№ 8065
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110123041 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. К. И. срещу „Юробанк България“ АД, с
която са предявени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: 1807,29 лева,
представляваща стойност на 1 бр. неразрешени от нея транзакция, осъществена на
27.12.2023 г. от дебитна карта, открита на нейно име в ответната банка, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата 78,75 лева – законна лихва върху
горепосочената сума за периода 27.12.2023 г. – 18.04.2024 г.
В исковата молба и уточнителната молба (л.39-40) се твърди, че между ищцата
И. И. и „Юробанк България“ АД, на 26.08.2016 г. е сключен Договор за откриване и
водене на картова сметка, обслужвана с банкова карта **************** към който
договор е била активирана и услуга – допълнително СМС известяване при извършване
на транзакция. Ищцата излага твърдения, че на 27.12.2023 г. без знанието и съгласието
й, от нейната сметка е изтеглена сумата в размер на 1807,29 лева. След изтеглянето на
сумите, в късната вечер на 27.12.2023г., в 22.57 часа, ищцата незабавно се е свързала с
представител на банката ответник, каквито са изискванията и на Общите условия по
Договор за откриване и водене на платежна сметка, обслужвана с банкова карта от
26.08.2016 г. Въпреки проведеното обаждане, служителят на „Юробанк България“ АД,
е отказал да блокира сметката, като служителят е заявил, че не може да блокира и
картата, тъй като тя е собственост и се намира в системата на картовия оператор
*******. На 28.12.2023 г. ищцата е посетила клон на банката, където е депозирала и
Заявление за оспорване на транзакцията. На 22.02.2024 г. с писмо, изх. **********,
ответникът е отказал да възстанови сумите за извършената транзакция на ищцата.
Ищцата поддържа, че извършването на неразрешената транзакция за тази сума е
станало без знанието и съгласието й, поради което извършената транзакция е
неразрешена, като не са налице основания, които да освобождават ответника от
отговорност или да ограничат отговорността му за така понесени от ищцата вреди.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
1
исковата молба от ответника „Юробанк България“ АД, с който оспорва предявените
искове. Излага твърдения, че от банката в полза на ищцата са издадени дебитна карта
*********** и кредитна карта ***********, като в исковата молба се твърди, че
процесната операция е извършена на 27.12.2023 г. с банкова карта ***********, а е
представено месечно извлечение за извършени трансакции с кредитна карта
************. Твърди, че съгласно системите на „Юробанк България“ АД с кредитна
карта *****************, на 27.12.2023 г. е извършена транзакция в размер на 1807.29
лева, в 14:22 часа. Оспорва твърдението, че ищецът е имал качеството на потребител
по смисъла на параграф 1, т. 40 от ПЗР на ЗПУПС при подписването на процесният
договор за ползване на кредитна карта, поради което поддържа, че не са налице
основания ищцата да се ползва от предвидената от ЗПУПС потребителска защита и
по-специално не може да се ползва от разпоредбата за разпределяне на
доказателствената тежест. Оспорва претенцията по основание и размер. Твърди, че
платежната операция на стойност от 1807,29 лева е осъществена в 14:22 часа, като
видно от представената с исковата молба справка за потребление на мобилна услуга,
ищцата се е свързала с банката на телефонен номер ************, в 14:28 часа.
Ответникът твърди, че оспорената платежна операция е реализирана преди ищцата да
се свърже с „Юробанк България“ АД, като в хода на проведения телефонен разговор
кредитната карта е блокирана. Излага твърдения, че спорната транзакцията е
извършена на виртуален ПОС терминал посредством приложението на Apple Pay.
Процесната кредитна карта на ищцата е добавена в приложението Apple pay, като е
достъпено мобилното й устройството със задължителните за iPhone биометрични
данни „FacelD, Fingerprint“ (характерна особеност) или парола (фактор знание). След
това е отворено приложението Wallet, в което са въведени данните на кредитната карта
- име на картодържател, номер, срок на валидност и СУС2-код. На заявения от ищцата
телефонен номер (**********), чрез SMS, е изпратен уникален еднократен код, който е
въведен в приложението (фактора притежание за SIM-картата на мобилното
устройство). Краткото текстово съобщение, съдържащо код за регистрация в Apple
Pay, е изпратено на 20.12.2023 г., в 12:45 часа и същото е съдържало и изрично
предупреждение кодът за активация да не бъде предоставян на трети лица. Седем дни
след активация на приложението и посредством същото е осъществена спорната
транзакция. От клиента е достъпен интернет сайт на търговец, предлагащ възможност
за извършване на плащане чрез Apple Pay. След избор на тази опция на устройството
на картодържателя е получена нотификация за потвърждение (с името на търговеца и
сумата). Авторизацията на плащането се извършва с 1) биометрични данни - пръстов
отпечатък TouchID или лицево разпознаване FacelD и 2) потвърждение на нотификация
(съдържаща името на търговеца и сумата), изпратена до заявения от клиента номер
(фактор притежание - СИМ картата на потребителя). Ответникът излага твърдения, че
конкретен платежен инструмент, като процесната кредитна карта, може да бъде
дигитализиран и използван посредством Apple Pay само на мобилно устройство,
телефонният номер (асоцииран със съответната СИМ карта), на което е деклариран
лично, физически от клиента на място в офис на банката. Предвид това, ответникът
поддържа, че оспорената операция е надлежно наредена от оправомощения ползвател
и изпълнена в съответствие с изискванията на приложимите международни, законови
и подзаконови нормативни актове, както и съобразно договорените условия, права и
задължения на страните в сключеният между тях договор и приложимите общи
условия. Следователно не е налице неразрешена платежна операция по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗПУПС и липсват основания за ангажиране на търсената от банката
отговорност за възстановяване на нейната стойност по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС.
2
Ответникът поддържа, че тъй като процесната транзакция е извършена и потвърдена с
персонализираните защитни характеристики на И. К. И. същата е неотменима по
смисъла на чл. 85 ЗПУПС. Извършени операции, осъществени чрез въвеждане на
абсолютно всички защитни характеристики на платежния инструмент няма как да
бъдат спрени, прекратени или по друг начин осуетени както по силата на
горецитираната разпоредба, така и съгласно правилата на международната картова
организация Visa. Излага твърдения, че към исковата молба е приложено електронно
писмо на ищцата до банката, в което се твърди, че считано от 25.12.2023 г. е започнала
да получава нотификации за неуспешни трансакции, които е игнорирала. Поддържа, че
ако това твърдение бъде възприето за факт, то сочи за проявена от ищцата груба
небрежност по отношение на ползваните от него платежни услуги. Отделно от това, в
системата на банката не са налице данни за изпратени на горепосочената дата
съобщения за неуспешни операции. Напротив, на заявения от ищцата телефонен номер
е изпратено уведомление за успешна транзакция, осъществена на 25.12.2023 г. към
търговец „aliexpress“. Същевременно, в приложеното към исковата молба електронно
писмо от ищцата до банката се съдържа изрично признание, че ищцата има
инсталиран и ползва „One wallet by Postbank“, в които също е включена кредитната й
карта. Една от функциите на приложението „One wallet by Postbank“ се състои във
възможността клиентът сам да блокира дигитализирания платежен инструмент, като
информация за това е общодостъпна на интернет страницата на „Юробанк България“
АД. Ответникът поддържа, че ако ищцата е имала притеснения във връзка с
нерегламетирано ползване на кредитната й карта или по повод на определени
трансакции, същата е имала възможност сама да ограничи ползването на дигиталния
платежен инструмент, което автоматично блокира ползването му и чрез Apple pay.
Излага твърдения, че ищцата не е извършила изискуемите фактически действия за
запазване тайната на персоналните средства за сигурност на кредитната си карта и
данни на ползваните от нея електронни устройства за извършване на плащания в
интернет, като не е положила дължимата грижа на добрия стопанин, което следва да се
тълкува като проява на груба небрежност. Ответникът поддържа, че операцията с
кредитна карта представлява усвояване на одобрен кредитен лимит, като по делото не
са представени доказателства, че заетите средства са възстановени от картодържателя.
Спорната транзакция е реализирана със средства на банката, а не със сума, внесена от
клиента по дебитна сметка, която същият да е загубил. Поддържа, че от страна на
банката са взети технически мерки за гарантиране и защита на платежните
инструменти на клиентите, включително постоянно се предоставя информация на
клиентите със съвети за предпазване от различни типове измами. Твърди, че в случая
няма никакви данни оспорената операция да е извършена поради пробив в системите,
за които отговаря „Юробанк България“ АД. Допълнително посочва, че банката не носи
отговорност за проблеми с ползването на мобилния портфейл на външния доставчик -
„Apple Inc “ и не контролира предоставяните чрез него услуги. В заключение сочи, че
не следва да се ангажира отговорността му, като се позовава на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, чл.
83, ал. 2 ЗЗД и чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски.
По разпределение на доказателствената тежест:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по исковете с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 96, ал. 1 ЗЗД е да установи: че между
страните е съществувало облигационно отношение във връзка с откриване на банкова
карта от 26.08.2016 г.; че в срока на действие на договора на 27.12.2023 г. е извършена
платежна операция, която не е била заявена от ищеца, стойността на твърдяната
3
увреждаща го транзакция и времето на нейното осъществяване,; че е уведомил
ответника незабавно след узнаването; че ответникът е изпаднал в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи: че
платежната операция е автентична /т. е. че е изпълнена процедура, въведена от
доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери
правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите
персонализирани средства за сигурност/; платежната операция е точно изпълнена и не
страда от техническа повреда или друг недостатък, за който той отговаря; както и
възраженията си, че ищецът е проявил груба небрежност при използване на платежния
инструмент, като не е изпълнил задълженията си да пази картата и да я ползва само
лично и след нейното получаване да предприеме всички разумни действия за
запазване на нейните персонализирани защитни характеристики.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на ищцата от банката е издадена
дебитна карта ***********; че на 27.12.2023 г. е извършена транзакция на стойност
1807,29 лева от банкова карта на ищцата, издадена от ответника банка, за която
транзакция ищцата своевременно е уведомила банката.
По отношение на възражението на ответника, че ищцата не е потребител по
смисъла на Параграф 1, т. 40 от ПЗР на ЗПУПС, съдът намира за необходимо да
посочи, че с оглед личния характер на картата и нейния титуляр се предполага, че е за
лично ползване, а той не твърди, че е налице уговорка между страните за друго
разпределение на доказателствена тежест.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените от ищеца и ответника писмени
доказателства.
По искането на ответника за допускане изслушването на съдебно-техническа
експертиза със задачи, посочени в отговора на исковата молба, съдът ще се произнесе
първото по делото съдебно заседание след становище на ищцата.
Искането на ищцата за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели следва да бъде оставено без уважение, тъй като посредством него се цели
установяване на обстоятелства, които не се твърдят в исковата молба.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Същевременно съдът констатира, че ищцата не е посочила банкова сметка или
друг начин на плащана съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК, поради което
следва да й бъдат дадени указания в тази връзка.
С оглед твърденията на ищцата и изложените в отговора възражения, съдът
намира, че следва да даде възможност на ищцата да уточни платежният инструмент,
посредством който твърди да е извършена на 27.12.2023 г. неразрешената транзакция.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2025 г.
от 9:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане изслушването
на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за събиране
на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
УКАЗВА на ищцата в срок до първото съдебно заседание да уточни платежният
инструмент, посредством който твърди на 27.12.2023 г. да е извършена процесната
неразрешена транзакция.
УКАЗВА на ищеца на основание 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка или
друг начин за плащане в срок до откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
5
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6