№ 108
гр. Перник, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201854 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. К. Д., гр. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: чрез адв. В. К., *******, срещу: Наказателно постановление №
24-1158-002299/21.08.2024 г., издадено от Й. Д. Д., на длъжност НАЧАЛНИК
ОТДЕЛ в ОДМВР ПЕРНИК, ОТДЕЛ ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК,
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г.., на Министъра на вътрешните
работи, с което за вменено нарушение на чл.104а от ЗДВП, и на основание
чл.183, ал.4, т.6. от ЗДвП , на жалбоподателя е била наложена - глоба в размер
на 50лв.
Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното
постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е
изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло отменено, като сочи, че не е изяснена фактическата
обстановка, като отрича че е управлявал автомобила и е говорил по телефон.
Сочи, че изложената фактическа обстановка в НП, като вменено
административно нарушение не е получило своето правно квалифициране,
нито са индивидуализирани елементите на конкретния състав, съобразно
обстоятелствената част на обжалваното постановление.
Административнонаказващият орган, не е анализирал елементите по
твърдяното деяние. Липсвало правно единство между цифровата (законовата)
квалификация на деянието и словесното описание на нарушението, с оглед
яснота относно приетото от санкционния орган за административно
нарушение и преценката за правилното ангажиране на
административнонаказателната отговорност по конкретен текст от закона. По
този начин органът не е изпълнил задължението си да изложи в цялост
обстановката по установеното нарушение, с всичките му елементи, съобразно
1
които се явява съставомерно.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за
съдебното заседание, като не излага доводи по същество, освен в
придружителното писмо, с което преписката е била окомплектована.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради
което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и
за основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
С АУАН № GA1371711, от 31.07.2024 г. издаден от актосъставителя-
В. С. С., на длъжност МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР, при С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
ПЕРНИК, ОДМВР ПЕРНИК на жалбоподателя – Е. К. Д., е било вмененото
следното нарушение при следните обстоятелства, а именно: за това, че на
31.07.2024 г. в 14:45 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.ЮРИЙ ГАГАРИН като Водач
на лек автомобил, ХОНДА ДЖАЗ, *******, при обстоятелства: ГРАД
ПЕРНИК ПО УЛИЦА "ЮРИЙ ГАГАРИН" С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ
“
УЛИЦА "Младен Стоянов" КЪМ УЛИЦА „ЛИНИНСКИ ПРОСПЕКТ
УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ ХОНДА ДЖАЖ С РЕГИСТРАЦИОНЕН
НОМЕР ******* СОБСТВЕНОСТ НА ФИРМА **** С БУЛСТАТ НОМЕР
*******,КАТО ПО ВРЕМЕ НА УПРАВЛЕНИЕ В РАЙОНА НА МАГАЗИН
"ЛИДЛ" ВОДАЧЪТ ИЗПОЛВА МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН БЕЗ НАЛИЧИЕТО НА
УСТРОЙСТВО ПОЗВОЛЯВАЩО ИЗПОЛЗВАНЕТО МУ БЕЗ УЧАСТИЕТО
НА РЪЦЕТЕ МУ. ПРИ УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО ВОДАЧЪТ Е
САМ В АВТОМОБИЛА, е извършил:НА ВОДАЧА НА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО Е ЗАБРАНЕНО ДА ИЗПОЛЗВА МОБИЛЕН
ТЕЛЕФОН ПО ВРЕМЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО,
ОСВЕН ПРИ НАЛИЧИЕ НА УСТРОЙСТВО, ПОЗВОЛЯВАЩО
ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТЕЛЕФОНА БЕЗ УЧАСТИЕ НА РЪЦЕТЕ МУ, с което
виновно е нарушил/а чл.104А от ЗДвП; актът бил съставен на място, като
екземпляр от същия бил връчен на водача срещу подпис и последният не
вписал възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН, жалбоподателят не депозирал
възражения, като актът акта и наказателното постановление били атакувани
директно пред съда.
АНО, възприемайки дословно описаното в акта, издал атакуваното
Наказателно постановление № 24-1158-002299/21.08.2024 г., издадено от Й. Д.
