Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. С., 20. 02. 2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, трети въззивен състав, в закрито заседание на двадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря ..…,
като изслуша докладваното от съдия-докладчика Бозаджиева в.ч.н.д. № 95/2019
г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по глава ХХІІ – чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал.
3 НПК.
Софийски окръжен съд, в качеството си
на инстанция по въззивен контрол на съдебните актове, постановени от
първостепенните съдилища е сезиран с частна жалба против определение,
постановено по н.о.х.д. № 253/2018 г. на РС – гр. Е. П., в проведено на 19. 12.
2018 г. разпоредително заседание, в частта му, относно произнасянето на съда по
чл. 248, ал. 6, вр. ал. 1, т. 3 НПК.
В съответствие с правомощията си и произнасяйки се по
въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание, съдът е приел, че на досъдебното
производство не са допуснати поправимо нарушение на процесуалните правила от
категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и пострадалите, по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Определението в тази му част е
обжалвано от подсъдимия И.И.Б., с доводи за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Поддържа становище за липса на мотиви от страна на
съдебния състав относно приемането на посочените в обвинителния акт данни
досежно мястото на извършване на деянието – 14-ти км. на автомагистрала „Х.“,
определящи местната компетентност на съда. В обвинителния акт следвало да бъде
описано конкретно в коя именно част на автомагистралата са осъществени
деянията, с оглед организиране на неговата защита в пълна степен. Касаело се за
недостатък на обвинителния акт, съставляващ основание за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата.
В жалбата се съдържа искане за отмяна
на атакуваното определение от 19. 12. 2018 г., в частта, с която
първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите, по реда на
чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Преписи от частната жалба са изпратени
на Районна прокуратура – гр. Е. П. и на частния обвинител Я. Б., като
последният, че пълномощника си адв. К. М., е депозирал възражение в
законоустановения срок, в който навежда доводи за недопустимост на частната
жалба, поради подаването ѝ след изтичане на седмодневния срок, а по
същество за нейната неоснователност. Искането е да бъде оставена без
разглеждане, евентуално – без уважение.
Съдът, след като се запозна с доводите
на страните и осъществи цялостен контрол по отношение на атакуваното
определение на базата на приложимите законови разпоредби, намира за установено
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че депозирането на 27.
12. 2018 г. на частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, в
частта му по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, не я прави просрочена. Седмодневният
срок в случая е изтекъл на 26. 12. 2018 г., който е бил неприсъствен ден,
предвид обявяването му за официален празник. В този случай съгласно
процесуалните правила срокът изтича в първия следващ присъствен ден, който е
бил 27. 12. 2018 г., поради което и възражението в този смисъл на частния
обвинител е неоснователно.
По отношение направеното в частната
жалба възражение за липса на местна подсъдност по чл. 248, ал. 1, т. 1 НПК на
делото на Районен съд – гр. Е. П., съдът намира същото за недопустимо, поради
което в тази част следва да бъде оставена без разглеждане. В разпоредбата на
чл. 249, ал. 3 НПК са посочени кои определения, постановени в разпоредително
заседание подлежат на обжалване, а именно тези по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6,
както и тези по чл. 248, ал. 5, т. 4 и чл. 248, ал. 2 НПК.
По същество, съдът намира частната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК са
посочени изискванията за редовност на обвинителния акт, в това число времето,
мястото и начинът на извършването му от обвиняемото лице престъпление.
Внесеният от Районна прокуратура – гр. Е. П. обвинителен акт съдържа
изчерпателна информация относно релеватните факти, в частност мястото на
извършване на престъплението – 14-ти километър на автомагистрала „Х.“, в посока
от гр. С. към гр. В.. Така описано в никаква степен не е нарушено правото на
подсъдимия и на неговата защита да узнае същите. Изложеното от страна на защита
на подсъдимия в частната жалба за липса на ясно и конкретно посочване на
обстоятелствата, включени в предмета на обвинението, е неконкретизирано, с
оглед на което и липсват основания да бъде споделено изразеното становище от
съда.
Мотивиран от горното, въззивният съд
намира, че частната жалбата, в частта, с която се прави възражение за липса на
местна подсъдност на делото на Районен съд – гр. Е. П. е недопустима, поради
което следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата част се явява
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, съответно
постановеното по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК определение като
законосъобразно – потвърдено.
С оглед изложеното, Софийският окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И.И.Б.,
в частта, с която е направено възражение за липса на местна подсъдност на
делото на Районен съд – гр. Е. П., като недопустима.
ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание на 19. 12.
2018 г., в частта му по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, за липса на допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.