неговата смърт;
На 30.06.2008 г. в гр. Варна,
лично дал възможност да бъде съставена и подписана декларация чл.100 от ЗС,
нотариално заверена под peг. № 10613 на О.С.,
нотариус peг. № 196 на Нотариалната камара и район на
действие PC - Варна за отказ на Г.Д.К. за отказ на запазено право на ползване
на недвижим имот описан в нотариален акт №185 том II per.
№ 5640, hot. дело №363 от 16.05.2008 год. на С.М.
помощник -нотариус по заместване на нотариус П.С., нотариус с район на действие
PC - Варна с per. № 335 на Нотариалната камара,
представляващ апартамент находящ се в гр. Варна, бул. "Осми Приморски
полк", № 95 без посочен номер по документ за собственост на първи етаж с
обща застроена площ 106.55
кв. метра, ведно с две избени помещения и две тавански
стаи, заедно с 2,7 ид. ч. от общите коридори и тераса
на сградата, заедно с 1/8 ид. ч. от общите части на
сградата и от дворното място
Представителят на ВРП в хода по
същество поддържа така повдигнатите на подсъдимия обвинение. Счита, че деянието
за което подсъдимият е предаден на съд осъществява от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 210 ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК. От показанията на св. А. и Т., безспорно се установява, че К. е бил
особняк по характер, нерешителен човек и болезнено ревнив към своята
собственост. Живеел със сестра си изолирани, последната се грижила за двамата и
не допускали други хора около себе си. След като починала сестрата на К. той
бил безпомощен не е имал кой да се грижи за него и не е бил човек, който ще се
довери на някого. Здравословното му състояние се е вложили и изпаднал в
депресия с характерния за възрастта си промени. В този момент в живота на К. се
появил подс.Д., който се възползвал от физическото и
психическото му състояние на К., както и
от невъзможността да защита своите интереси. Първата стъпка от своя план подс. Д. е положил на панихидата за 40-те дни от смъртта на
сестрата на К., която е била организирана от
Карагьозови. Тогава подс. Д. пред всички
присъстващи демонстративно декларирал своето намерение да полага грижи
безвъзмездно за К.. От показанията на св.Е. и П. Карагьозови се установява, че К.
бил поставен в пълна зависимост от подс.Д., като били
изолиран от останалите си близки. Отново от показанията на св. Т., А. и
Карагьозови формирали пряко впечатление се установява, че възрастния човек е
бил изтощен, психичното сломен,
притеснен, уплашен и на моменти дори неадекватен, както и че стареца е
бил с неадекватно облекло за сезона. Подс. Д. всячески правил опити да осуети телефонен разговор между
възрастния К. и св. К., както и да препятства личните срещи между последните
лица.
Според ВРП, от свидетелските
показания на К. се установява обстановката в дома на К. и битовите условия във
времето, в което грижите за него е полагал подс. Д..
Св.К. описва грубото и безцеремонно държание на подс.Д.
през юни 2008 год. и опита му да провали срещата с К.. Подробно е описал и
арогантното държание на Д. дърпане на улицата, повалянето на пейката и това
всичко водено от стремежа да предотврати контакта със К..
Също така от показания на
горепосочените свидетели, в резултата на личните си контакти с К. в този период
от време, се установява, че той е бил в пълно съзнание по отношение на това, че
апартамента, който обитава е негов, че не се е разпореждал с него, както и
категорично се потвърждава извода за незнание от страна на К., че вече се е
разпоредил с имота си. Тези свидетелски
показания визират и желанието на стареца да общува със свои роднини и познати,
от които да получи грижи и помощ от първа необходимост.
Несъмнено доказателства за
осъществено манипулативно поведение върху К. сочи и факта, че след последната
среща, в край на шести месец на 2008 год. между К. и негови първи братовчеди, подс. Д. е отвел стареца във Второ Районно и подал жалба от
негово име за системно оказан психически тормоз от страна на свидетелите
Карагьозови и посочил личния си телефонен номер за призоваване.
Прокуратурата намира, че от
изготвената СГЕ, приета и неоспорена от
страна е видно, че жалбата не е изпълнена от Г. К.. От свидетелските показания
на полицейския служител Д. снел обясненията на Г. К. и разпитан като свидетел,
се установя, че обясненията на Д. са били депозирани в присъствието на подс. Д..
Според ВРП доказателство за
извършените от подс. Д. действия сочещи на престъпен
замисъл с цел реализиране на имотна облага намират опора в няколко факта -
лична карта на Г. К., с която в началото на м. април 2008 год. се снабдил Д.,
без да уведоми стареца за съществуването му, както и предприетите действия при
отвеждането му непосредствено след панихидата за психическо освидетелстване.
Едва след снабдяването с този документ удостоверяващ дееспособността му
подсъдимия, положил началото на своя замисъл и предприел действия за
финализиране на своите действия. Доказателства за използването на безпомощното
състояние за изолиране му и поставянето му в зависимост от страна на подсъдимия
намира опора, смяната на лична карта, промяна на телефония номер, за да се
ограничи контактите с неговите роднини и получаване на пенсия не лично в дома
му, а на гише в пощата.
Подс.Д. целенасочено изграждал погрешна
представа по отношение на това, че роднините му целят да го ограбят, а със
своето присъствие ежедневно му натрапва своята измамлива жертвоготовност
и му внушава, че само той и никой друг не полага грижи за него. В резултата от
последното макар, че самият К. бил държан в нищета и мизерия с оглед на
свидетелските показания, ограничено му е било правото на свободно движение и
контакти. Подсъдимия успял да му внуши своята загриженост, а и предвид психотичните изменение в резултат на неговата възраст воден
от желание да защити личните си интереси Г. Д. склонил да подпише пълномощно в
полза на Д., но със съзнанието, че дава такова на човек, който да се грижи за
него и на база същото след смъртта му да наследи апартамента. В подкрепа на
последните обстоятелства са свидетелските показания на Д-р Б., и извършеното от
последната съдебно психиатрично освидетелстване.
Ключов момент в реализираното на
престъпният план на подс.Д. подписаното от К.
пълномощно, в полза на подсъдимия пред нотариус Г., след което са последвали поредица
разпоредителни сделки увредили пострадалото лице.
От анализа на тези доказателства,
несъмнено се доказва, че подс. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава именно на това престъпление, за което му
е възведено обвинението. Извършил същото водена от користна цел и не съобразил
очевидното, че всички извършени от него действия с цел имотна облага обмислят
предхождат поредица от правни актове. Показанията на нотариус С. и М. свързани
със здравословното състояние на К., описващи го като жизнен, енергичен старец,
лесно придвижващ се без помощни средства остават изолирани от останалите
доказателства в тази насока и не следва да бъдат кредитират, т.к. са дадени
целенасочено, а отделно от това и свързани тяхно с извършените нотариални
дейност.
Показанията на К., които са
депозирани на основание чл.223 от НПК и в присъствието на психиатър ВРП счита
за съответстващи в пълен обем с установената в ОА фактическа обстановка.
От приобщените експертни
заключения от СГЕ се установя, че саморъчния текст и подписите в декларации,
пълномощното и завещанието са изпълнени от К.. От екстреното заключения на СППЕ
и изследване на К. се установява, че към момента на направата на пълномощното,
той не е бил в състояние на продължително разстройство на съзнанието си
разбирал е, че упълномощава подс. Д., т.к. това бил
човека, който се грижел за него, но не е съзнавал, че по този начин отчуждава
апартамента си както и нямал спомени да притежава поземлен имот макар, че е
деклариран. Не разбирал смисъла на Декларацията по чл.100 ЗС и твърдял, че не е
давал апартамента си и щял да продължава да бъде негов собственик и да живее в
него.
Вещите лица поддържали
експертното заключение в съдебно заседание са направили доуточнение затова, че К.
се усещал безпомощност, изпаднал в ситуация на зависимост от човека, който има
връзка с неговия бит и който го обгрижвал, под чието
благоволение следва да получава храна.
След цялостната преценка и анализ
на тези доказателства в тяхната съвкупност се извежда единствения възможен
извод, с личността на подс. Д., че е автор на това
деяние. Ето защо считам, че са събрани категорични доказателства сочещи на
осъществено от страна на подс. Д. изпълнително деяние
на престъплението измама. Моли съда, на подсъдимия да бъде наложено наказание
към предвидения в закона минимален размел, което да бъде отложени с подходящ
изпитателен срок, както и наказание конфискация на една втора от имуществото на
подсъдимия.
Процесуалният представител на
частните обвинители, адв.Р. излага, че поддържа
изцяло обвинението и споделяме напълно фактическите и правни изводи, които бяха
изложени от страна Прокурора. Излага също, че К. бил особен човек, и появата на
подс.Д. , в този момент от живота на възрастния
човек, спомогнала за реализирането на престъпните намерения на подсъдимия.
Виждайки състояние на К. Е. К. и П.К.
заедно с техен близък А. П. посетили дома на Г. К. с намерението да му
помогнат, като незабавно да му бъде учредят социален патронаж. Подпомогнали го
финансово и заплатили текущите сметки, като предложили лично те и А. П. да се
грижат за К.. Плановете обаче на подсъдимия Д. били застрашени от желанието на
неговите близки да приемат грижите за К. и затова той предприел няколко
действия. На панихидата 29.04.2008 год. на Е. подс.Д.
заявил пред всички, че той ще се грижи безвъзмездно за К.. Укрил личната карта
на Г., за да не може да бъде учреден социален патронаж, К. да взема пенсията си
и да се придвижва свободно.
Излага също, че състоянието на К.
свързано със заболяванията му наличните суматични
заболявания, нарушение на екзекутивните функции, паметовите
проблеми са го довели до състояние, той на практика е бил изключително податлив
на манипулация. Поставянето му в тотална изолация, тотална физическа зависимост
и невъзможност сам да си осигури храна, предвид липсата на финансово средства
са го поставили в една зависимост и пред пълна доверчивост. Възползвайки се от
това подсъдимия под предлог, че ще се подписва на документ по силата на, който
подсъдимия ще поеме задължението да гледа и издържа до живот К. се стига до
подписването пред нотариус Г. на пълномощното. По никакъв начин обаче, това не
е била волята на К., тя е била изцяло подменена и манипулирана, подменена от
страна на подсъдимия. На практика пълномощното като едностранна сделка и то
със съдържанието намиращо се по кориците
на делото по категоричното становището на петима експертите психиатри на базата
на описаните от мен нарушения в паметовите и други
възможности на К. не са позволявали да разбера характера и съдържанието на
документа. Той не знаел, че ще прехвърли имотите или дава възможност на някой
да се разпорежда с тях. Категорично доказателства в тази насока са показанията
на К. в ДП, че експертите са категорични, че именно на база тези негови
показание, той не е разбирал правното значение, смисъла и последиците на тези
документа. Какво казва той „Никога не съм се разпореждал с имотите си и няма да
го направя до смъртта си” на три пъти го казва. Казва, че никога не е давал
пълномощно, не е извършвал завещание. В крайна сметка този разпит води до там,
че К. разбира, че вече не е разполага с нищо и това води до влошаване на
здравословното му състояние и от там идва близката му кончина.
Също
така, от доказателствата по делото според частното обвинение става видно, че при
извършването на разпоредителната сделка с
процесния апартамент, К., не получил никакви
парични средства.
От съдържанието на СППЕ се
установява, че извършените от К. правни действия свързани с изготвянето на
пълномощно, отказа от права, разписване на декларациите, е резултата на това,
че волята му е била манипулирана тя е резултат на затруднени екзекутивно
функции, които не са му давали възможност за правилна преценка на действията,
които извършва. Той не е могъл да използва адекватно интелектуално мистичните
си възможности и анализ на извършените действия.
Частното обвинение не
кредитира показанията на помощник
нотариус М., като счита, че тяхното депозиране е мотивирано от обстоятелството
да се защити извършената сделка от нотариалната кантора.
По отношение на показанията на
св.Б., частното обвинение счита, че последните не кореспондират със
съдържанието на извършеното психиатрично освидетелстване. Буди недоумение
факта, че именно на дата 29.04.2008 г., когато се е състояла панихидата на
сестрата на К., се е състояло процесното
освидетелстване.
Счита също, че показанията на
свидетелите Г. и О.С. не осветляват фактите и обстоятелството по делото.
Процесуалният представител на
частното обвинение счита също, че К. е бил вменяем, като манипулативно е бил
накаран да подпише документ със съдържание различно от своята воля, по този
начин давайки възможност на друг да се разпореди с имоти си. На се оспорва
професионализма на свидетелите Г., С. и С. и последните не са били в състояние
да бъдат наясно с този факт. В този смисъл, никой не оспорва авторството на
подписите положени пред нотариусите.
По отношение на въпроса затова,
каква е била действителната вола на К., адв.Р. счита,
че меродавно следва да бъде мнението на експертите, които сочат за манипулиране
на неговата воля, като няма основание за съмняваме компетентността им.
Частното обвинение, счита, че не
следва да се ценят показанията на св.Д., доколкото същият не изпълнил според
закона вмемените му служебни задължения, като е
допуснал едновременното снимане на обяснения на две лица в едно помещение. Счита
също, че подс.Д. е поставил К. в пълна изолация,
внушавайки му, че само той му помага, а всички останали само искат да му вземат
имотите.
Липсват доказателства затова, къде са
парите от извършената сделка с имотните на К. възлизащи на повече от 2000 000
лв.
Частното обвинение счита, че
акцент следва да бъде поставен на показанията на св. Г. К. пред съдия, в които
показания, заявява - „Не съм се разпореждал с имотите”, „Не съм дал
пълномощно”, „Никога не съм се отказвал от имотите си” . К. категорично заявява
„Нямам такава воля и не съм я изразявал”.
Моли съда да признае подс. Д. за виновен по възведеното обвинение, като считам,
че същото е доказано от обектива и субективна страна. На подсъдимия следва да
бъде определено наказание към средния размер.
В хода по същество защитникът на подс.Д., адв.Г. излага, че
настоящият казус има гражданско-правен, а не наказателен характер и деятелността
на под защитния му не следва да бъде предмет на наказателно преследване, като
прокуратурата изземва функциите на гражданския съд.
ВРП участва в разрешаването на
имуществени спорове за недвижими имоти, като си служи с факти, които обаче не
се подкрепят от показанията на четири души юристи, професионалисти, които не
разчитат на държавна заплата и са застанали зад собствените си имена. ВРП
поставя под съмнение професионализма на тези лица и цели съдът да постанови
акт, който да дискредитира последните лица, относно изпълнението на служебните
им задължения.
Защитата счита, че К. е бил човек,
който е дееспособен към датата на процесното
пълномощно, който е можел да извършва всички правни действия и неговата воля е
била обективирана в процесното
пълномощно заверено от нотариус Г.. ВРП е следвало незабавно след като лицето К.
е прекарал един сериозен инсулт, да събере доказателства относно това, можел ли
е този човек към момента на даване на показания, да дава годен свидетелски
показания.
Намира, че А.Г. е изпълнил вмемените му задължения при изготвянето и заверката на
съответното пълномощно. Безспорно, че К. е бил в кантората на нотариус Г. и е
разбрал много добре за какво става дума и е положил подписа си. Идентични изводи
защитата прави по отношение на показанията на св.С..
По отношение на помощник нотариус
М., защитата счита, че последната в пълен обем е осъществила предвидени в
закона задължения. Дори същата е извършила нещо повече от изискванията на
закона, като лично е отишла апартамента на К., при наличието на това пълномощно
и изследването на д-р Б., за да се увери във волята на К..
Счита, че изготвената СППЕ и
изразеното становище на вещите лица в съдебно заседание опровергават в пълна
степен обвинителната теза на прокуратурата.
От показанията на св.Д. се
установява, че К. не желаел контакти с роднините си от София, като желаел подс.Д. да се грижи за него, като желае да лиши неговите
роднини от София от наследяването на имуществото му.
По отношение на свидетелските
показания на д-р Б., защитата счита показанията и за обективни и
безпристрастни, като извършеното освидетелстване отговаря на действителността
към момента на извършването му, доколкото е осъществено от специалист със
дългогодишен опит и това медицинско освидетелстване не може да бъде оспорено.
Намира, че по отношение на
показанията на св.А., защитата счита същите за пристрастни и не съответстващи
на останалите събрани в хода на делото доказателства. Подс.Д.
се е грижил за К., въпреки, че е бил на работа. Посещавал го е в болницата и му
е носел храна и неща от първа необходимост. К. е бил благодарен на подс.Д. за полаганите грижи ни не желаел да контактува с
роднините си от София, които само искали да вземат имота на К.. В тази връзка
не е подкрепено с доказателства и не отговаря на истината изложеното от ВРП, че
К. е би ограничаван в контактите си с роднините. Напротив, К. просто не е искал
да контактува с тези хора.
Действителната воля на К. по
отношение на процесните имоти е именно предоставянето
на последните на подс.Д..
Счита, че обвинението почива само
на косвени доказателства, доколкото и саморъчно направеното завещание от К. обективира волята отразена в предхождащите разпоредителни
сделки.
Същественият момент в хода на
воденото дело е установяването на действителната вола на К. относно даденото
пълномощно на подс.Д. пред нотариус Г.. Същият е
заверил процесното пълномощно след като се уверил в
действителната воля на К.. Моли подзащитният му да
бъде оправдан
В хода по същество, защитникът на
подс.Д., адв.С., моли подзащитният му да бъде признат за невинен. Излага, че
проведеното наказателно производство е осъществено само и единствено с оглед на
личността и работата на пострадалото лице, като счита последната деятелност за
дълбоко неморални.
Считам, че обвинението е несъставомерно по чл.210, ал.1 т.5 от НК и „причинените
имуществени вреди са в големи размери”. Също така липсват доказателства,
затова, че волята на К. е манипулирана. Счита, че основният извод, които може
да се направи, че е налице решаване на граждански правен спорна в светлината на
наказателното производство.
Намира също, че липсват
доказателства, установяващи волята на К., към момента на подписване на
пълномощно. Самата петорна експертиза посочва, че са настъпилите в последствие
изменения на личността се дължат и на болестта, която тези здравословни
проблеми, които той е имал и след смъртта на сестра си е сринал здравословното
му състояние, като не установено по безспорен начин възможността К. да дава
годни свидетелски показания.
Защитата счита също, че пдс.Д. е единствения човек, който се е грижил за К. при
толкова много роднини, като за собствен баща.
Счита също, че липсва вреда,
доколкото се касае за сделка при която К. е прехвърлил имот на близък роднина
по съответния предвиден в закона ред. Паричните средства от продажбата на процесните имоти, по силата на предоставеното от К.
завещание са преминали в патримониума на подс.Д..
По отношение на свидетелските
показания на св.А., адв.С. счита, че същите не следва
да бъдат ценени като безпристрастни, доколкото е налице роднинска връзка между
последния свидетел и частните обвинители.
Намира, че обвинението се
използва за да се решат чисти бизнес интереси, като се развали една
действителна сделка. Гражданското дело по същият казус е заведено в края на
миналата година.
По отношение на извършените
нотариални сделки, счита, че нотариусите са спазили закона и са обективирали действителната вола на К. в съответните
документи.
В този
смисъл, повдигнатото обвинение е некоректно, недоказано, несъстоятелно,
доколкото деянието не реализирано от обективна и субективна страна.
В последната си дума, подс.Д. заявява, че не се признавам за виновен и не е
извършил вмененото му деяние. Не изпитва угризения на съвестта си, защото това
е била действителната вола на вуйчо ве Г. Д..
От събраните по делото
доказателства и въз основа на направеното признание на фактите, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Г.Д.К. живеел в общо домакинство
със сестра си Е. в собствен недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Варна,
бул."Осми приморски полк", № 95. Същия бил особен по характер,
контактувал само със сестра си и
най-близките си роднини. Живеел изолирано от всички и трудно допускал хора в
дома си.
Е. К.а в течение на годините
поддържала добри и близки отношения със свои първи братовчеди от гр. София - Е.
К. и П.К.. В резултат на изградената добри роднински отношения с К.а,
семействата си помагали, с оглед напредналата възраст на К.и, здравословното
състояние и на двамата, както и поради обстоятелство, че последните нямали
деца. Предвид отдалечеността си от гр. Варна, горепосочените свидетели помолили
свой братовчед - А.А. и роднина на К.и, живущ ***, периодично да се отбива в
дома им, да им оказва помощ, а при нужда от пари, медицински услуги и други
битови проблеми, своевременно да информира свидетелите Карагьозови.
През м. март 2008 г. Е. К.а починала и Г.
К., останал сам и безпомощен, като здравословното му състояние на осемдесет
годишния мъж се влошило. Изпаднал в депресия и преболедувал тежък заболявания. По
молба на Е. К. и П.К., А. П. посещавал болния и се грижел за него, като доставял
неща от първа необходимост и предал предоставени от К. парични сума за
препитание. При посещенията в дома на К., А. П. понякога срещал и С.Д., с който
се запознал и за пръв път видял на погребението на Е.. При една от тях провели
разговор, свързан с бъдещите грижи за стареца. В хода на същия П. споделил за
намеренията на К. да осигури социален патронаж и да извърши козметичен ремонт
на занемареното жилище, както и да поеме текущите месечни разходи. Подс. Д. задал въпроса, коя е К., а след като получил от П.
разяснение за отношения и родствена връзка. След този разговор С.Д. започнал по
- често да посещава последния. Именно в този период А. П. изпаднал в
затруднения при посещение в дома на К., тъй като не го откривал или не можел да
влезе - вратата била заключена, а възрастния човек не разполагал с ключ да
отвори. Тогава възникнал проблема за осъществяване на телефонни обаждания от
страна Е. К., посредством които се осведомявала за състоянието на К..
На 29.04.2008 г. Е. К. и П.К. ***
и организирали панихида в памет на Е. К.а. Присъствал и С.Д., който със
демонстрирал изключителната си близост с Г. К.. Пред присъстващите последния
заявил, че той щял да поеме грижите за К. безвъзмездно, защото бил задължен на
стария човек.
На следващия ден Е. К. и съпруга
й посетили Г. К. в дома му. Провели разговор по време на който Г. К. споделил
за ежедневните посещения на С.Д. и за намеренията му да се нанесе в жилището да
живее с него. Благодарностите на Д. към К., се дължала на далечна роднинска
връзка и по тази причина преди много години, когато Д. се задомявал, К.и
предоставили дома си. Св. К. установила също, че при Г. К. били налични
ментални проблеми, тъй като многократно се бил разсейвал, измествал темата и
задавал въпроси за отминали събития и починали хора. Преди да се раздели с
него, свидетелката му оставила парична сума в размер на сто лв. и се уговорили
при следващото й посещение да извършат почистване на жилището и да платят
данъците и всички разходи за него.
През май 2008 г. подс.Д.
позвънил на Е. К. и я уведомил, че желанието на Г. К. било той да се грижи
трайно за него, тъй като добре се разбирали, стареца бил доволен и предал молба
от негово име, че не искал повече по какъвто и да било повод да бъде
притесняван.
След това обаждане подс.Д. изолирал К. от неговите близки. В началото телефона
в апартамента на К. бил в неизправност, а в последствие бил променен и номера.
При предприети от А. П. посещения, подсъдимият отказвал да му осигури достъп в
дома и отправял сериозни предупреждения да преустанови тези си действия.
Е. К. разговаряла многократно с
негов съсед Т.Т., живущ в същия вход, който заявил, че в по - голяма част от
времето подс. Д. държал възрастния човек заключен в
дома му и възпрепятствал опитите на съседи при случайни срещи да контактуват с
него. В редките случаи, когато напускал дома придружаван от Д., К. изглеждал
болнав, неспокоен и видимо изплашен.
Притеснена за своя роднина на
25.06.2008 г. Е. К. съвместно със съпруга си, П.К. и А. П. посетили Г. К. и му
доставили хранителни продукти. Видял, че жилището било мръсно, а здравословното
състояние на К. критично. Последния разказал, че С.Д. и други хора искали да му
вземат имота, разбрал това от неволно дочут разговор в който съседи предлагали
на Д. да им продаде апартамента. Св. П. го попитал дали все още жилището било
негово и получил утвърдителен отговор. Разбрали се на следващата сутрин да го
отведат при личния лекар и се погрижат за неговото здраве. С намерение да
заплатят текущите разходи, свидетелите поискали личната карта на Г. К., но той
отговорил, че била загубена и със подс.Д. са подали
документи за издаване на нова.
По късно същата вечер подс.Д. позвънил на К. и и казал,
че К. не желаел да се видят. Притеснена от факта, на следващия ден К. посетила
дома му и от съседи разбрала, че Д. и К. били в МБАЛ „Св. Анна". Заедно с
брат си открили двамата пред кабинета на личния лекар, но при тяхната поява Г. К.
ги посрещнал враждебно и не пожелал да контактуват. След прегледа, последния
видимо се отпуснал и пожелал свидетелите да го отведат в гробищния парк.
На 27.06.2008 г. след изрична
уговорка с подс. Д. свидетелите Е. К., П.К. и А. П.
посетили дома на К., но в уреченото време не открили никой. В проведени поредни
телефонни разговори с подсъдимия и поставени въпроси, той отговарял уклончиво,
че бил извън града с К.. По - късно на същия деня св. К. отново предприел
посещение при К.. Видял как подс. Д. влязъл в
жилищната сграда. Свидетелят звънял, настойчиво хлопал на входната врата на
апартамента, но никой не отворил. Изчакали пред жилищната сграда и пресрещнал Д.
и К. в двора, когато подсъдимия извел възрастния човек. Свидетелите направили опит
да осъществи контакт с К., но срещнал яростна съпротива от страна на подс.Д., който грубо задърпал К. в обратна посока и на
висок глас му обяснявал, как той полагал грижи за него, а тези хора искали да
му отнемат имотите. На К., Д. отправил заплаха, че ще съжалява за това, което
правел. След този инцидент Е. К. и П.К. сезирали Районна прокуратура гр. Варна.
С последователни действия С.Д.
поставил в пряка зависимост Г. К., изолирал го от контакт с роднини, възползвал
се от характеровите му особености и безпомощно
състояние, влошеното здравословно състояние, нарушеното психично равновесие
след тежка загуба и настъпилите с възрастта промени, настъпилите нарушения във фиксационната и репрудиктивна
памет, произтичащи от старческата възраст и по този начин изцяло манипулирал
неговата воля. Мотивиран от манипулативното поведение на С.Д., параноидна нагласа по отношение на имотните и воден от
желание да защити личните интереси, Г. Д. несъзнателно предоставил възможност
за злоупотреба с неговото доверие, като на 07.05.2008 г. по разумни подбуди,
подписал пълномощно в полза на Д., но със съзнание, че дава такова единствено
по отношение на жилището си, на „човек, който ще се грижи за него" и към
този момент последния е нямал запазен и ясен спомен за собственост върху
поземлен имот.
За реализиране на престъпните си
намерения, на 29.04.2008 г. С.Д., отвел възрастния К. за психиатрично
освидетелстване, което било извършено от психиатър, в лицето на д-р Б.,
удостоверяващо дееспособността на К.. На 07.05.2008 г., завел К. в нотариалната
кантора на нотариус А.Г. и го мотивирал, чрез горепосочената деятелност, да
подпише пълномощно под peг. № 8619 и peг. № 8620 със съдържание различно от действителната му
воля. Така подс.Д. бил упълномощен от К. да го
представлява, подписва пред нотариус, ЮЛ, ФЛ, компетентни държавни, общински,
съдебни органи, организации, служба по вписвания, агенция по кадастър,
кметства, технически служби да подава молби за снабдяване с необходими
документи и получи такива след изготвянето на които да извърши действия на
разпореждане /продаде, дари, замени/ при условия и на цена каквито договори,
включително и при условията на договаряне сам със себе си на собствените му
недвижими имоти в землището на с. Осеново, обл.
Варненска, м-ст "Сухата чешма" и
апартамент, находящ се в гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк", № 95
на първи етаж с клауза за запазено право на пожизнено ползване. Пред нотариуса Г.
К. подписал и лично изписал имената си върху пълномощното и изискуемите
декларации по ДОПК и ЗННД.
На 16.05.2008 г. С.Д. посетил нотариалната
кантора на нотариус П. С.. Представил, пълномощно от Г. К. и набор от документи
за собственост на два недвижими имота на името на последния и като пълномощник
поискал да бъдат изповядани две сделки - за продажба на апартамента в гр. Варна
и дарение на поземления имот, находящ се в с. Осеново. Поради обстоятелство,
към тази дата не били налични всички изискуеми документи за осъществяване на
сделка с поземления имот, след посещение в същия ден на С. М. помощник нотариус
по заместване на нотариус С. в дома на К., бил съставен нотариален акт № 185
том II peг. № 5640, нот.
дело № 363 от 16.05.2008 год. по силата на който С.Д. лично и в качеството си
на пълномощник на Г.Д.К. по пълномощно peг. №№ 8619,
8620/07.05.2008 год. продал сам на себе си недвижим имот -апартамент, находящ
се в гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк", № 95, без посочен номер
по документ за собственост, на първи етаж с обща застроена площ 106.55 кв. м., в едно
с две избени помещения и две тавански стаи, заедно с 2,7 ид.