Д., на длъжност НАЧАЛНИК ОТДЕЛ в ОДМВР ПЕРНИК, ОТДЕЛ
ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г.., на Министъра на вътрешните работи,, с което за вменено
нарушение на чл.104а от ЗДВП, и на основание чл.183, ал.4, т.6. от ЗДвП, на
жалбоподателя е била наложена - глоба в размер на 50лв, като в НП дословно
е била възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта.
С оглед изясняване на спорните обстоятелства по делото, в хода но
проведеното пред съда съдебно следствие са били събрани допълнително
гласни и писмени доказателства, в това число и посредством разпита на-
актосъставителя и св. По акта, както и на един свидетел на защитата. Видно от
2
първия разпитан по делото свидетел- св.А. Р. М., младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, то дори и след предявяване на
акта, свидетелят заявява пълна липса на спомен за случая / св в сз.-Не съм
запознат с предмета на делото и моля, да ми бъде предявен
акта....Приддържам се към написаното в акта. Понеже пиша много актове за
колан и мобилен телефон, не мога да си спомня, дори и след като се запознах с
акта...“/, като разпитан актосъставителят също поддържа акта, като заявява и
някой допълнителни обстоятелства, а именно, че -В. С. С., младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник,като същият
след предявяване на акта, посочва, че –„Запознах се с акта. Сетих се за случая.
Като дата и час е описано в акта, бяхме дневна смяна с колегата А. М. и
извършвахме линеен контрол, т.н. контрол движение. Описано е в акта къде е.
Забелязваме, 99,9% от нарушенията са, че водачите управляват автомобила и
използват мобилен телефон без наличието на устройство, позволяващо
използването им без участието на ръцете. Естествено предприемаме спиране,
разбираемо за водача и безопасно за останалите участници в движението,
плътно в дясно, за да не затрудняваме движението. Движехме се. Както казах
линеен контрол осъществяваме. Това е въведено от една-две години. Сърдят се
като сме на палка, сърдят се като стоим, и т.н.. И в района на магазин „Лидл“,
след „Младен Стоянов“ в посока „Ленински проспект“ той почти влезе в
нашето платно и ние видяхме, че държи телефона си с едната ръка. Нормална
процедура - спираме, представяме се, лигитимира се водача, изискахме талон
на автомобила. Водачът не даде обяснения за телефона. Всичко си мина на
базата на основното.... Основното- представяме се, легитимира се , аз му
извършвам проверка, като старши на наряда, през таблета...Ние се движехме с
патрулен автомобил в дясната лента. Той се движеше в лявата лента...Точно в
разклона за магазин „Лидъл“. В смисъл ние се движим и основно това
наблюдаваме. Виждаме, че се изравнява с нас, влиза в нашето платно, и
впоследствие го погледнахме, и виждаме, че говори по телефона. След което
предприемаме спиране...50-ина метра след това. Не може да го спрем точно на
кръстовището. Ние пишем в акта къде сме видели нарушението. Реално
погледнато го спираме 50 метра малко по-нагоре от разклона за магазин
„Лидъл“, в дясно, така че да не пречим на движението...“, като този свидетел
внася конкретика относно мястото на извършване на проверката, макар и да
не сочи подробности за конкретния случай, като сочи самата процедура при
такива спирания. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, доколкото
кореспондират с представения по делото писмен материал по преписката, като
първият свидетел, не сочи никакви факти по делото и не изяснява
обстоятелства, касаещи, предмета на доказване по същото.
Същевременно във връзка с възраженията на защита и оспорване на
нарушението е разпитан и бащата на жалбоподателя- св.К. Д. М., който
посочва съвсем различна фактическа обстановка, от поддържаната в с.з. от
актосъставителя, и описана в акта, като сочи, че синът му въобще не е имал
телефон процесния ден в себе си по време на проверката, като двамата са
обядвали заедно и като си е тръгнал последният го е забравил, и св. М., е
шофирал непосредствено след него, и патрулния автомобил и е бил очевидец
на ситуацията и сочи, че и обстоятелствата, при които е извършена
проверката, като твърди че-„..На моя син Е. му беше съставен акт, но не помня
датата, часът беше около два следобяд. Обядвахме на ул.„Сини вир“,
ресторант „Кипарис“, който се намира след ОМВ в посока „Мошино“ в гр.
Перник. След което Е. си тръгна с автомобила, който управлява „Хонда Джаз“,
3
който не е негов личен автомобил. Сам си тръгна. Това беше лятото на
миналата година, но датата не помня. В момента, в който си тръгна, видях, че
телефонът му е останал на пейката, на която седеше. Взех го и тръгнах
веднага след него, за да го настигна и да му го дам в посока кв. Изток. Аз
също бях с автомобил, марка „Рено Клио“. Почти го наближавах на
светофарното кръстовище на кв. „Мошино“, като доста преди светофарното
кръстовище след Е. се движеше патрулен автомобил, мисля, че беше марка
„Фолксваген“. Неговата кола е пред патрулния автомобил. Успявам да видя
колите отпред, като патрулният автомобил се движеше в лявата лента. Пътят е
с две ленти на движение. И Емилиян, и патрулният автомобил, бяха в лявата
лента. Пресякоха кръстовището, което е на „Мошино“ посока „Билла“ в
посока София и автомобила се движеше без пуснати светлинна и звукова
сигнализация. След кръстовището вече пуснаха лампите и го отбиха, по-скоро
те не го отбиха, а го спряха директно в активната лента за движение.
Надминаха го и го засекоха. Аз не спрях, заради движението, тъй като точно
там е и разклона за автосервиз „Бош“. Трябваше и аз да спра там, но не спрях,
защото нямаше отбивка. Създадоха се предпоставки за ПТП. Това е участък с
интензивен трафик. След това аз, като не спрях там, спрях и го изчаках на
паркинга на „Билла“. Той е искал да звънне по телефона, но не си е намерил
телефона. След това ми обясни какво е станало. Бяха се разделили с
полицаите и той си беше тръгнал.... Аз го чакам на паркинга и виждайки го, че
идва му кимнах да спре и той спря с автомобила си. И ми каза, че са се заяли с
него. Казали му нещо от сорта: „Сега ще видиш какво ще ти се случи“....“/.
Показанията на този свидетел, макар и дадени от близък на жалбоподателя
негов баща, не може да се приеме, че биват изцяло оборени от АНО, дори и с
гласните показанията на свидетелите полицейски служители, като първият
заявява пълна липса на спомен, а вторият не сочи ясно как е станало точно
самото установяване на нарушението, като сочи и че „е държал телефон“
водачът, но не и как точно са установили този твърдян факт служителите на
пътния контрол при условията на линеен трафик и не се установява дали при
наведените от защитата възражения, същите са спазили разпоредбите на
ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-749 ОТ 20 ОКТОМВРИ 2014 Г. ЗА РЕДА И
ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО
КОНТРОЛ НА ПЪТНОТО ДВИЖЕНИЕ, особено по начин на установяване и
спиране на лицето, в интензивен трафик / чл 16,чл.31 и следв от
инструкцията, чл.39, ал.4 от същата – „..Контролът на пътното движение
представлява визуален или с помощта на технически средства контрол върху
поведението на участниците в движението и на техническото състояние на
ППС чрез: 1. установяване на лицата, които нарушават правилата за движение
по пътищата, и прилагане на съответните наказания и принудителни
административни мерки, предвидени в ЗДвП; Раздел II. Ред за
непосредствено изпълнение на дейността по контрол на пътното
движение (Загл. изм. - ДВ, бр. 7 от 2021 г., в сила от 26.01.2021 г.) Раздел II.
Ред за непосредствено изпълнение на дейността по пътен контрол Чл. 50.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2021 г., в сила от 26.01.2021 г.) При изпълнение на
дейността по контрол на пътното движение с автомобил или мотоциклет
нарядът се движи в транспортния поток така, че да не създава
затруднения за другите участници в движението и следи за поведението
им. (2) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2017 г., в сила от 29.12.2017 г., изм. - ДВ, бр. 7
от 2021 г., в сила от 26.01.2021 г.) При осъществяване на контрол на
пътното движение служебният автомобил, оборудван с АИСВПК, се
4
разполага така, че да позволява да се извършва наблюдение, видео- и
аудиозапис на проверяваните лица и ППС, включително
регистрационните им номера. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 104 от 2017 г.,
в сила от 29.12.2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2021 г., в сила от 26.01.2021
г.) При осъществяване на контрол на пътното движение служебният
автомобил престоява така, че да е видим и да не затруднява останалите
участници в движението., като тези обстоятелства не бяха безспорно
доказани по делото, относно мястото и начина на установяване на
нарушението, като се възразява и не се доказва от АНО и как се установили
нарушението, полицеиските служители, ако са се движили по линеен контрол
зад процесния автомобил в лявата лента и са били зад него, което те твърди и
от свидетеля на защитата, които като факти, твърдяни от очевидец сочи, че
последните са навлязли в дясната лента, засекли са и са спрели автомобилът
на сина му, както и че последният е нямал телефон, въобще, като си го е бил
забравил в ресторанта и баща му е носел със себе си същия, за да му го върне,
дори и да не се кредитират в пълнота тези показания на бащата на
жалбоподателя, поради близката им родствена връзка, то същите остават
необорени от носителя на доказателствената тежест в процеса- АНО, като
свидетелите на ано почти сами оборват и обвинението- първият не помни
нищо, вторият заявява общи положения, установени като алгоритъм при
такива проверки и едва след предявяване на акта, сочи мястото на проверката,
като всъщност се касае за протежение на различни улици и спиране на 50
метра след това, което се оспорва и от свидетеля на защита, дали е било
извършено правомерно спирането, или е било в интензивната лента за
движение, което при така изложената обстановка, не изключва именно тази
възможност, след като автомобилът на водача- жалбоподател се е движел в
лявата лента, което сочат и двата вида показания, то ако автомобилът на
полицията се е движел зад него, действително остава неясно как биха могли да
видях, дали водачът има телефон и разговаря, без преди това да са навлезли в
дясната лента, което потвърждава версията на другия свидетел- този на
защитата.
Отделно от това следва да се посочи, че съдът прие посочената
фактическа обстановка на база събрания писмен и доказателствен материал по
делото, като след анализ и съпоставка на същия установи описаното по-горе,
като от правна страна следва да се посочи, че -Производството, предмет на
настоящето разглеждане е от административно наказателен характер при
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява
ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да-
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган.
Задължително, кумулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не
могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя-се установиха и ще се разгледат
по долу.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
5
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Тук следва само в допълнение да се посочи, че съдът при разглеждане на
предмета на делото, е ограничен да се произнесе, по атакуваното НП и
неговата законосъобразност, като възраженията за това дали е имало засичане
от страна на полицейския автомобил, на другия водач, не са пряк предмет на
делото, като имат отношение относно спазването на горецитираната
инструкция. Отделно от това следва да се посочи, че чрез съставения акт се
сезира оторизирания административно наказателен орган със съответния
административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по
същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид, който по силата на
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е с
меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото .
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта, макар и същият да
сочи в с.з. пълна липса на спомен. Основателни са възраженията на защита
относно това, че актът и НП не отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, и че фактическата обстановка по делото не е изяснена, то съдът
намира, че действително, следва да се посочи, че възраженията в тази насока,
наведени от жалбоподателя в жалбата са основателни. В този смисъл не може
да се приеме че са спазени видно от изложеното дотук императивните
разпоредби на чл.42 ЗАНН и чл.57, ЗАНН. Първо, следва да се посочи, че
улица „ЛИПНЕНСКИ ПРОСПЕК“, посочена и в акта и в Нп, в град Перник
няма, а се сочи, че по тази улица се е движело лицето, като видно от заявеното
от актосъставителя и достъпно и на гугълмапс, онлайн, то се касае очевидно за
улица „ЛЕНИНСКИ ПРОСПЕКТ“, в град Перник, която е видно, че е към ул
„Юрий Гагарин“, а не както е посочено, ул. „Младен Стоянов“, като е видно,
