РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Велико Търново, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20224100500297 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ИВ. ИВ. М., ЕГН ********** и Н. М. М., ЕГН **********, и
двамата с адрес село М., община П., ул.“..“ № 5, в качеството си на длъжници по изп.дело №
1234/2019г. по описа на ЧСИ .., рег. № .., с район на действие ВТОС, срещу отказ на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение поради настъпила
перемпция, обективиран в постановление от 26.01.2022г. Жалбоподателите считат, че
атакуваният отказ е незаконосъобразен, като противоречащ на разпоредбата на чл.433 ал.1
т.8 ГПК, доколкото от последното валидно изпълнително действие през м.ноември 2019г. е
изминал период по-дълъг от две години. Релевират оплаквания, че осъщественото
прехвърляне на вземането не им е съобщено от предишния кредитор, поради което
цесията няма действие по отношение на тях и съдебният изпълнител не е следвало да
конституира „Е.М.“ ЕООД като взискател по делото, както и че не са титуляри на банкова
сметка в ..., поради което действията по налагане на запор на такива сметки е
незаконосъобразно. Считат, че последното е незаконосъобразно и поради това, че такъв
способ не е бил поискан от взискателя „Е.М.“ ЕООД, а и действието е извършено след
настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство поради
непоискване и непредприемане на изпълнителни действия в периода м.ноември 2019г. –
м.ноември 2021г. Правят искане за отмяна на постановения отказ и връщане делото на
съдебния изпълнител с указания за постановяване на изричен акт, с който да констатира
настъпилото на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК прекратяване на изпълнителното
производство.
Ответникът по жалбата – „Е.М.“ ЕООД, в качеството на взискател, не е взел становище
1
по същата в срока по чл.436 ал.3 ГПК.
Съдебният изпълнител излага мотиви за допустимост, но неоснователност на
подадената жалба. Счита за законосъобразен постановения от него отказ да прекрати
принудителното изпълнение на соченото от длъжника основание.
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и данните в
изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчване съобщението на
длъжниците за постановения отказ, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435 ал.2
т.6 ГПК, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане. По същество се явява
неоснователна по следните съображения:
Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на „Е.М.“ ЕООД
срещу ИВ. ИВ. М. и Н. М. М. въз основа на издаден в полза на „ОББ“ АД по ч.гр.дело №
279/2012г. по описа на РС-П. изпълнителен лист за задължения, произтичащи от договор за
кредит, както и за сторените в производството по това дело разноски. Към молбата са
приложени договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г., сключен между
„ОББ“ АД и „Е.М.“ ЕООД, ведно с приложения към него и уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, адресирано до длъжника М.. От приложението към договора е
видно, че предмет на цесията е и вземането, за което е издаден посочения по-горе
изпълнителен лист. С подадената от взискателя молба, същият е поискал проучване и
установяване имущественото състояние на длъжниците и е посочил предпочитаните от него
начини за изпълнение – запор върху вземания на длъжниците, както и оценка и опис на
притежавани движими вещи. Съдебният изпълнител е извършил проучване на
имущественото състояние на длъжниците м.октомври 2019г. и е наложил запор върху
банкови сметки на същите в „Банка ДСК“ ЕАД и „ПИБ“ АД. С молба от 19.11.2019г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника М. в „ЦКБ“ АД
и съответно е изпратено запорно съобщение до третото задължено лице. С молба от
03.11.2021г. е поискано налагането на запор на банкови сметки на длъжника в ... – клон
София, като съдебният изпълнител е изпратил запорното съобщение.
С молба от 18.01.2022г. длъжниците са поискали да бъде прогласено с нарочно
постановление настъпилото прекратяване на принудителното изпълнение на основание
чл.433 ал.1 т.8 ГПК към м.ноември 2021г. С постановление от 26.01.2022г. съдебният
изпълнител отказал да прекрати изпълнението на соченото основание.
Гореизложеното налага следните изводи:
Съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител прогласява с постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Прекратяването на соченото основание настъпва, считано от датата, на която е изтекъл
двугодишния срок от последното валидно изпълнително действие, предприето по искане на
взискателя или по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 от ЗЧСИ. Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
2
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. За
да избегне прекратяване на изпълнителното производство на соченото основание,
взискателят трябва да поддържа висящността на изпълнителния процес със свои действия,
като внася съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, като
иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Предвид изложеното по-горе относно валидността на поисканите от взискателя
изпълнителни действия, съдът намира, че срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е изтекъл към
м.ноември 2021г., доколкото на 19.09.2019г. с молбата за образуване на изпълнителното
производство и съответно на 19.11.2019г. същият е поискал, а съдебният изпълнител е
предприел изпълнителни действия чрез налагане на запор върху банкови сметки на
длъжниците в търговски банки в страната и на основание чл.3 т.1 от ЗМДВИП този срок не
е текъл през периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г. Следващото поискано изпълнително
действие е от 03.12.2021г., към която дата все още не е изтекъл срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Същото е обективирано в молба на взискателя от посочената дата и запорното съобщение е
било изпратено от съдебния изпълнител на ... – клон София, съответно е било получено от
банката. Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотеза, при която длъжникът
няма сметка в нея, представлява действие по налагане на запор /т.5 от ТР от 10.07.2017г. по
тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/. При това положение, не могат да бъдат отречени
правните последици на направените от страна на взискателя изявления на посочените по-
горе дати и съдът приема,че същите са годни да поддържат висящността на изпълнителния
процес.
По изложените съображения и с оглед регулярно предприеманите изпълнителни
действия, изпълнителното производство спрямо длъжника не следва да се счита за
прекратено с произтичащите от това последици, включително и с възникване задължение на
съдебния изпълнител да постанови изричен, констатиращ по своето правно естество, акт, в
които да приеме, че изпълнителното производство спрямо длъжника е прекратено въз основа
на соченото прекратително основание, визирано в нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК.
Постановявайки обжалвания в настоящото производство отказ, съдебният изпълнител е
постановил един законосъобразен акт, почиващ на фактическите и правни действия,
реализирани в изпълнителния процес, поради което подадената срещу него жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Останалите оплаквания в жалбата не подлежат на проверка в производството по
обжалване отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Твърденията за липса на уведомяване по чл.99 ал.3 и ал.4
ЗЗД по същество представляват оспорване на материалноправната легитимация на
взискателя, която подлежи на установяване по исков ред и не е в правомощията на съдебния
изпълнител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ИВ. ИВ. М., ЕГН ********** и Н. М. М.,
ЕГН **********, и двамата с адрес село М., община П., ул.“..“ № .. срещу Отказ от
26.01.2022г. на ЧСИ .., рег. № .. на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Велико
Търново, за прекратяване на принудителното изпълнение по изп.дело № 1234/2019г. по
описа на съдебния изпълнител, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4