Решение по дело №17135/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2364
Дата: 30 май 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20183110117135
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2364/30.5.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело 17135 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 74359/ 13.11.2018 год. от Р.С.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, с административен адрес гр. *, ЕИК: *, с искане до съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищцата в следствие от травматично увреждане на главата и счупване на горния край на лява раменна кост, причинено на * год. в резултат на падане от второ стъпало на пешеходен подлез в *“ (срещу *), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – * год. до окончателното изплащане на задължението и 1630.32 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, от които 1500.00 лв. – стойност на закупено медицинско изделие „*“, 17.40 лв. – такса за престой в болнично заведение, 110.92 лв. – разходи за медикаменти, всички извършени от ищцата поради травматично увреждане на главата и счупване на горния край на лява раменна кост, причинено на * год. в резултат на падане от второ стъпало на пешеходен подлез в *“ (срещу *), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – * год. до окончателното изплащане на задължението.

 

         В исковата молба се излага, че на * год., при слизане по стълбите на подлеза на бул. „*“, срещу *, плочата на второто стъпало се измества и повлича ищцата. Тя губи равновесие, пада на лявата си страна и губи равновесие, изпитала е и силни болки. На мястото на инцидента е пристигнала линейка, а на следващия ден ищцата е хоспитализирана. В резултат от падането, ищцата е получила травма на главата и счупване на горния край на раменната кост, което е обусловило и извършване на оперативна интервенция. Назначени са контролни прегледи, физиотерапия и рехабилитация. С оглед нуждата от лечение, ищцата е извършила разходи за лечение. Твърди се още, че ищцата живее сама, като поради увреждането е затруднена да се грижи за себе си и за домакинството. Последното е наложило нейни близки ежедневно да и помагат. Възстановителния период все още не е приключил. В резултат от инцидента, при ищцата се появяват притеснение и безсъние, страх да излиза сама и да преминава през подлези. Твърди се още, че инцидента е настъпил в резултат от бездействие от страна на Община Варна да ремонтира и поддържа пешеходния подлез в изправност.

         Ответникът – Община Варна, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърдението за неизправност на стълбите в конкретния подлез. Възразява, че падането е настъпило в резултат на проявено невнимание от ищцата. Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди, като намира същата за силно завишена и неотговаряща на претърпените болки и страдания. Отправя искане за отхвърляне на исковете.

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

         От представените на л. 7 – 10 от делото амбулаторни листи, се установява, че въз основа сигнал от * год., в 17.15 ч., екип на спешна помощ посещава инцидент в гр. Варна, в района на *. По данни от анамнезата, лицето Р.Г. е паднала по стълбите. Установени са травма на глава и на лява мишница. Около 18.00 часа, пациентката е откарана от екипа на спешна помощ, в МБАЛ „*“ – гр. Варна.

От представения на л. 11 епикриза се установява, че на 22.10.2018 год. А. С. П.е постъпила за оперативно лечение в отделението по ортопедия в * ЕАД - Варна, като и е поставена диагноза S42.20- счупване на горния край на хумеруса на ляв горен крайник, закрито. Оплакванията на пациента са от силни болки в областта на лява раменна става. На 23.10.2018 год. по отношение та ищцата е предприета оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, е поставена гипсова имобилизация.

         Видно от представените на л. 12 фактура № 13637/ 25.10.2018 год. и касов бон, на 25.10.2018 год. Р.Г. е заплатила към * сумата от 1500.00 лв. – цена за комплект канюлиран, интрамодуларен хумерален пирон, с възможност за проксимално заключване в две равнини.

         Съгласно приобщената на л. 13 фактура № 4385/ 25.10.2018 год. на Р.Г. е начислена от * такса за три дни болничен престой, в размер на 17.40 лв.

         Видно от представените рецепти (л. 14) и касов бон (л. 15), за предписани на  * год. и 25.10.2018 год. за Р.Г. медикаменти, е заплатена сумата от 110.92 лева.

         Съгласно приобщената на л. 48 епикриза, в периода 15.03.2019 г. – 22.03.2019 г., ищцата е хоспитализирана за провеждане на рехабилитационни процедури, свързани със счупването на лявата и ръка.