ч. от общите коридори и тераса на сградата, заедно с 1/8 ид.
ч. от общите части на сградата и от дворното място, за сумата от 96 818.20 лв.
/по данъчна оценка № **********/10.05.2008 г. на Имуществени данъци при Община
Варна/ с клауза за запазено от К. право на безвъзмездно ползване върху имота до
края на живота си.
На 27.05.2008 г. С.Д. отново
посетил нотариалната кантора на нотариус П.С. и лично от нея бил съставен
нотариален акт № 27 том III вх. peг. № 6115 нот. дело № 402 от 27.05.2008 год. по силата на който С.Д.,
лично и в качеството си на пълномощник по пълномощно peг.
№№ 8619, 8620/07.05.2008 год., дарил сам на себе си недвижим имот, находящ се в
землището на с. Осеново, общ. Аксаково, обл.
Варненска, м-ст "Сухата чешма" с площ 600
кв.м. идеални части от място, цялото с площ от 850 кв.м., представляващо имот с
пл.№ 834 съгласно протокол от 17.02.1992 г. на ПК на стойност 1205.20 лв. /по
данъчна оценка ФС31-Г/87/19.05.2008 г. на „Местни данъци и такси" при
Община Аксаково/.
Поредно обезпечаване на своите
начинания подс.Д. предприел на 06.06.2008 год.,
когато и лично и като пълномощник на Г.Д.К. посетил нотариалната кантора на
нотариус П.Д., където депозирал за пазене и съхранение пред С.М., помощник -
нотариус по заместване, саморъчно завещание от 26.05.2008 г. на Г.Д.К. за което
от помощник - нотариуса бил съставен протокол за приемане, съхранение и пазене,
по силата на което Г.Д.К. завещал след смъртта си на С.Д.Д., негов племенник
недвижимите имоти които притежавал.
На 30.06.2008 г. той придружил Г.
К. в нотариалната кантора на нотариус О.С., където съвместно депозирали
предварително съставена декларация чл.100 от ЗС за отказ на последния от
запазено право на пожизнено ползване на недвижим имот описан в нотариален акт
№185 том II per. № 5640, hot.
дело №363 от 16.05.2008 год. и непосредствено след това посетили Второ РУ -
Варна, където подали жалба от името на Г.Д.К. за оказване на съдействие по
повод на осъществен му от братовчеди Е. К. и П.К. психически тормоз, изразяващ
се в принудителни действия за напускане на собственото си жилище.
Съдът кредитира показанията на св.Г., от които показания става
видно, че последният свидете познавал подс.Д. бегло.
Последният идвал няколкократно в кантора във връзка с изготвянето на процесното пълномощно. К. дошъл в кантората само веднъж,
когато подписал пълномощното. Св.Г. заявява, че не си спомня точният разговора
с възрастния човек, но разказва по принцип, че когато се касае за такъв тип удостоверяване
обяснен подробно с прости думи на лицата полагащи подписа си под такъв документ,
какво всъщност представлява документа и какви последици поражда. И после заявява:
“Смятам, че съм успял да му обясня ясно смисълът на документите”, както и след
това, че : „Точно съдържанието на разговора с възрастният човек не помня”. Също то показанията на св.Г. се установява, че
състоянието на К. било нормално за възрастен човек, като заявява също: „Аз този
конкретен случай не си го спомням”. Според свидетеля Г., К. разбра много добре,
положи доброволно подписа си, като освен това заявява, че не би допуснал „
подписване на пълномощно, ако бях усетил нещо което да пречи”.
От
показанията на св.С., че последният няма никакъв спомен относно извършеното удостоверяване
относно декларация по чл.100 от ЗС и не си спомня как е протекъл случая,
доколкото е минало дълъг период от време до момента.
Съдът
кредитира показанията на св.М., в частта относно това, че подс.Д.
посетил нотариалната кантора заедно с всички документи във връзка с
извършването на покупко-продажба на апартамент. Изложените обстоятелства, че
била извършена проверка в кантората на нотариус Г. и, че процесното
пълномощно не е било оттеглено, че свидетелката е посетила дома на К., като е
била заедно подс.Д. и че е провела разговор със св.К.
в присъствието на подсъдимия. Също така видно от показанията на свидетелката се
установява, че цената в нотариалният акт за прехвърлянето на апартамента е посочена
на св.М. от подс.Д., като последната в проведения разговор
с К. не е коментирала въпроса за продажната цена. Съдът не кредитира
показанията на св.М. в частта относно това, че К. е бил наясно с правните
последици на пълномощното и факта, че бил съгласен с това, че ще се разпореди с
апартамент в който живее на следващия ден. Последната част от показанията на
св.М. противоречат със събраните в хода на делото доказателства и изявленията
на К. депозиран в качеството му на свидетел пред съдия. Липсват доказателства,
което да убедят съда във факта, че К. е бил наясно с правните последици на
подписаните пълномощно, като се има предвид събраните в хода на делото доказателства
относно особеностите на характера на последното лице, неговата недоверчивост,
мнителност и болезнена ревнивост към собствеността си. В подкрепа на изводите
на съда е и заключението на изготвена по делото СППЕ и становището на вещите
лица за състоянието и характеровите особености на
лицето К.. Факта, че процесният разговор между св.М.
и К., на входа на дома на последния е проведен в присъствието на подс.Д., отново мотивира съда да заключи, че увереността на
св.М., че К. е бил наясно, че продава апартамента си, е резултата от
манипулативната деятелност на подс.Д.. Също така
съдът отчита и факта, че в хода на проведеното съдебно следствие беше констатирано
противоречие в показанията на св.М. дадени в досъдебното производство и тези пред
съда, относно факта, че е представена СППЕ и тя е причина и напреднала възраст.
По
отношение на показанията на св.Т., съдът смита същите за обективно и
безпристрастно дадени и от които показания се установява, че от 2002 е съсед на Г. и сестра му Е. и ги
познава добре. Двамата живеели затворено, сами си пазарували и не осъществявали
контакти с външни хора. К. за всичко разчитал на сестра си. Бил човек, с които
се осъществява трудно комуникация Също така бил болезнено чувствителен към
собствеността си. Много хора искали да купят апартамента му и той много се
ядосвала от това, и казвал, че няма да го даде на никого. К. бил в напрегнати
отношения с Т., защото си мислел, че последният може да има отношение към
хората, които предлагали да му купят апартамента. В началото на 2008 г. разбрал че Е. е починала, а Г. бил видимо
разтревожен. Обадил се на своя познат А. който бил роднина на Г. да му каже за Е..
След няколко дни има панихида и на която присъствал А., от който научил, че подс.Д. е заявил искане в продължение на Г. да му се
отблагодари, че имал задължения към него и другите от роднини са се съгласили.
От този момент подс.Д. започнал всячески
да се грижи за К., който бил като дете. След панихидата подс.Д.
придружавал К. навсякъде. Последният бил заключван моногократно
в апартамента. Често св.Т. чувал блъскане по входната вратата от К.. При
разговор защо блъскал, К. отговарял, че няма ключ и че подс.Д.
има ключ. Св.К. разказвал на св.Т., че А. му носел храна, защото К. бил гладен.
От показанията на св.Т. се установява също, че св.Караьозова и брат, била роднината на К. от София и идвала
да види последния. Св.К. разказала на св.Т., че ще наемем жена да се разчисти
апартамента и социални грижи да му носят храна. За последното се изисквали
документи от К., но същите били взети от подс.Д. и
той отказал да ги предостави на роднините на К.. От показанията на св.Т. се
установява, че лятото на 2008г. св.К. *** и искала да види К.. К. и подс.Д. били в апартамента, но въпреки позвъняванията на
вратата на апартамента никой не отворил. Св.Т. излага, че според него К. бил
умишлено скрит от подс.Д. в апартамента от роднините
си от София.
В показанията си пред съда св.Т., оприличава св.К.,
след смъртта на сестра му, на дете, като бил отслабнал, изтощен, уплашен от
всичко и от всичко, трудно се движел. Имало моменти, м които К. не познавал св.Т..
К. бил уплашен от всичко. След смъртта на сестра си изглеждал видимо сломен.
По отношение на показанията на св.К. и св.Д., съдът
ги кредитира като обективни и безпристрастни и съответстващи на останалите
събрани в хода на производството доказателства.
По отношение на показанията на св.С., настоящият състав
кредитира последните в частта относно това, че процесната
сделка за прехвърлянето право на собственост върху апартамента на св.К. е
осъществена от св.М.. Последната посетила на място св.К. в дома му и разказала
на св.С., че провела разговор с последния. От показанията на св.С. се установява
също, че К. заявил, пред последната, че желае да остави всичко на подс.Д. и че подс.Д. е човека на
който св.К. разчитал. Също така св.С. била спокойна, че извършената от св.М. сделка
била придружена то пълномощно и експертиза за психично състояние на св.К.. По
отношение на показанията на св.С. в останалата им част, настоящият състав
намира, че последните не могат да бъдат ценени в пълен обем, доколкото не се
касае за лични възприятия, а за такива на св.М..
По
отношение на показанията на св.Д. настоящият състав кредитира последните в
частта, относно това, че имало две жалби едната от Г. К., затова, че роднините
му от София го безпокояли, а другата била срещу подс.Д.,
който ограничавал контактите на роднините с К.. Св.Д. снел обясненията на св.К.,
които не дошъл сам, а с подс.Д. и използвал бастун.
Спомня си, че здравословното състоянието на св.К. не било добро. Също така част
от обясненията си пред полицейския орган св.К. дал в присъствието на подс.Д.. От показанията на св.Д. се установява също, че К.
страдал за загубата на сестра си. Също така от показанията на свидетеля става
видно, че подс.Д. е изписал текста на жалбата
подписана от К. и насочена срещу
родините му от София. Също така К. не желаел да отиде да живее при роднините си
в София, а желаел да си остане в жилището във Варна.
По
отношение на показанията на св.А., съдът смита същите за обективно и
безпристрастно дадени, кореспондиращи със събраните в хода на делото
доказателства и от които показания се установява, че познавал К. от много
години, като последният живеел в апартамента си заедно със сестра си, която уреждаше всички проблеми, относно тяхното
житие и битие. След смъртта на сестра си К. бил много притеснен, защото останал
сам. От показанията на свидетеля А. се установява, че след смъртта на К.а,
започнал да вижда все по –често подс.Д. заедно с К.. Дори
видял на стената едни изписан текст върху лист хартия, който гласял:”Всички
проблеми, които имате с Гошо ги отнасяйте към С.”, като имало и посочен
телефон. Впоследствие св.А. все по-рядко започнал да вижда К., защото същият
бил буквално заключен в жилището си, като не можел да отвори. Св.А. заявява
също, че няколко пъти му се обаждали от входа, че К. блъскал по вратата и искал
да си отвори. Спомня си също, че К. след смъртта на сестра си живеел в крайна
мизерия, защото влизал в жилището и видял условията в които живее. По
настояване на св.К., св.А. предложил на подс.Д. да
бъде осигурен социален патронаж, но подс.Д. не позволил
това да се случи. Св.А. присъствал на панихидата, на която подс.Д.
заявил, че желае да се грижи безвъзмездно за К.. След панихидата подс.Д. всячески ограничавал
контактите на К. в роднини и близки. Дори когато св.А. носел храна на К.,
контактувал с К. през прозорчето на банята, защото входната врата била
заключена. Буквално подс.Д. не разрешавал на К. да
говори с никой дори и по телефона. Свидетелят А. си спомня също, че за
погребението на К.а, св.К. оставили 500 лв., които за погребението и да се
ползват от К.. Също така, като причина за не записването на К. в социалния
патронаж, св.А. изтъква загубването на личната карта. Също така, св.А. посети К.
след като бил приет спешно в болницата. Там св.Алексиве
попитал К., като последния отговорил, че апартамента си е негов. Подс.Д. изолирал К. от всички, като не позволявал на никой
да се свърже с него. Всички опити за връзка от страна на К. били препядствани от подс.Д.. според
св.А. подс.Д. целя да вземе имотите на К., като го
изолира от близките ми, само той се грижи за възрастния човек, която грижа била
като подаяние и така да манипулира и измами К.. Последният бил сам и безпомощен
и затова, подс.Д. от които разчитал на милостиня,
много лесно го манипулирал. Дори на пощенската кутия, подс.Д.
постави надпис-„С. К.”. Свидетелят заявява също, че при опитите за разговаря по
телефона, на моменти К. се държал неадекватно, не познал А., и говорил
несвързано.
Пред св.А., подс.Д.
заявил, че манипулира К.. Повод за разговора бил, препятстване на възможността К.
да говори по телефона с роднините си от София. В последствие номера на стацинрания телефон в апартамента на К. бил сменен.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св.П.К., които показания настоящият състав
намира, за обективни и съответстващи на събраните в хода на делото
доказателства. От показанията на последния свидетели се установява, че с К. били първи братовчеди. През пролетта през
месец април-май 2008г. К. не можела да осъществи връзка с К., след смъртта на
сестра му, поради което през месец юни пристигнала заедно с брат си съпруга си
в гр.Варна. При срещата с К. в дома му, жилището било изключително мръсно и
неподдържано. От
показанията на последният свидете се установяват фактите, затова, че при
проведените разговори на моменти К. се държал неадекватно. Постоянно около него
би подс.Д., които по всевъзможни начини препятства
контактите с близките на К.. Подс.Д. внушавал на К.,
че след смъртта на сестра му, само Д. се грижи за нето, а роднините от София само
искат да му вземат имотите. Подс.Д. по всевъзможни
начини препятствал възможността К. да бъде записан на социален патронаж. Бил
сменен номера на телефона му. При опитите за срещи на Карагьозови с К., подс.Д. измислял всевъзможни причина, за да препятства
последните. К. бил в много тежко здравословно състояние, като от Карагьозови
бил провокиран и посещение при личният лекар и предприемането на лечение. Подс.Д. имал негативно отношение към Карагьозови, тъй като
същите били наследници на К.. Подс.Д. обяснявал на К.,
че Карагьозови имат за цел да му вземат имотите, а не да се грижат за него. Към
момента на горепосочените срещи К. бил сигурен в това, че е собственик на
жилището в което живеел. К. бил поставен в пълна зависимост от подс.Д., като животно, което реагирало при подаването на
храна. Процесните срещи между К. и близките му се
състояли на 24-25 юни 2008г., като на тях станало ясно, че Д. е забранил
записването на К. в социалния патронаж. Телефонния номер след смъртта на К.а бил
променен.
От показанията на св.Б. се установява, че през месец
април 2008г. освидетелствала лицето К., като заключението на специалиста било,
че последният е дееспособен и е с нормална за възрастта си психика и физическо здраве.
За освидетелстването К. било доведен от подс.Д. и
съпругата му. К. се чувствал подтиснат след смъртта на сестра му.
По реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК съдът е прочел
показанията на св.Б. дадени в ДП и е
констатирал противоречия, относно това при какви условия и къде е реализиран
прегледа във връзка с освидетелстването на К.. Според съда, последното
обстоятелство, в голяма степен разколебава обективността в показанията на св.Б.,
доколкото става въпрос за противоречие относно основни моменти свързани с мястото
на осъществяването на процесния преглед, присъствието
на други лица и прочие.
От показанията на св.К., които съдът кредитира
изцяло, като непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани в хода на
делото доказателства се установява, че били първи братовчеди и през годините поддържали
близки роднински отношения. На погребението на К.а, заплатено в крайна сметка
то К., подс.Д. за пръв път чува за роднините от София
и останал изненадан. Св.К., заедно с А., решели да организират издръжката и
полагането на грижи за К., като опитите на К. да се свърже с него по телефона останали
безуспешни. На 29.04.2008г. била отслужена панихида за смъртта на К.а, на която
служба присъствали Карагьозови, К., А. и подс.Д.. Там
последният заявил, че желае да се грижи безвъзмездно за К., в израз на
благодарността си към К..
От показанията на последната свидетелка се
установява също, че след проведен разговор с К., последният заявил, че подс.Д. е бил много алчен и много се ядосал, щом разбрал,
че К. имал първи братовчеди в лицето на К.. След панихидата подс.Д.
препятствал по всевъзможен начин контактите на близките с К.. Забранил
записването на К. в социален патронаж. Сменил номера на стационарния телефон на
възрастния човек и препятствал възможността му да води разговори по телефона.
От показанията на св.К. се установява, че
настроенията на К. се променяли често, като в един момент същия говори за неща от
миналото и за починали хора, които все едно са живи към момента на разказа.
След това агресивно питал К., защо са дошли и защо искат да му вземат имотите. Подс.Д. полагал грижи за К., но последният бил изпаднал в
състояние, при което подс.Д. се отнасял с него като с
абсолютно безпомощен човек, на който човек поставял храната буквално с ръце в
устата и който човек изглеждал отчайващо зле – социално, физически и здравословно
Последните обстоятелства принудили карагьозови да депозират жалба в РП за злепоставяне.
От съдържанието на свидетелските
показания на Г. К. приобщени реда на
чл.223 от НПК и в присъствието на психиатър, които настоящият състав кредитира
като обективни и съответстващи на събраните в хода на делото доказателства, се
установява, че бил решил да „препише" апартамента си на подс Д., ако последния се грижел добре за него. Не бил
прехвърлял жилището си на никой и не бил правил завещание. Не притежавал имот в
с. Осеново. Нямал спомен да е упълномощавал друго лице по какъвто и да бил
повод. Категорично изразил становище, че до края на живота си нямал да се
откаже от собствеността си. След като починала сестра му, Д. започнал да го
посещава в дома му. Предложил да се грижи за него и К. се съгласил, след като
се уверил, че за това нямало да му иска пари и не бил повдигнал въпрос за
имота. В началото мислел, че Е. щяла да се грижи за него, но се бил отказал,
тъй като тя не се обаждала и не идвала да го види.
От заключението на изготвената
тройна съдебно-почеркова и техническа експертиза,
която настоящият състав кредитира, като обективна и компетентно изготвена се
установява, че:
ръкописният текст и подписа,
изписани срещу графа „Упълномощител" в пълномощно с упълномощител Г.Д.К.,
ЕГН ********** и упълномощен С.Д.Д., ЕГН **********, нотариално заверено от
нотариус А.Г., per. № 8619/07.05.2008 г. - оригинал,
са били положени от Г.Д.К.;
подписът - копие, изписан срещу
графа „(подпис, печат на декларатор)" и ръкописният текст - копие изписан
под нея в „Декларация" по чл.264 ал.1 от ДОПК на името на Г.Д.К., ЕГН **********
нотариално заверено от нотариус А.Г., peг. №
8617/07.05.2008 г. - копие са били изписани от Г.Д.К.;
подписът, изписан срещу графа
„Декларатор" и ръкописния текст изписан под нея в „Декларация" по
чл.25 ал.7 от ЗННД на името на Г.Д.К., ЕГН ********** нотариално заверена от
нотариус А.Г., peг.№ 8618/07.05.2008 г. - оригинал,
са били положени от Г.Д.К.;
подписът,
изписан срещу графа „Декларатор" и ръкописния текст под нея в
„Декларация" по чл.100 от ЗС на името на К., ЕГН ********** нотариално
заверена от нотариус О.С., per. № 10613/30.06.2008 г.