че и разпитаните свидетели, поне тези които заявяват наличие на спомен
сочат именно тази посока, и един доста дълъг периметър на следване на двата
автомобила един след друг- актосъставител- „Движехме се. Както казах
линеен контрол осъществяваме. Това е въведено от една-две години. Сърдят
се като сме на палка, сърдят се като стоим, и т.н.. И в района на магазин
„Лидл“, след „Младен Стоянов“ в посока „Ленински проспект“ той почти
влезе в нашето платно и ние видяхме, че държи телефона си с едната
6
ръка...“, св. М.- Аз също бях с автомобил, марка „Рено Клио“. Почти го
наближавах на светофарното кръстовище на кв. „Мошино“, като доста
преди светофарното кръстовище след Е. се движеше патрулен автомобил,
мисля, че беше марка „Фолксваген“. Неговата кола е пред патрулния
автомобил. Успявам да видя колите отпред, като патрулният автомобил се
движеше в лявата лента. Пътят е с две ленти на движение. И Емилиян, и
патрулният автомобил, бяха в лявата лента. Пресякоха кръстовището,
което е на „Мошино“ посока „Билла“ в посока София и автомобила се
движеше без пуснати светлинна и звукова сигнализация. След кръстовището
вече пуснаха лампите и го отбиха, по-скоро те не го отбиха, а го спряха
директно в активната лента за движение. Надминаха го и го засекоха. Аз не
спрях, заради движението, тъй като точно там е и разклона за автосервиз
„Бош“...“, тоест при положение, че е посечен и точен час до минута за
установяване на нарушението, то първо не се установява, къде точно като
място се твърди да е нарушението, като видно от достъпната онлайн карта на
участъка, то първо се твърди голям периметър, второ се сочат изключващи се
взаймно данни относно движението на МПСтата и кой къде и спрял, как е
спрял и какво се е установило и къде, при положение, че дори и
актосъставителят сочи- „държеше телефон“ , а не говореше по телефона, което
допълва впоследствие, като св- на защитата пък твърди, че телефонът му е бил
в него,защото е бил забравен, като отделно от това в акта и НП, е описан
несъщесвуващ модел автомобил, като Хонда, макар и с точен номер, което не
се спори по делото, като очевидно, което също е проверимо онлайн, се касае за
Хонда ДЖАЗ, а не хонда ДЖАЖ, както е посочено и в НП, като такъв модел
на хонда не съществува, като както грешката в улицата, така и в автомобила и
то и в акта и НП, не може да се приемат за технически грешки, първо с оглед
формалността на процеса, второ АНО е имал възможност, преди да пристъпи
към издаването на НП-то да извърши по чл. 52 ЗАНН, необходимата проверка
и да отстрани тези пропуски в крайния акт, което не е сторено, и което освен
относно недоказаност на нарушението, за извършено нарушение по чл. 104А
от ЗДвП/чл. 104а. На водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му/, като е изложена фактическа обстановка не доказва обвинението за
това нарушение в изискуемата пълнота, се изведе от съда, сочи и на издаване
на акта и НП при съществено нарушение на материалния и процесуално
закон.Констатираните пороци в административно наказателното
производство, са достатични за отмяна на атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно, както и като необосновано такова.
С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ
субсидиарно приложение в административно наказателното производство,
изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат разноски в производството по делото, като същият претендира
7
заплащане на разноски в размер на 400 лева, за което е представил
доказателства, за реалното извършване на такива с молба през ЕПЕП от
10.1.2025 г, като е представено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от делото, видно от които същият е заплатил сумата в брой от 400
лв на своя процесуален представител за представителство по делото, като
разноските са действително сторени.
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН- В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Тоест препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 ЛВ, като
съгласно приложимата разпоредба на Наредбата в случая, чл.7 ал.2 (Изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение №
13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от
2022 г.) от Наредбата, За процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните:1. при интерес до
1000 лв. - 400 лв.; тоест е в претендирания минимум и съдът, не може да
намаля същото, като възражението в тази насока на АНО е неоснователно за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като го сумата от 400 лева,
следва да се присъди в тежест на АНО.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 24-1158-
002299/21.08.2024 г., издадено от Й. Д. Д., на длъжност НАЧАЛНИК ОТДЕЛ в
ОДМВР ПЕРНИК, ОТДЕЛ ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК,
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г.., г. на Министъра на вътрешните
работи,с което за вменено нарушение на чл.104а от ЗДВП, на Е. К. Д., гр. П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. В. К., *******, на основание чл.183,
ал.4, т.6. от ЗДвП, на жалбоподателя е била наложена - глоба в размер на 50лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Е. К. Д., гр.
П., ЕГН **********,сумата в размер на 400 лв. ( четиристотин лева),
представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд -гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8