О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2001
гр.Плевен, 28.09.2022 г.
Административен съд – Плевен, ІІ състав, в закрито
заседание на двадесет и осми септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Господинов административно дело № 701 по описа на съда за
2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба /именувана жалба/ от П.Д.П., лишен от свобода,
изтърпяващ наказанието си в Затвора-Белене. Със същата се претендира присъждане
на обезщетение в размер на 30 000 лв. срещу „служебно лице за бездействие
– началник отделение УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе, д-р З.Д.и д-р Ц.П..
С Определение
№ 1648/19.08.2022 г. съдът е указал на ищеца да отстрани конкретни нередовности
по исковата молба.
В
указания от съда срок се постъпили жалба с уточнения на иска вх. рег. №
4703/24.08.2022г., молба за предоставяне на правна помощ с вх.рег. №
4704/24.08.22 г., молба със същото искане с вх. рег. № 4765/29.08.2022г. и
заявление, към което е приложено платежно нареждане, удостоверяващо заплащане
на държавна такса за образуване на делото.
Съдът намира, че не са изпълнени
всички дадени указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, както
и че предявеният иск е недопустим, поради което са налице основания за
прекратяване на настоящето производство. Съображенията за това са следните :
С допълнително
подаденото уточнение към ИМ ищецът претендира обезщетение за вреди, причинени
от бездействие на д-р З. Д., началник отделение в УМБАЛ „Канев“ – гр.Русе,
касаещо провеждане на лечение на И. И. А., пострадал от престъплението, за
което ищецът е осъден и в момента изтърпява наложеното наказание лишаване от
свобода в затвора. Фактическите твърдения са, че пострадалият е починал в
резултат на бездействието на лекаря З. Д., а ищецът неправилно е осъден за
причиняване на смъртта му.
Така формулираната искова претенция
е недопустима. В Определение № 1648/19.08.2022 съдът вече е посочил, че ищецът
прави искане за произнасяне по обстоятелства, които са установени с влязъл в
сила съдебен акт, а именно причината за смъртта на пострадалия от
престъплението, за което ищецът е осъден на лишаване от свобода, което
наказание търпи в момента. Освен това се претендира присъждане на вреди на
деликтно основание, които не са пряка и непосредствeна последица от твърдяното
бездействие, което е в противоречие с констатната съдебна практика,
обективирана в ТР№ 4/29.01.2013г. по т.д.№ 4/2012г. на ОСГТК. Изхождайки от
твърденията на ищеца такава последица /пряка и непосредствена/ би следвало да е
смъртта на И. А., но по аргумент от чл.26, ал.2 от ГПК е недопустимо да се
предявяват чужди права /т.е. тези на наследниците на А./ пред съд.
Наред с горното следва да се посочи,
че исковата молба не е насочена срещу надлежен ответник. Исковите претенции по
чл.203, ал.1 от АПК имат за предмет обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица.
Д-р З.Д.не е административен орган по смисъла на закона, а с оглед
фактическите твърдения на ищеца и по аргумент от Тълкувателно решение № 2 от
21.12.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011 г., ОСНК, не е и длъжностно лице по
смисъла на посочената по-горе разпоредба. Съдът няма правомощие служебно да
конституира страните, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното
начало- чл.6 от ГПК, а не служебното начало- чл.9 от АПК, поради което
служебното конституиране на ответник на мястото на посочения такъв от ищеца, би
представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда. В този смисъл е
и Определение № 14207/22.11.2017г. на ВАС по адм.дело № 12651/2017г.
Освен това ищецът е изпълнил само
частично указанията на съда, свързани с отстраняване на нередовности по
подадената ИМ, което съставлява самостоятелно основание за прекратяване на
производството. Исковата молба не е приведена в съответствие разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК. Ищецът не е посочил пълните имена и
адрес за призоваване на ответника; не е конкретизирана начална и крайна
дата на периода, за който претендира
присъждане на обезщетение; не е конкретизирал вида на вредите /имуществени или
неимуществени/ и не е представил препис от ИМ за ответника. Фактически е
изпълнено единствено указанието за внасяне на държавна такса.
С оглед изложените по-горе
обстоятелства съдът намира за неоснователно искането на П. за предоставяне на
правна помощ, тъй като се касае за очевидно необоснована и недопустима
претенция – чл.24, т.2 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
О п р е д е л и:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА искова молба /именувана жалба/ от П.Д.П., лишен от
свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора-Белене, с която се претендира
присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. срещу „служебно лице за
бездействие – началник отделение УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе, д-р З. Д.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 701 по описа за 2022 г. на Административен
съд-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно по смисъла на чл.24, т.2 ЗПП искането на П.Д.П. за предоставяне
на правна помощ по настоящето производство.
Определението подлежи на оспорване с
частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен
съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се
изпрати на л.св.П..
съдия:
/п/