- оригинал, са били положени от Г.Д.К.;
подписът
и саморъчния текст на саморъчно завещание на лицето Г.Д.К., ЕГН ********** по
нотариално дело № 5/2008 г., нотариално заверено от нотариус П.С., per. № 335 на Нотариалната камара с район на действие PC -
Варна - оригинал, са били положени от Г.Д.К.;
от
изследването на всички оригинални документи е било установено, че подписите в
тях са били изпълнени със синя химикална паста, били
са положени първично, без следи от преправка и заличаване;
подписът
в графа „(подпис, печат на декларатор)" в „Декларация" по чл.264 ал.
1 от ДОПК на името на Г.Д.К., ЕГН ********** нотариално заверено от нотариус А.Г.,
per. № 8617/07.05.2008 г. - копие не е бил изследван,
тъй като не съществува методика за изследване на пренесен подпис.
От заключението на изготвената
съдебно - оценителна експертиза, която настоящият състав намира за обективно и
без пристрастно изготвена се установява, че към инкриминираните дати пазарната
стойност на:
апартамент
на първи етаж, заедно с две избени помещения и две тавански стаи, заедно с 2/7 ид. ч. от общите коридори и тераса на сградата, заедно с
1/8 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното
място, находящи се на бул. „Осми приморски полк", № 95 в гр. Варна, бил в
размер на 215 000 /двеста и петнадесет хиляди/ лв.;
недвижим
имот, представляващ място 600
кв. м. идеални части от място, цялото с площ от 850 кв. м., съставляващо планоснемачен № 834, находящо се в землището на с. Осеново,
м - ст „сухата чешма", община Аксаково, обл. Варна, бил в размер на 17 800 /седемнадесет хиляди и
осемстотин/ лв.
От
заключителната част на изготвената комплексна съдебно психиатрична експертиза,
приета от съда като обективно и без пристрастно изготвена се установява, че:
към
момента на даване на пълномощното, Г. К. не е бил в състояние на „продължително
разстройство на съзнанието";
с
действието на упълномощаване на С.Д., Г. К. е разбирал, че дава пълномощно на
човек, който ще се грижи за него, но не съзнавал, че по този начин отчуждавал
апартамента си, нямал спомен да притежавал поземлен имот в землището на с.
Осеново, макар, че бил деклариран;
Г. К. не
е разбирал смисъла на декларацията по чл.100 от ЗС, предшества инцидента, при
който бил лекуван в неврологично отделение, тъй като по силата на същата, той
се отказвал от правото се на пожизнено ползване върху собственото си жилище в
гр. Варна, а на практика нямал друго в което да живее, твърдял, че щял да си
живее в него и на никого не го е давал;
в разрез със собствените си
интереси, Г. К. манипулативно подписал всички
документи, послужили за извършената поредица от правни актове, като същото не е
било сторено по разумни
подбуди, поради обстоятелство, че проследявайки неговото
поведение, след даденото на 07.05.2008 г. пълномощно на С.Д. е било безсмислено
да пише завещание за собствените си недвижими имоти в полза на С.Д., предвид на
факта, че към 06.06.2008 г. /депозиране на завещанието/, на 16.05.2008 г. с
нотариален акт той продал жилището си на С.Д. и запазил правото си на
безвъзмездно ползване върху имота до края на живота си, а на 27.05.2008 г. с
нотариален акт, дарил на С.Д. недвижим имот - място в землището на с. Осеново;
в цялата поредица на извършени
правни актове, волята на Г. Д. е била изпяло манипулирана и подменена от С.Д. и
в разрез с личните му интереси;
манипулацията на волята се
благоприятствала и от настъпилите при Г. Д. характерни за възрастта промени в
паметта, когнитивността и екзекутивните функции.
В съдебно
заседание, на въпросите на страните, вещите лица по експертизата излагат, че д-Р
К. присъствавала на разпита на К. пред съдия и по отношение на психичният му статус,
ориентация, реакции, факти – не се различавали в своята същност от реакциите и
психичното му състояние на лицето, когато давало показанията си пред съдия, с
изключение на това, че след два месеца било много по тревожен. След два месеца
се забелязвала параноидна нагласа по отношение на
всички, че лицето е с параноидно настроено, върху
имотното си състояние. Възможно било , последното са де смедсвие
на прекарания от К. инсулт. Лицето нямало знание към момента на освидетелстванотео, че не собственик на процестие
имоти. При възрастен човек, който е останал сам, е налице възможността да бъде
манипулиран.В съдебно заседание, в.л.Крумоава
заявява: Като характер в целия си съзнателен живот е бил
нерешителен. Основно за него се е грижила сестра му, попадайки в обкръжението на човек, който се грижи за
него независимо кой е около него. С. е човека, които полага ежедневни грижи, за
неговият бит и може да има връзката. От събраните данни по делото дават
възможност да е подписвал всички документи по дознанието, но категорично
заявявам, че те са манипулативно дадени. За нас пълномощното първото е
подписано от него. Но изхождайки пред непосредственият преглед, за отказа по
чл. 100 от ЗС, да се откаже от
ползването на жилището си това не е воля на освидетелстваното лице, както преди
малко казах на всички той твърдеше, че това жилище е негово и той го притежава.
Инсулта няма дълготрайни последици само психотравмата
се явява свръхмерна за лицето.” В.л Д-р Виойнов заявавя, че :” :
Заявява аз не съм прехвърлял на С. и преписвал, явилите се нотариуси казват, че
е подписал, пред нас каза, че не е ходил при д-р Б..”
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, доколкото последните противоречат на останалите доказателства по
делото и провеждат защитната версия на последния.
Изготвените и приети по делото
експертизи съдът счита за обективно и компетентно дадени. Останалите събрани по
делото доказателства и доказателствени средства , приети по реда на чл.283 от НПК, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, кореспондиращи със събраните по делото доказателства.
Правните съображения на съда при вземане
на това решение са следните:
Подсъдимият е бил предадена на
съд за деяние съставляващо измама по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК. За съставомерността на основаният състав на измамата е
необходимо да бъдат налице следните обективните и субективни елементи, а
именно: да бъде въведено в заблуждение лице или да се поддържа такова
заблуждение, в резултат на което се стига до акт на имуществено разпореждане;
причинява се имотна вреда на въведеното в заблуждение или на някое друго лице;
деецът извлича за себе си или другиго имотна облага.
Видно то събраните в хода на
делото доказателства подсъдимият е извършил активни действия, чрез които са
реализирали изпълнителното деяние „възбуждане на заблуждение” спрямо Г. К.,
което въвеждане в заблуждение е извършено чрез манипулиране на волята на последния
и използвайки настъпилите характерните за възрастта му промени в паметта, когнитивността и екзекутивните функции, като го мотивирал
да подпише пълномощно със съдържание различно от действителната му воля; да
изготви саморъчно завещание, подпише Декларация по чл.100 от ЗС за отказ от
право на ползване върху недвижим имот, без да е разбирал смисъла, значението и
правните последици на този акт.
Цялата деятелност на подс.Д., установена по безспорен начин в хода на настоящото
производно, представлява поредица предварително подготвени и синхронизивани действия, насочени към реализирането на
предварително обмислен план, а именно въвеждането в заблуждение на пострадалото
лице К., манипулиране на волята на последния, с оглед съвкупността от
психически, физически, социални и битови фактори, оказващи влияние на
последното лице, и реализирането на поредица правни действия, осъществени от
последното лице, даващи възможност на подс.Д., да
придобие правото на собственост върху имоти, собственост на К., което всъщност
не е била действителната вола на К., като по този начин, нанесе имотна вреда на
последното лице, престаряваща равностойността на последните недвижими имоти.
Въвеждането в заблуждение на К.,
извършено чрез манипулиране на волята на последния и използвайки настъпилите
характерните за възрастта му промени в паметта, когнитивността
и екзекутивните функции, като го мотивирал да подпише процесното
пълномощно, е един сложен процес съпътстван от предварително подготвена и обмислена
деятелност от посд.Д., която в хода на делото беше безспорно
установена от събраните доказателства.
На първо място, в хода на делото,
бе установено, че К. е бил особняк по характер, затворен и не контактен, себичен,
агресивен, безкрайно недоверчив и нерешителен
човек, свикнал някой да го ръководи, но същевременно и болезнено ревнив към
своята собственост. Той заедно със сестра си живеели изолирани и не допускали
други хора около себе си, а всички важни житейски проблеми били решавани от Е.,
която е била опора в живота на Г. К..
На второ място, подс.Д. се появява в един преломен момент в живота на К..
Момента, в който почива спътника на К. в живота, неговата сестра, с която
живеел заедно, и на която К. разчитал за
всичко, и който човек се грижел за него. След смъртта на сестра си К. останал
сам, без подкрепа и помощ, като се има предвид обстоятелството, че същият нямал
деца и близки роднини, на които да разчита и да се грижат за осемдесет годишния
човек, и който притежавал единствено два недвижими имота. Последните
обстоятелства се установява от разпита на всички свидетели по делото.
Останал сам и безпомощен, с
минимални средства и лоши условия на съществуване, в живота на К. се появява подс.Д., който на панихидата в памет на сестрата на К.,
заявява пред всички присъстващи, че ще се грижи безвъзмездно за К..
Безспорно последното
обстоятелство е оказало съществено влияние, върху психическото състояние на К.,
с което действие на подс.Д. целял формирането на
доверие и демонстриране на загриженост към К.. Показател, затова че чрез тези
действия подс.Д. започнал да осъществява гореизложени
план, показва последващото поведение на подс.Д.
установяващо се от разпита на свидетелите Карагьозови и обстоятелството, че подс.Д. бил изненадан от това, че К. имал други роднини от
София. В началото подс.Д. демонстрира близост в отношения
с роднините на К.. В последствие обаче, в резултата на настоятелността на
близките на К., подс.Д. разкрил истинската си
същност, като започнал да проявява нетърпимост и агресивност, доколкото
роднините били пречка за реализирането на подготвения от подс.Д.
план.
От събраните в хода на делото
доказателства се установи, че след предприемането на действия за спечелването
на доверието на К., подс.Д. предприел и поредица от
действия, свързани с изолирането на К. от роднините ми и препятстване на
възможността същите да се грижат за нето. Последното става видно от показанията
на св.Карагьозови, св.А. и св.Т., доколкото препятствал възможността за записването
на К. социален патронаж осигуряващ топла храна и грижи за възрастния човек,
както и промяната на номера на стационарния му телефон.
Последните обстоятелства имат
съществено значение за въздействието, което оказвал подсъдими върху К.,
доколкото невъзможността близките на К. да се грижат за него, оставя последния
изцяло под влиянието и зависимостта от подс.Д.. Последният
прекъснал контакта с близките и формирал у К. грешната представа, че
св.Карагьозови се интересуват само от имотите на К.. Показател за последното обстоятелство
са показанията на свидетелите К., от които става идно, че К. се държал на
моменти агресивно и задавал въпроси в последната връзка. В тази посока са и
показанията дадени от К. пред съди.
Следна са е има предвид, че гореописаното
психическо състояние на К. и съответно психическото въздействие, което подс.Д. оказвал върху възрастният човек, с цел да му
създаде грешни представи за собствените си престъпни намерения и отношението на
близките на К., се осъществява в период от време, в който К. не се чувства
добре здравословно и дори част от времето прекарва в болница. В тази посока са
показанията на всички свидетели по делото. Освен това, следа да се има предвид
и факта, че К. прекарал периода, през които е извършено процесното
деяние от подс.Д. в изключително лоши хигиенни условия,
сам, в повечето от времето заключен в собствения си дом и разчитащ само на
донесената храна и отделеното време от подс.Д.. От
показанията на св.А. се установява, че К. чукал по врата и викал от вътре,
защото би заключен и нямал ключ. Също така последният свидетел заявил, че
според него К. бил гладен и затова, се приемал храната която последния свидетел
му носел макар и през прозореца на банята си. Обстоятелства, които са формирани
именно от деятелността на подс.Д. и представляващи
етап от реализирането на предврително обмислен план за манипулиране на волята
на К. и предизвикването на разпореждане с имотите си, против волята му.
Към всичко изложено по горе
следва да се допълни и обстоятелствата установени от съдържанието на СППЕ,
затова при Г. Д. са настъпили характерни за възрастта промени в паметта, когнитивността и екзекутивните функции. Последното
състояние безспорто е оказало благоприятвало
за реализирането на плана подс.Д..
В обобщение на изложеното може да
се заключи, че с последователните си
действия подс.Д. поставил в пряка зависимост Г. К. -
изолирал го от контакт с роднини, нарушил изградения му стереотип на живот и
установени навици, възползвал се от характеровите му
особености, влошеното здравословно състояние, нарушеното психично равновесие
след тежка загуба и настъпилите с възрастта промени и по този начин изцяло
манипулирал неговата воля. За реализирането на плана на подс.Д.
спомогнали настъпилите с оглед възрастта на К. затруднения в екзекутивните
функции, поради което последния не е използвал адекватно своите интелектуално мнестични възможности за анализ и правилна преценка на
извършените от него действия. Използвайки безпомощното състояние на К., в което
състояние ивенно подс.Д. го
поставил и настъпилите нарушения във фиксационната и репрудиктивна памет, произтичащи от старческата възраст, подс.Д. съзнателно формирал у него параноидна
нагласа по отношение на имотните му проблеми, респективно към неговите близки.
Откъснат от социалната среда и адаптиран към нови условия, К. отреагирал на целенасочено влияние на Д., който натрапвал с
постоянното си присъствие, че разрешава ежедневните му проблеми и системно
полага грижи за него, като по този начин му изградил погрешна представа за
събития и процеси.
Обсъденото в цялост, психическо,
здравословно и физическо състояние на К., неговото битово и социално положение,
спомогнали за реализирана деятелност на подс.Д., да постигне целта си, а именно формирането на представа
у К. затова, че само подс.Д. се интересува безкористно
от К. и само той се грижи за нето, като всички останали близки се интересуват
само от имотите на К.. Изолирайки възрастния социални и поставяйки го в унизително
положение, да разчита на подаяние на подс.Д., К. без
да разбира действителните цели на подс.Д. е формирал
в съзнанието си решението, че следва да се отблагодари на подс.Д..
Обстоятелството, че К. се
чувствал задължен на подс.Д. е видно от събраните в
хода на делото доказателства и разбира се от показанията на самия К. дадени
пред съдия. В последните показния се установява, че К. е взел решението си, че
следва да се отблагодари на човека, който го гледа, като заявява, че още не
решил на кого ще остави имотите си. Безспорен е факта, че човека полагал грижи за
К. ще има отношение към процените имоти.
Ключов момент за разкриването на
истинските намерения на подс.Д., който изясняват в
пълен обем неговите престъпни намерения, е казаното от К. - ”Като стане време,
аз сам ще Ви кажа на кой ще дам имота.”. Изложеното, настоящият състав намира
за действителната воля на К., отразена в протокола за разпит, изказана от самия
нето пред съдия и пред психолог.
Нещо повече. Лишена от житейска логика,
е факта, че К. изготвя завещание в полза на подс.Д.,
с което му завещава всички свои недвижими имоти, а в същото време последното
лице не притежавало такива. Изложеното говори за факта, че К. не съзнавал какви
правни последици поражда процесното пълномощно и не
бил наясно с факта, че не притежава вече процесните
имоти. Съответно, не получил никакви суми от извършената продажба на имотите му.
В подкрепа на изложеното е както разпита на К. пред съдия, представеното завещание,
а така и факта, че по притежавалите от К. банкови сметки към процесния период не са постъпвали никакви парични средства.
В предходния период, обективиран в повдигнатото обвинение, последната воля е
била манипулерана под въздействието на гореизложените
и обсъдени от съда в цялост обстоятелства, като К. е подписал процесното пълномощна, декларация и завещание в резултата
на въздействието и безизходното положение, в което се намирал, поставен под умелото
психическо въздействие от страна на подс.Д..
Безспорно повлиян от манипулативното поведение на подс.Д.
и воден от желание да защити интересите си, Д. несъзнателно предоставил
възможност за злоупотреба с неговото доверие, като на 07.05.2008 г. по разумни
подбуди, подписал пълномощно в полза на Д., но със съзнание, че дава такова
единствено по отношение на жилището си, на „човек, който ще се грижи за
него" и към този момент последния е нямал запазен и ясен спомен за
собственост върху поземлен имот.
В съответствие с изложеното е
заключението на СППЕ, от което се установява, че с действието на упълномощаване
на подс.Д., Г. К. е разбирал, че дава пълномощно на
човек, който ще се грижи за него, но не съзнавал, че по този начин отчуждавал
апартамента си, нямал спомен да притежавал поземлен имот в землището на с.
Осеново, макар, че бил деклариран. Също така Г. К. не е разбирал смисъла на
декларацията по чл.100 от ЗС, предшества инцидента, при който бил лекуван в
неврологично отделение, тъй като по силата на същата, той се отказвал от
правото се на пожизнено ползване върху собственото си жилище в гр. Варна, а на
практика нямал друго в което да живее, твърдял, че щял да си живее в него и на
никого не го е давал.
За реализиране на своя престъпен
замисъл и постигане на материална облага, както и с цел предотвратяване на
уязвими моменти, свързани с интелектуалните способности и настъпилите
възрастови изменение у своята жертва и охраняване на бъдещи последствия, на
29.04.2008 г. С.Д., отвел възрастния К. за психиатрично освидетелстване, което
било извършено от психиатър, в лицето на д-р Р.Б.. Снабдил се с основния и
същевременно важен за него, удостоверителен документ за дееспособност на Г. К.,
Д. пристъпил към следващ етап за финализиране на предварително генерираните от
него измамливи действия.
Настоящият състав намира, че
именно факта на извършването на освидетелстването на К. свидетелства за
действителните намерения на подс.Д. – да придобри
правото на собственост върху имотите на К.. На същият ден, на панихидата последният
заявява, че ще се грижи за възрастният човек безвъзмездно, като часове по-късно
води К. на освидетелстване и след това при прехвърлянето на процесните
имоти на базата на пълномощното, използва именно процесното
освидетелстване.
В резултат на изготвеното
пълномощно и освидетелстване, последвали две разпоредителни сделки, съответно
на 16.05.2008г. Подс. Д. посетил нотариалната кантора
на нотариус П. С., където лично и в качеството си на пълномощник на К. по
пълномощно per. №№ 8619, 8620/07.05.2008 год. продал
сам на себе си недвижим имот -апартамент, находящ се в гр. Варна, бул.
"Осми Приморски полк", № 95. и съответно на 27.05.2008 г., лично и в
качеството си на пълномощник по пълномощно per. №№
8619, 8620/07.05.2008 год., дарил сам на себе си недвижим имот, находящ се в
землището на с. Осеново, общ. Аксаково, обл.
Варненска, м-ст "Сухата чешма" с площ 600
кв.м. идеални части от място, цялото с площ от 850 кв.м. В последствие на
06.06.2008 г, когато и лично и като пълномощник на Г.Д.К. посетил нотариалната
кантора на нотариус П.С., където депозирал за пазене и съхранение пред С.М.,
помощник - нотариус по заместване, саморъчно завещание от 26.05.2008 г. на Г.Д.К..
Също така на 30.06.2008 г. подс.Д. придружил К. в
нотариалната кантора на нотариус О.С., където съвместно депозирали
предварително съставена декларация чл.100 от ЗС за отказ на последния от
запазено право на пожизнено ползване на недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
бул. "Осми Приморски полк", № 95.
В резултат на горепосочената деятелност
и извършените по силата на пълномощното разпоредителни сделки от посд.Д. в своя полза, за пострадалото лице К., като пряка и
непосредствена последица от деянието на подс.Д. през
описания период в повдигнатото обвинение, била нанесена вреда на К. в размер на
сумата от 232 800 /двеста тридесет и две хиляди и осемстотин/ лв., представляваща
равностойността на пазарната стойност на процесните
недвижими имоти към монета на извършването на деянието.
От субективна страна деянието е
извършено с предварително сформиран пряко насочен умисъл. Подсъдимият е бил
наясно, че с извършената деятелност манипулира действителната воля на
възрастният човек, като го мотивира да подпише пълномощно, като К. не е бил
наясно с правните последици, които може да породи последното и по силата на
което пълномощно подс.Д., придобил правото на
собственост върху недвижимите имотни на К., като по този начин като пряка и непосредствена
последица за възрастният човек настъпили вреда в размер на равностойността на
пазарната стойност на процесните имоти.
Квалификацията на по чл. 210 ал.1
т.5 от НК се определя от факта, че при извършените измамливи действия,
причинените имуществени вреди са в големи размери, т.е. стойността на същите
надхвърля повече от 70 пъти минималната работна заплата към инкриминирания
период с оглед на константната съдебна практика.
Квалификацията на стореното по
чл. 26 ал.1 от НК се обуславя от факта, че деянията са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината.
По отношение на възраженията на
защитата на подс.Д., настоящият състав намира
последните за неоснователни. Твърдението затова, че настоящият казуса следва да
бъде разглеждан като гражданско-правен такъв, настоящият състав намира за неоснователно,
доколкото в хода да делото и събраните доказателства беше установено, че
извършената от подс.Д. деятелност реализира всички елементи
на състава на вмеменото му престъпление. Доколкото в
хода на производството не е правено искане за допускане на граждански иск,
настоящият състав намира, че не следва да излага мотиви в тази посока.
Относно твърденията затова, че ВРП
подлага на съмнение в компетентността и професионализма на нотариусите извършили
съответните удостоверявания в хода на делото, както и професионализма на д-р Б.,
настоящият състав намира последното за неоснователно. Видно от показанията на
нотариус Г. и нотариус С., последните нямат ясен спомен изкършеното
удостоверяване. Съдът е кредитирал техните показания, дотолкова, доколкото в
подкрепа на последните удостоверявания са приложените писмени доказателства по
делото. Никой на оспорва професионализма на последните лица, тъй като в настоящият
случай се касае за неправомерната деятелности на подс.Д..
Последният е завел в съответните кантори К., като предварително е манипулирал
волята и мотивирал лицето да подпише съответните документи и било невъзможно
нотариусите да са наясно с това, което се случва в съзнанието на човек
подписващ съответния документ. Именно поради предхождащата деятелност на подс.Д., нотариусите са били подведени да извършат
последните удостоверявания. Именно затова в настоящият случай се касае за извършено
престъпление. Ако нотариусите бяха усетили престъпните намерения на подс.Д., естествено, че никой от тях не би извършил процестие действия и едва ли щеше да се стигне довършване
на престъпната деятелност на подс.Д.. Настоящият
състав не може да се съгласи с изявлението на адв.С.
са свръхчовешките възможности на нотариусите и това, че те са абсолютно наясно
с това какво се случва в съзнанието на всяко лице щом прекрачило прага на
нотариалната кантора. Същото се отнася и за нотариус С. и помощник-нотариус М..
Пред първата не извършено изповядване на сделка, а има само впечатления от
поведението и състоянието подс.Д. и К., като по отношение
на показанията на помощник-нотариус М., настоящият състав изложи подробно защо кредитира
част от последните и не кредитира останалата част.
Относно показанията на д-р Б.,
настоящият състав изложи по горе подробно, защо кредитира час от тях и, не
кредитира останалата, като не се събраха доказателства затова, че отразеното в
освидетелстването извършено от д-р Б. не отговаря на действителността, към
момента на извършването му.
По отношение на състоянието на К.
веднага след прекарването на инсулта, настоящият състав намира, че здравословното
и психично състояние беше подробно обсъдено в гореизложените мотиви, още
повече, че по отношение на това, как прекарания инсулт може да се отрази на
цялостното състояние на лицето не може да се даде категоричен отговор. Определящо
в случая е това, че вещите лица по изготвена СППЕ, приживе са осъществили
контакт с лицето при изготвянето на заключението, както и факта, че разпита на К.
пред съдия е извършено в присъствието на психиатър.
Относно възраженията на защитата,
затова,че показанията на св.А. не отговорят на истината, доколкото същият е в
роднински отношения с частните обвинител, настоящият състав намира направените
от защитата извод за неоснователни, доколкото показанията на последния свидетел
са в пълно съответствие на събраните в хода на делото доказателства, което
снема съмненията относно тяхната обективност.
Въпроса за нежеланието на К. да
контактува със своите близки от София, което се изтъква от защитата, настоящият
състав намира за следствие от деятелността на подс.Д.
и внушенията насаждани у К. затова, че последните лица искали да отнемат
имотите му. Проявите в поведението на К. беше осъденото по горе в мотивите по
делото. Последните индикации в поведените на К. свидетелстват затова, че деятелността
на подс.Д. поражда целените от последния резултати.
По отношение на възражението
затова, че действителната воля на К. е отразена в пълномощното, завещание и
декларацията по чл.100 от СК, настоящият състав намира на неоснователни. По
горе беше изложено, какво настоящият състав прием за действителната вола на К.,
доколкото направения извод се подкрепя от събраните в хода на делото
доказателства. Същата е изложена в разпита на последното лице пред съдия. В
противоречие с последната са всички действия – пълномощно, завещание и декларацията
по чл.100 от ЗС. Последният акт, свидетелства за пореден път за престъпната
деятелност на подс.Д., който акт е в пълно
противоречие дори с физическото оцеляване на К.. Болезнено ревнивия към
собствеността си възрастен човек дава пълномощно да му бъде продаден
апартамента в който живее, след това завещава последното жилище, като не е
наясно с факта, че не притежава послания имот. Накрая се лишава от последната
си възможност да живее в имота си, като се отказва от запазеното си право на ползване
върху отнетият му вече недвижим имот. Тези обстоятелства, както и поредността
на установяването им, разкриват в пълен обем предварително обмисления и
реализира престъпен план от подс.Д..
По отношение на възражението, че
последното производство се води с оглед личността и работата на частна обвинителка по делото, настоящият състав намира, че Конституцията
и законите на Р България гарантират гражданските права и законни интереси на
всеки български граждани независимо от това с какво се занимава и какво работят,
поради което последното възражение следва да бъде оставено без уважение.
Относно възражението затова, че
липсват настъпили вреди, настоящият състав не може да се съгласи с извода
направен от защита. К. се предоставил пълномощно на подс.Д.,
който се разпоредил с имотите на възрастния човек в своя полза. По делото
безспорно беше установен факта, че процесната цена,
отразена акта за собственост на апартамента не е заплатена на К.. Именно пазарната
стойността на процесните имоти придобити от подс.Д. без знанието на К. представляват вредата настъпила
като пряка и непосредствена последица от разпоредителната сделка в полза на подс.Д.. По отношение на възражението затова, че сумата от
продажбата на апартамента е преминала по силата на завещанието в патримониума на подс.Д., настоящият
състав намира, че последният акт би породил такива правни последици, едва след
като процесната сума по продажбата е преминала в патримониума на К., каквито доказателства по делото.
Относно вида и размера на
наказанието:
При индивидуализацията на
наказанието по отношение престъплението по чл. 210 от НК съдът прие, че
отегчаващи вината обстоятелства се явяват проявената от подс.Д.
упоритост при осъществяване на престъпните му намерения, както и интензитета на
престъпната деятелност. От друга страна отчете и факта, че размерът на
инкриминираната сума надвишава дори този на квалифициращия елемент особено
големи размери. Без да се пренебрегва разпоредбата на чл. 56 от НК, то
стойността на предмета на престъплението над квалифициращият признак, следва да
се отчете като по-висока обществена опасност на деянието. Към тези
обстоятелства следва да се причисли и факта, че се касае за продължавано
престъпление, конструирано няколко деяния, което обуславя и по-висока степен на
обществена опасност на престъплението от тези разделното извършване.
Като смекчаващи обстоятелства
следва да се приеме чистото съдебно минало на Д. към датата на извършване на
деянието, липсата на каквито и да е отрицателни характеристични данни за него,
т.е същата има формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в
страната и извършеното от нея деяние по-скоро е изолиран акт в поведението й.
Съобразявайки още възрастта, както и подбудите за извършване, следва да
заключи, че Д. не лице с високата обществена опасност.
Тези обстоятелства мотивират съда
да му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства – между минималния
и следния размер, като счете, че адекватно на деятелността и личността на
подсъдимата е наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Съдът като взе предвид, че в процесният случай са налице материално-правните
предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно така наложеното на Д.
наказание "лишаване от свобода" е за срок от три години, подсъдимият
към датата на извършване на деянието е неосъждан, намери, че определеното
наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно и прие, че трябва да бъде
отложено със срок в размер на максималния, а именно пет години, считано от
датата на влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че с този размер на
наказанието ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, а
определения изпитателен срок ще даде възможност на подсъдимия да осмисли
извършеното и да се въздържа от подобни прояви. В този смисъл съдът нацира, че така определеното наказание, ще бъде достатъчно
за постигане на предвидените в закона цели, поради което не следва да бъде
налагано кумулативно предвиденото наказание конфискация.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК Д. беше осъден да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата в размер на 891,00 лв. и
450 лв. в полза на ВРС по сметка на ВСС.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: