Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 313 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „С.и т.” ЕООД твърди, че
след проведена тръжна процедура за продажба на техническо имущество, излишно за
Българската армия, ответникът „Д.Ю.Б.“ ООД е класиран на първо място за
закупуването на техническо имущество, находящо се в складов район Борово на
Регионален логистичен център Разград, за позиции по няколко от обособените в
процедурата лотове. Ищецът твърди, че въз основа на комисионен договор от
12.08.2011 г., Министерството на отбраната му е възложило да сключи договор за продажба на имуществото, собственост
на Министерство на отбраната. В
изпълнение на този договор и след неколкократни покани към ответника, на
16.06.2014 г. ищецът е сключил с ответника договор № 29/06/2014 г. за стоките
по лот 1 /двигател В-54; В-55; В-155 и резервни части за механизмите и
системите на двигателя – общо 453 позиции/. Позовавайки се на затварянето на
„Корпоративна търговска банка“ ответникът не е извършил
своевременно плащане на уговорената с договора цена, като последната част от
дължимата цена по договора ответникът е заплатил на 15.12.2014 г. След плащането на цената,
ответникът е изпратил писмо до ищеца, с което го е уведомил, че липсват условия
за изтегляне на имуществото, което е пречка да бъде изпълнено поетото с
договора задължение да се извози закупеното имущество. Ищецът поддържа, че няма
затруднения в достъпа до склада и ответникът неоснователно не изпълнява поетото
с договора задължение да получи закупените стоки. Затова счита, че ответникът
му дължи уговорената неустойка по чл. 10.3.1 от договора, а именно 3 % от
стойността на неизтеглените количества с ДДС за всеки просрочен започнат месец,
в срок от 7 работни дни след началната дата на забавата. Посочва, че за
предвидения срок за изтегляне на стоките от 16.06.2014 г. до 16.09.2014 г.
ответникът не е предприел никакви действия за изтегли закупената стока, поради
което към 16.09.2014 г. стойността на неизтегленото количество боеприпаси
възлиза на 1 394 400 лева и месечната неустойка е в размер на 3 % от
тази сума или 41 832 лева. Поради
изложеното ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от
501984 лева, представляваща дължима по т. 10.3.1 от договор № 29/06/2014 г. от
16.06.2014 г. неустойка за периода от 18.02.2016 г. до 17.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по
делото разноски. В исковата молба е посочена банкова сметка ***, съгласно
изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „Д.Ю.Б.“ ЕООД не
оспорва обстоятелството, че между страните е сключен посочения в исковата молба
договор. Поддържа обаче, че този договор е развален с едностранно волеизявление
от негова страна на 08.03.2016 г., поради което и предвид възприетото с
Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че искането за
присъждане на неустойка по развален договор е напълно неоснователно. Излага и
доводи за нищожност на уговорената клауза за неустойка, като противоречаща на
добрите нрави и излизаща извън обичайните обезпечителна и обезщетителна функции
на неустойката. Поддържа също така, че изтеглянето на стоките е било обективно
невъзможно без съдействието на продавача и използването на подемна техника при
осигурена пожарна безопасност от продавача, а такива условия за изтегляне на
вещите не са осигурени. При условията на евентуалност твърди, че процесното
вземане е погасено поради изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът излага
твърдения за отправено до него изявление на ищеца /с писмо от 22.03.18 г./, за разваляне на процесния
договор, съответно по арг. от чл. 88, изр. 1 от ЗЗД счита претенцията за
заплащане на мораторна неустойка, основана на така разваления договор, за
неоснователна. Моли съда да отхвърли иска, като му присъди направените в
производството разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
След приключване на устните състезания, на 02.10.2023
г. в Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е
вписана промяна в правно-организационната форма на ответника от ООД в ЕООД,
която промяна следва да бъде съобразена при индивидуализацията и изписването на
наименованието на ответника.
