РЕШЕНИЕ
№ 170
гр.Бургас, 06.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 23 януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Л.а, в присъствието на прокурора Г.М., като разгледа докладваното
от съдията-докладчик Белев КАНД № 3014 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Г.М.Т. ЕГН:********** със съдебен адрес ***
Каравелов 9а. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат Г. ***.
Ответник по касация е Териториална дирекция „Южна Морска“
гр.Бургас, към агенция Митници гр.София (ТДЮМ). Ответникът по касация взема
участие в касационното производство чрез пълномощник – юрисконсулт М. Л.
Жалбата е насочена срещу решение № 47/06.11.2019г. по АНД
№ 92/2019г. на Районен съд Малко Търново. С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление № 842/13.09.2019г. на зам.директор на ТДЮМ, с което :
- на касатора е наложена глоба в размер 9 091.32лв.
за извършено административно нарушение по чл.233 ал.3 вр. с ал.1 от Закона за
митниците;
- наложена е глоба в размер 1 029.90лв. за извършено
нарушение по чл.233 ал.1 от ЗМ;
- постановено е отнемане в полза на държавата, като
предмет на нарушение, вещи по опис в 25 позиции;
- постановено е отнемане в полза на държавата, на
основание чл.233 ал.8 от ЗМ, на превозното средство, послужило за извършване на
нарушението, а именно лек автомобил Форд Торнео с регистрационен № А 5365 КС,
на стойност 4 500лв. с първоначална регистрация през 2003г.
В обстоятелствената част на наказателното постановление
административнонаказващият орган е приел за установено, че на 26.05.2019г.
около 16 часа на МП Малко Търново, от Република Турция за Република България,
пристигнал лек автомобил Форд Торнео с регистрационен № А 5365 КС, управляван
от Г.М.Т.. При пристигане на автомобила в зоната за митнически контрол
инспектор (в МП Малко Търново към ТДЮМ) Ж.Д.попитал водача и двамата му
спътника имат ли нещо за деклариране пред митническите органи, при което
получил отрицателни отговори. Инспекторът огледал багажното отделение на
автомобила и видял много пазарски чанти, прахове за пране, тоалетна хартия и
покупки за дома. След преминаването на проверката и напускане на митническия
пункт, в района на бензиностанция, намираща се по пътя в близост до ГКПП,
автомобилът бил спрян от органите на реда и върнат за извършване на
допълнителна проверка. Така в халето на МП Малко Търново била извършена щателна
митническа проверка и били открити подробно описаните стоки – бутилки с фреон,
забранен за внос с Регламент № 517/2014г., цигари без акцизен бандерол 240
кутии и други стоки, които не са акцизни или забранени за внос. В
постановлението, въз основа на извършена по преписката експертиза, са формирани
изводи относно цената на стоките и превозното средство, с което е извършено
пренасянето им през границата.
За да потвърди наказателното постановление, в мотивите си
първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка по постановлението,
а именно, че привлеченото към отговорност лице е внесло от Турция през границата на страната, с посочения автомобил,
посочените стоки, без да ги декларира. Приел е, че АНО не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила и правилно е квалифицирал и санкционирал
констатираното деяние.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати от
съда съществени процесуални нарушения. Касаторът счита, че при
първоинстанционното разглеждане на делото не са изяснени значими за обсъжданата
отговорност обстоятелства, като съдът не е събрал необходимите за това
доказателства. В тази връзка се оспорва компетентността на актосъставителя,
като се сочи, че тази компетентност (съответно липсата и) е следвало да се
установи чрез изискване на заверен препис от длъжностната му характеристика,
което не е било сторено, а направеното в този смисъл доказателствено искане на
страната е било неправилно отхвърлено. Правят се доводи за незаконно проведено
административнонаказателно производство поради това, че втората проверка на
автомобила е била извършена без правно основание и в нарушение на закона. На
последно място се правят доводи за неправилно приложение на материалния закон,
като се формулира правен извод, че сочените в постановлението обстоятелства налагат
квалификация на деянието по чл.233 ал.2 от ЗМ, а не по чл.233 ал.1 и 3 от ЗМ. Иска
се отмяна на постановеното съдебно решение и постановяване на нов съдебен акт
по същество, с който наказателното постановление да се отмени. Сочат се
доказателства.
Ответникът по касация счита касационната жалба за
допустима, но неоснователна. Излага съображения за неоснователност на
направените от касатора оплаквания. Иска оставяне в сила на първоинстанционното
решение. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
Не сочи нови доказателства.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК,
от страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно,
поради което е допустима.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим. За да прецени правилността
на обжалвания съдебен акт съдът взе предвид следното.
Фактите по делото са правилно установени въз основа на
събраните доказателства и са описани по-горе в настоящите мотиви. Въз основа на
тях правилно е квалифицирано деянието и съответно правилно е приложен закона, включително
и в частта относно предвиденото в чл.233 ал.6 и 8 от ЗМ отнемане на стоките,
предмет на митническа контрабанда и на превозното средство, което е послужило
за извършване на нарушението.
Неоснователно е оплакването на касатора за неизясняване
на обстоятелствата във връзка с компетентността на актосъставителя. Съгласно
чл.230 от ЗМ актовете за установяване на административни нарушения на
митническия режим се издават от митническите органи. По делото е установено, че
актът е бил съставен от инспектор в МП Малко Търново към ТДЮМ, т.е. изискването
на закона относно компетентността на актосъставителя е спазено. От тази гледна
точка е безпредметно събирането на допълнителни, поради което направеното в
този смисъл искане на жалбоподателя правилно е било отхвърлено от
първоинстанционния съд.
Несъстоятелни са оплакванията на касатора, свързани с
наличието на правни основания за връщане на автомобила в района на митническия
пункт и извършването на повторна щателна проверка. Дори връщането на автомобила
да е извършено в нарушение на закона (данни за което по делото не са налице),
то това би могло да доведе до отговорност на длъжностните лица, съответно и на
държавата, но не и да рефлектира върху надлежното провеждане на
административнонаказателната процедура. Съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН
административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. Текстът на закона сочи, че преди
съставянето на АУАН производството не е започнало и служебните действия на
длъжностните лица, дори и извършени в нарушение на закона, не биха могли да се
квалифицират като водещи до наличието на процесуални нарушения.
Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на
материалния закон. Съгласно сочената от касатора като приложима норма на чл.233
ал.2 от ЗМ за митническа контрабанда се наказва и този, който пренесе или
превози стоки през външна граница на Европейския съюз без знанието и
разрешението на митническите органи и стоките са открити в резултат на проверка
на територията на Република България. В процесния случай стоките са открити на
територията на митническия пункт, а не на територията на РБ по смисъла на
цитираната разпоредба.
Неоснователни са оплакванията за несъразмерност на
постановеното отнемане на стоките и превозното средство. В това отношение съдът
съобрази, че предмет на контрабандата са били множество стоки, част от които
приети за опасни за употреба и затова забранени за внос. Наред с това
поведението на нарушителя по никакъв начин не е способствало за установяване на
истината по случая. От тази гледна точка обществената опасност на нарушението е
завишена и предвиденото в закона отнемане на вещи не може да бъде разглеждано
като непропорционално и налагащо прекомерна тежест.
Предвид неоснователността на направените от жалбоподателя
оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка за съответствие с
материалния закон съдът прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното
първоинстанционно решение следва да се остави в сила.
По повод направеното искане и на основание чл.63 ал.3 и 5
от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответника по касация 100лв. разноски по
делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
47/06.11.2019г. по АНД № 92/2019г. на Районен съд Малко Търново.
ОСЪЖДА Г.М.Т. ЕГН:**********
със съдебен адрес *** Каравелов 9а, да заплати на ТДЮМ с адрес гр.Бургас,
ул.Александър Батенберг 1, разноски по делото в размер 100лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.