Р Е
Ш Е Н
И Е
№
85 13.03.2020г. гр. Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в публичното заседание в следния
състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 1329 по описа за 2019г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по гр.д.№ 1329/2019г. по описа на РС – Димитровград е образувано по искова
молба, подадена от Б.Д.И. ***, срещу А.В.А. и Д.В.А.,***.
В исковата молба се твърди, че с Присъда №
39/28.04.2016г., постановена по НОХД № 120/2016г. по описа на Районен съд -
Димитровград, в сила от 14.05.2016г., А.В.А. и Д.В.А. били признати за виновни
в това, че на 29.03.2015г. в гр.Димитровград, обл.Хасково, в съучастие като
съизвършители, причинили на Б.Д.И. средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване на движението на крайници - на дясната ръка, дължащо се на
счупване на лакътната кост ведно с изкълчване на главата на лъчевата кост, и на
лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната кост - престъпление по чл.129
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.1 от НК.
За извършеното престъпление на основание чл.129 ал.2
вр. ал.1 вр. чл.20 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК и на двамата ответници
било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието
изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от
три години.
Освен посочените в присъдата травматични увреждания, в
резултат на същото деяние ищецът получил и кръвонасядания и охлузвания по
гърба.
На 06.04.2015г. той бил приет за лечение в Отделение
по ортопедия и травматология при МБАЛ “Света Екатерина” ЕООД гр.Димитровград с
диагноза “фрактура улне билатералис”. Извършена била хирургическа интервенция:
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - радиус и улна.
Счупването на лакътната кост ведно с изкълчването на
главата на лъчевата кост на дясната ръка и фрактурата на лакътната кост на лявата
ръка причинили на ищеца значителни физически болки и страдания, както по време
на деянието, така и след това в периода на оперативното лечение и
продължителната гипсова имобилизация на двете ръце. Освен дискомфорта на
физическо ниво, ищецът претърпял и психологически негативни последици, дължащи
се на осъщественото от ответниците физическо насилие, начинът на извършването
му и причинените от инцидента травматични увреждания - същият бил в емоционално
нестабилно състояние, с чувство за непълноценност и невъзможност да полага
труд, в тежест на семейството си. Претърпените от ищеца болки и страдания,
затруднения, физически неудобства в ежедневния живот, както и емоционалните
последици от получените увреждания, продължавали и към настоящия момент.
При извършени на 14.08.2018г. и 19.02.2019г. прегледи
били констатирани деформация на дясната предмишница, която не позволява пълен
обем на флексия - 100 градуса, хипотрофия на мускулатурата, болезнени и
ограничени движения - пронация и супинация от 20 градуса. Препоръчано било
оперативно лечение вследствие на луксацията на главичката на радиуса и трайната
контрактура на ставата.
С оглед на така изложеното ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата
от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания, в резултат на извършено на 29.03.2015г.
престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.1 от НК, за което са признати
за виновни с Присъда № 39/28.04.2016г., постановена по НОХД № 120/2016г. по
описа на Районен съд - Димитровград, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането - 29.03.2015г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответниците
депозират писмен отговор, с който оспорват изцяло предявения иск, фактите и
обстоятелствата, на които се основава, както и посочените в исковата молба
правни изводи. Заявяват, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Правят
и възражение за погасяване по давност на вземането за лихви за периода от над
три години от датата на увреждането - 29.03.2015г. до предявяване на иска.
Посочват, че от датата на увреждането - 29.03.2015г.
до предявяване на иска изтекъл значителен период от време. Претенции за
обезщетение се претендирали едва сега, което означавало, че причинените
увреждания на Б.И. не били значителни. Изложените в исковата молба твърдения,
че ищецът е претърпял значителни физически болки и страдания, психологически
негативни последици, както и че претърпените болки и страдания, затруднения,
физически неудобства продължават и до днес, били неоснователни. С оглед фактите
и обстоятелствата по делото, както и с оглед съдебната практика претендираният
размер обезщетение бил значително и прекомерно завишен, като не съответствал
както на утвърдените в практиката стандарти, така и на конкретните страдания,
които ищецът понесъл в резултат на нанесената му телесна повреда. Затруднението
в движението на увредения крайник продължило по-малко от три месеца, а
болничният престой бил само тридневен и не бил свързан с извън обичайните
медицински действия по имобилизацията. Ответниците оспорват твърдението, че
болките и страданията продължават и понастоящем, както и че отразените при
прегледа през 2018г. и 2019г. състояния на крайника са обективни, тъй като те
се базирали на субективните оплаквания на прегледания, без да били извършени
образни изследвания, които да доказват съществуващото болестно състояние и
ограничение в движението на крайника. Дори да се приемело, че такова
ограничение все още е налице, то вероятно се дължало на неправилно лечение и на
поведението на самия пострадал, който не се придържал към дадените му
медицински указания, а полагал труд и така допринесъл за трудното отшумяване на
последиците.
С оглед на така изложеното, предявеният от ищеца иск
се явявал частично основателен, като същият следвало да бъде отхвърлен в частта
над сумата от 1 500 лева до пълно предявения размер от 15 000 лева. Сумата от 1
500 лева била съответна на понесените от ищеца страдания и адекватна на
приетите от съдилищата критерии, граници и стандарти на паричната компенсация в
подобни на разглеждания случай. При определяне размера на обезщетението
следвало да се има предвид и обстоятелството, че деликтът бил причинен на
29.03.2015г., към който момент размерът на минималната работна заплата за
страната бил значително по-нисък от този към настоящия момент, като този размер
следвало да бъде отчетен като изходна база при оценката на възмездяващата
увредата компенсация.
Предявеният
иск е с правно основание чл.45, вр. чл.53 от Закона за задълженията и
договорите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
С Присъда № 39/28.04.2016г., постановена по НОХД №
120/2016г. по описа на Районен съд - Димитровград, в сила от 14.05.2016г., А.В.А.
и Д.В.А. били признати за виновни в това, че на 29.03.2015г. в гр.Димитровград,
обл.Хасково, в съучастие като съизвършители, причинили на Б.Д.И. средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на крайници - на
дясната ръка, дължащо се на счупване на лакътната кост ведно с изкълчване на
главата на лъчевата кост, и на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната
кост - престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.1 от НК. За
извършеното престъпление и на двамата ответници било наложено съответното
наказание .
Присъдата е задължителна по отношение на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от приетото като доказателство по
делото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза се установи, че при
инцидент на 29.03.15 г Б.Д.И. е получил следните травматични
увреждания:Счупване на лакътната кост на дясната ръка с изкълчване на главата
на лъчевата кост.Счупване на лакътната кост на лявата ръка.Кръвонасядания и
охлузвания по гърба.Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие
от твърд тъп предмет и могат да се получат при побой с твърди предмети, по
начина и при обстоятелствата описани от прегледания.Счупванията на двете
лакътни кости спадат към т.н. защитни наранявания.Причинено е трайно
затруднение в движението на дясната ръка, по смисъла на чл. 129 от НК, което се
дължи на счупването на лакътната кост в едно с изкълчване на главата на
лъчевата кост. Срок за възстановяване до 6 месеца за физически труд и до 5
месеца за нефизически труд.Трайно изменение след травмата е ограничено свиване
в лакътната става на дясната ръка до 50 градуса. Няма изгледи за пълно
възстановяване. Причинено е трайно затруднение в движението на лявата ръка, по
смисъла на чл. 129 от НК, което се дължи на счупването на лакътната кост. Срок
за възстановяване до 5 месеца за физически труд и до 4 месеца за нефизически
труд.Счупванията са лекувани с имобилизация. Оперативна интервенция не би
подобрила състоянието на дясната лакътна става.Останалите увреждания са
причинили страдание, без разстройство на здравето. Срок за възстановяване до 15
дни. Оперативна интервенция на дясната ръка не би подобрила състоянието на
лакътната стана.
В
съдебно заседание вещото лице допълни, че счупването е вътре в ставата. Едно
счупване останало вътре в ставата неминуемо върви с разкъсвания на меките
структури на ставата и това прави нещата по-сложни. Възстановена е дефектно,
липсва нормално зарастване на това счупване в самата става, което не подлежи на
оперативна корекция, тъй като има трайно установена контрактура, което е
невъзможност за движение на костите в ставата и това състояние вече е пожизнено,т.е.
затруднението е налице и последиците ще останат докато е жив. Подлежи на
лечение, но няма да могат да го възстановят, защото има един предел,
единственото е изкуствена става. Пирон или укрепваща плака се слага, когато е
прясно счупването, за да консолидира фрагментите на самата фрактура. В случая
консолидация е настъпила по дефектен ред. Тогава е можело да се лекува, да се
направи нещо, но към момента на фрактурата след това остава дефектно. Това носи
като последици трайно увреждане. Когато не се движи ръката мускулите и
сухожилията прогресивно атрофират. Това е необратим процес, единственото му
спасение е изкуствена става, но това не възстановява на 100%, дефектът остава.
Има един процес на принудително обездвижване, слага се фиксация, гипс или шина,
но трябва да се фиксира в едно неподвижно положение при събрани консолидирани
кости и се изчаква с цел да зарасне костта, да се възстанови и следва режим на
раздвижване. При него има дефектно зарастване, има блокаж в ставата, има
механична невъзможност да отвори ставата. При възстановена цялостна кост,
когато не провежда цялостна рехабилитация на костта се получава контрактура.
От показанията на допуснатия свидетел К.К.Д., майка на
ищеца по делото се установи, че ищецът е бил в тежко състояние. Дясната му ръка
е била в гипс три пъти. Лекарите поискали да му слагат златен пирон, но тя нямала
възможност да заплати за тази операция. Три дни лежал в болница, с гипс бил и
на двете ръце. После свалили гипса. Два месеца бил с гипс и на двете ръце.
После отново бил в болница и отново го гипсирали. Третия път бил един месец и била
гипсирана само дясната ръка. Третия път също бил два месеца гипсиран. Изпитвал
силни болки. Изписали му лекарства, но се чувствал зле. Тя го обличала и
събличала, хранила го. Към момента синът й имал отново оплаквания от ръката си.
Сега той не работел, не можел да работи тежка работа. Преди това той работел на
полето. Тя го издържала. Нямал самочувствие, не се чувствал добре, защото не
можел да работи. Имал притеснения, подтиснат бил, че не може да й помогне.
Аналогични са показанията на свидетел Г.И.Х.-леля на
ищеца, която също потвърди тези на майка му, че дълго време Б. не е можел да се
обслужва сам в ежедневието. Не можел да става. Ръцете му били гипсирани. Бил
потиснат, никъде не излизал, като и сега пак се оплаквал, че има болки. Не можел
да си служи с ръцете. Дясната ръка му била по-зле, като в момента не можел да
си служи и с двете ръце.
