Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, …..04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 3912/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 571024/31.12.2018
г., постановено по гр. д. № 48439/2017 г. на СРС, III ГО, 155 състав,
частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу П. А. Х., А.П.Х. и Л.П.Б.,
наследници и правоприемници на починалата в хода на процеса И.Л.Х.,
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат разделно на ищеца
сумата от 20,05 лв., представляваща стойността на доставена неплатена топлинна
енергия за месец април 2014 г. в топлоснабден имот - апартамент, находящ се в
гр. София, бул. „********, ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2017
г. до окончателното ѝ изплащане, както
и сумата от 5,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 15.09.2014 г. - 27.04.2017 г., за които суми по гр. д. № 29637/2017 г.
на СРС, II ГО, 155 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.05.2017
г. С решението претенциите на ищеца за разликата до пълните предявени размери,
съответно от 282,92 лв. за главницата и от 78,57 лв. за обезщетението за забава,
са отхвърлени като неоснователни, като съдът е разпределил и разноските в
заповедното и исковото производство. Решението е постановено при участие на „Бруната“
ООД – трето лице помагач на страната на ищеца.
Недоволен от
постановеното решение, в отхвърлителната му част, ищецът е подал въззивна жалба
от 23.01.2019 г., в която са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Посочва, че районният съд не съобразил обстоятелството, че
давността на главниците за периода 05.2013 г. - 03.2014 г. започнала да тече
едва след края на посочения отоплителен сезон, по-конкретно от 15.09.2014 г.,
на която дата настъпвала изискуемостта на претендираните от ищеца вземания, обективирани
в издадената на 31.07.2014 г. от топлопреносното предприятие обща фактура, в
която били описани дължимите от ответника суми за потребено количество топлинна
енергия. Преди изтичане на тригодишния давностен срок за тези вземания било
подадено заявление по чл. 410 ГПК от 11.05.2017 г., с което давността била
прекъсната. Иска отмяна на решението на СРС, в обжалваната част, уважаване на
исковете в пълен размер, както и присъждане на разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на въззивната жалба, в който считат
същата за неоснователна. Посочват, че всяко от процесните месечни задължения за топлинна енергия станало
изискуемо в периода от 01.05.2013 г. до 01.05.2014 г., поради което към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тези вземания,
заедно със задълженията за лихва за забава върху тях, били погасени с кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Оспорват наличието на договорни
отношения с „Т.С.“ ЕАД като твърдят, че сключения с ОС на Етажната собственост
договор за топлинно счетоводство е прекратен още на 05.02.2003 г. Посочват
множество несъответствия между представените от ищеца доказателства и
изложените в исковата молба твърдения и искания, както и позоваване на
неотносима съдебна практика и отменени ОУ на дружеството. Искат отхвърляне на
въззивната жалба, както и присъждане на разноските за въззивната инстанция.
С разпореждане от 25.03.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирал,
че не са заявени доказателствени искания от страните във въззивната инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично предявените
установителни искове, районният съд е приел, че между страните по спора е
налице облигационно отношение по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, при което ответниците, като наследници на И.Л.Х.
- собственик на топлоснабдения апартамент за периода до 03.10.2014 г., придобили
качеството потребители на топлинна енергия и дължали на ищеца заплащане на
доставената в имота топлоенергия и такса сградна инсталация за претендирания
период, стойността на която възлизала на сумата от 229,88 лв., посочена в
изготвеното и прието по делото заключение на СТЕ. Заключението било изготвено
компетентно и безпристрастно, в съответствие с действащите за процесния период
нормативни актове. Решаващият състав е отчел възражението на ответниците за
изтекла погасителна давност, като е приел, че вземанията за топлинна енергия за
периода 01.05.2013 г. – 31.03.2014 г. са погасени с изтичане на кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като заявлението по чл. 410 ГПК за тях било
подадено едва на 11.05.2017 г. Не било погасено единствено вземането на ищеца
за месец април 2014 г. възлизащо 20,05 лв., до която сума главният иск е бил
уважен, заедно с акцесорната претенция за обезщетение за забава върху
посочената сума.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Изготвянето на окончателна годишна
изравнителна сметка за предходния отчетен период и годишното изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия, уредени в чл. 71, ал. 2 и
чл. 72, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, не
могат да променят характеристиката на вземанията за топлинна енергия като
периодични плащания, съгласно разясненията в мотивите към ТР № 3/18.05.2012 год.
по т. д. № 3/2011 год. на ВКС, ОСГК. При заплащане за доставена топлинна
енергия длъжникът трябва да престира повече от един път, най-често месечно, в
течение на определен срок, т.е. неговото задължение е за повтарящо се
изпълнение, при което изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно в момент, който е известен на всяка от страните.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото -
отхвърляне на жалбата като неоснователна, право на разноски във въззивната
инстанция имат въззиваемите, но доколкото същите не са представили доказателства
за извършени разноски във въззивната инстанция, в това число договор за правна
защита и съдействие с уговорен и заплатен размер на възнаграждението, разноски
не следва да им бъдат присъждани.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
571024/31.12.2018 г., постановено по гр. д. № 48439/2017 г. на СРС, III ГО, 155 състав.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.