Решение по дело №8/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Б.К.П., ЕГН **********,***, чрез а.. Д.С. - САК, против Решение № 223/20.11.2023 г., постановено по АНД № 545/2023 г. по описа на Районен съд Търговище (ТРС), с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7357168 издаден от ОД на МВР-Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е било наложено адм. наказание глоба в размер на 600 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП.

С жалбата се поддържа, че решението на ТРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на въззивното производство не са били изяснени всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване. Излага твърдения за липса на реквизити в издадения електронен фиш, ненадлежно установена локация на АТС, респ. на мястото на извършване на нарушението, както и такива за липса на надлежно установено с пътен знак ограничение на скоростта в пътния участък. Поддържа се и неправилно посочване в ЕФ на наличие на ограничение в скоростта разрешена за движение с ППС от 50 км./ч. Счита в тази връзка, че не е разгледано възражението, че съгласно представено пред въззивната инстанция писмо на АПИ, ОПУ – Търговище ограничението на скоростта в пътния участък е 60 км./ч., като е налице разминаване между действителното ограничение на скоростта и посоченото ограничение в ЕФ от 50 км./ч. Релевира наличието на допуснати във въззивното производство процесуални нарушения свързани с извършване на пълен и цялостен анализ на относимите факти и обстоятелства и на представените доказателства, с което било нарушено правото на защита на касатора. Сочи се явна несправедливост на наложеното наказание и несъответствието му с действителното ограничение на скоростта за движение на ППС. С тези доводи е формирано искане съдът да отмени въззивното решение и издадения срещу касатора електронен фиш. В съдебно заседание, чрез депозирана молба по съществото на спора касаторът поддържа жалбата си.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по същата.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ТРС.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Б.К.П., ЕГН **********, против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7357168 издаден от ОД на МВР-Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е било наложено адм. наказание глоба в размер на 600 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП за това, че: на 24.04.2023г. в 12:21 часа, в обл. Търговище, по път І-4, км. 215+484 (до мотел с. Пролаз), е било констатирано, че при ограничение на скоростта 50 км. в час, въведено с пътен знак В-26, с лек автомобил марка „Субару Форестер“ с рег. № СВ 6394 ХА е било извършено нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван със скорост 84 км. в час (след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта, тъй като фиксираната такава е била 87 км. в час), при разрешена скорост от 50 км. в час, т.е. превишението е с 34 км. в час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство АТСС/ARH CAM S1. В ЕФ като ползвател на автомобила е вписан Б.К.П..

При постановяване на решението си ТРС е приел, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН и ЕФ съдържа необходимите реквизити. Въззивният съд е направил извод, че е осъществен съставът на визираното нарушение предвид това, че водачът е управлявал МПС със скорост 84 км./ч при нормативно разрешена скорост от 50 км./ч. Видът и размерът на наказанието ТРС е приел, че не следва да се коментират, доколкото са конкретно посочени в закона. За неоснователни са приети изложените от наказаното лице доводи за допуснати процесуални нарушения, като ТРС е посочил, че то е имало възможност да упражни правото си по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, че нарушението е установено с АТС, преминало метрологичен контрол, като мястото на извършването му е описано в достатъчна степен в електронния фиш.

Решението на ТРС е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му. Същото е правилно.

Касационният състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалвания ЕФ, като подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност, въз основа на което е достигнал до верни фактически и правни изводи.

Настоящата съдебна инстанция не споделя възражението на касатора, свързано с липса на реквизити – място на нарушението в оспорения електронен фиш. Видно е от съдържанието на Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7357168 издаден от ОД на МВР-Търговище и придружаващия го снимков материал, в същите надлежно са отразени мястото на нарушението му - по път І-4, км. 215+484 (до мотел с. Пролаз). В приложената снимка от АТС са посочени точни GPS координати на разполагането му, които отговарят на посочените в ЕФ.

Настоящият състав на съда намира за неоснователно и касационното възражение за неправилно посочване в ЕФ на наличие на ограничение в скоростта разрешена за движение с ППС от 50 км./ч. Твърденията на касатора са, че на посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението ограничението на скоростта, регулирано с пътен знак Ф26 е 60 км./ч. Противно на тези твърдения обаче, от приложената на л. 46 от преписката на първоинстанционното дело схема на пътния участък посочен като място на нарушението безсъмнено се установява, че ограничението на скоростта в посока София – Варна (в която посока, видно от приложения към адм.преписка снимков материал се е движил автомобила на касатора) е 50 км./ч. Тези данни съвпадат и с нарочно изготвения и приложен към адм.преписка протокол за използване на АТСС заедно със снимков материал относно ситуирането на системата. Като неразделна част от преписката по издаване на оспорвания електронен фиш са приложени разпечатани показанията на техническото средство и снимков материал, от които по безспорен, недвусмислен и безсъмнен начин се установява извършването на нарушението. Анализът на така приложените веществени доказателства, съобразно 189, ал. 15 ЗДВП, дава основание на касационната инстанция да сподели и извода на ТРС, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин. Освен това е необходимо да бъде посочено, че противно на твърдяното в касационната жалба относно доказателствената сила на редовно съставените актове за установяване на административно нарушение съобразно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДВП - Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Иначе казано в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства посредством които да опровергае фактическите констатации, съдържащи се в редовно съставените актове за установяване на административно нарушение.

Неоснователно е и касационното възражение на жалбоподателя за явна несправедливост на наложеното наказание. Правилно е посочено във въззивното решение, че при управление на лек автомобил със скорост от 84 км/ч. извън населено място при въведено с пътен знак ограничение на скоростта до 50 км/ч, съставлява нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, наказуемо съобразно чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП с наказание глоба в размер на 300 лв. Правилно ТРС е приел и че в случая предвид това, че с влязъл в сила на 11.04.2023г. ел. фиш серия К, № 3730047 на СДВР жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП извършеното на 24.04.2023г. нарушение е осъществено при условията на „повторност“ по см. на § 6, т. ЗЗ от ДР ЗДвП. Законосъобразен е извода на въззивната инстанция, че в съответствие с материалния закон с оспорения ел. фиш е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП и е наложена глоба в двоен размер от 600 лева. Доколкото размерът на глобата е фиксиран, критериите на чл. 27 ЗАНН относно справедливост на наказанието са неприложими.

Във връзка със служебната проверка за съответствие на решението с материалния закон, касационният състав приема, че изводите на районния съд по фактите, установени в проведено процесуално законосъобразно производство, включително и посредством събиране на нужните за изясняване на спора доказателства, са съответни и на приложимия към процесния случай закон.

От изложеното става ясно, че ТРС е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 223/20.11.2023 г., постановено по АНД № 545/2023 г. по описа на Районен съд Търговище.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: