РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Ихтиман , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светозар Л. Георгиев
като разгледа докладваното от Светозар Л. Георгиев Административно
наказателно дело № 20201840200402 по описа за 2020 година
Образувано е по жалба срещу електронен фиш серия К №3440640 на ОДМВР
София, с който на Т. П. И., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 600 лв.
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са нарушени разпоредбите
на ЗАНН. Поддържа се, че не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, че не е поставен
знак В26, че АТС е бил негоден, че не е отчетен толеранс на скоростта.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В
писмена молба поддържа жалбата и посочва, че случаят попада под санкционната
разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище по жалбата за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт.
1
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен
срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на
27.07.2020г. (видно от справка на л. 28 от делото), а жалбата е подадена на 10.08.2020г
(видно от пощенски плик на л. 11 от делото), поради което следва да се приеме, че
жалбата е подадена в срок.
На 02.10.2019 г. в 13,59 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо
дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Тракия, 46+ 200
километър, посока гр. Пловдив, лек автомобил „КИА СПОРТИДЖ“, рег. №СВ9357КА,
който се движел със скорост от 123 км/ч. при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с
пътен знак В26.
Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното
нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и
моторното превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е
отбелязано, че измерената скорост е 127 км/ч.
След установяване на собственика/ ползвателя на автомобила е издаден
атакуваният ЕФ, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 600 лв за превишаване на скоростта с 54 км/ч.
От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че
ползвател на процесното МПС е жалбоподателят Т. П. И..
От удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010 г. на Българския институт по
метрология се установява, че системата за видеоконтрол е одобрен тип средство за
измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г.. Процесното нарушение е
извършенона 02.10.2019г., поради което е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че техническото средство е негодно.
От представения протокол № 4-41-19 от проверка на мобилната система за
видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична
проверка на 12.07.2019г.
От протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение се установява, че техническото средство е било
монтирано в МПС рег. № СА0185МР в района на 46+200 км. на АМ "Тракия" с посока
на движение на контролираните МПС- от гр София към гр. Пловдив.
2
При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са
издавани Заповед №РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед №РД-11-1065/27.10.2017г.;
Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11-440/31.05.2018г.; Заповед №РД-11-
1328/19.12.2018г.; Заповед №РД-11-650/31.05.2019г.; Заповед №РД-11-
1323/30.10.2019г.; Заповед №РД-11-229/17.03.2020г. относно временна организация и
безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в
участъка при п.в. Мухово от км 45+200 до км 46+266. Действително по делото не са
представени всички гореизброени заповеди за ВОБД, но фактът, че е била налице
ВОБД към момента на нарушението се установява от останалите доказателства по
делото. В тази връзка по делото е представено писмо от ОДМВР София и приложения
към него (л. 41 и сл. от делото), в което е посочено, че Обезопасяване на участъка от
пътно платно (аварийна лента) на п.в. Мухово на АМ Тракия е въведено с Протокол за
ВОД във връзка с първата от горецитираните заповеди- Заповед №РД-11-
246/11.04.2017г., като всички последващи заповеди са за удължаване на срока именно
на тази заповед. Това е видно и при проследяване на хронологията на представените
по делото заповеди, в които се цитират всички предходни заповеди и от които се
установява, че ВОБД е въведена с първата заповед, като останалите заповеди
удължават крайния период на ограничението. На следващо място от самия Протокол за
ВОД (л. 43 от делото) се установява, че на 11.04.2017г. във връзка именно със Заповед
№РД-11-246/11.04.2017г. съответната комисия е констатирала, че ВОБД е поставен
съгласно одобрен проект и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г.,
поради което сигнализацията е приета без забележки на 11.04.2017г.. На последно
място от представените по делото схеми на знаковото стопанство (л. 25 и л. 46 от
делото) се установява, че на км 46+000 в посока гр. Пловдив е имало поставен знак за
ограничение на скоростта от 70 км/ч., като в частност от схемата на л. 46 от делото се
установява, че същата е съставена във връзка с първоначалната заповед- Заповед №РД-
11-246/11.04.2017г.. Следователно датата на твърдяното нарушение- 02.10.2019 г.,
попада в обхвата на тези заповеди и към тази дата е имало поставени знаци за
ограничение на скоростта от 70 км/ч касателно процесния участък от пътя.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро
от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Съдът намира, че констатацията за управление на МПС с превишена скорост се
доказва по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Настоящият
състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на
3
глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл.
54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е
приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения,
установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В
подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в
т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно
авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно
нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на
наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици
от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между
електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието
им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с
процедурата по съставянето им.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не са спазени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а ал. 3 предвижда, че
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС дава яснота относно общите правни
характеристики на електронния фиш, а именно, че същият се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. Това задължително тълкуване на закона предполага изключване на
приложението спрямо електронния фиш на разпоредби, отнасящи се специфично до
АУАН или до НП. Така например неприложим се явява 3-месечият срок от
откриването на нарушителя по ал. 1 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същият се отнася до
издаването на АУАН, а фишът има и характеристиките на НП. Неприложим е и 6-
месечния срок по ал. 3 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същия се отнася до издаването на НП,
а фиша има и характеристиките на АУАН.
В чл. 189, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес. Това означава, че в
случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи,
то следва да бъде доказано чрез заснетия от тях снимков материал, от който се
4
установяват дата, час, мястото на нарушението и МПС.
Установи се, че техническото средство е от одобрен тип и е преминало
техническа проверка по Закона за измерванията, като от приложения по делото
снимков материал се вижда, че именно процесният лек автомобил се е движил със
скорост над въведеното с пътен знак ограничение за участъка от пътя.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР
въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на
мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на
разположението на уреда., като в случая такава снимка се съдържа в преписката и
очевидно е изготвена (л. 42 от делото).
Местоположението на пътен знак B26, въвеждащ ограничение в скоростта е
отразено в представената схема за организация на движението, поради което
възражението на жалбоподателя за липсата на знак B26 е неоснователно. Съгласно
чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на
разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Местоположението на пътен знак В26,
въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представените по делото схеми на
знаковото стопанство (л. 25 и л. 46 от делото). От същите се установява, че в участъка
от км 45+200 до км 46+266 е било въведено ограничение на скоростта от 70км/ч. със
съответните пътни знаци, като нарушението е констатирано на км 46+ 200, т.е. именно
в този участък. От страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства
досежно твърдението му, че са липсвали поставени знаци, респ. че същите не са
законосъобразно поставени. Напротив- от представената схема за организация на
движението е видно, че разстоянието между знаците е 200м., т.е. дори повече от
изискуемите по закон 100м., поради което жалбоподателят е имал достатъчно време да
намали скоростта си на движение и да продължи да се движи в рамките на въведеното
ограничение.
Неоснователно е възражението в жалбата за неотчитане на 3% толеранс на
скоростта на движение на автомобила. От приложения на л. 19 от делото снимков
материал се установява, че измерената скорост на движение на МПС е 127 км/ч., като
в ЕФ същата е намалена с 3% толеранс в полза на водача и е посочено, че установената
стойност на скоростта е 123 км/ч.
Следва да бъде посочено, че е налице разминаване между установената по
делото разрешена стойност на скоростта от 70км/ч за процесния участък и посочената
в ЕФ – 69 км/ч.. Действително АНО е допуснал грешка и контролираното ограничение
е било 69 км/ч, а не 70 км/ч (в тази насока е и представената на л. 22 от делото
5
докладна записка). Това обаче не представлява съществено процесуално нарушение и
не накърнява правото на защита на жалбоподателя поради следните съображения. На
първо място по делото са налице достатъчно доказателства (приложените заповеди,
схеми на знаковото стопанство и протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение) относно действително
разрешената стойност на скоростта, а именно- 70км/ч, като липсват доказателства
същата да е била 69км/ч. На следващо място както при разрешена стойност на
скоростта от 69 км/ч, така и при 70км/ч, превишената стойност на скоростта (съответно
54 км/ч или 53 км/ч) попада под посочената в ЕФ санкционна разпоредба на чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП и не води до по-ниска или по-висока глоба. Поради това
допуснатото разминаване е техническа грешка и действителната разрешена стойност
на скоростта от 70 км/ч е безспорно установена от писмените доказателства по делото,
като това не се отразява на законосъобразността на ЕФ.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство, а съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП в случай, че нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или
на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. От справката за собственост на л. 23 от делото се установява, че
жалбоподателят е ползвател на МПС, а не негов собственик, но това не води до
опорочаване на ЕФ. Нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП следва да се тълкува във връзка с
тази на чл. 188, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на
отговорността (собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство). Това тълкуване е съобразено и с целта на регламентираната в закона
процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение
посредством подписване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП - да бъде наложено
наказание и да бъде санкциониран този, който е извършил конкретно административно
нарушение, а не да се санкционира собственикът, респективно ползвателят на
автомобила, без същият да е извършил административното нарушение. В този смисъл е
и Решение № 1899 от 22.03.2018 г. на Административен съд - София по адм. д. №
885/2018 г., което, макар да касае отношенията лизингодател (собственик) и
лизингополучател (ползвател) е приложимо по аналогия и в настоящия случай-
собственик и ползвател физически лица. Следователно електронният фиш е издаден на
ползвателя на МПС, като не е посочено друго лице, на което е било предоставено
моторното превозно средство.
Неоснователно е възражението, че приложимата санкционна норма е тази на чл.
6
182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Санкцията в ЕФ е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т.
6 ЗДвП, предвиждащ за превишаване над 50 км/ч глоба 600 лв., като за всеки следващи
5 км/ч глобата се увеличава с 50лв.. Установено е, че наказуемата скорост на движение
на автомобила е била 123 км/ч, т. е. превишаването над въведеното ограничение е с
53 км/ч, и. размерът на глобата е 600 лева, като наказващият орган няма възможност за
допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №= на ОДМВР София, с който на Т.
П. И., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 600 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7