Страните
по делото не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че в изпълнение на задълженията си като комисионер по сключен с
Министерство на отбраната комисионен договор от 17.02.2012 г., ищецът сключва с
ответника на 16.06.2014 г. процесният договор 29/6/2014, за покупко-продажба на стоките по
лот 1, описани по вид, количество и цена в приложение № 1 към договора,
неразделна част от него, което приложение също е представено по делото. С
договора страните постигат съгласие, че стоките, които ищецът продавач се задължава да предаде на ответника купувач са на обща
стойност 1 394 400 лева с 20 % ДДС, като след приспадане на внесения от
купувача депозит от 116 000 лева, в срок от пет дни от датата на
подписване на договора, купувачът следва да заплати сумата от 1 278 400 лева с
ДДС. В т. 2.4 от договора страните предвиждат, че ако тази сума не бъде
заплатена в този срок, договорът се прекратява. Ако сумата бъде платена в този срок, но
стоката не бъде изтеглена в договорения срок, гаранцията за участие в
процедурата се задържа от продавача, като купувачът се отказва да има бъдещи
претенции за нейното връщане – т. 2.5 от договора. Съгласно т. 3.1 и т. 3.2 от
договора, стоката се доставя на условие EXW-франко ненатоварено превозно средство в складовете на
МО или военното формирование, където същата се съхранява и се предава на
купувача след плащане на цената и представяне на разрешение за пренос по
отношение на продуктите свързани с
отбраната. Собствеността върху стоката и рискът от погиването й преминава върху
купувача в момента на заплащането на цялата й стойност, като за времето от
заплащането и за съхранение на стоката по представена му от продавача фактура.
В т. 10.1 от договора е предвиден срок на действие на договора – три месеца,
считано от подписването му, като този срок може да бъде продължен при
условията, посочени в т. 10.4. След изтичане на сроковете по т. 10.1 и т. 10.4,
без купувачът да изпълни задължението си за получаване на стоката, договорът се
прекратява поради виновно поведение на купувача – т. 10.5 от договора. В този
случай /т. 10.5.1 от договора/ за продавача възниква правото да продаде стоката
по пазарни цени или на публичен търг, като извести за това купувача, за чиято
сметка и риск е новата продажба, а с получената цена продавачът получава
правото да удовлетвори вземанията си, като дължи на купувача само остатъка от
нея. В случай, че купувачът не изпълни задължението си да изтегли стоката в
рамките на действие на договора, в т. 10.3.1 от договора страните предвиждат
право на продавача да получи мораторна неустойка в размер на 3 % от стойността
с ДДС на неизтеглените количества за всеки започнат просрочен месец в срок от 7
работни дни след началната дата на забавата.
Във връзка с
писмо на ответника, че по независещи от него причини, свързани с блокирането на
„Корпоративна търговска банка“ АД, плащане по договора не може да бъде
извършено в уговорения от страните срок, страните подписват допълнително
споразумение № 1/20.06.2014 г. към процесния договор, съгласно което срокът за
плащане на остатъка от 1278400 лева с ДДС се променя на до 5 дни след отваряне на „Корпоративна търговска банка“ АД.
На 17.11.2014 г. ответникът уведомява ищеца, че след
приспадане на платените по процесния договор суми /116 000 лева депозит и
920 000 лева/ остава дължима сума от 358 400 лева, която ще бъде
платена не по-късно от 21.11.2014 г.
На 28.11.2014 г. ответникът уведомява ищеца, че поради
забавени плащания на негови контрагенти, дължимата по процесния договор сума от
358 400 лева не е преведена, като се отправя искане срокът за плащане на
тази сума да бъде удължен до 10.12.2014 г.
На 15.12.2014 г., в 10.30 ч., е
проведена среща между страните по договора относно изпълнението му, като видно
от изготвения за тази среща протокол, страните са обсъдили уговорения в допълнителното споразумение срок за плащане
на остатъка от дължимата по договора цена, като са констатирали, че лицензът на
„Корпоративна търговска банка“ АД е отнет, поради което ищецът е заявил позицията
си, че остатъкът от дължимата цена трябва да бъде заплатен до края на банковия
ден на 15.12.2014 г., като ответникът не се е съгласил с така поставеното от
ищеца условие.
Независимо от изразеното от ответника в
протокола от проведената на 15.12.2014 г. среща несъгласие с поставения от ищеца
срок за окончателно плащане по договора, между страните по делото не е спорно
обстоятелството, че ответникът е платил в цялост дължимата продажна цена по
договора на 15.12.2014 г., като това обстоятелство е признато за безспорно
между страните с приетия по делото от съда доклад, а и се установява от
представения от ответника платежен документ за наредено по сметка на ищеца на
15.12.2014 г. плащане в размер на 358 400 лева.
С писмо от 27.06.2014 г. ответникът е
поискал от ищеца да му бъде предоставен достъп до складов район – Борово за
дните от 02.07 до 04.07.2014 г., с цел оглед на имущество от потенциални негови
клиенти. Такъв достъп е разрешен.
С писмо от 03.07.2014 г. ответникът е
поискал удължаване на предоставения му срок за достъп до 08.07.2014 г. поради
късно уведомяване за предоставения му достъп в периода от 02.07 до 04.07.2014
г., като това искане е удовлетворено и срокът за достъп е удължен до 08.07.2014
г.