От показанията на свидетел С.Г.Д., с родствена връзка
с ищеца се установи, че същата имала краварник в кв. Вулкан, където бил
свинарника и там си гледала животните. Б. работел при нея в началото на 2015
г., доял кравите, чистел обора с гребло, лопати и количка. След като му счупили
ръцете през лятото на 2015 г. той никога не се
оплаквал. Не забелязала да е и психически зле. Работел както при нея,
така и при сина й, тъй като и той имал крави. При нея последно работил 4
/четири/ месеца, напуснал, защото продала животните. Свидетелката познавала
майката на Б., с която „не се уважаваме по семейни причини, тъй като нейната
внучка разби семейството на дъщеря ми“.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответниците във връзка с причинено от тях на ищеца непозволено увреждане са
четири: противоправно деяние; вреда, причинена от това деяние; причинна връзка
между деянието и вредата и вина у деликвента. В тази връзка следва да бъдат
взети предвид разпоредбата на чл.413 ал.2 и ал.3 от НПК, видно от които е, че влязлата
в сила присъда, е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо следва да
се приеме, че по делото безспорно бе установено наличието на противоправно
деяние. Същото се е изразило във факта, че на 29.3.2015г. в град Димитровград ответниците
са причинили средна телесна повреда на Б.Д.И./ищец по настоящото дело/,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на крайници-на дясната ръка,
дължащо се на счупване на лакътната кост, ведно с изкълчване на главата на
лъчевата кост, и на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната кост-престъпление
по чл.129 ал.2 вр.ал.1, вр.чл.20 ал.1 от НК, за което им е било наложено и
съответното наказание на всеки един от тях.
Безспорността на противоправното деяние в случая се
обуславя от присъдата, в сила от 14.5.2016г. по НОХД 120/16г. по описа на Районен
съд-Димитровград.
Следва да бъде изяснен и въпросът за наличието на
вреда като обективна предпоставка за реализирането на гражданската отговорност,
тоест налице ли е засягане на неимуществени права на пострадалия /доколкото
именно и неимуществените вреди са предмет на настоящото производство/. В тази
връзка по делото бе установено, че на ищеца е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на крайници-на дясната ръка,
дължащо се на счупване на лакътната кост, ведно с изкълчване на главата на
лъчевата кост, и на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната
кост-престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1, вр.чл.20 ал.1 от НК, за което на
ответниците им е било наложено и съответното наказание.
Възниква на следващо място
въпросът налице ли е причинна връзка между противоправното деяние и причинените
неимуществени вреди. Съдът счита, че наличието на такава причинна връзка бе
безспорно установено с оглед влязлата в сила присъда.Причинната
връзка на първо място не се оспори от страните и на второ, се подкрепя от
доказателствения материал по делото.
Другата кумулативно изисквана
предпоставка с оглед ангажиране отговорността на ответника за непозволено
увреждане е наличието на вина. С оглед влязлата в сила присъда, цитирана по-горе,
вината на ответниците е безспорно установена.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че уврежданията на ищеца са причинени от ответниците, за което е
ангажирана наказателната им отговорност. С оглед изложеното съдът намира, че в
конкретния случай е налице както противоправно деяние, извършено от
ответниците, така и вина, и нанесени вреди, тъй като се е наложила медицинска
интервенция и съответно лечение. От заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза е видно, че за такъв тип увреждане е необходим
срок за възстановяване до 6 месеца за физически труд и до 5 месеца за
нефизически труд.Настъпило е трайно изменение след травмата в ограничено
свиване в лакътната става на дясната ръка до 50 градуса и няма изгледи за пълно
възстановяване. Причинено е трайно затруднение в движението на лявата ръка, по
смисъла на чл. 129 от НК, което се дължи на счупването на лакътната кост и срокът
за възстановяване до 5 месеца за физически труд и до 4 месеца за нефизически
труд.Счупванията са лекувани с имобилизация. Предвид казаното, съдът счита, че
са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които
съществуват в обективно единство. В тази връзка съдът намира предявения иск за
доказан по основание и счита, че следва да се уважи като такъв. Що се отнася до
размера на обезщетението, разпоредбата на чл.52 от ЗЗД изисква справедливостта
да бъде обвързана с конкретни обективно настъпили и установени обстоятелства.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките и страданията на пострадалия. Съдът, като отчете всички
доказателства по делото, намира, че сума в размер на 5000 лева ще е напълно
достатъчна да обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в
най-пълен обем. До този размер искът е доказан, като в останалата му част до
пълния предявен размер от 15 000 лева ще следва да се отхвърли.
Съдът не споделя възраженията на ответниците, че ищецът с
поведението си не се е придържал към дадените му медицински указания, тъй като
бил полагал тежък физически труд за продължителе период и е допринесъл също за
настъпването на вредоносния резултат и в този смисъл намира, че не следва да
намери приложение нормата на чл.52, ал.2 от ЗЗД. По делото не се събраха
доказателства, които да сочат на подобно поведение от страна на пострадалия.
Напротив, всички писмени и гласни доказателства са еднопосочни, а тези на
св.Ст.Д. са неубедителни, противоречиви и неточни, както за периода на работа,
така и на вида работа, която извършвал ищеца, тъй като установи пред съда, че
„след като му счупили ръцете през лятото на 2015 г. той никога не се оплаквал“, което пък е в противоречие с
безспорно установеното, че деянието е извършено на 29.3.2015г. Същата твърди,
че не забелязала да е и психически зле,
тъй като работел както при нея, така и при сина й, тъй като и той имал крави.
При нея последно работил 4 /четири/ месеца, напуснал, защото продала животните,
без да уточнява кога е станало това.В
този смисъл тези свидетелски показания не могат да обосноват извод в такава
насока и в този смисъл твърденията за наличие на съпричиняване останаха
недоказани с конкретни доказателства. Ето защо, съдът счита, че не е налице
съпричиняване от пострадалия за настъпването на вредите. Взимайки предвид
характера на деянието, степента на увреждането (преживян изключително силен
стрес при нападението, причинени сериозни физически болки и страдания, както и
негативни емоции и стрес за период от няколко месеца, наличие на средна телесна
повреда с непоправими последици), степента на вината (не се нито твърди, нито
установява ответниците да са предприели действия, от които да е видно тяхното
негативно отношение към извършеното), последиците от деянието (осакатяване на
дясната ръка с невъзможност да се извършват обичайните за ищеца трудови
дейности и наличие на затруднения в ежедневието му), съдът преценява, че е
справедливо обезщетение за ищеца в размер на 5 000 лв.
Обезщетението при
неизпълнението на парично задължение се дължи от длъжника съгласно чл. 86, ал.1
от ЗЗД в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно разпоредбата
на чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и законната лихва се дължи от деня на
възникване на задължението, т.е. от деня на извършването на престъпното деяние
(в тази насока – решение № 23/24.02.1989 г. по н.д. № 12/89 г., ОСНК), в случая
– от 29.3.2015г.
По претенцията за разноски, предвид и изхода на спора,
ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца направените от него разноски,
съразмерно с уважената част на исковата претенция в размер на 283.30 лева, с оглед и представен списък, съобразен с
доказателствата по делото в тази насока за направените от ищеца разноски в общ
размер на 850 лева/ адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и
възнаграждение за вещо лице-250 лева/.
С оглед
изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
Районен съд-Димитровград държавна такса в размер на 200 лева.
Ответниците
претендират разноски, като предвид изхода на спора им се дължат от ищеца
направените такива, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция-653
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН ********** и Д.В.А., ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на Б.Д.И., ЕГН ********** ***, сумата 5000/пет хиляди/
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.3.2015г.
до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата му част до неговия
пълен размер от 15000 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН ********** и Д.В.А., ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на Б.Д.И., ЕГН ********** ***, сумата 283.30/двеста осемдесет и три лева и 30 ст./-разноски по
делото, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА А.В.А.,
ЕГН ********** и Д.В.А., ЕГН **********,***, да заплатят по сметка на Районен
съд-Димитровград държавна такса в размер на 200/двеста/ лева.
ОСЪЖДА Б.Д.И.,
ЕГН ********** ***, да заплати на А.В.А., ЕГН ********** и Д.В.А., ЕГН **********,***,
сумата 653/шестстотин петдесет и три / лева-разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковата претенция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 13.03.2020 г.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.Петрова