         От заключението на вещото лице Д. Д. по изготвената в рамките на производство съдебно - медицинска експертиза, се установява следното: на * год. ищцата е получила контузия на главата и счупване на лява раменна кост. Касае се за травматично увреждане, получено в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, реализиран в областта на главата и левия горен крайник, и отговаря да са получени при падане и удар. Увреждането обуславя затруднение в движенията на левия горен крайник, включително и към настоящия момент. Травмата на крайника е наложила провеждане на оперативна интервенция – открита репозиция и фиксация с пирон. Към настоящия момент се налага провеждане на физиотерапевтични процедури. Около година след увреждането ще се наложи повторна интервенция за отстраняване на остеосиннтезиращия материал.

         За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Р. П. и Е. Г..

         В показанията си свидетеля П. излага, че през месец * 2018 год., на рожденния си ден, баба и (ищцата) е паднала и си е счупила лявата ръка. За инцидента е узнала от нейната майка, тъй като пострадала е позвънила на нея. Известно и е, че инцидентът се е осъществил като при слизане по стълбите на подлеза срещу *, от страната на *, ищцата стъпва на плочка, която е била отлепена, и пада на лявата страна. Болничното лечение е продължило около седмица, като интензивните болки в ръката са продължили около месец. През първите дни ищцата не е била в състояние да си мърда ръката. След злополуката ищцата има нужда от постоянни грижи, включително и към настоящия момент не е в състояние да се справя сама. Към настоящия момент ищцата е в състояние да мърда ръката си, но все още изпитва затруднения и болки. Свидетелката излага, че непосредствено след изписването и от болницата, а и към настоящия момент, оказва помощ на баба си – помага и в домакинството, за пазаруване. Към настоящия момент ищцата изпитва страх, когато трябва да премине през подлез.

         В показанията си свид. Г. излага, че на * год. (на рожденния си ден) при разходка, придружавана от приятелка, при слизане по стълбите на подлеза срещу *, ищцата стъпва на плочка, която поднася, и пада със самата плоча. Изпада в несвяст, присъстващите се обадили на свидетелката, а и на спешна помощ. На мястото на инцидента пристига линейка, след което пострадалата е откарана в болница. След изписването и, ищцата е имала нужда от постоянни грижи, не е била в състояние да се обгрижва сама. Постоянно се е оплаквала от болки, постоянно е усещала поставения имплант, усещала е дискомфорт. Към настоящия момент ищцата изпитва страх от стълби.

 

         Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

         Предявен е иск, с правно основание основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

         Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна функция.

         В конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на бездействие от страна на лицата, отговарящи за поддръжката на пътя и пътните принадлежности.

         Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършено от ответника неправомерно деяние /действие или бездействие/, в резултат на което на ищеца са причинени вреди от посочените вид и размер.

         В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника, е да установи изпълнение на задължението си да репарира причинените вреди или обстоятелства, които изключват отговорността му.

Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА бн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в собственост на общините.

Същевременно, в чл. 30, ал. 4 ЗП е предвидено, че изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок., като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.

         На следващо място – от ангажираните в хода на процеса фиш за спешна медицинска помощ (неоспорен от ответника) и свидетелските показания, които се кредитират от съда като непротиворечиви, вътрешно логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, събран по делото, се установява, че на сочената дата, поради стъпване върху незакрепена и необезопасена плочка, ищцата е паднала по стълбите на подлез, поради незакрепена плочка. При формиране на този извод, съдът освен данните фиша за посещение на място, съобрази и изнесеното от свидетелите, до колкото същите последователно и непритоворечиво, пресъздават случилото се въз основа на пострадалата и другите очевидци на инцидента. Изложеното обосновава извод за наличие на противоправното поведение на лицата, на които Общината е възложила поддържане на настилката в подлезите в изправно състояние, което ангажира обективната отговорност на ответника, тъй като е в пряка причинна връзка с настъпилия за ищеца вредоносен резултат.

         От събраните писмени доказателства и свидетелски показания, които съдът кредитира като базирани на непосредствени впечатления, и неоспорените експертни заключения се установява и настъпването на твърдените в исковата молба вреди, настъпили в резултат на деликта - физически увреждания на ищцата, породили и травма в психиката и.

От друга страна, ответникът не ангажира доказателства, годни да установят възраженията за изпълнение на вменените му задължения за поддърждане на конкретното съоръжение в изправно състояния, в предвид предназначението му за обществено ползване.

Горното обуславя извода, че вредите са в резултат от неправомерното бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 167 ЗДв.П, а именно - за поддържка на пътя и пътните принадлежности в изправно състояние, в резултат на което на ищеца са причинени имуществени и морални вреди – болки и страдания, поради което и за последния е възникнало правото да получи обезщетение за причинените вреди.

         Фактическият състав на деликта, предвиден в чл. 49 ЗЗД, е осъществен, поради което и следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да претендира обезщетение за настъпилите вреди.

По отношение на размера на претенцията за присъждане на обещетение за имуществени вреди, съдът намира следното:

Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи съобразно установения размер на претърпяната в резултат на инцидента вреда.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в резултат на процесното произшествие, ищцата е претърпяла травматично увреждане на дясната ръка, за лечението на което е извършила разходи за медицински изделие, на обща стойност 1500 лв., заплатила е потребителски такси за болничен престой в размер на 17.40 лв., заплатила е за медикаменти, свързани с лечението на крайника сумата от 110.92 лв., Общият размер на дължимото обезщетение за имуществени вреди е 1628.32 лв. (1500+17.40+110.92=1628.32).

         По отношение на размера на претенцията за присъждане на обещетение за неимуществени вреди, съдът намира следното:

         Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата конюнктура и др.

         В конкретната хипотеза, от събраните по делото доказателства (СМЕ, свидетелски показания) се установява, че травматичните увреждания при ищцата са обусловили силни физически болки и дискомфорт. Имобилизацията на левия горен крайник, е обусловила и невъзможност за нормално хранене и самостоятелно санитарно обслужване, и изобщо осъществяване на всякакви нормални ежедневни дейности, за период от няколко месеца, което и неминуемо е причинило допълнителни неудобства и притеснения за пострадалата. От свидетелските показания, също така, се установява поява на напрежение и чувство на тревожност при ищцата във връзка с движение по стълби. Следва да бъде съобразено и, че лечението не е еднократно, преминава през няколко етапа, а сама по себе си всяка оперативна интервенция предполага дискомфорт – неразположение и болки. Ръката все още не е възстановена напълно.

Ето защо, след съобразяване възрастта на пострадалата, периода да възстановяване, харакрера и интензитета на претърпените болки и дискомфорт, се налага извода, че претендираното на ищцата обезщетение за причинените и, в резултат на процесния инцидент, неимуществени вреди, размер на 5 000.00 лева, е напълно съобразено в обема и интензитета на претърпените вреди.

По изложените съображения се налага извод за частична основателност на предявените искове, като същите следва да бъдат уважени за сумите от 1628.89 лева представляващо обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, от които 1500.00 лв. – стойност на закупено медицинско изделие „*“, 17.40 лв. – такса за престой в болнично заведение, 110.92 лв. – разходи за медикаменти и 5000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, всички извършени от ищцата поради травматично увреждане на главата и счупване на горния край на лява раменна кост, причинено на * год. в резултат на падане от второ стъпало на пешеходен подлез в *“ (срещу *), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – * год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

         Претенцията са присъждане на горницата над 1628.89 лв. до пълния предявен размер съответно от 1630.32 лв. относно обезщетението за имуществени вреди, е неоснователна, като същата следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

         На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция за присъждане за законна лихва върху уважената част от главниците, считано от датата на деликта – * год. до окончателното изплащане на задължението.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1017.64 лева, представляваща извършени по делото разноски, съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 0.05 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

         Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *, с административен адрес: *, представлявана от Кмета - И. П. да заплати на Р.С.Г., ЕГН: **********, с адрес *** сумите от 1628.32 лв. (хиляда шестстотин двадесет и осем лева и тридесет и две стотинки), представляващо обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, от които 1500.00 лв. – стойност на закупено медицинско изделие „*“, 17.40 лв. – такса за престой в болнично заведение, 110.92 лв. – разходи за медикаменти и 5000.00 (пети хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, всички претърпени, поради травматично увреждане на главата и счупване на горния край на лява раменна кост, причинено на * год., в резултат на падане от второ стъпало на пешеходен подлез в *“ (срещу *), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – * год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, с административен адрес гр. *, ЕИК: * искове за присъждане на горницата над присъдените 1628.32 лв. (хиляда шестстотин двадесет и осем лева и тридесет и две стотинки) до пълния заявен размер от 1630.32 лв. (хиляда шестстотин и тридесет лева и тридесет и две стотинки), заявена като обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, претърпени, поради травматично увреждане на главата и счупване на горния край на лява раменна кост, причинено на * год., в резултат на падане от второ стъпало на пешеходен подлез в *“ (срещу *), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – * год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

 

         ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *, с административен адрес: * да заплати на Р.С.Г., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 1017.64 лв. (хиляда и седемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща извършени в производството разноски, съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         ОСЪЖДА Р.С.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, с административен адрес гр. *, ЕИК: * сумата 0.05 лв. (пет стотинки), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: