РЕШЕНИЕ
№ 561
Стара
Загора, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА и с участието на прокурора ПЕТЯ ДРАГАНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно
дело № 334 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на Д.П.П. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Г.Г. ***, срещу
решение № 32 от 21.08.2023 г., постановено по АНД № 20225550200156/2022 г. по
описа на Районен съд Гълъбово, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-0447-000156 от 23.06.2022 г., издадено
от Началник на РУ Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора, и Д.П.П. е осъдена да
заплати на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата
от 80 лева.
В жалбата се съдържа оплакване
за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни
основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът твърди, че: мотивите на обжалваното решение са формални и не дават
отговор на възраженията му; фактическите и правни изводи на съда са погрешни и
не съответстват на събраните доказателства; съдът е игнорирал факти и
обстоятелства, които са безспорно установени от материалите по преписката и
показанията на разпитаните свидетели. Поддържа се, че в акта за установяване на
административното нарушение (АУАН) и НП не е посочен верния час на извършване на
нарушението, тъй като в издадения талон за медицинско изследване е посочен друг
час, както и че в ЦСМП-Гълъбово са отказали да вземат кръвна проба на
жалбоподателката, ако и тя да се е явила в указания й в талона час, тъй като не
са се явили полицейските служители. Обосновава се неясно описание в НП на
изпълнителното деянието на нарушението, както и допуснато нарушение на
процесуалните правила при съставянето на АУАН, тъй като последният е бил
съставен преди изготвянето на талона за медицинско изследване. Въз основа на
изложените съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и
постановяване на друго, с което НП да бъде отменено. Претендира за направените
разноски в двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната
жалба – Началник на РУ Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната
жалба, съответно по законосъобразността на обжалваното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда,
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от касатора касационни
основания и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол
пред Районен съд Гълъбово е НП №
22-0447-000156 от 23.06.2022 г., издадено от Началник на РУ Гълъбово при ОД на
МВР Стара Загора въз основа на АУАН, серия GA, № 608252 от 25.05.2022 г., с което Д.П.П. е санкционирана за две
нарушения по Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), извършени в качеството й на водач на
моторно превозно средство (МПС) – на 25.05.2022 г. в 13:24 часа в гр. Гълъбово управлявала по ул. „Тунджа“ в посока запад лек автомобил
„БМВ 320“ с рег. № ***, както следва:
по т. 1 от НП на основание чл.
174, ал. 3 от ЗДвП („Водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.“)
на жалбоподателката са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца за това, че отказала да й бъде извършена проверка с ДРЪГТЕСТ 5000 № ARMF-0096 за употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнила
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози;
по т. 2 от НП на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗДвП („Наказва
се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи – свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на
управляваното МПС“ – в действащата му
редакция, а в редакцията му към датата на извършване на нарушението и издаване
на НП: „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не
носи определените документи – свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС“) на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП („Водачът
на МПС е длъжен да носи свидетелство
за управление на МПС от съответната категория“ – в действащата му редакция, а в редакцията му към датата на извършване
на нарушението и издаване на НП: „Водачът на МПС
е
длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към него“), изразяващо се в това, че не носела свидетелство за управление на МПС (СУМПС) от съответната категория и контролния талон
към него.
Районният съд е потвърдил НП по съображения
за неговата процесуална и материална законосъобразност. След анализ на
събраните доказателства, като е посочил кои от тях кредитира с доверие и на кои
не дава вяра и защо, е приел, че при съставянето на АУАН и/или издаването на НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения, административнонаказателните
обвинения са доказани, наложените наказания съответстват на предвидените в
закона за извършените нарушения и не са налице основания за приложението на чл.
28 от ЗАНН.
Решението на Районен съд Гълъбово
е валидно и допустимо, като е постановено при спазване на съдопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон.
В случая от показанията на
актосъставителя Г.И.З. и свидетеля по акта Б.Н.К. се установява, че на
посочените в АУАН дата и място Д.П.П. е управлявала МПС – лек автомобил „БМВ“,
била спряна от тях за проверка и отведена в сградата на РУ Гълъбово, за да бъде
тествана за употреба на наркотични вещества или техни аналози, но там тя отказала
да бъде тествана за това, поради което й бил съставен АУАН и издаден талон за
изследване. В последния – № 120851 от 25.05.2022 г., е удостоверен отказа на
жалбоподателката да бъде тествана, като е посочено, че проверката е започнала в
14,10 часа, и й дадено предписание до 45 минути да се яви в ФСМП Гълъбово, за
да даде биологични проби за изследване. Талонът е връчен на жалбоподателката в
14,25 часа. Видно от приложения към делото протокол за медицинско изследване, в
14,50 часа жалбоподателката се е явила във ФСМП Гълъбово, но е отказала да даде
кръв за изследване. В тази насока са и показанията на подписалия протокола
лекар, пред който жалбоподателката е отказала да даде кръвна проба – св. В.Т.Ч..
В административнонаказателната
преписка се съдържа и докладна записка от актосъставителя Г.И.З., според която
при извършената й проверка Д.П.П. не е представила документ за самоличност, а
съгласно чл. 3, ал. 1, 2 и 3 от Закона българските лични документи: документите за самоличност удостоверяват самоличността, а
при необходимост – и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни; самоличността на българските
граждани може да се удостоверява със заместващи документи
или с други документи по реда и в
случаите, определени със закон; СУМПС удостоверява
правоспособността за управление на МПС, а
за български граждани – и самоличността
на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни. Според св.
Н. Г.П. – майка на жалбоподателката, преди процесната проверка дъщеря й отишла
у тях, за да й остави децата си, и си тръгнала, но документите й останали „в
къщи“, а според св. Д.В.Г., който видял жалбоподателката при влизане в
полицията, последната му казала, че не си носела документите.
Както св. П., така и св. Г.,
ако и последният да е придружил Д.П.П. до лечебното заведение за изпълнение на
предписанието по издадения й талон за изследване, не са преки очевидци на
заявените от жалбоподателката откази да бъде тествана за употреба на наркотични
вещества или техни аналози и впоследствие да даде кръвна проба за анализ,
поради което в тази им част показанията им възпроизвеждат единствено казаното
им от нея за начина на протичане на съответните проверки и правилно поради това
не са кредитирани с доверие от въззивния съд.
При
тези данни касационната инстанция намира, че изводите на въззивния съд за
фактическа и доказателствена обоснованост на административнонаказателните
обвинения кореспондират изцяло със събраните доказателства и приложимия
материален закон. Несъответствието между часовете, посочени в АУАН и НП, от
една страна, и в издадения на жалбоподателката талон за изследване, от друга
страна, не води до неяснота относно времето на извършване на нарушенията, а
намира своето логическо и житейско оправдано обяснение във факта, че в АУАН и
НП е посочен часът, когато жалбоподателката в качеството й на водача на МПС е
била спряна за проверка, която обаче е продължила в сградата на РУ Гълъбово,
където жалбоподателката е отказала да бъде тествана за употреба на наркотични
вещества или техни аналози и където поради това в по-късен час са били
съставени АУАН и талонът за изследване. Поредността на съставяне на последните
е без правно значение, тъй като и двата документа се съставят след фактическия
отказ на жалбоподателката да бъде тествана за употреба на наркотични вещества с
цел неговото удостоверяване, а талонът – и за удостоверяване на даденото с него
предписание и на указанията за времето и мястото на изпълнение на
предписанието.
За пълнота на изложението
следва да бъде добавено, че при съставянето на АУАН и издаването на НП
действително е допуснато процесуално нарушение, касаещо нарушението по т. 1 от
НП, което обаче не рефлектира върху законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за извършеното от това
нарушение. Според фактическото описание на последното жалбоподателката е
отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества или техни аналози
и не е изпълнила даденото й предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози,
но в НП не е посочено, че на жалбоподателката е бил издаден талон изследване, за
да е налице неизпълнение на даденото с него предписание, т.е. по отношение на
второто изпълнително деяние на конкретното нарушение НП не отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. НП обаче отговаря на тези
изисквания по отношение на първото изпълнително деяние – отказа на
жалбоподателката да бъде тествана, а последният, ако бъде доказан, какъвто е
случаят, е достатъчно и самостоятелно основание за санкционирането й по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, доколкото, ако и да не е посочено в НП, се установи, че й е
била предоставена възможност проверката й за употреба на наркотични вещества
или техни аналози да продължи и приключи чрез химико-токсикологично лабораторно
изследване, но тя е отказала да даде кръвна проба за анализ.
Относно настъпилата
законодателна промяна, касаеща нарушението по т. 2 от НП: по тази точка от НП жалбоподателката
е санкционирана на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че не е носела СУМПС и
контролен талон към него. В действащите към момента редакции на цитираните
санкционна и нарушена разпоредби, в сила след извършване на нарушението и
издаване на НП, е отпаднало изискването водачът на МПС да носи контролен талон
към СУМПС. Независимо от това обаче, доколкото не е отпаднало изискването
водачът на МПС да носи СУМПС, а в случая се установи, че при извършената й
проверка жалбоподателката не е носела такова, то настъпилата законодателна
промяна не води от отпадане на отговорността й по т. 2 от НП.
Що се отнася до наложените с НП
наказания, същите съответстват по вид и размер на предвидените в закона за
извършените нарушения.
Касационната инстанция не констатира допуснати
от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на
посочените в чл. 348, ал. 3 от НПК: довели до ограничаване на процесуалните
права на жалбоподателката; липса на мотиви към постановеното решение или на протокол
за проведено съдебно заседание; постановяване на обжалваното решение от
незаконен състав; нарушаване на тайната на съвещанието по време на
постановяване на решението.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че са налице твърдените от касатора касационни
основания и обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 21.08.2023 г., постановено по АНД №
20225550200156/2022 г. по описа на Районен съд Гълъбово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.