№ 335
гр. С.З., 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000370 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. Д. Б. против
решение №276/21.06.2022г., постановено по гр.д. №680/2022г. по описа на
Районен съд – К., с което въззивникът е осъден да заплати на Застрахователно
еднолично акционерно дружество “Б.” АД сумата 5 937,56 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№471020212104618 за нанесени имуществени вреди, причинени от ответника
при пътно-транспортно произшествие на 03.02.2021г. върху застрахования
автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № СТ 8670 РВ, собственост на Д.М.А., при
което произшествие ответникът е управлявал автомобил „Мерцедес“ с рег. №
РР8335 АР с отнето свидетелство за управление на моторно-превозно
средство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 15.03.2022г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 1057,40 лв., представляваща разноски по делото.
Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Направено е искане същото да бъде обезсилено като
недопустимо, а при условията на евентуалност да бъде отменено. Изложени
са подробни оплаквания против първоинстанционното решение. Направено е
искане същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, като
искът се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Постъпил е отговор от Застрахователно еднолично акционерно
дружество "Б." ЕАД, в който е взето становище, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение - законосъобразно и правилно. Направено е искане да
1
се потвърди решението, като се претендират разноските пред въззивната
инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Пред Казанлъшкия РС е предявен иск е с правно основание чл. 500, ал.
2, изр.1 от КЗ.
Ищецът „Б." АД. гр.С. е предявил претенция за осъждане на ответника
П. Д. Б., ЕГН ********** от гр. К. да заплати на дружеството ищец сумата
5937,56 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 471020212104618 за нанесени от ответника Б. имуществени вреди на трето
застраховано лице - Д.М.А., в резултат на ПТП, извършено от ответника Б. на
03.02.2021г. на републикански път I - 5 между гр. К. и гр. Ш. в участъка на км
190 /в района на гр. К./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
Ответникът П. Д. Б. /въззивник в настоящото въззивно производство/
оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер, като счита същия
за неоснователен. Счита, че не са налице основания за предявяване на
регресен иск срещу него.
Във въззивната си жалба сочи, че с решение №3/23.03.2021 г. по к.д.
№11/2020 г. Конституционният съд на Р.България обявил за
противоконституционна разпоредбата на чл.171, т.1 б."д" от ЗДвП. Счита, че
решението на КС действа с обратна сила, считано от датата на влизане в сила
на противоконституционната норма. Дори и да се приеме, че това решение
действа занапред, то считано от 24.03.2021 г.нормата на чл.171 т.11 б."д"
ЗДвП не съществувала в правния мир. Видно от приложените към исковата
молба писмени доказателства до края на 2021г. ищецът все още действал по
установяване на щетата и извършване на плащания на другия пострадал
автомобил в ПТП-то. Самото дело било образувано като регресен иск през
2022 г.на правно основание, което вече било обявено за
противоконституционно и не съществувало в закона. Прави искане за
прекратяване производството по делото на посоченото по-горе основание. В
случай че съдът не уважи искането за прекратяване, прави искане да се
отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като развива подробни
доводи.
Окръжен съд приема за безспорно установено по делото, че на
03.02.2021г. около 18,15 ч. въззивникът П. Д. Б., управлявайки автомобил
„Мерцедес", с рег. № РР 8335 АР, собственост на В.Д. Б., извършил пътно-
транспортно произшествие на републикански пьт I - 5 между гр. К. и гр. Ш. в
участъка на км 190 /в района на гр. К./, като при излизане от ул. ***, не спрял
на знак „Б-2" /стоп/ и се блъснал в движещия се по главния път автомобил
2
„Ауди" с рег. № СТ 8670 РВ, собственост и управляван от Д.М.А.. Вследствие
на сблъсъка били причинени щети по предната част на автомобил „Ауди" с
рег. № СГ 8670 РВ.
Въззивникът оспорва по отношение на съставения протокол за ПТП
№1760385 от 03.02.2021 г. обстоятелството, че към датата на съставяне
същият е бил с отнето СУМПС, както и че не е знаел за това обстоятелство,
тъй като ЗППАМ № 21-0284-000060/29.01.2021г. му била връчена на
04.02.2021г., в деня, следващ деня на произшествието и съставянето на
протокола за ПТП.
Настоящият състав на Окръжен съд намира за неоснователно
възражението в горепосочения смисъл. Протоколът за ПТП е официален
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и се ползва с материална
доказателствена сила за съда. В хода на съдебното производство пред РС и
пред настоящата инстанция посочените в протокола факти и обстоятелства не
бяха оборени от страна на въззивника. Пред РС са разпитани двама свидетели
- полицейския служител С.М., съставител на посочения по-горе протокол за
ПТП и св.М.С., също полицейски служител, съставител на ЗППАМ № 21-
0284-000060/29.01.2021г.
От показанията и на двамата свидетели се установяват по категоричен
начин оспорените от въззивника обстоятелства, свързани с отнемането на
неговото СУМПС на осн.чл.171,т.1,б.Д ЗДвП. С оглед събраните
доказателства- писмени и гласни, Окръжен съд приема, че към момента на
ПТП от 03.02.2021г. и съставяне на протокола за него, въззивникът не е могъл
да се легитимира като правоспособен водач пред органите на МВР с
надлежния документ, защото не е могъл физически да им го представи, тъй
като същият е бил вече отнет от органите на МВР.
ОС споделя изводите на РС, че на 03.02.2021г. въззивникът П. Б. при
извършване на ПТП е бил с отнето СУМПС.
С оглед на изложеното, съдът счита, че е налице първата предпоставка
на регресния иск по чл.500, ал. 2 от КЗ - лицето, управлявало МПС и станало
причина за изплащане на обезщетението на увредения автомобил е било с
временно отнето СУМПС.
Във връзка с установяване на цената на иска, пред РС са допуснати две
съдебно-технически експертизи. РС подробно е обсъдил заключенията на
двамата експерти и е мотивирал в решението си защо приема иска за
основателен и доказан в предявения размер. Окръжен съд изцяло споделя
тези изводи на РС и препраща в тази част към мотивите на РС, съгл. чл.272
ГПК.
Не е спорно и обстоятелството, че между двете застрахователни
дружества /на двата автомобила, участвали в ПТП от 03.02.2021г./ е имало
насрещни претенции по множество щети, включително и по щета
№********** на ЗД“Бул инс“ и по щета №471020212104618 на ЗАД"Б.", по
отношение на които е направено прихващане, т.е. съдът приема за безспорно,
че застрахователното обезщетение от 5 937,56лв. е платено на собственика на
3
автомобила, увреден вследствие на предизвиканото от въззивника ПТП.
Развитите от въззивника Б. оплаквания в жалбата относно допуснати от
РС нарушения на материалния закон Окръжен съд намира за неоснователни.
Правопораждащият факт на предявения от застрахователното дружество
против въззивника иск е временното отнемане на свидетелството за
управление на виновния за ПТП от 03.02.2021г. водач, който към посочената
дата е бил с временно отнето СУМПС. Последното е отнето за законно
основание. Последващото обявяване на нормата на чл.171,т.1,б.Д ЗДвП,
/послужила като основание да се отнеме временно СУМПС/, за
противоконституционна с Решение №3/23.03.2021г- по к.д.№11/2020г. на КС
на БР не се отразява на юридическите факти, настъпили преди датата на
решението. В този смисъл Окръжен съд намира за неоснователни доводите и
оплакванията, развити във въззивната жалба относно законосъобразността на
първоинстанционното решение.
С оглед всички изложени по-горе съображения, въззивният съд намира,
че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба се
явява неоснователна и следва да се остави без уважение от съда.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, въззивникът
дължи на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски.
Процесуалният представител на въззиваемия претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 456 лева, съобразно представен списък на
разноските, които следва да се присъдят на страната.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №276/21.06.2022г., постановено по гр.д.
№680/2022г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА П. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул. *** да заплати
на Застрахователно еднолично акционерно дружество “Б.” АД ЕИК***, с
адрес:гр.С., площад ***, съдебен адрес:гр.С.З., бул.*** сумата 456 лева
/четиристотин петдесет и шест лв./, представляваща адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5