Р
Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 20/4.1.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шести декември, през две
хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
при секретар Г.Ф.
и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия
Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1038/2012г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът директор на
Регионална дирекция по горите гр. ***е оспорил решение № 110/15.03.2012г. по
АНД 846/2011г. на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно
постановление №549/04.10.2011г. издадено от касатора. С наказателното
постановление за нарушение на чл.22, ал.2 от Закона за лова и опазване на
дивеча на К.Г.Р. *** са наложени административни наказания „глоба” в размер на
500лв. и „лишаване от право на ловуване” за срок от една година. Касаторът
твърди, че оспореното решение е неправилно, защото е постановено при неизяснена
фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон. Иска от съда да
бъде отменено, а по съществото на спора да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и пледира за
отмяна на оспореното решение.
Ответникът по касационната
жалба не се явява, не се представлява и не изразява становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, обжалваното решение е правилно и
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е
неоснователна.
Обжалваното решение е
правилно.
Настоящият състав споделя
изцяло всички изводи обосновали обжалваното решение на Районен съд Несебър.
Правилно, изхождайки от текста на разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗЛОД,
районният съд е приел, че за да се определи кога в едно ловно сдружение са
приети по-голям брой ловци от максимално определения брой следва да е налице
административен акт, който да определя какъв е максимално определения брой
ловци в ловните сдружения по чл.30 от закона, като изхожда от законовото
изискване - един ловец за ловна площ от 70 хектара. Неоснователно в този смисъл
е възражението на касатора, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на
закона. Същата според настоящия състав е ясна и в прав текст казва, че
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, като има предвид
изискуемата норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец, следва ежегодно да
определя максималния брой на ловците в ловните сдружения по чл. 30 от закона,
както и в сдруженията, които могат да организират курсове за подготовка на
кандидати за придобиване право на лов. В разпоредбата е казано още, че със
същия акт изпълнителния директор следва да определи и броя на свободните места
в тези сдружения. Изключение е направено за ловците навършили 65-годишна
възраст, според което при определяне на изискуемата норма за ловна площ не се
взема предвид броя на ловците от тази категория. С други думи определянето на
максималния брой ловци в едно сдружение следва да се извършва ежегодно и
въпреки, че законодателят не е посочил вида на акта, с който изпълнителния
директор следва да се произнесе, то той несъмнено е изричен и административен
по смисъла на чл.21 от АПК, независимо от наименованието му – заповед или решение.
Без такова първоначално определяне на максималния брой ловци, изхождайки от
елементарна житейска логика следва извода, че не може да се определи дали
действително приетия брой ловци в едно сдружение надвишава максимално
определения, тъй като максимално определен брой ловци няма, или поне по делото
такъв акт не е представен. Аргументите на касатора, че такава заповед на изпълнителния директор не е издадена, защото ловните сдружения по
принцип са с превишен брой приети ловци не почива на никаква законодателна
логика и здрав разум, защото ако такава заповед е била издадена, то именно въз
основа на нея може да се определи надлежно в кои сдружения колко ловци са
приети в превишение спрямо максимално определения брой.
Настоящият състав споделя
изводите на районния съд относно несъставомерността на деянието, след като
категорично е установено, че приемането на нови членове се извършва от
колективния орган – управителен съвет, затова не може да бъде ангажирана
отговорността на един от неговите членове - на първо място, защото сам той не е
тъждествен с колективния орган – управителен съвет и на второ място, защото един
от членовете не може да формира мнозинство за да се приеме по този начин, че е
извършил допустителство.
Поради неоснователност на
касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила.
На основание чл.221, ал.2,
във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен
съд гр.Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/15.03.2012г. по АНД
846/2011г. на Районен съд Несебър,
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: