№ 112
гр. Велико Търново, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20224100500043 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по подадена от СТ. ИЛ. В.
въззивна жалба против Решение № 476/11.11.2021г., постановено по гр. Д. №
1534/2021 по описа на Районен съд- Горна Оряховица , с което са отхвърлени
исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ, предявени от СТ.
ИЛ. В. против „С.Б“ ООД с ЕИК ***, ведно с присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в неговата цялост,
както следва :
-липсват данни ответникът да е извършил така наречената
„предварителна закрила при уволнение“по чл. 333 от КТ.
-Извършеният от работодателя подбор е чисто формален и фиктивен.
Липсват доказателства, че определената от работодателя комисия е действала
безпристрастно и в своята компетентност. Работодателят не е доказал, че
дадените оценки на всеки един от оценяваните служители са правилно
определени по заложените критерии. Не е оценявана цялостната работа на
ищеца, а са преценявани само негови отделни пропуски и нарушения.
-Неправилно съдът е приел, че не може да преценява правилността на
процедурата по подбор, в разрез с разрешението на ТР № 3/2012г. на ОСГК на
ВКС . Развити са подробни съображения, като се отправя молба до съда да
отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.
В законоустановения срок отговор на въззивната жалба не е постъпил.
1
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
Ищецът СТ. ИЛ. В. твърди, че на 21.06.2011г. е сключил трудов
договор № 34/21.06.2011 с „Ф.“ АД, по силата на който, е назначен на
длъжност „Оператор“. Заявява, че на 11.08.2020 година „Ф.“ АД подписва
договор със „С.Б“ ООД, с който „С.Б“ ООД придобива активите на „Ф.“ АД в
гр. Л. и от тази дата Фта в Л. става собственост на „С.Б“. След придобиване
на активите дружеството „С.Б“ подписва допълнително споразумение № 1079
към трудов договор № 34/21.06.2011г., а с допълнително споразумение №
1272 /01.02.2021г., СТ. ИЛ. В. е преназначен от длъжност „Настройчик, л-я за
произв. на ма“ на длъжност „Организатор производство на смяна“, с код по
НКПД: 72233003, като договорът е безсрочен. През май 2021 година ищецът
е ползвал отпуск поради заболяване и се е завърнал на работа на 04.06.2021г.,
когато му е връчена Заповед № 223 от същата дата, с която трудовото му
правоотношение с ответника е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ
- „съкращение в щата“, считано от 05.06.2021г. Според ищеца заповедта е
незаконосъобразна, тъй като няма налице реално съкращение в щата. Твърди,
че към момента на предявяване на исковата молба трудовите функции, които
е изпълнявал преди уволнението си, не са премахнати и продължават да
съществуват в дружеството - ответник. Според него е извършено фиктивно
съкращаване в щата, без реално това да е факт. Работодателят е прекратил
трудовото правоотношение без да извърши подбор съобразно изискванията
2
по чл.329, ал.1 от КТ, макар в Заповед № 223/04.06.2021 г. да е посочено, че
трудовото правоотношение на ищеца се прекратява след извършен подбор на
заемащите длъжността. Сочи, че в Заповед № 223/04.06.2021 г. липсват
мотиви към решението на комисията, назначена от работодателя. В тази
връзка отправя молба до съда да постанови решение, с което да признае
уволнението на СТ. ИЛ. В. за незаконно и да отмени Заповед № 223 от
04.06.2021г. на „С.Б“ ООД, да възстанови ищеца на предишната му работа
като „Организатор производство на смяна“ в звено: Ф Л.-Цех „Кутии“ на
„С.Б“ ООД; да осъди „С.Б“ ООД да заплати на СТ. ИЛ. В. сумата от 7000
лева, представляваща обезщетение по чл.225 от КТ за оставането му без
работа от 05.06.2021г., но за не повече от шест месеца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на настоящата искова
молба до окончателното изплащане на сумата.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът заема становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди, че е извършено реално съкращаване на щата по отношение
длъжността , заемана от ищеца . Твърди, че е извършил подбор преди
прекратяване на правоотношението с ищеца, като със Заповед №
28/12.05.2021 г. е назначена комисия със задача да извърши подбор измежду
всички лица, заемащи длъжността, подлежаща на съкращаване, като
критериите за извършване на подбора са посочени в заповедта. Комисията,
назначена със Заповед № 28/12.05.2021 г., е извършила подбор, като за
резултатите от извършения подбор е съставен протокол от 18.05.2021 г. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно
и пълно, като първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни за
спора доказателства и е извел правилни изводи за това какви факти се
установяват с тях . Въззивния съд възприема изцяло фактическата
обстановка, установена от първоинстанционния съд, поради което не я
възпроизвежда в настоящото решение.
От правна страна са предявени искове с правно основание чл. 344 , ал.
1, т. 1, т. 2, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Предявените искове са
неоснователни, по следните съображения :
В исковата молба ищецът е навел като основания за незаконност на
уволнението липсата на подбор и липсата на реално съкращаване на щата .
Във въззивната жалба е наведен и довод за неспазване на правилата по
осъществяване на закрилата при уволнение на някои категории работници и
служители, установени в разпоредбата на чл. 333 от КТ. Не се навеждат
конкретни твърдения в тази насока, като се сочи, че съдебният контрол върху
законността на уволнението обхваща всички правни въпроси, които са
релевантни за нея. Доколкото въпросът за осъществяването на т. нар .
„предварителна закрила при уволнение“ не е релевиран в исковата молба
като основание за незаконност на уволнението, той не е бил и обсъждан от
първоинстанционния съд и възможността за обсъждането му е преклудирана.
Макар и да се касае до императивно изискване на материалния закон,
разпоредбата на чл. 333 от КТ не въвежда общо императивно изискване към
3
работодателя и не се отнася към всички основания за прекратяване на
трудовото правоотношение, нито към всички категории работници и
служители. Разпоредбата на чл. 333 от КТ не е от категорията императивни
материално правни норми, установени в обществен интерес и за нейното
спазване въззивният съд не е задължен да следи служебно. По тези
съображения оплакването за неприложена предварителна закрила от
работодателя при уволнението на ищеца не следва да бъде разглеждано от
въззивния съд.
По отношение на основанията за незаконосъобразност на
уволнението, посочени от ищеца както в исковата молба, така и във
въззивната жалба, въззивният съд ги намира за несъстоятелни.
По довода за липса на реално съкращаване в щата, по делото са налице
доказателства, че щатното разписание на работодателя е променено по
съответния ред преди издаване на заповедта за уволнение на ищеца, като от 3
бройките , предвидени за длъжността, заемана от ищеца, са намалени на 2.
Разбира се, чисто документалното оформяне на съкращението в щата не би
било достатъчно, за да се приеме, че е налице реално съкращение, ако
трудовата функция на длъжността, която е съкратена, продължава да
съществува. В случая не би било налице реално съкращение в щата, ако след
документалното намаляване на бройките за заеманата от ищеца длъжност
трудовите й функции продължат да се изпълняват от три вместо от две лица.
От събраните по делото доказателства не се установява , че след уволнението
на ищеца отново три лица изпълняват функциите на длъжността, която той е
заемал при ответното дружество. Показанията на свидетелите Т., К. и К.,
разпитани в първоинстанционното производство, които съдът възприема като
достоверни, установяват, че в момента на длъжността, която е заемал ищецът,
работят двама служители и само двама служители изпълняват трудовите
функции на тази длъжност. Това обосновава извода, че е налице реално
съкращение в щата на работодателя, което е наложило прекратяване на
трудовото правоотношение на един от работещите на тази длъжност
служители.
В случаите, когато след съкращението в щата продължават да
съществуват бройки на съкратената длъжност, работодателят е задължен да
извърши подбор, прилагайки заложените в закона ( чл. 329, ал. 1 от КТ ) два
критерия- квалификация и качество на работа. В конкретния случай
работодателят е следвало да извърши подбор измежду всички лица, заемащи
длъжност, идентична с тази на ищеца и да приложи посочените по- горе
критерии, като ги съобрази с трудовите функции и изискванията за
квалификация за заемане на длъжността.
Въззивният съд намира, че подборът, който работодателят е извършил,
е законосъобразен. От събраните по делото доказателства е видно, че
работодателят е установил със своята заповед за извършване на подбор и
критериите, по които да бъде извършен той от назначената за целта комисия.
Като критерии са въведени уменията за ръководство и контрол върху
обслужване на линиите за производство на кутии; умения за извършване на
настройки на линиите за производство на кутии за отстраняване на дефекти
4
по металните изделия; умение за управление на екип и спазване на трудовата
дисциплина. Така формулирани, тези критерии отразяват въведените с
длъжностната характеристика за длъжността „Организатор производство на
смяна“ основни трудови задължения и следва да бъдат отнесени към критерия
„качество на работата“, заложен в чл. 329 , ал. 1 от КТ. Видно от приложения
към делото протокол от подбор за длъжност от 18.05.2021г. определената от
работодателя комисия е приложила именно конкретните критерии,
установени от работодателя и при равна квалификация и стаж на заеманата
длъжност за всички, които са я заемали, е поставила оценки по критериите,
отразяващи качеството на работа на всеки служител. Действително,
критериите, установени от работодателя с оглед спецификата на съответната
работа подлежат на съдебен контрол и в този смисъл възражението на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно е възприел
обратното становище, е основателно. Това обаче по никакъв начин не влияе
върху извода, че подборът в случая е извършен законосъобразно. Както вече
се посочи, установените от работодателя критерии са относими към
заложените в длъжностната характеристика за длъжността на ищеца трудови
функции. Това изключва злоупотреба от страна на работодателя с правото му
на подбор. Към всички служители, подлежащи на подбор, са приложени едни
и същи критерии.
Констатациите и заключението на комисията относно поставените
оценки на всеки служител са потвърдени от показанията на нейните членове,
разпитани пред първоинстанционния съд. Съдът възприема тези показания
като достоверни. Те установяват, че всеки от членовете на комисията е имал
преки впечатления от работата на тримата служители, въпреки липсата на
проведени разговори с тях при извършване на подбора. В този случай съдът
приема, че оценяването на тримата служители е извършено при познаване
работата на всеки един от тях и преценката на комисията се основава на
личните възприятия на тримата оценяващи. Това дава основание да се
приеме, че подборът е извършен законосъобразно и критериите са приложени
правилно по отношение на всички служители. Според настоящата инстанция
показанията на разпитаните свидетели са достатъчни, като показанията на
свидетеля К. в случая не са относими към качеството на работа на ищеца на
длъжността, която е заемал преди уволнението.
Всички гореизложени фактически и правни констатации на въззивния
съд обосновават извод за неоснователност на предявените от ищеца
обективно съединени искове. Решението на първоинстанционния съд, с което
тези искове са отхвърлени, е правилно, макар и въззивният съд да не споделя
в пълнота съображенията на първоинстанционния съд. Като правилно
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция, а именно – 780 лв. възнаграждение за един адвокат.
Наведеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то не надвишава
съществено предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален размер за този
5
вид искове.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 476/11.11.2021г., постановено по гр. Д.
№ 1534/2021 по описа на Районен съд- Горна Оряховица.
ОСЪЖДА СТ. ИЛ. В. с ЕГН **********, с адрес : град Л., ул. „С.К.” №
21 «Б», да заплати на „С.Б“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : гр. П., ул. „В. сумата от 780 лв. ( седемстотин и осемдесет лева )
разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от
21.03.2022г., пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6