Р Е Ш Е Н И Е
№ 255/8.11.2019 г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти
административен състав
На двадесет и пети октомври
2019 година
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
Ст. Гюмлиева
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно
дело № 326 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5
от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.М.Б. със съдебен адрес ***, чрез адвокат П.М. ***
против заповед за прилагане на ПАМ № 19-0261-000118 от 03.09.2019г. на Началник
група в РУ, Елхово, с която на оспорващия на основание чл. 171 т. 1 б“б“ от ЗДвП му е отнето временно свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца. Иска се отмяна на цитираната заповед.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. Оспорва изцяло фактическата обстановка, тъй
като счита, че не е бил водач на МПС по
смисъла на закона. Сочи, че заповедта не е мотивирана.
В съдебно заседание оспорващия, редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат П.М., редовно упълномощен. На първо място
счита, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила от страна на длъжностното лице, което я е издало при
описание на нарушението.
На второ място намира, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства не може да бъде установено по
безспорен и категоричен начин, че действително на датата 03.09.2019г.,
сутринта, около 05.39 часа, жалбоподателят е управлявал МПС **, с посочен
регистрационен номер. Счита, и с оглед на установеното от техническото средство
и от резултата от кръвната проба, от събраните писмени и гласни доказателства,
че са налице условия за отмяна на обжалваната заповед, с оглед липсата на
мотиви към същата, некоректно, неточно посочване на вмененото във вина на оспорващия
административно нарушение и неустановяването по безспорен и категоричен начин
на факта на правоуправление на МПС от страна на жалбоподателя.
За ответната страна Началник
група РУ, Елхово към ОД на МВР, Ямбол, се явява процесуален
представител юрисконсулт А., която счита, че жалбата е неоснователна, а заповедта за принудителна
административна мярка издадена при
наличие на материалноправните предпоставки за
издаването й. Намира, че правилно
са посочени всички обстоятелства в самата заповед, в която е уточнено и точно
за кое нарушение става въпрос. Счита, че няма противоречия в свидетелските
показания на служителите на адм. орган. Заявява, че
разпитаната свидетелка е заинтересована от изхода на спора, тъй като се намира
в лични взаимоотношения с оспорващия. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
На
03.09.2019г.около 05.39 часа в гр. Елхово на ул.“***“ № 20а, посока от
автогарата към центъра, оспорващия управлява лек автомобил ** с рег. № *,
собственост на Е. И.Б., под въздействието на алкохол, с концентрация на алкохол
в кръвта 0,69 промила на хиляда в
издишания от него въздух. Пробата е взета и установена с техническо средство с
„Алкотест дрегер 7510“ с инв. № 0179 проба 03214. Издаден е талон за изследване № 000835. Съставен е АУАН №
Д950555/03.09.2019г. по който оспорващия е изложил възражение.
На 03. 09. 2019г. Началника група РУ,
Елхово при ОД на МВР, Ямбол, въз основа на така съставения АУАН е издал
атакуваната Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0261-000118 от 03.09.2019г., с която на
оспорващия на основание чл. 171 т. 1 б“б“ от ЗДвП му
е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Заповедта е връчена лично на И.Б. на 09.09.2019г.
видно от отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата е подадена до съда
с вх.№ 2096/20.09.2019г.
По делото е представена цялата преписка по
издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед №
326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол, с която същия е оправомощил
началниците на групи в районните
управления към ОДМВР-Ямбол да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“ и т.6 от ЗДвП. В качеството на свидетел е разпитана по искане на оспорващата страна-З. М.,
а по искане на ответната страна актосъставителя и
свидетеля по АУАН
Свидетелите
и служители в РУ, Елхово Д. и М. безспорно потвърдиха установената фактическа
обстановка в АУАН. Показанията им са безспорни и непротиворечиви, поради което
съдът ги кредитира изцяло, като не кредитира показанията на свидетелката М.,
която е приятелка на оспорващия и заяви, че е в близки отношения с него, поради
което съществува съмнения в заинтересоваността й с оглед изхода на делото.
По
делото е представена адм.
преписка по издаване на оспорената заповед. В допълнение беше приложен по
делото резултата от кръвната проба на И.Б., обективиран
в протокол № 244 от 05.09.2019г. Талона за изследване е връчен в 6.20 на
лицето, като в срок от 40 минути е следвало да се яви в ЦСМП. Видно от
протокола в 6.60 часа кръвта е иззета от
лицето.Заключението на химик в сектор НТЛ е, че в кръвната проба се доказва
наличие на етилов алкохол с концентрация 0.48 на хиляда.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна
по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол
е заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0261-000118 от 03.09.2019г. на Началник група в РУ,
Елхово, с която на оспорващия на основание чл. 171 т. 1 б“б“
от ЗДвП му е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния
за това орган – Началник група РУ, Елхово към ОДМВР гр. Ямбол, оправомощен за това, съгласно приложената по делото Заповед рег.№
326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на
ОД на МВР – Ямбол.
Заповедта е издадена в писмена форма, като
в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й.
Като правно основание за издаване на
оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП
„временно отнемане свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца. Съгласно същата в редакцията към момента на издаване на
заповедта:, „който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.“
Посочената законова норма съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да
приложи ПАМ по отношение на оспорващия,
административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1б“Б“ от ЗДвП
хипотези, а именно – управление на
моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, в случая 0,69 на хиляда, обстоятелство за което е съставен АУАН.
Доколкото обаче на лицето е предоставена
възможност за потвърждаване или отхвърляне на резултата от техническото
средство чрез кръвна проба, то от заключението се вижда, че не са били налице
предпоставките за налагане на ПАМ, тъй като кръвната проба сочи на резултат под
0.5 на хиляда. Събраните по делото доказателства опровергават извода на
административния орган за необходимост от прилагане на ПАМ. Съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози в
акта за установяване на административно нарушение и в протокола за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози показанията на техническото
средство се вписват в акта за установяване на административното нарушение и в
талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително. В талона по чл. 3, ал. 2
се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол
в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор,
или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да
избере един от двата начина на установяване се приемат
отчетените показания от техническото
средство. Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване,
като вписва: 1. мястото, където да се извърши
установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за
извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо
или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в
останалите случаи.
Концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за
даване на проби за изследване.
Видно от подписания талон за
изследване, оспорващия е вписал, че не приема резултата от техническото
изследване. В конкретния случай явяването в медицинския център е станало в
указания в талона срок-40 минути и е иззета кръвната проба.
Независимо,
че техническото средство е дало резултат за наличие на алкохол в издишания
въздух над допустимото, то доколкото лицето се е възползвало от правото си да
се установи чрез кръвна проба резултатът за наличие на алкохол, дало е кръв,
като се е явило в лечебното заведение съгласно задължението си по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., то административният орган е следвало се
съобрази с разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б.”б”, съгласно която при наличие на медицинско изследване
от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП
установените стойности са определящи и да не налага ПАМ. Като не е сторил това,
административният орган се е поставил в положение да издаде акт, за който
впоследствие се оказва, че не са били налице предпоставките за издаването му. С
оглед резултата от химическото изследване и предвид обстоятелството, че водачът
е изпълнил своевременно и съобразно разпоредбите на Наредба № 1 задължението си
за явяване за изследване, то заповедта е издадена в противоречие с материалния
закон и неговата цел. В този смисъл тя се явява незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС,
четвърти административен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на И.М.Б. със
съдебен адрес ***, чрез адвокат П.М. *** Заповед за прилагане на ПАМ №
19-0261-000118 от 03.09.2019г. на Началник група в РУ, Елхово.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете