Р Е Ш Е Н И Е
№ 515
гр. Перник, 18.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при секретаря А.М.
и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор
Бисер Ковачки, като разгледа докладваното от съдия Малчев КАНД № 672 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на М.Т.М. с ЕГН:********** против решение №260002 от 26.08.2020
г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 937 по описа на съда за 2020
г.
С решението е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 6771 от 21.05.2020 г., издадено от началник
отдел "Контрол по РПМ" (ОКРПМ), дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол" (ДАРОК) към агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), срещу М.Т.М.,
КАТО за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 1, б.
"а" от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г.) във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1 000 (хиляда) лева.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, като се
пледира да не е неустановено от решаващия първоинстанционен състав нарушение на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
при съставяне на акта и НП. Твърди се също, че водач на ППС не може да бъде
автор на процесното нарушение, поради вменено задължение на собственика или
превозвача на извънгабаритно ППС да се снабди с разрешение за движение, спрямо
когото и според жалбоподателя следва да се ангажира имуществена отговорност, в
случай на липса на издадено разрешение. Основава доводите си на разпоредбата на
чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП). На
посочените основания се иска от касационния съд да отмени решението на първата
съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени изцяло процесното
наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът М.Т.М.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по
жалбата – Агенция "Пътна инфраструктура", редовно уведомен за
касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК,
не депозира отговор по същата. В депозирано до съда писмено становище от
10.11.2020 г. оспорва касационната жалба и пледира решението да се остави в
сила.
В съдебно заседание
ответникът по касация Агенция "Пътна инфраструктура", редовно
призован, не изпраща представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Перник, дава становище за законосъобразност на
първоинстанционното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по
делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на
служебната касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено
от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по
същество и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания касационната
жалба е неоснователна.
Съображенията за
това са следните:
С наказателно
постановление № 6771 от 21.05.2020 г., началник ОКРПМ, ДАРОК – АПИ, е наложил
на М.Т.М. административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева за
това, че на 30.04.2020 година, в 14:30 часа, на АМ "Струма", км 31+800,
в посока Перник-Благоевград, на 900 м след разклона за пътен възел
"Боснек", е управлявал и осъществявал движение на тежко ППС -
съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси (1-ва и 2-ра), марка "ДАФ", модел
**** ****и полуремарке с 3 оси (3-та, 4-та и 5-та) с рег. ****, без разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното
ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя, тъй като е
измерена широчина на ППС от 2.85 м., при максимално допустима широчина 2.55 м.,
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г.
С оглед на това е прието от наказващия орган, че е извършено административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в
производството по АНД № 937 по описа на съда за 2020 г. Направени са изводи за
безспорно установено за извършено и то от М.Т.М. административно
нарушение, състоящо се в осъществяване на движение, посредством управление, на
извънгабаритно ППС за дейност от специалното ползване на пътищата без валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено от
администрацията, управляваща пътя и съответно правилно приложен към това деяние
материален закон. Районният съд е потвърдил обжалваното наказателното
постановление включително в частта, отнасяща се до размера на наложеното
административно наказание "глоба", тъй като е минимума, предвиден за
процесното нарушение в размер на 1 000 лв.
Решението е
правилно.
Съгласно разпоредбата
на чл. 218, ал. 1 от АПК
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).
Касационната
жалбата е неоснователна. Доводите са следните:
Неоснователно са доводите
срещу приложимия материален закон. Изводите на районния съд, съответно основани
в установеното от фактическа страна, са за съставомерно от обективна и
субективна страна деяние по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП, и
с автор – водачът на процесното ППС. Цитираните нормативни разпоредби
предвиждат реализиране на административно-наказателната отговорност на всяко
физическо лице, осъществило без наличие на надлежното разрешение движение на
извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба №
11/03.07.2001 г., в случая – извънгабаритно ППС, с широчина
от 2.85 м., при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл. 5, ал. 1,
т. 1, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. Във връзка с доводите
касателно авторството ще се посочи, че водачът е наказан за това, че в
нарушение на нормативно установена забрана е осъществил движение на извънгабаритно
ППС без разрешително или квитанция за платени пътни такси, а не защото не
притежава такова разрешение или защото не са заплатени съответните пътни такси.
Субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 година, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП може да бъде
както превозвачът по отношение на разрешението, така и водачът, що се отнася до
фактическия извършител на дейността от специално ползване на пътя, каквото в
случая е движението на ППС, осъществявано от водача на ППС. В този смисъл
изводът на районния съд, че съставът на административното нарушение е доказан
от обективна и субективна страна е напълно обоснован и правилен.
Неоснователни са и
доводите на касатора свързани с несъставомерно описание на деянието. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП
движението на извънгабаритни ППС е забранено и се разрешава по съответен ред, а
именно: с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за
дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща
пътя /АПИ/, с каквото разрешително или квитанция за платени пътни такси
жалбоподателят не е разполагал. Отделно, разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС овластява съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" да спират и проверяват движещите се извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства и да съставят акт на водача, на съпровождащото
лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от
описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3. В този смисъл, възражението на касационния
жалбоподател, че неправилно е ангажирана административноназателната му
отговорност за нарушението по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, е
неоснователно. Неоснователни са и останалите възражения за недостатъчна
мотивираност и липса на яснота какво точно нарушение му се вменява като
извършено.
Отразената в
наказателното постановление фактическа обстановка е безспорно установена от
събраните по делото доказателства. Същата се субсумира от състава на нарушението
по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Административното наказание за него е
предвидено в нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, приложима
във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от с. з. и на основание чл.
53 от ЗАНН, и същото е глоба от 1000 до 5000 лева.
Въз основа на
изложеното се приема, че посочените касационни основания са напълно
неоснователни. След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира,
че вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно
законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, а размерът на санкцията
правилно е приведен от административно-наказващия орган в размер на минимума,
което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
Предвид изложеното
обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, следва да бъде оставено в сила.
Разноски не се
претендират, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260002 от 26.08.2020 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 937 по
описа на съда за 2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/