Във връзка с отправено от ответника
искане за предоставяне на достъп с изх. № JBG2006/26.03.2015 г. ищецът отговаря
на 09.04.2015 г., че всички срокове по процесния договор са изтекли, като
към 09.04.2015 г. не е отправено писмено
искане от ответника за удължаване на срока на договора, както и потвърждение,
че ще бъдат заплатени дължимите неустойки, поради което следва да се приложи т.
10.5 от договора, според която той се прекратява. В отговор на писмото на ищеца от 09.04.2015
г., ответникът отговаря на 15.04.2015 г., че е платил 100 % от цената на
договора и стоката е негова собственост, като продавачът не е осигурил
необходимите условия за изтегляне на стоката. Изразява становище, че договорът
може да бъде развален само от изправната страна, като към момента той не
разваля договора, тъй като има интерес от неговото изпълнение.
На
22.03.2018 г. ищецът отправя към ответника покана за уреждане на отношенията,
като го кани да подпише споразумение в 7-дневен срок от получаване на писмото,
като в същия срок плати дължимата по договора неустойка за неизтеглените
количества, за периода от 17.09.2014 г. до 17.03.2018 г., в размер на 1798776
лева; разноските по т. д. № 2876/2017 г. на СГС, както и разходите за
съхранение и обслужване на боеприпасите за периода към 13.03.2018 г., в размер
на 28681. без ДДС. В случай, че тези задължения не бъдат изпълнени в този срок,
заявява, че писмото следва да се счита за изявление на продавача за разваляне
на договора по вина на купувача, считано
от датата на неизпълнение на съответното условие. По делото няма доказателства кога това писмо е връчено на
ответника, но доколкото самият ответник го представя като доказателство по
делото /като приложение към допълнителния отговор на допълнителната искова
молба/, то Съдът приема, че към датата на подаване на допълнителния отговор на
исковата молба /20.05.2019 г./ писмото е достигнало до ответника.
Съдът
не обсъжда представеното от ответника писмо с негов изх. № JBG1856/16.12.2014
г., тъй като не са представени доказателства това писмо да е достигнало до своя
адресат. Със същите мотиви съдът не обсъжда и представените към отговора на
исковата молба от ответника искания за издаване на разрешение за достъп с изх.
№№ на ответника от 29.09.2014 г., 01.10.2014 г. и 29.09.2014 г.
По
делото са представени и писмени доказателства, които не касаят процесния
договор и неговото изпълнение, както и постановени в други съдебни производства
решения, които не установяват обстоятелства от значение за настоящия спор,
поради което тези доказателства също не следва да се обсъждат, като неотносими
към предмета на доказване. Представеното заключение на вещо лице, прието по
друго дело, не може да бъде ценено от настоящия съдебен състав.
От
заключението на вещото лице Р.Г. по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, което заключение Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
дадено, се установява следното:
Описаните
в приложение № 1 на процесния договор стоки, част от лот 1, се намират в
складов район – гр. Борово, който е подчинен на Регионален логистичен център
гр. Борово. След посещение на този складов район, вещото лице констатира, че
той се намира на разстояние 2.5 км. от гр. Борово, с асфалтиран път и въоръжена
охрана, изграден и ползван като склад авто – и бронетанкова техника за
Българската армия. Резервните части, материали, техника и имущество се
съхраняват в хранилища №№10, 2 и 13, които са с различни габаритни размери,
вътрешно оборудване и рампи за товаро-разтоварни дейности. След анализ на
размера на хранилищата, вратите им и съществуващите към тях рампи, вещото лице
заключава, че няма непреодолими пречки за натоварване на имуществото по лот 1
от стандартна подемно-транспортна техника. От гледна точка на пожарната
безопасност не съществуват проблеми в складовия район при натоварване на
закупените стоки от ответника, чрез използване на общодостъпна техника. В
складовия район се намират само вътрешни мостови кранове с товароподемност от 5
тона. Тези кранове са работещи, но за тях трябва да се планира правоспособен
персонал, проверка на тяхната изправност и да се включи електрически ток. В зависимост
от желанието на купувача и габаритите на имуществото могат да се планират и
проектират начини на товаро-разтоварни работи.
С
влязло в сила решение № 60077/15.07.2021 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. №
1243/2020 г. /поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 60196/07.10.2021
г./ е уважен предявеният от „С.и т.” ЕООД срещу „Д.Ю.Б.“ ЕООД иск по чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД за присъждане на мораторна неустойка по процесния договор за
период, предходен на заявения като предмет на настоящето дело такъв, като е
отменено решение № 633/11.03.2020 г. на САС, по т. д. № 4748/2019 г. и „Д.Ю.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на „С.и т.”
ЕООД, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 294173.42 лева, представляваща
неустойка за забава по чл. 10.3 от договор, сключен на 16.06.2014 г. за периода
от 16.07.2015 г. до 17.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.07.2018 г. до окончателното изплащане. Силата на пресъдено нещо
по чл. 298 от ГПК на така постановеното между страните решение следва да бъде
зачетена от настоящия състав.
Съдът
приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на договора
от 16.06.2014 г., с типичното за договор за покупко-продажба съдържание. С този
договор ищецът продавач се е задължил да предаде, при условие EXW-франко
ненатоварено превозно средство на ответника купувач стоката по вид, количество и цена, описани в
Приложение № 1 към договора, срещу насрещно поетото от ответника задължение да заплати и получи стоката. Сключването на
договора с клауза EXW-франко
ненатоварено превозно средство означава, че продавачът не поема задължение за
натоварването на стоките на превозно средство, а купувачът следва да поеме
всички разходи и рискове във връзка с превозването на стоките от склада на
продавача, в който се намират стоките към момента на подписване на договора, до
местоназначението им. При така разпределената между страните отговорност за
предаването на стоките и при установената от заключението на
съдебно-техническата експертиза липса на непреодолими пречки за натоварване на
имуществото от страна на купувача от склада на продавача със стандартна
подемно-транспортна техника, следва да се приеме за неоснователно направеното
от ответника възражение, че ищецът не е оказал необходимото съдействие за
натоварване на стоките, с което е изпаднал в забава на кредитора по смисъла на
чл. 95 от ЗЗД. Единственото съдействие, което е дължал ищецът е да предостави
достъп на представители на ответника, които да натоварят и изнесат закупеното
имущество, с оглед охраняването на склада и създадения специален пропусквателен
режим, но по делото не се установи ответникът да е искал такъв достъп за
изнасяне на стоките, съответно не е установено ищецът да е възпрепятствал
ответникът да изпълни поетото с договора задължение да натовари и изнесе
стоките от склада на продавача.
Относно
въведените от ответника доводи за нищожност на уговорената с т. 10.3 от
договора мораторна неустойка, Съдът е обвързан от влязлото в сила съдебно
решение, с което е присъдена такава неустойка за период, предходен на
процесния. С постановеното по реда на
чл. 290 от ГПК решение № 50125/22.12.2022 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. №
994/2021 г., е разяснено как да се прилагат дадените разрешения с т. 18 на
Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3/2016 на ОСГТК на ВКС, по отношение на предявени вземания на
основание чл. 92 ЗЗД, възникнали въз основа на един договор за различни времеви
периоди и предявени в различни процеси. С това решение на ВКС е прието, че
когато в предходно производство е уважен иск за неустойка, въз основа на същата
договорна клауза, без да е установена нейната нищожност, позоваването на
нищожността й в последващ процес е недопустимо. При съдебно предявена претенция
за неустойка за забава за част от периода на забавата, влязлото в сила
положително съдебно решение формира, на основание чл. 298, ал. 1 ГПК сила на
пресъдено нещо относно фактите, представляващи основания за нищожност на
договора като цяло и на клаузата за неустойка в частност.
Направеното
от ответника възражение, че уговорената с договора неустойка не се дължи, тъй
като договорът между страните е развален от него поради виновното неизпълнение
на ищеца, Съдът намира за неоснователен. Основен правопораждащ факт на потестативното
право на кредитора, установено в чл. 87 от ЗЗД, да развали двустранен договор,
е наличието на виновно неизпълнение на съществено договорно задължение от
насрещната страна. Съгласно константната
съдебна практика, право да иска разваляне на договор по реда на чл. 87, ал. 1
от ЗЗД има единствено изправната страна по договора, а в настоящето
производство ответникът не проведе пълно, главно доказване на обстоятелството,
че към момента, в който твърди да е отправил изявление за разваляне на
договора, е бил изправна страна по договора. Напротив, от събраните по делото
доказателства се установи, че ответникът е в неизпълнение на поетото с договора
задължение да изтегли закупената стока
от склада на продавача в уговорения в договора срок, независимо от
обстоятелството, че след плащане на цялата продажна цена на 15.12.2014 г. е
станал собственик на стоките, описани в приложение № 1 на процесния договор.
Установи се основателността на направеното
от ответника друго възражение срещу дължимостта на неустойката, а именно, че
същата не се дължи поради надлежно упражнено от ищеца право да развали договора
с отправеното на 22.03.2018 г. писмо – предизвестие. Развалянето не може да
настъпи автоматично и за да се прояви правната промяна по развалянето е
необходимо да има изявление от кредитора до длъжника. Аргумент в подкрепа на
това е и нормата на чл. 87 ал. 2 ЗЗД, според която, дори когато изпълнението е
станало невъзможно или късното
изпълнение е безполезно за кредитора, е необходимо кредиторът да отправи своето
изявление за разваляне до длъжника. Дори
в случаите на „фикс сделки”, при които забавеното изпълнение е равно на пълно
неизпълнение, кредиторът е длъжен да изрази воля за разваляне и е освободен
само от задължението да изпрати покана за изпълнение. В този смисъл е и нормата
на чл. 201 ал. 2 ЗЗД, която позволява развалянето да стане без спазване на чл.
87 ЗЗД, но кредиторът /продавач/ трябва да съобщи, че е упражнил правото си.
Кредиторът упражнява правото си на разваляне на договора чрез едностранно
волеизявление. В случая отправеното от ищеца до ответника на 22.03.2018 г.
писмо съдържа изрично изявление на
продавача, че ако в указания в писмото срок
/7-дневен/ купувачът не изпълни поставените с писмото условия /сключване
на споразумение между страните и заплащане на дължимата по договора неустойка
за неизтеглените количества, за периода от 17.09.2014 г. до 17.03.2018 г., в
размер на 1798776 лева; разноските по т. д. № 2876/2017 г. на СГС, както и
разходите за съхранение и обслужване на боеприпасите за периода към 13.03.2018
г., в размер на 28681. без ДДС/, ще счита договорът за развален по вина на купувача. Съдът прие за
установено, че така отправеното
волеизявление на кредитора за разваляне на договора е достигнало до длъжника,
като предвид безспорния между страните факт, че отношенията между тях не са
уредени и претенциите на ищеца за заплащане на суми не са удовлетворени в
предоставения с писмото срок, сключеният между страните договор следва да се
счита развален с изтичането на този срок. Процесният договор е с еднократно
действие /прехвърляне на собствеността върху индивидуализираните с договора
вещи, срещу заплащане на уговорената цена/ и няма характер на договор с
продължително или периодично действие, поради което развалянето на договора има
обратно действие – арг. от чл. 88, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Това означава, че с
обратна сила се заличават поетите от страните права и задължения по договора, в
това число и правото на кредитора да получи уговорената мораторна неустойка. В този смисъл основателно се явява направеното от ответника възражение
срещу дължимостта на такава неустойка, обосновано с Тълкувателно решение №
7/13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 7/2013 г. Съгласно възприетото
с това решение, не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато
двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е
развален поради виновно неизпълнение на длъжника. В случая договорът е изцяло развален и няма част
от него, чието действие да бъде запазено, съответно да се приеме, че може да се
търси неустойка за забава по отношение на частта от сделката, чието действие не
е засегнато от развалянето. Извод в противен смисъл не следва от
обстоятелството, че претенцията на ищеца е за заплащане на неустойка за период
преди разваляне на договора, доколкото съгласно предвиденото с изричната
разпоредба на чл. 88, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД обратно действие на развалянето, с
развалянето отпадат с обратна сила всички включени в договорното съдържание
права и задължения на страните, включително и съдържащите се в договора
уговорки относно последиците от неизпълнението и обезщетяването на претърпените
от изправната страна от това неизпълнение вреди.
Предвид
гореизложеното, Съдът намира, че не се установява наличието на твърдяното от
ищеца право да получи уговорената с разваления договор мораторна неустойка,
поради което предявеният осъдителен иск за присъждане на такава следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
При този
изход на производството, ответникът има право на направените разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Тези разноски възлизат на 10608 лева, в това число заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 9980 лева и депозит за възнаграждение за вещо лице в
размер на 628 лева.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от
„С.и т.” ЕООД, ЕИК ********срещу „Д.Ю.Б.“
ЕООД, ЕИК ******** иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 501984 лева, представляваща дължима по т. 10.3.1 от договор №
29/06/2014 г. от 16.06.2014 г. мораторна неустойка, начислена за периода от
18.02.2016 г. до 17.02.2017 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„С.и т.” ЕООД, ЕИК ********да заплати
на „Д.Ю.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по
производството в размер на 10608 /десет
хиляди шестстотин и осем/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: